РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2093
гр. Пловдив, 22.11.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
пети октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 2057
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от И.М.К., ЕГН **********,***, срещу решение №
958/31.05.2023 г. по АНД № 1307/2023 г. на ПРС.
Твърди се незаконосъобразност
на обжалваното решение като постановено в противоречие с нормата на чл.7, ал.1
от ЗАНН.
В крайна сметка
се иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Пред касационната
инстанция жалбата се поддържа от адв.Х..
Претендират се
разноски за касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на касационната проверка е решение № 958 от 31.05.2023 г. по АНД № 1307 по
описа на ПРС за 2023 г., с което е потвърдено НП № 23-6207-000001 от 05.01.2023
г. на началник РУ Труд при ОДМВР Пловдив, с което на И.М.К., ЕГН **********,***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м.
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание наредба №Iз-2539 са й отнети 10 контролни точки от талона.
Решението
е правилно като касационната инстанция намира за неоснователни доводите по
касационната жалба.
Нормата
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на
това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП,
която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В
случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това
дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час К. е
управлявала автомобил с рег. номер РВ7020РТ, чиято регистрация е била служебно
прекратена на 22.1.2022 г. По аргумент от чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за
служебното прекратяване на регистрацията. Сочената от оспорващия съдебна
практика е неотносима към предмета на настоящия спор. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд задължително за съдилищата
тълкуване, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с
изричното съдържание на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП,
който за разлика от чл. 145, ал. 2
от ЗДвП
поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила
за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП
регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с който се допускат
моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а
именно- да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. С нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП
се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за
пререгистриране на същото в едномесечен
срок от придобиването му.
Съобразно
нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП,
кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1,
т. 10,
вр. чл. 18, т. 2 от
Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при
неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП,
налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след
изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на
автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да
регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението
да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Съдът
намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика
на превозното средство не съставлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията. Съответно направените в този смисъл оплаквания
по касационната жалбата са неоснователни. Уведомяване на новият собственик,
законът - в чл. 143, ал.
15 от ЗДвП
и в чл. 186 от Наредбата, не е предвидил. Следва да се посочи също, че чл. 18б,
ал. 2 от Наредбата изрично посочва случаите, при които се уведомява собственика
на МПС, като прекратяването по т. 15 от чл.
143, ал. 15 от ЗДвП
не е сред изброените. Съобразно действащото законодателство, собственикът на
МПС, е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил,
съобразно нормата на чл. 145, ал. 2
от ЗДвП,
поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от
неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на
регистрацията на автомобила. Незнанието на закона (че трябва да се регистрира автомобила на приобретателя и в
какъв срок) в случая не оправдава нито собственика на автомобила, нито
касатора, който е бил водач на автомобила по време на констатиране на
нарушението.
Неоснователни
са твърденията на касатора за несъставомерност на деянието, поради липса на
виновно поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми -
умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и
самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС
е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
водач" и т. н. В случая касаторът е управлявал превозното средство без
надлежна пререгистрация на МПС.
Настоящият
касационен състав приема, че административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП,
според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая законосъобразно
са определени двете административни наказания по вид и размер, а именно
минимално предвидения в закона. Доколкото нарушението не се отличава по своята
степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, касационният
състав приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От обективна
страна нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито обществената му
опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи
обстоятелства при извършването им. Като е достигнал до същите правни изводи,
съставът на въззивния съд е постановил правилно решение. Касационната жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 958 от
31.05.2023 г. по АНД № 1307 по описа на ПРС за 2023 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: