Р E Ш Е Н И Е
№ 482
гр. Плевен,26.09.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от ОКръжна прокуратура
Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното
от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 623 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 46 от 5.04.2019 г., постановено по анд № 21/2019 г.,
Районен съд – Кнежа е отменил
Наказателно постановление № 1102/07.01.2019 г. на директора на РДГ - Ловеч, с
което на В.М.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00
лева за това, че на 2.09.2018 г. в
землището на гр. Кнежа, отдел 2, подотдел „щ1“, общинска горска територия,
управлява лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ХХХХХХХ, по земен път, без да
притежава разрешително за достъп до горска територия.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от РД по горите – Ловеч, представлявана от
инж. П. П. Б. – Директор РДГ, чрез ст. юрк. С. Т., в която сочи, че
постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено.
Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. От събраните писмени и гласни доказателства
по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП
деяние, което е въздигнато в административно нарушение от закона, както и
неговата вина. Обжалваното постановление е издадено в съответствие с
разпоредбите на ЗАНН, като не са били допуснати процесуални нарушения и са
посочени всички съставомерни обстоятелства при извършване на нарушението, а на
същото е била дадена изчерпателна и правилна правна квалификация. На това
основание не споделя изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на НП.
Твърди още, че при установяването на нарушението и при съставянето на АУАН
жалбоподателя не е оспорил съдържанието на акта, като е подписал акта без
възражения, не е депозирал такива и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съставеният
АУАН и издаденото на негово основание НП отговарят на всички изисквания на
чл.42, от ЗАНН и чл. 57 от същия закон, като е направено пълно и точно описание
на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва
противоречие между констатациите в АУАН и НП. Описаното в АУАН и НП си
кореспондират, което се потвърждава и от свидетелските показания. Същите са
непротиворечиви и отговарят на фактическата обстановка по делото. Счита, че са
доказани от обективна и субективна страна всички елементи от вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл. 263, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с
чл. 12, ал. 1, предл. второ от Наредба № 1/30.01.2012 г. по контрола и опазване
на горските територии. При издаване на НП № 1102/07.01.2019 г.
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като на основание чл. 266, ал. 1, т. 2 от ЗГ е определил наказание в
абсолютния минимум, като е наложил глоба
200 лева за нарушението. Тази санкция съответства на обществената опасност на
нарушението и неговия извършител и посредством него се постигат задачите и
целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. Счита, че не са налице основания за
квалифициране на деянието като маловажно, предвид специфичния особен вид на
обекта на посегателство, свързан със
завишените изисквания за опазване на околната среда, в частност флората на
живата природа, една от целите, на която е и опазването на дървесното и
горско богатство на страната. Това е
продиктувано от съображението, че горите имат изключително значение за
природата на страната и възстановяването им протича през един сравнително дълъг
период от време. Според касатора това е особено актуално за Плевенска област, в
която площта на горите е най- малка в сравнение с другите области на България. Твърди,
че законодателят е въвел конкретни строги законови изисквания, за движение на
превозни средства в горските територии и по горските пътища, когато това
движение не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или
ловностопански дейности. Има се предвид не всякакви дейности, а само такива
изпълнявани на законово основание. Движението на такива превозни средства е
разрешено единствено след дадено разрешение от директора на регионалната
дирекция по горите, или оправомощено от него лице. Жалбоподателя е изпълнявал
дейност по превозване на незаконно добитите и натоварени от него в лекия
автомобил акациеви дърва, при липса на такова разрешително. На това основание
моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди НП, алтернативно-да се
върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът РДГ-Ловеч не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба В.М.В. се
представлява от адв.К. от АК-Враца, който счита подадената жалба от РДГ-Ловеч
чрез упълномощен юрисконсулт за недопустима за разглеждане по същество, , тъй
като юрисконсултът не е легитимирано лице по смисъла на закона да представлява
съответното учреждение. Алтернативно счита подадената жалба за неоснователна и
моли съда да я остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, участвала във въззивното
производство, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Касационната
жалба е депозирана чрез юрисконсулт Т., упълномощена с нарочно писмено
пълномощно на л.14 от делото. Настоящото производство е касационно по смисъла на глава дванадесета от АПК и може
да се инициира надлежно чрез подаване на касационна жалба от страна , участвала
във въззивното производство, за която постановеното въззивно решение е
неблагоприятно. Право да подаде касационна жалба има самата страна, респ. неин
надлежно упълномощен процесуален представител, който е допустимо освен адвокат,
да бъде и юрисконсулт. Това е така, защото разпоредбата на чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН предвижда, че решението на РС подлежи на касационно
обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК. Т.е.
