Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 02.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1497 по описа за 2019 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М.А.Д., ЕГН - ********** ***, срещу Г.С.М., ЕГН **********
адрес ***.
Страните живеели на съпружески начала през
2013г. като от съжителството им било родено детето А. М. Д. на 02.05.2015г.. Твърди
се, че молителят се е старал да участва в грижите за детето и се е стараел да
осигури добруването на семейството. Въпреки това около м.05-06.2019г.
ответницата при гостуване при своите родители е останала да живее там.
От раздялата ответницата не е
търсила контакт с детето си, двата пъти, когато посещавала дома не погледнала
детето си и не се заинтересувала от него.
Молителят твърди, че е осигурил
добър живот за сина си като задоволява всичките му потребности и се грижи за
доброто му възпитание.
Детето било привързано към баща
си, баба си и дядо си по бащина линия, които се грижели за него и живее заедно
с тях в техния дом.
Иска се съдът да определи
местоживеенето на детето А. М. Д., ЕГН - **********, при неговия, баща М.А.Д. ***;
да определи родителските права по отношение на А. М. Д. ЕГН - ********** да
бъдат предоставени на неговия баща М.А.Д., като бъде определен обичайният режим
на лични контакти с майката Г.С.М., а именно: всяка втора и четвърта събота от
месеца от 10.00 ч до 18.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятната ваканция,
когато не ползвам годишен отпуск; Да бъде осъдена ответницата да заплаща в полза на детето А. М.
Д., ЕГН - ********** чрез неговия баща и законен представител, издръжка в
размер на 160 лева месечно, считано от датата на образуване на делото, платима
до 5-то число на съответния месец, ведно със законна лихва за всеки ден от
просрочието, както и да допусне предварително изпълнение на задължението за
издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В становище изпратено след изтичане срока за отговор ответницата моли да
й бъдат предоставени упражняването на родителските права спрямо детето А. М. Д.,
да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на майката, да се
определи режим на личен контакт между бащата и детето, бащата да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева от 1-во до 5-то число
на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на становището –
06.02.2020г..
В проведените
по делото открити съдебни заседания страните чрез процесуалните си
представители поддържат предявените искове и искания.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Копие на
удостоверение за раждане на А. М. Д., изд.въз основа на акт за раждане №
0786/05.05.2015 г., изд. от Община Варна се установява, че детето А. М. Д. е
роден на ***г. от родители Г.С.М. и М.А.Д..
От писмо с
вх. № 1277/26.02.2020 г. - информация от директора на ДГ“Пролет“ с. Ц.. за детето
А. М. Д. и изпратени документи от детската градина се установява, че М.Д. е
подал заявление за записване на детето в ДГ “Пролет“ с.Ц.. на 25.04.2019г.,
като към него е приложил нужните документи акт за раждане на детето, медицински
изследвания, декларация съгласие за обработване на лични данни. Детето е било
прието в детската градина, но не е постъпило и не я е посещавало.
От
информация с вх. № 1471/06.03.2020 г. от РУ Провадия при ОД на МВР Варна по
отношение на подадена жалба от лицето Г.С.М. се установява, че М. е подала
жалба срещу М.Д. през периода м.06.2019г. – м.10.2019г., по която е извършена
проверка и материалите са били изпратени в РП Провадия.
От
допълнително споразумение № 3/02.01.2020 г. и уведомление от „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ
ФУУД КАФЕ“ ЕООД от 02.01.2020 г. се
установява, че ответницата работи по трудово правоотношение с горепосоченото
дружество със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, на 8 часов
работен ден като помощник готвач, с трудово възнаграждение 650 лева, като за
2020г. има 20 работни дни платен годишен отпуск.
От
информация с вх. № 1340/28.02.2020 г. от НАП Варна по отношение на лицето М.А.Д.
се установява, че същия не е подавал данъчни декларации по чл.50 ЗЗДФЛ.
От експертно
решение № 01245/27.06.2012г. на Минчо Минчев, роден на ***г. се установява, че той
е с диагноза тежка умствена изостаналост, детска церебрална парализа, 100 %
трудова неработоспособност с чужда помощ пожизнено.
От
медицинско удостоверение и талон се установява, че на 20/21.02.2020г. детето А.
Д. е имал травматичен отток по главата, който е резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет и би могло да бъде получено при удар с юмрук по главата.
