Решение по дело №1158/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260149
Дата: 3 ноември 2020 г.
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20195240101158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260149

гр.Пещера,03.ХІ.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и осми септември , през две хиляди и двадесета година в състав:

      

Председател: Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1158  по описа на Съда за  2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2 е депозирал срещу В.В.Ш. ,ЕГН ********** *** , искова молба, в която твърди , че на 23.07.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и В.В.Ш. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор № 1214685 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 3,577.92 лв. (три хиляди петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), от които 3,000.00 лв. (три хиляди лева) - чиста стойност на кредита, 300.00 лв. (триста лева) - такси/комисионни и 277.92 лв. (двеста седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) - застрахователна премия. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 36 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 124.95 лв.; като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 14.08.2013г., а последната - в срок до 14.07.2016 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, била в размер на 4,498.20 лв.

Твърди ищецът, че кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят В.В.Ш. е направил 8 пълни вноски по погасяване на задължението и една частична вноска в размер на 19.02 лв., както и е внесъл сума в размер на 4.22 лв., представляваща начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 1,022.84 лв. (хиляда двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки). Кредитополучателят е направил 8 от въпросните вноски в пълен размер от  124.95 лв., като съгласно предоставената от цедента ,/Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД информация, последната направена вноска, чиято падежна дата е била на 14.04.2014г., е направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно внесена сума в размер на 19.02 лв.

След 14.04.2014 г. - падежната дата на последната направена по кредита частична вноска, длъжникът не е направил оставащите 27 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава. Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.І от ЗЗД В.В.Ш. е изпаднал в забава. В този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.

Твърди ищецът, че на 27.10.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 27.10.2014 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 1214685 от 23.07.2013 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и В.В.Ш..

При цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 339.05 лв., които представляват недължими редовни лихви.

Твърди ищецът, че с  пълномощно от 27.10.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 27.10,2014 г.

Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника В.В.Ш.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адрес - ПК: 4584 Козарско, ул. „Двадесет и трета" № 21.

В.В.Ш. е получил пратката лично, видно от обратната разписка от писмото, която се е върнала на изпращача и в нея са видни положен подпис и дата от страна на ответника. 

Ищецът моли в  в случай ,че съдът приеме, че В.В.Ш. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на Цедента ответникът се уведомява  за сключен на 27.10.2014 г. Договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника В.В.Ш., кредиторът пристъпва към принудително изпълнение, като на 21.03.2019 г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.В.Ш. за заплащане на сумата в общ размер на 3,164.29 лева /три хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № 1214685, от която сума в размер на 2,919.37 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща остатък от непогасена главница и сума в размер на 244.92 лв. (двеста четиридесет и четири лева и деветдесети две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както  и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга и направени съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя държавна такса в размер на 63.29 лв. и претендирана сума в размер на 150.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е да се признае за установено,  че В.В.Ш., дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на сумата в общ размер на 3,164.29 лева /три хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № 1214685, от която сума в размер на 2,919.37 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща остатък от непогасена главница и сума в размер на 244.92 лв. (двеста четиридесет и четири лева и деветдесети две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както  и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга.Претендират се  и направени съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя държавна такса в размер на 63.29 лв. и претендирана сума в размер на 150.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК    е постъпил  отговор от особения представител адв. К.Ш., с който се оспорват предявените искове по основание и размер.

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от правна и фактическа страна намира  следното:

Видно от извадка  от  Приложение № 1/27.10.2014 г. към Договор  за цесия от 27.10.2014 г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищцовото дружество , процесното вземане срещу ответника Ш. по  Договор за потребителски кредит № 1214685 е прехвърлено на ищеца.

Видно от приложеното ч.гр.д.№390/2019г. на РС Пещера, с издадената заповед за изпълнение е разпоредено  длъжникът В.В.Ш. *** да заплати на кредитора Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сума в размер на  2 919.37 лева –главница; лихва в размер на 244.92 лева, за периода от 23.07.2013година до  27.10.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 година до окончателното й изплащане и разноски по делото  ,държавна такса  в размер от 63.29 лева  и  възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150 лева. Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит № 1214685 от 23.07.2013 година ,като вземането е било прехвърлено на заявителя на 27.10.2014 година.

Без съмнение процесният Договор № 1214685 за потребителски заем, сключен на  23.07.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от една страна и В.В.Ш. от друга,  попада под регулацията на Закона за потребителския кредит / в сила от 12.05.2010г/ , а по силата на чл.24 ЗПК  и на чл.143 -148 от Закона за защита на потребителите. За спазването на всички тези норми Съдът следва да следи служебно.

"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

По същество предявеният установителен иск по чл. 422 ал. І ГПК във  вр. чл. 415 ал. І  ГПК  е неоснователен по следните съображения:

Според  чл. 99 ал. І  ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен  ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Съобразно специаланата императивна норма на чл. 26 ал. І от Закона за потребителския кредит, кредитор може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

В настоящият случай, процесният Договор № 1214685 за потребителски заем, сключен на  23.07.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от една страна и В.В.Ш. не  съдържа възможност първоначалният кредитор "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, да прехвърли вземането си срещу кредитополучателя на трето лице.

Такава възможност е предвидена в чл. 16 ал.  от Общите условия на процесния договор за кредит , където е посочено, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице, като в ал. 7 е предвидено, че с подписване на договора потребителят се е съгласил изрично с тази клауза.

Тази  клауза  обаче не е уговорена индивидуално в текста на процесния договор за заем , а само в общите му условия  - чл. 146,ал. ІІ ЗЗП, поради което  е нищожна съобразно  чл. 146 ал. І ЗЗП във вр. с чл. 24 ЗПК.

Ето защо от правна страна следва да се приеме, че доколкото в процесния Договор № 1214685/23.07.2013г.  няма изрична договорка, че кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице, а уговорката в чл. 16, ал. и ал. VІІ  от Общите условия  представлява неравноправна клауза, то вземането не е надлежно прехвърлено и ищецът в настоящия процес не е материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания от ответника.

Тези съображения са достатъчни искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като не е нужно да се обсъждат  доводите на особения представител на ответника , в подкрепа неоснователност на иска.

С оглед изхода от делото, в  тежест на ищеца не следва да се присъждат разноски.

Водим от горното Пещерският  районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

Отхвърля като неодснователен предявеният от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2 иск срещу В.В.Ш. ,ЕГН ********** *** да се приеме за установено, че  В.В.Ш. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на сумата в общ размер на 3,164.29 лева /три хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № 1214685, от която сума в размер на 2,919.37 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представлява остатък от непогасена главница и сума в размер на 244.92 лв. (двеста четиридесет и четири лева и деветдесети две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както  и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: