№ 353
гр. Варна, 10.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Т.
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000586 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение
№14/22.07.2022г. по ТД32/2021г по описа на ОС-Разград, с което са били
отхвърлени евентуално съединени искове на въззивника „СЕС КОМЕРС"
ООД - в несъстоятелност, ЕИК116575352, представлявано от постоянен
синдик Р. С. Т. за присъждане на обезщетение за причинени на дружеството
вреди от управител в размер на 2 012 882.87лв, на осн. чл. 145 ТЗ, ведно с
мораторно обезщетение върху тази главница в размер на 1007559.70лв,
евентуално за връщане на същата главница, представляваща сбор от
изтеглени от банкови сметки на дружеството суми, задържани от ответника
без правно основание след прекратяване на управителни функции, на осн. чл.
55 ал.1 т.1 ЗЗД.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК да подготви въззивен
контрол по оплаквания на страните по същество, съдът е констатирал
процесуален пропуск на първата инстанция и с определение №
697/24.10.2022г., изменено с № 208/20.03.2023г. е осигурил надлежното
представителство на насрещната страна във въззивното производство –
чужденец, холандски гражданин, който не е бил намерен нито в държавата-
членка, на която е гражданин според отговор на замолен по реда на Регламент
2020/1784 компетентен орган, нито на адреса, заявен при разрешаване на
новия срок на постоянно пребиваване на чужденеца в България.
Междувременно с вх.№ 3334/03.05.2023г е постъпил и резултат от
предприети служебно действия по лично уведомяване на въззиваемия
чужденец, на посочен от въззивника адрес в Турция, където лично връчване
също не е било извършено, а замолената по реда на Хагска конвенция за
връчване на съдебните книжа, държава по предполагаемо местопребиваване
на чужденеца е удостоверила фикционно връчване след пропускане на срок за
получаване на книжа, за което адресатът е бил уведомен след двукратно
посещение на адреса. Липсва удостоверено лично връчване на регистриран
1
като постоянно пребиваващ в България чужденец, което обуславя и нуждата
от поемане на защита и пред настояща инстанция от назначен по реда на чл.
47 ал. 6 ГПК особен представител.
С молба вх.№ 2626/06.04.2023 пълномощникът на въззивникът е
представил доказателства за авансирани за негова сметка от трето
лице(кредитор на несъстоятелния ищец) разходи за възнаграждение на
адвоката, назначен в първата инстанция и упражнил вече право на отговор по
жалбата. С това пречките по движението на въззивното производство са
отпаднали и съставът може да подготви разглеждане на делото по същество.
Въззивникът „СЕС КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност ,
ЕИК116575352, действащ чрез синдик Т., излага оплаквания за неправилно
прилагане на закона, довело до разглеждане на иск, квалифициран по
специалната норма за ангажиране на отговорност на управителя в рамките на
правоотношението, породено от възлагането на управление с избор на орган
на дружеството (чл. 145 ТЗ). Сочи, че ищецът е основал своята претенция на
две евентуално посочени извъндоговорни основания, като първото от тях е
общ деликт (чл. 45 ЗЗД), извършен от ответника, който не е предал на
представляваното от него дружество след отпадане на управителните му
функции на 05.07.2016г. паричните средства, които са били изтеглени от
банкови сметки на дружеството по време на управлението, но не са били
отчетени нито в касата като наличност, нито с оправдателни документи за
разходи в полза на дружеството, като на това основание са претендирани
както преки загуби в размер на присвоени средства, така и пропуснати ползи
в размер на неполучените от дружеството доходи от парични суми, а второто
е неоснователно обогатяване (чл. 55 ЗЗД) в резултат на задържане от
ответника без основание на получената по същия начин сборна сума.
Оплаквания се сочат и по попълването на делото с доказателства, като
въззвиникът счита, че в нарушение на процесуалните правила е санкциониран
за неоказано съдействие на вещото лице, натоварено със задача по проверка
на наличната счетоводна документация. Сочи и преждевременно проведен
разпит на счетоводителят на дружеството като свидетел, който е бил поискан
за изясняване на въпроси, които да пояснят заключението на вещото лице
относно счетоводните записвания. Излагат се и оплаквания за неправилно
приложена доказателствена тежест при разглеждане на евентуалния иск, като
въззивното дружество сочи, че данните от представените по делото банкови
извлечения убедително установяват получаването на средствата от ответника,
без той да е доказал насрещно основание за това.
Във връзка с оплакване за неизяснени факти се прави и искане за
допускане на неправилно заличената експертиза и повторен разпит на
свидетеля Христова от въззивния съд.
