РЕШЕНИЕ
№ 3227 26.11.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3758 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на “ПРИМЕКС” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Каспичан, ул.“Ропотамо” № 7, представлявано от
управителя Г.К.П., със съдебен адрес ***, *** - адвокат Г.П.Б., против „СПИЙД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Д.Д.Д.. Ищецът предявява
осъдителен иск за сумата от 2 054,20
лв. – дължима цена с ДДС по неформален договор за търговска продажба на
стоки и извършване на услуги от 06.12.2017г., за която е издадена фактура №
**********/ 06.12.2017г. с падеж 03.01.2018г.; ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба на 15.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и присъждане на съдебните разноски,
направени в настоящото производство и в производството по обезпечаване на иска
– ч.гр.д. № 546/ 2019г. по описа на РС – Нови пазар.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
само претенцията за съдебните разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Заявява, че не оспорва иска по
основание и размер, като признава съществуването на неформалния договор за
търговска продажба и получаването на описаната фактура за извършени услуги
монтаж и закупуване на гуми от ищцовото дружество.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Страните не спорят по въведените от ищеца фактически основания на предявения иск, които се установяват и от представените писмени доказателства. Безспорно е, че страните са обвързани от договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги, по силата на който на 06.12.2017г. ответникът е закупил от ищеца 4 бр. автомобилни гуми с единична цена 408,9417 без ДДС – общо 1 635,77 лв. без ДДС и ищецът е извършил за ответника следните услуги : сваляне, монтаж, демонтаж и баланс на 4 автомобилни гуми на обща стойност 59,40 лв. без ДДС, както и куриерски услуги за доставка на гумите от друг обект на обща стойност 16,66 без ДДС. За тази сделка е издадена представената по делото фактура № **********/ 06.12.2017г. на обща стойност 2 054,20 лв. с ДДС, платима по банков път до 03.01.2018г.
Не се спори също, че ответникът не е заплатил на ищеца цените да продадените стоки и извършените услуги.
На 29.03.2019г. ищецът е отправил до ответника покана за изпълнение на просроченото задължение.
С молба от 15.04.2019г. ищцовото дружество е поискало допускане на обезпечение на бъдещия му иск за изпълнение на описаното договорно задължение. С определение № 332/ 16.04.2019г., постановено по ч.гр.д. № 546/ 2019г. по описа на РС – гр. Нови пазар, е допуснато исканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на банкови сметки на ответника до размера на задълженията от 2 054,20 лв. Настоящият иск е предявен в предоставения от съда по обезпечението едномесечен срок.
На основание чл.63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съгласно изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
При така установените по делото обстоятелства съдът приема за безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът продал на ответника стоки и е извършил за него услуги, които последният е приел, поради което за него е възникнало насрещното парично задължение да заплати дължимите цени от общо 2 054,20 лв. Липсват доказателства за извършени плащания на така установеното задължение. Поради това предявеният осъдителен иск за изпълнение на договорното задължение на ответника е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски.
Разноските на
ищеца в настоящото производство са 82,16 лв. - заплатена дължима държавна такса
и 448,55 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за
правна защита и съдействие. С оглед цената на предявения иск минималният размер
на адвокатското възнаграждение, установен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 373,79 лв.
Предвид ниската фактическа и правна сложност на настоящото дело съдът приема за
основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78 ал.5 от ГПК дължимото
възнаграждение следва да се определи в размер близък до минимума, а именно 380
лв. Неоснователни са възраженията на ищеца, основани на §2а от Наредбата, тъй
като като нито в договора за правна защита, нито в делото се съдържат данни за
начислен и платен ДДС върху договореното възнаграждение.
На основание т.5
от тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него съдебни разноски в обезпечителното
производство. Видно от приложеното ч.гр.д. №п546/ 2019г. на РС – Нови пазар разноските
на ищеца – молител включват 40 лв. – държавна такса и 360 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът намира за прекомерен и този размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение, като същото следва да се определи в
размер на 190 лв. съобразно чл.7, ал.2, т.2 и ал. 7 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От представените в
настоящото производство доказателства се установяват и заплатени разноски в
размер на 68,40 лв. по налагане на обезпечителната мярка в образуваното за това
изпълнително производство и 467,27 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на това изпълнително производство. Съдът намира, че
последното адвокатско възнаграждение не следва да бъде включвано в отговорността
на ответника за разноски, тъй като на основание чл.400 ал.1 от ГПК образуването
на изпълнително производство за налагане на допуснатата по искане на ищеца
обезпечителна мярка е част от обезпечителното производство, за което е
определено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.7 от
Наредбата.
Така общият размер
на дължимите от ответника разноски на ищеца е 760,56 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СПИЙД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Д.Д.Д., да заплати на “ПРИМЕКС” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Каспичан, ул.“Ропотамо” № 7,
представлявано от управителя Г.К.П., със съдебен адрес ***, *** - адвокат Г.П.Б.,
сумата от 2 054,20 лв. –
дължима цена с ДДС по неформален договор за търговска продажба на стоки и
извършване на услуги от 06.12.2017г., за която е издадена фактура № **********/
06.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска на 15.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
760,56 лв. за направените съдебни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца “Примекс” ЕООД за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по налагане
на обезпечение на иска в размер на 464,27 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД