№ 780
гр. Перник, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. С.
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. С. Гражданско дело №
20231720101164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Г. Б. С., ЕГН ********** от *** против
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б.И.
Ищецът твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение №
4814/19.10.2011 г. по ЧГД № 5936/2011 г. по описа на ПРС е осъден да
заплати на ответника сумата от 945.59 лв. , представляваща главница за
периода от 11.12.2007 г. до 07.09.2011 г., сумата от 181.57 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2008 г. до 15.09.2011 г.,
сумата от 25 лв. - съдебни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното плащане.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на 30.05.2012 г. е
образувано изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на
действие ОС - Перник. Сочи, че по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия и не са събирани суми. Твърди, че то е прекратено на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК с изтичане на период от две години, считано от
1
образуването му.
Счита, че вземането е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от 945.59 лв. , представляваща главница за
периода от 11.12.2007 г. до 07.09.2011 г., сумата от 181.57 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2088 г. до 15.09.2011 г.,
сумата от 25 лв. - съдебни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното плащане, за което
вземане е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5936/2011 г. по описа на ПРС
и е образувано изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника 04.04.2023 г. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът признава изцяло предявения иск. Моли съда да се произнесе по
съществото на правния спор съобразно направеното признание.
Счита, че на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не дължи разноски, тъй като не
е дал повод за завеждане на делото. Твърди, че след прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, т. 8 от ГПК не е предприемал
действия за събиране на вземането.
Искането към съда е да уважи иска, като основателен. На основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК да възложи в тежест на ищеца направените по делото разноски,
евентуално, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да намали размера на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се е явил и не е
изпратил представител. Докладвана е молба, подадена от пълномощника му –
адв. Б., в която е направено искане за произнасяне при условията на чл. 237,
ал. 1 от ГПК съобразно признанието на ответника. Иска се предявената
претенция да бъде уважена и да се присъдят направените разноски,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Сочи се, че
не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е бил представляван.
Докладвана е молба от пълномощника му – юрисконсулт К.. С нея се
2
поддържа заявеното признание на иска. Искането е съдът да се произнесе с
решение съобразно признанието, като уважи предявения иск, както и на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК – да възложи на ищеца направените разноски.
Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
за произнасяне с решение при признание на иска. С отговора ответникът
изцяло е призна твърдените от ищеца факти и предявения иск. С писмена
молба, докладвана в открито съдебно заседание, пълномощника на ищеца е
поискал съдът да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК. Признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от категорията права, с
които страната не може да се разпорежда.
Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, като се основе на
направеното от ответника признание и уважи изцяло предявения иск.
Ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да
приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца
разноски в негова тежест.
Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки
за прилагането и – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за
завеждане на делото.
С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява
съобразно това признание.
Съдът счита, че в настоящия случай ответникът не е дал повод за
завеждането му. При предявен иск по чл. 439 от ГПК за извършване на тази
преценка е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника. Т. е.
предприемал ли е той действия сочещи на упражняване на правото на
принудително изпълнение след неговото погасяване.
Страните не спорят, че с изпълнителен лист, издаден на 19.10.2011 г. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 4814/19.10.2011 г.
по ЧГД № 5936/2011 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 945.59 лв. , представляваща главница за периода от
11.12.2007 г. до 07.09.2011 г., сумата от 181.57 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 16.02.2008 г. до 15.09.2011 г., сумата от 25 лв. - съдебни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011
3
г. до окончателното плащане. Идентични са твърденията им и относно
обстоятелствата, че по издадения изпълнителен лист на 30.05.2012 г. е
образувано изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на
действие ОС – Перник, което е прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК с
изтичане на период от две години, считано от образуването му, а именно – на
30.05.2014 г., както и че след тази дата ответникът не е предприемал действия
за събиране на вземането си.
С оглед така изложеното съдът намира, че единственото действие,
извършено от ответника за упражняване на правото му на принудително
изпълнение на вземането е подадената молба, въз основа на която на
30.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ
С.Б.. След тази датата не са извършвани никакви други действия, насочени
към събиране на спорното вземане.
С Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд е прието, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Според разяснението, дадено с Тълкувателно решение от
28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането. Затова съдът приема, че през
периода на висящност на изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ
С.Б. а именно от 30.05.2012 г. до 30.05.2014 г., давност за погасяване на
вземането не е текла. На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД считано от 31.05.2014
г. е започнала да тече нова давност. Тя е изтекла на 31.05.2019 г. Тогава е
погасено и правото на принудително изпълнение на ответника за спорното
вземане.
Не е спорно по делото, че след този момент ответникът не е предприемал
нито фактически, нито правни действия за събиране на вземането. Затова
съдът счита, че той не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Затова и на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не следва да бъдат възлагани в негова тежест
направените от ищеца разноски. На основание чл. 78, ал 8 от ГПК, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
4
По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
110 от ГПК, че Г. Б. С., ЕГН ********** от *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б.И.
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата от 945.59 лв., представляваща главница за периода от 11.12.2007 г. до
07.09.2011 г., сумата от 181.57 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 16.02.2008 г. до 15.09.2011 г., сумата от 25 лв. - съдебни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г. до
окончателното плащане, за което вземане е издаден изпълнителен лист по
ЧГД № 5936/2011 г. по описа на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането на
Г. Б. С., ЕГН ********** от *** за присъждане на направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2, във вр. с ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ Г. Б. С., ЕГН ********** от
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11,
представлявано от управителя Б.И.сумата от 100.00 лв. /представляваща/
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5