Въззиваемата страна С. А., чрез адв. Р., назначен като особен
представител на отсъстващ от регистриран в България адрес на постоянно
пребиваващ чужденец – гражданин на държава-членка на ЕС, оспорва
жалбата с доводи за правилно приложен материален закон, уреждащ
отговорност за действията на управителен орган, като сочи че твърдения за
деликтна отговорност и действия след заличаване на управителните функции
не са били заявени първоначално в исковата молба, основана на неизпълнени
задължения по съхранение и отчет на поверени на управителя средства.
2
Оспорват се доводите за нарушение на правилата за събиране на
доказателствата, както и оплакванията по евентуалния иск, чието
обосноваване с твърдения според тази страна е останало непълно.
За да се произнесе по направените оплаквания по установяване на факти
и направени в тази връзка доказателствени искания, се налага преценка на
твърденията на ищеца, въз основа на които са обосновани евентуално
съединените претенции. Въззивният съд констатира, че в исковата молба
ищецът е изложил множество факти, част от които се отнасят до действията
на ответника, извършени в качеството му на управител от момента на
учредяване на дружеството до 05.07.2016г. (разпореждания с наличност от
банкови сметки чрез теглене; счетоводно отчитане на производствени
разходи, вложени в строителство на недвижими имоти, предназначени за
продажби), като именно резултатът от тези действия е описан като налично
дружествено имущество, което било противоправно присвоено от ответника.
Наред с тези твърдения обаче са изложени и множество факти, които се
отнасят до отчетени от управителя разходи, които ищецът счита за
„прикриване на следи“ от присвоявания в същия дългогодишен период, чрез
съставяне на антидатиран договор за възлагане на възмездно управление
срещу възнаграждение, неверни ордери за изплащане на суми в брой,
намаляващи касова наличност. Описани са и други действия на ответника,
предприети както в личното му качество (отправяне на предизвестие за
напускане на дружеството и заявяването на напускане на управлението), така
и такива, които е предприел от името на дружеството като все още действащ
управител (освобождаване на счетоводителя и обявяване на
неплатежоспособност). С тези твърдения са обосновани доводи за понесени
от дружеството вреди от непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45 ЗЗД в
размер на присвоените от ответника средства, които е следвало според ищеца
да формират наличност в каса, която не е била намерена в дружеството след
като другият останал след напускането на ответника съдружник иззел цялата
останала документация от търговската дейност. Размерът на тази присвоена
сума е първоначално посочен като 1 872 591.30лв. Наред с тази сума, ищецът
е обосновал и допълнителни вреди в размер на 937 410.97лв., които е заявил
като обезщетение, произтичащо от законови норми, гарантиращи на
увреденото от непозволено увреждане лице и компенсация в размер на
законна лихва(чл. 84 ал.3 ЗЗД). Липсващите парични средства са посочени и
като получени от ответника без основание по евентуалната претенция за
връщане на дадени без всякакво основание присвоени суми. В
допълнителната искова молба, след изричните възражения за неяснота в така
изложените твърдения, ищецът категорично е пояснил, че вредата, но вече в
завишен размер от 2 012 882.87лв, е причинена от ответника след
прекратяване на функциите на управителя, който си е присвоил изтеглени по-
рано от сметките парични средства, като не ги е предал на дружеството, но
същевременно се поддържа както твърдението, че управителят е отчел в
предприятието касова наличност, която не е съществувала фактически, така и
че вредата е резултат от безотчетност и липса на разходооправдателни
документи. Твърденията по евентуалното искане са пояснени с позоваване на
задържане без основание от ответника на получени по времето на
управлението дружествени средства след прекратяване на тези негови
3
функции.
Така поддържаните твърдения недвусмислено визират два различни
периода от развитието на отношенията между ищеца – търговско дружество и
ответника – физическо лице. От една страна се описват типични „вътрешни“
за юридическото лице отношения с негов управителен орган, съответни по
съдържание на сложното мандатно отношение с елементи и на възложено
постигане определен стопански резултат(управленски договор), пораждащо
се от избор на определено физическо лице за управител и поемането от
негова страна на това натоварване и задължаването му с отговорност за
извършените за сметка на юридическото лице управленски и представителни
действия. От друга страна ищецът изрично посочва като основание за своята
претенция присвояване, което е реализирано едва когато тези „вътрешни“
отношения вече не са съществували, тъй като органовата връзка с
юридическото лице е била прекъсната по инициатива на самия натоварен
управител.
Всички твърдения, които касаят причиняване на вреди на управляваното
дружество от действия или бездействия, извършени от управителя в това му
управленско качество съответстват на последици от неизпълнение на
задълженията по това правоотношение и съответно подлежат на
обезщетяване по специалния ред за управленския деликт, уреден в чл. 145 ТЗ.