приложимият процесуален ред за подаване и разглеждане на касационната жалба, е
този по АПК. А всяка страната в касационното производство, освен че може лично
да упражни правата си, в т.ч. правото да подаде касационна жалба, може да стори
това и чрез упълномощен юрисконсулт, по аргумент от чл.18 от АПК , който
предвижда, че гражданите и организациите се представляват по закон и по
пълномощие по реда на ГПК. А от своя
страна разпоредбата на чл.32, т.3 от ГПК регламентира, че представители на
страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с
юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на
едноличния търговец. На тези основания подписаната и подадена от РДГ–Ловеч
касационна жалба чрез упълномощен юрисконсулт е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна, че е съставен АУАН№1102/17.09.2018г.
по регистъра на РДГ-Ловеч, серия СЗДП 201 г.№105233, за това, че на
2.09.2018г. в 11,15ч. в РДГ-Ловеч, общ.Кнежа, землище Кнежа, отдел 2
щ1, В. управлява лек автомобил Форд Мондео с рег.№ ХХХХХХ, без да
притежава разрешително за достъп до горска територия, което е квалифицирано
като административно нарушение на
чл.148,ал.3 от ЗГ. Въз основа на АУАН, административно –наказващия орган
е издал Наказателно Постановление №1102
от 07.01.2019г. на Директор на РДГ-Ловеч за това, че на 2.09.2018г., в землището на
гр.Кнежа, общ.Кнежа, в отдел 2, подотдел „щ1“, общинска горска територия, управлява
лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ХХХХХ, по земен път, без да притежава
разрешително за достъп до горска територия. Административно-наказващият
орган е записал, че с това си деяние деецът виновно е нарушил чл.263,ал.1,т.2
от ЗГ вр.чл.12,ал.1,предл.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване
на горските територии , поради което на осн.чл.275,ал.1 ,т.2 от ЗГ и чл.53
,ал.1 и ал.2 от ЗАНН на В. е наложено административно наказание глоба по
чл.263, ал.1, т.2 от ЗГ , в размер на
200лв./двеста лева/.
Въз основа на описаната
фактическа обстановка, съдът е приел, че АУАН и процесното НП са били
съставени, съответно издадени от компетентни за това длъжностни лица, като се позовал на Заповед №РД49-199/16.05.2011г.на Министъра на земеделието и храните.
Съдът приел за неоснователно възражението за некомпетентност на АНО да издава
НП поради това, че оправомощителната заповед е издадена от недействащ министър,
тъй като персоналната промяна на
министъра не води до отпадането на
издадените в това му качество правилници, наредби, инструкции и заповеди,
тъй като той е едноличен държавен орган , а не персонален
т.е. личностен държавен орган с такива правомощия и при
персоналната му замяна този едноличен държавен орган продължава дейността си, а
не я започва при всяка промяна отначало. Изложил мотиви, че няма пречка всеки
нов министър да отмени, измени или да допълни заварените от него правилници, наредби, инструкции и
заповеди на предшествениците си, ако прецени това за необходимо, но ако не го направи, те продължават да
действат и да делегират и уреждат съответните правомощия, компетентности и
правоотношения в ресорната му сфера, за което не са необходими изрични
пълномощни по ЗЗД.
Съдът е направил
извод, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения
от актосъставителя и от административно-наказващия орган, които
нарушават правото на защита на В.. Безспорно според въззивния съд е било
установено, че В. на 2.09.2018г., в землището на гр.Кнежа, общ.Кнежа, в отдел
2, подотдел „щ1“, общинска горска територия, управлява лек автомобил „Форд
Мондео“ с рег.№***, по земен път, без да притежава разрешително
за достъп до горска територия, но това според РС не е нарушение на чл.230, ал.1,
т.2 от ЗГ. Съдът цитирал разпоредбите на чл.263, ал.1, т.2 от ЗГ, чл.148,ал.11 от ЗГ и чл.12,
ал.1, предл.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските
територии , като изложил мотиви, че според тези законови и подзаконови норми, В. от
обективна страна следва да е извършил ползване на горски пътища в нарушение на чл.148, ал.11 от ЗГ
и чл.12,ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските
територии т.е. да се движи по
горски пътища и да извършва дейности в горските територии, без да носи в себе
си разрешително, но нито в АУАН, нито в НП са посочени тези горски пътища или път, а в
землището на гр.Кнежа и в частност в отдел 2, подотдел „щ1“, общинска
горска територия има няколко
горски пътища и движението /управлението/ на МПС следва да е свързано и с
извършването на дейности в горските територии без разрешително, като такива
дейности в случая не са посочени. Съдът изложил мотиви, че тази дейност в случая е била сеч на акациева дървесина, но това
обстоятелство не е описано в съдържанието на АУАН и процесното НП, за да се
приеме, че нарушението е съставомерно от обективна страна. Направил извод, че движението
/управлението/ на МПС по горски пътища без точното посочване на същите, както и
на извършена дейност или дейности в горски територии, не води до съставомерност на нарушение по
чл.263, ал.1, пр.2 от ЗГ за описаното с думи деяние.
