Определение по дело №4014/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    

                                                     Гр. София, 04.06.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Г. в.гр.д. № 4014 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М.О.Г. срещу решение от 18.12.2019г., постановено по гр.д. № 57856/2014г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

При извършената служебна проверка се установи, че въззивната жалба не отговаря на изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, тъй като не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Жалбоподателят е представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка на СГС в размер на 230, 50 лева, а в случая дължимият размер на държавната такса за обжалване пред въззивната инстанция, определен по реда на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е 460, 83 лева.

По изложените съображения се налага извод, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК /не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса/ и на жалбоподателя следва да се укаже на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК процесуалното задължение за внасяне на държавна такса по сметка на СГС в размер на още 230, 33 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за редовност на въззивната жалба/, като на жалбоподателя следва да се укаже да отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението посочените по-горе в настоящото определение нередовности, както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок.

На следващо място, въззивният съд констатира, че СРС не е връчил  препис от подадената въззивна жалба на единия от ищците по делото, а именно на О.Д.Г.. Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия - изпращане на препис от въззивната жалба заедно с приложенията на О.Д.Г. за отговор в двуседмичен срок от получаването им.

След извършване на посочените действия делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 4014/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 177 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

       

         

                         2.