Обратно, за да се обоснове общо неправомерно увреждане извън
„вътрешните“ отношения като нарушение на общото правило на чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на накърнен негативен (т.е. извъндоговорен) интерес на
дружеството, вредоносното поведение (било чрез действие или бездействие)
на отговорното лице следва да са извършени в личното му, а не в органовото
му качество. Затова без да се разграничат двете групи общо изложени и
поддържани едновременно твърдения, което и да е от исканията за
ангажиране на отговорност (било като управленски деликт, поради
неположена грижа за изпълнение на възложеното органово управление, било
като общ деликт поради неправомерно присвояване) не може да бъде
еднозначно квалифицирано и разгледано като редовен иск.
Подобно е положението и със съединената претенция към първия иск.
При първоначалното сезиране, искането е обосновано като акцесорна
последица от забавено обезщетяване за преки загуби от деликт, но ищеца се е
позовал на група правила, които се отнасят както за вреди от неизпълнение на
договор, така и от непозволено увреждане извън договорна връзка.
Едновременно със завишаване до 1 007 559.70 лв. в допълнителната искова
молба са въведени и доводите за самостоятелен характер на тази претенция,
предявена за друг вид вреди(пропуснати ползи от приходи от парични
средства), които вместо да пояснят основанието, на което се търси
допълнителната сума, се оказват в явно противоречие с първоначалното
акцесорно искане. За да може да бъде разгледан като такъв неакцесорен иск,
това искане следва да бъде допълнено с твърдения относно сделките, които
ищецът твърди, че не е могъл да осъществи поради деликта или неизпълнения
управленския договор и съответно пряко и непосредствено е бил лишен от
приход в твърдяния размер.
Евентуално предявеното основание за претендираната по първия иск
сума също е основано на непълни твърдения, тъй като неоснователното
4
обогатяване в посочената от ищеца хипотеза изисква да се посочат конкретни
имуществени размествания като транзакции в резултат на фактически
действия на насрещните страни – даване на парични средства от
юридическото лице и получаването им от физическото лице, но в личното му
качество, а не като орган на „даващия“ търговец. Обосноваването на
неоснователната транзакция не може да се основе на действия на законния
представител на дружество, изтеглил средства от фирмена сметка(описани по
повод първия иск), а твърдения как ЮЛ е „дало“ на ответника средствата след
прекратяване на органовото представителство няма. Без конкретизиране на
такива твърдения липсва съответствие между твърдения и искане,
респективно липсва редовно предявен иск както по чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД.
Вътрешното противоречие и непълнотата на твърденията следва да
бъдат отстранени, но на страната не са били дадени надлежни указания в тази
насока, съответно въззивният съд служебно следва да приложи процесуалната
норма на чл. 129 ал. 2 ГПК, за да осигури произнасяне на допустим акт(по
мотивите към т.5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на
ВКС).
Едва след отстраняване на началната нередовност на исковата
претенция, въззивният състав ще може да възобнови и подготовката си за
произнасянето си по жалбата с преценка и на доказателствените искания.
По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, по която е образувано
ТД32/2021г по описа на ОС-Разград
На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА „СЕС КОМЕРС"
ООД - в несъстоятелност, ЕИК116575352, представлявано от постоянния
синдик Р. С. Т. с писмена молба с препис за ответната страна в
едноседмичен срок да острани противоречия и да уточни твърденията по
всяка от съединените претенции, както следва:
1. По основния иск да посочи кои от двете групи твърдения поддържа като
основание на претенция за присъждане на обезщетение за причинени на
дружеството вреди: тези за действията му по време на осъществените
като законен представител действия по управление и разпореждане с
дружествени средства (които съответстват на търсене на отговорност за
управленски деликт) или тези за личните му действия, извършени след
отпадане на качеството му управител (които съответстват на търсене на
обща деликтна отговорност), като в последния случай посочи конкретно
каква сума твърди, че е преминала във фактическата власт на ответника
и с кои действия на това физическо лице, действало самостоятелно, а не
като орган на дружеството тези средства на дружеството са присвоени
2. По съединения иск, в случай че се поддържа с доводите, изложени в
допълнителната искова молба да посочи кои са възмездните сделките,
които дружеството е уговорило, но не е могло да осъществи след
твърдяната дата на настъпване на увреждането 05.07.2016г. поради
липсата на паричните средства и съответно какви са били уговорените
5
насрещни престации, от които пряко и непосредствено е било лишено.
3. По евентуалния иск да допълни твърденията си с посочване на
конкретни имуществени размествания като транзакции в резултат на
фактически действия на насрещните страни – даване на парични
средства от юридическото лице и получаването им от физическото лице,
но в личното му качество, а не като орган на „даващия“ търговец
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение в срок на тези
указания въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще
разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по
нередовно сезиране в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по
чл. 270, ал. 3 ГПК.
Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за
продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6