Съдът
констатирал още, че в съставения АУАН е посочено , че В. е извършил нарушение
на чл.148,ал.3 от ЗГ ,
а в процесното НП е посочено, че той е извършил нарушение на чл.263, ал.1, т.2 от ЗГ вр.чл.12,ал.1,предл.2 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, като по
този начин са посочени две различни помежду си нарушения в АУАН и в процесното
НП.
На тези основания
съдът отменил оспореното НП.
Според
касационната инстанция оспореното решение е правилно-съответно на материалния
закон, и обосновано на събраните по делото доказателства.
На първо
място следва да се посочи, че в съставения АУАН
№105233/2.09.2018 год., описаното
нарушение е квалифицирано като такова по чл.148, ал.3 от Закон за горите.
Съгласно този текст, движението на превозните средства по ал. 1, когато не е
свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански
дейности, е допустимо в две хипотези:
когато е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция
по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, или е по пътища и
трасета, които са специално обозначени за такива цели. В ал.3 се съдържа препратка
към ал.1 на същия текст, в който са разписани конкретно превозните средства, за
които е допустимо движение при условията на ал.3, а това са товарни превозни средства и пътни превозни
средства с животинска тяга. В случая с АУАН е повдигнато обвинение на В. затова, че на процесните дата и място е
управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ХХХХХ по земен път, без да
притежава съответното разрешително. Следователно, и както правилно е приел
съдът, деянието, описано АУАН, не
съставлява нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.3 от ЗГ. Налага се извод, че
е посочена като нарушена неотносима правна норма, което е довело до липса на
задължителен реквизит в АУАН по чл.42, т.5 от ЗАНН. Последното съставлява
съществено процесуално нарушение предвид, че АУАН освен сезираща и констативна,
има и обвинителна функция, тъй като с него се повдига конкретно административно
обвинение към определено лице за дадено нарушение, което се твърди, че това
лице е извършило. С посочването на
грешна нарушена правна норма,
приравняващо се на липса на посочване на нарушена правна норма, се препятства
правото на лицето да разбере в какво нарушение е обвинено.
Този
пропуск в случая не може да бъде саниран чрез словесното описание на
нарушението, тъй като и последното е непълно, неточно и несъвсем ясно. В
Наказателното постановление вече е посочена правилната правна квалификация на
деянието-чл.263, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.12, ал.1, пр.второ от Наредба
№1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно
тези текстове, наказват се с глоба от 200
до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които
извършат или наредят да бъдат извършени ползване на горските пътища в нарушение
на наредбата
по чл. 148, ал. 11. От своя страна чл.12, ал.1, предл.второ от Наредбата предвижда, че по време на извършване на
дейности в горските територии лицата са длъжни да носят със себе си оригинали
или копия от издаденото позволително, разрешително, технологичен план и други
писмени документи, доказващи законността на извършваната дейност. Следователно,
съставът на извършеното нарушение е свързан с установяване, описване и
доказване на следните дейности: ползване на горски път /което е описано неточно
АУАН и в НП като управление на МПС по земен път/; това ползване на горски път
да се осъществява във връзка извършване на дейности в горските територии-такива
нито е описано да са се извършвали от В., нито е установено в някой от
документите по административнонаказателната преписка; да притежават съответно
разрешително за тези дейности, респ. за достъп до горските територии. Ето защо
липсата на описани съставомерни елементи от обективната страна на вмененото деяние,
както и посочването на погрешна правна норма като нарушена в съставения АУАН,
го опорочава до степен, обосноваваща незаконосъобразност на издадения завършващ
акт-НП. Защото в НП, макар че са посочени вече правните норми, които
действително са били нарушение, отново деянието е било описано по същия като
АУАН начин-без наличие на всички елементи от състава, обосноваващи ангажиране
на отговорността на дееца за конкретното посочено нарушение.
Ето защо
решението на РС, което е отчело тези процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, като валидно, допустимо и правилно,
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 5.04.2019 г.,
постановено по анд № 21/2019 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2. /П/