От социален
доклад и допълнителен социален доклад по отношение на жилищните условия и среда
за дете в жилище собственост на родителите на Г.С.М. се установява, че през
м.май 2019г. страните са се разделили като до преди раздялата са живели в дома
на родителите на М.Д. ***. След раздялата майката и детето са останали в с.Г.,
след което бабата на детето по бащина линия е взела детето при себе си като то
е живяло при нея към момента на изготвяне на социалния доклад – м.01.2020г..
Към него момент за детето А. грижи са полагали баща му с помощта на родителите
си. Детето е в добро здравословно състояние. То не посещава детска градина.
Домът, в който живее бащата е собственост на родителите му, които също живеят
там, там живее и брата на бащата на детето М. Т.. Майката на детето работи към
„Фаст Фууд“, бащата на детето работи в сферата на строителството със седмично
възнаграждение около 500 лева. Майката на детето притежава нужния родителски
капацитет. Жилището, в което живее майката на А. в с.Г. е собственост на
прародителите й, в жилището има 5 стаи и санитарен възел. Къщата е двуетажна,
за детето А. има обзаведена стая на втория етаж. Жилището е електрифицирано и
обзаведено.
Oт оглед на видеоклип качен в YouTube, извършен от телефона на
процесуалния представител на ответната страна се установява, че ищецът
управлява лек автомобил като е взел в скута си А. М., който държи волана на
автомобила. Клипът е качен преди 10 месеца преди огледа в YouTube.
Oт оглед на снимка, намираща се на
мобилния телефон на бащата на молителя се вижда гола жена в гръб в баня.
От снимки от профила във фейсбук на молителя се установява, че той има
близки взаимоотношения с лице от женски пол.
От обясненията на молителя, които съдът кредитира в една част се
установява, че страните по делото са съжителствали на семейни начала и имат
общо дете А.. На празника Байрям през 2019г. те отишли на гости при родителите
на ответницата в с.Г. и останали там 4-5 дни. Ответницата решила да остане при
родителите си с детето и отказала да се прибере с молителя. Той изпратил
родителите си да я приберат, но тя не се съгласила, но им дала детето. След
раздялата между родителите майката се виждала с детето си няколко пъти. Според
молителя ответницата не е грижовна майка.
Съдът не кредитира обясненията на молителя в частта, че детето било ударено
по главата от брата на ответницата след постановяване на привременни мерки, тъй
като това обстоятелство не се установи от никое друго от събраните по делото доказателства.
След постановяване на привременните мерки по време на осъществяване на контакт
със сина си детето спи родителите на бащата, защото не е свикнало да спи с баща
си, детето не се чувства спокойно, когато е в дома на баща си след
постановяване на привременните мерки.
От обясненията на ответницата, които съдът кредитира се установява, че
отношенията между страните са се влошили след като тя разбрала, че молителят
има любовни връзки с други жени и след като започнал да я бие. След като
молителят закарал ответницата и детето им в дома на родителите на ответницата в
с.Г. за Байрям той не останал там. Родителите на молителя отишли да видят
детето след няколко дни и го взели. Ответницата решила, че не може да живее с
молителя. Тя искала да види детето си, но молителят й казал, че трябва да се
върне при него. Молителката се видяла с детето си последно преди постановяване
на привременните мерки през есента на
2019г., когато молителят го довел заедно с новата си приятелка. Молителката се
е грижела изцяло за детето си докато е живяла с него. Молителят не искал детето
да посещава детска градина.
След постановяване на привременните мерки детето се чувства добре с майка
си. Детето не се чувства добре, когато баба му и дядо му го връщат от
осъществяване на режима на личен контакт с бащата и отказва да остане с майка
си, тъй като баба му и дядо му от страна на бащата му обещали да му купят коли.
Майката държи детето й да посещава детска градина, детето е настройвано от баба
си от бащина страна, че в детската градина ще бъде бито от българчетата. Детето
е подучвано от баба си от бащина страна да удря майка си като затова ще получи
като подарък голяма кола. Бащата е отишъл един път да взема детето си за
осъществяване на режим на личен контакт, останалите пъти неговите родители са
вземали детето.
От показанията на св.Калчева и св.А. Х.в, които съдът кредитира в една част
се установява, че св.К. живее в къща в с.В. заедно с мъжа си, двамата си сина и
жената на малкия си син. Страните по делото съжителствали на семейни начала в
дома й. На празника Байрям те отишли на гости при родителите на молителката в
с.Г.. Ответницата останала там с детето. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката К. и св.Х., че молителката й се обадила един ден в 22:00 часа да
отива да взема детето й, тъй като тя не го искала, предвид обстоятелството, че
това противоречи на останалите събрани гласни доказателства, кредитирани от
съда и обстоятелството, че св.Калчева като майка на молителя е предубедена от
изхода на спора. Молителят работил в строителството и получавал месечен доход
300-600 лева месечно. Съдът не кредитира показанията на св.К. и св.Х., че брата
на ответницата проявява агресия спрямо детето, тъй като противоречи на житейската
логика в случай, че той проявяваше агресия детето и майката да остават няколко
дни в дома в с.Г., където живее и той без никой от семейството на молителя да
има нещо против, а след образуване на делото брата на ответницата изведнъж е
станал изключителна заплаха за него. След раздялата молителя водил детето да се
вижда с майката на работното й място за около 30-90 минути. Св.Калчева и бащата
на молителя го подпомагат в отглеждането на детето.
От показанията на св.С., които съдът
кредитира в една част се установява, че той заедно със св.К. са вземали детето
за осъществяване на режима на личен контакт с бащата. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел в частта, че детето е било ударено по главата от
брата на молителката, тъй като този факт не се установява от никое друго
събрано по делото доказателство и св.Стефанов, като баща на молителя е
предубеден от изхода на делото. След постановяване на привременните мерки
детето е станало тревожно. По време на пребиваване на детето в дома на баща си
то спи при баба си и се буди с плач през нощта.
От показанията на св.С. Х., които съдът кредитира се установява, че в
началото отношенията между страните били добри. Той разбрал, че молителя имал
любовни връзки затова отношенията между страните се влошили. Св.Христов получил
два пъти телефонни обаждания от св.Стефанов да отиде и да прибере дъщеря си и
той я прибрал в дома си, но след това отношенията между страните се подобрили и
те отново заживели заедно. След като ответницата отишла да гостува на
родителите си заедно с детето за празника Байрям страните се разделили. Детето
останало първоначално при майката, но след това тя го дала на родителите на
молителя, за да го заведат на плаж, а те не го върнали. Молителят водил детето
да се вижда с майка си на работното и място за около 30-60 минути. Братът на
ответницата е с заболяване детски паралич, има самостоятелна стая в къщата, за
него се грижи майката на молителката, той не е агресивен. Молителят е агресивен
и проявявал агресия и спрямо баща си.
След постановяване на привременните мерки отношенията между двете семейства
са конфликтни, родителите на молителя отиват да вземат и водят детето до дома
на майката в с.Г. за осъществяване на режим на личен контакт с бащата.
Родителите на молителя настройвали детето срещу св.Христов. Детето трудно се
откъсвало от баба си и дядо си по бащина линия, когато го оставяли и те не
проявявали желание да направят раздялата по-лесна. Детето било настройвано от
баба си и дядо си по бащина линия, че ще бъде бито в детската градина от
българчета. Детето спи спокойно при майка си и играе с брат й. А. Д. е записан
в детската градина в с.Г. и е в списък на чакащите. Г. ***.
От показанията на св.Д., които съдът кредитира се
установява, че в началото отношенията между страните били добри, но в
последните две години от съжителството им се влошили и страните се разделяли
няколко пъти. Молителят биел ответницата. Молителят проявявал агресия към св.Д..
Г. ***. Детето не посещавало детска градина, псувало. Брата на ответницата не е
агресивен.
От показанията на св.Х., които съдът кредитира се установява, че има
конфликт при вземането и връщането на детето от баба му и дядо му по бащина
линия за осъществяване на режим на личен контакт с бащата. Бабата на детето по
бащина линия не искала да дава детето, то плачело при раздялата. Детето не
искало да ходи на градина, защото баба му по бащина линия му казало, че там ще
го бият.
От правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 127, ал.2 вр. с ал.1 от СК - за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето А. Д. на баща му
М.Д., определяне на местоживеенето на детето А. Д., определяне на режим на личен контакт между майката
и детето, по чл. 143 от СК – за осъждане
на ответницата да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител месечна
издръжка в размер на 160 лева считано от подаване на исковата молба, ведно с
обезщетение за забава.
Направени
са искания от Г.М. за предоставяне на нея упражняването на родителските права
спрямо детето, определяне при майката местоживеенето на детето, определяне на
режим на личен контакт между бащата и детето, осъждане
на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева от 1-во до 5-то число на месеца, за който
се дължи, считано от датата на подаване на становището – 06.02.2020г..
В тежест на
страните е да докажат обстоятелството,
че имат общо дете А. М. Д.; че са разделени; лицето,
което полага грижи за детето, от раздялата на родителите му; родителския
си капацитет, наличието на жилище, където да живее детето.
Между
страните е безспорно, а и се установи от събраните по делото доказателства, че
те са живели на семейни начала, че след празника Байрям през 2019г. те са се
разделили и детето е останало първоначално при майка си в дома й в с.Г., след
което е било взето от родителите на молителя Д..
В
производството по чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК съдът следи преди всичко за
интереса на детето, при кой родител то би се чувствало по-добре, кой родител би
го възпитавал и се грижил по добре за него. Предвид на това и събраните по
делото доказателства съдът намира, че майката е по-подходящия родител, на
когото да предостави упражняването на родителските права спрямо детето А. Д..
От гласните доказателства по делото се доказа, че по време на съвместното съжителство
между страните майката е била тази, която се е грижела основно за сина си,
подпомагана от майката на молителя. От обясненията на молителката и показанията
на св.С. Х. се установи, че молителят е удрял ответницата, бил е агресивен и
към баща си. Отнася се безотговорно към сина си, вземайки го в скута си по
време на управление на лек автомобил. Установи се, че по време на осъществяване
на привременните мерки родителите на бащата са тези, които отиват да вземат и
връщат детето в дома на майката, а не бащата, че детето спи при баба си и дядо
си, когато е в режим на личен контакт с бащата. Установи се, че молителят и
родителите му не желаят детето да посещава детска градина и дори говорят на
детето, че там ще го бият, детето се е научило да псува, настройват детето против майка му, подкупвайки
го с играчки. Доказа се, че по време на връщане на детето от режим на личен
контакт родителите на молителя не съдействат по никакъв начин за спокойното
предаване на детето, напротив допълнително травмират детето. Всичко това
свидетелства за недостатъчен родителски капацитет у бащата, за обстоятелството,
че той поставя своите интереси пред тези на детето и по този начин вреди на
психическото и умственото му развитие.
От
разпитаните свидетели по делото се
доказа, че след постановяване на привременните мерки детето се чувства спокойно
в дома на майка си, която е поела грижите за него подпомагана от майка си.
Установи се, желанието на майката детето да посещава детска градина, да се
социализира и обучава, да говори български език. Майката работи по трудово
правоотношение и има възможност и финансово да се грижи за сина си.
Спокойствието и поведението на майката при създалата се ситуация след
постановяване на привременните мерки на настройване на детето срещу нея
свидетелства за по-добри родителски качества.
Твърденията на молителя, че брата на майката
проявява агресия спрямо детето не се доказаха. От приетите по делото медицинско
направление и медицинско удостоверение, се доказа, че по време на осъществяване
на режима на личен контакт с бащата детето е било диагностицирано с травма на
главата, но не се доказа безспорно начина на получаван на травмата. Съдът не
кредитира показанията на св.С. и обясненията на молителя, че брата на
молителката е ударила детето по главата, тъй като обясненията на молителя са и
средство за защита, а баща му като
родител е предубеден от изхода на спора.
От
социалния доклад се доказа, че в дома на майката има по-добри условия за
отглеждане на дете, като за него е осигурена и стая.
Предвид
на това и ниската възраст на детето съдът намира, че майката е по-подходящия
родител, на когото да се предоставят упражняването на родителските права,
съответно местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката в дома
й в с.Г..
На
бащата трябва да се определи режим на личен контакт с детето, който съдът
намира, че следва да е по-разширен предвид
пола на детето и емоционалната привързаност между детето и баща му.
Съдът намира, че няма пречки детето да остава с приспиване при баща си предвид
връзката по между им и обстоятелството, че до преди постановяване на
привременните мерки домът на бащата е бил домът, в който дето е живяло. По
делото не се събраха доказателства, които да свидетелстват за поведение на
бащата, което да поставя в риск детето в случай, че то остава да приспива в
дома му. Подходящ режим на личен контакт
съдът намира следният: от петък в
10.00 ч. до неделя 18.00 ч. всяка първа седмица от месеца с преспиване и от
събота в 10:00 часа до неделя 18.00 ч. всяка трета седмица от месеца с
преспиване, като в случай, че детето посещава детска градина режима на личен
контакт с бащата е от петък в 10.00 ч. до неделя 18.00 ч. всяка първа седмица
от месеца с преспиване и от събота в 10:00 часа до неделя 18.00 ч. всяка трета
седмица от месеца с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка четна
година, през Великденските празници на всяка нечетна година, за празниците
Байрям предвид вероизповеданието на родителите на всяка нечетна година, един
месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, като бащата следва да взема и връща детето от местоживеенето му в село Г..
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. На
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на
¼ от минималната работна заплата за страната, определена
с Постановление № 350 от 19.12.2019г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната в
размер на 610 лева от 01.01.2020г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2020г. е в
размер на 152,5 лева.
От събраните
по делото доказателства се установи, че след като родителите са се разделили
през 2019г. детето първоначално е било при майка си, след което е взето от
родителите на бащата и е било отглеждано в техния дом. Детето е отглеждано от
майката след постановяване на привременните мерки на 12.02.2020г.. Установи се,
че майката работи по трудово правоотношение с бруто трудово възнаграждение 650
лева месечно. От социалния доклад и показанията на св.К. и св.А. Х. има
индиции, че молителят работи в строителството и получава седмично
възнаграждение в около 300 – 600 лева.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на детето, което е почти на 5 години, което обуславя повишена
нуждата от разходи за облекло,
обувки, храна, играчки. Предвид гореизложеното съдът намира, че детето има
нужда от месечна издръжка в общ размер на 340 лева, които следва да бъдат
разпределени между неговите родители съобразно получавания от тях доход.
Предвид това бащата следа да заплаща на сина си издръжка в размер на 180 лева
месечно, считано от постановяване на привременните мерки на 12.02.2020г., тъй
като от този момент детето е следвало да бъде отглеждано от майка си, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката. като остатъка
от издръжката в размер на 160 лева следва да се поеме от майката. Предвид на
това следва да се отхвърли искането на майката за разликата от уважения размер
и начална дата на изискуемост на задължението до претендирания размер и начална
дата на изискуемост на задължението.
Предвид гореизложеното предявените
искове от А. Д. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответницата претендира разноски в
размер на 700 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и такива й се дължат
на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно уважената част от предявените
искания в размер на 630 лева.
На основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, Д. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по исковете за издръжка в размер на 259.20 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. М. Д.,
ЕГН ********** на майката Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.127, ал.2 вр. с
ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето А. М. Д., ЕГН ********** да бъде при неговата майка Г.С.М., ЕГН **********, на адрес ***, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на
бащата М.А.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
с детето А. М. Д., ЕГН **********: от петък в 10.00
ч. до неделя 18.00 ч. всяка първа седмица от месеца с преспиване и от събота в
10:00 часа до неделя 18.00 ч. всяка трета седмица от месеца с преспиване, като
в случай, че детето посещава детска градина режима на личен контакт с бащата е
от петък в 10.00 ч. до неделя 18.00 ч. всяка първа седмица от месеца с
преспиване и от събота в 10:00 часа до неделя 18.00 ч. всяка трета седмица от
месеца с преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка четна година, през Великденските
празници на всяка нечетна година, за празниците Байрям на всяка нечетна година,
един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, като бащата следва да взема и връща детето от местоживеенето му в село Г.,
на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща в полза
на детето А. М. Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Г.С.М., ЕГН **********, с
адрес: *** месечна издръжка в размер на 180 лева месечно, платима от първо до
пето число на месеца, за който се дължи считано от 12.02.2020г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата от предявения размер от 200
лева до присъдения размер от 180 лева и за разликата от начална дата на
изискуемост на задължението претендирано от 06.02.2020г. и присъдено от 12.02.2020г., на основание чл.127 вр. с 143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Г.С.М.,
ЕГН **********, на адрес ***, искове по чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 СК -
за предоставяне на бащата да упражнява родителските права спрямо детето А. М. Д., ЕГН **********, за определяне
на местоживеенето на детето при баща му, за определяна на режим на личен
контакт между детето и майка му Г.С.М., по чл. 143 от СК – за осъждане на Г.С.М.
да заплаща на А. М. Д., чрез неговия
баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 160 лева считано от
датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски
районен съд държавна такса по иска за издръжка в размер на 259.20
лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр.
с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Г.С.М., ЕГН **********, на адрес *** сума в
размер на 630 лева, разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………