№ 20264
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110122132 по описа за 2023 година
Производството се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 206966/20.07.2023
г., молба с вх. ******1103/28.11.2023 г., молба с вх. № 184261/05.06.2024 г. и молба с вх. №
261079/14.08.2024 г./ на Б. Г. Л., Т. Й. **************** – Л. и Г. Т. Л. срещу етажните
собственици в сграда с административен адрес: гр. ********************, представлявани
от управителя на етажната собственост Е. Б. Б., както и срещу Н. К. М., Г. Х. И., Е. Б. Б. и М.
П. Т., с която са предявени следните субективно активно и пасивно и обективно
кумулативно съединени искове:
1. иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от Б. Г. Л. за отмяна на решенията по
т. 1 и т. 2 от Протокол № 21 от проведено на 27.03.2023 г. общо събрание на етажните
собственици в сграда с административен адрес: гр. ********************;
2. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на Н. К. М., Г.
Х. И., ************* Б. Б. и М. П. Т. да заплатят солидарно на Б. Г. Л. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700 лв., причинени в периода от 26.09.2019 г. до
27.04.2023 г. в резултат на отказ да й предоставят чипове за асансьорите в бл. **********
находящ се в гр. ********************, и в резултат на подмяна на ключалката на
металната врата на задасансьорна междуетажна стая ***********, намираща се между
етажи 12 и 13 в бл. ********** находящ се в гр. ********************, и откази да
продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до
окончателното плащане;
3. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на Н. К. М., Г.
Х. И., ************* Б. Б. и М. П. Т. да заплатят солидарно на Г. Т. Л. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 200 лв., причинени в периода от 26.09.2019 г. до
27.04.2023 г. в резултат на отказ да му предоставят чипове за асансьорите в бл. **********
находящ се в гр. ********************, и в резултат на подмяна на ключалката на
металната врата на задасансьорна междуетажна стая ***********, намираща се между
етажи 12 и 13 в бл. ********** находящ се в гр. ********************, и откази да
1
продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до
окончателното плащане;
4. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на Н. К. М., Г.
Х. И., ************* Б. Б. и М. П. Т. да заплатят солидарно на Т. Й. **************** – Л.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300 лв., причинени в периода от
26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да й предоставят чипове за асансьорите в бл.
********** находящ се в гр. ********************, и в резултат на подмяна на ключалката
на металната врата на задасансьорна междуетажна стая ***********, намираща се между
етажи 12 и 13 в бл. ********** находящ се в гр. ********************, и откази да
продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и нейните уточнения са изложени следните твърдения: Б. Л. е
собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата в режим на етажна собственост –
апартамент ******, а Г. Л. и Т. **************** – Л. са негови обитатели. На 27.03.2023 г.
е проведено общо събрание на етажните собственици, за което е съставен Протокол № 21,
като решенията по т. 1 и т. 2 са незаконосъобразни. В домовата книга са неточно записани
идеалните части, като за еднотипни имоти са определени различни идеални части, сборът на
идеалните части не е равен на 100 % и не е спазено изискването на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС
определянето на идеалните части да е одобрено от общото събрание. Представените
пълномощни от собственици – държавни ведомства, от ***********************
/собственик на апартамент ******/ и от ************ /собственик на апартамент *********/
не отговарят на изискванията на чл. 14 ЗУЕС. Поради тези нарушения неправилно е
определен кворумът на общото събрание и неправилно са отчетени идеалните части при
гласуване, като дори някои от посочените като присъствали и гласували собственици в
действителност не са гласували при вземане на решенията. Неправилно са определени
дължими суми, защото не са съобразени законовите изисквания за определяне на вноските
по чл. 51, ал. 1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, нито за разпределяне на разходите между
собствениците при извършване на ремонт. За еднотипни имоти са начислени еднакви вноски
за Фонд „Ремонт и обновяване“, въпреки че идеалните им части, макар и неправилно, се
водят различни, но същевременно са начислени различни разходи за ремонти, което
противоречи на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, изискващ заплащането и на двете да става съразмерно
на притежаваните общи части. Оспорва се извършването на разходи за ремонт на
асансьорите. Оспорва се дължимостта от Б. Л. на такса за асансьорите и на разходи за техния
ремонт, при положение че тя и обитателите на нейния апартамент са лишени от ползването
им. Оспорва се дължимостта от Б. Л. на такса за чистачка, асансьори и ток в размер на 14
лв., защото трите вида разходи не са индивидуализирани. Оспорва се таксата за портиер,
защото е начислена на апартамент, а не на брой живущи. Сочи се неяснота относно
характера на начисляваната ежемесечно сума от 20 лв. Решено е предприемането на
незаконни действия, с които се възпрепятства ползването на общи части на сградата –
помещението между етажи 12 и 13, което е обект на наемни отношения, като това решение
представлява акт на самоуправство, при положение че за опразването на помещението по
това време е било висящо в. гр. д. № 20211100514611/2022 г. по описа на СГС, ІІ-Д въззивен
състав. Незаконосъобразността на решението по т. 2 следва от нередовното
представителство, незаконното определяне на кворума и нарушенията при вземане на
решението, произтичащи от неправилно определените идеални части. Осъдителните
претенции срещу ответниците – физически лица са обосновани с това, че от 26.09.2019 г. с
техните откази да предоставят на ищците чипове за асансьорите, с подмяната на вратата и с
отказите им да продължат или да подпишат с ищците нов договор за наем на помещението
между етажи 12 и 13, без за това да има решения на общото събрание или на управителния
съвет и при положение че междувременно се водят съдебни производства, ответниците са ги
лишили от достъп и ползване на асансьорите и на помещението. Сочи се съпричастност на
2
всички ответници – физически лица поради факта, че Н. К. М. е бил управител на етажната
собственост през периода от 26.09.2019 г. до 30.06.2020 г., Г. Х. И. е била управител на
етажната собственост през периода от 30.06.2020 г. до 30.06.2022 г., Е. Б. Б. е управител на
етажната собственост от 30.06.2022 г. досега, а М. П. Т. е била член на управителния съвет
на етажната собственост и касиер от 26.09.2019 г. до 28.10.2021 г. От лишаването от достъп
до асансьорите и до помещението Б. Л. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в:
горчивина, раздразнение и унижение, сякаш е човек „втора категория“; чувство за обида и
разочарование; нервност поради създадените затруднения в придвижването до етажа на
апартамента й и обратно; тревоги и притеснения за здравословното състояние на нейните
родители и баба при изкачването на стълбите; огорчение и унижение от това, че родителите
й трябвало да се молят и да платят на персонала на „Бърза помощ“, за да свалят баба й по
стълбите на ръце, когато трябвало по спешност да бъде приета в болница; невъзможност да
ползва намиращите се в помещението вещи от бита и документация и компютърни
програми, свързани с работата й на инвестиционен банкер; емоционално разстройство
заради липсата на достъп до личен архив, съдържащ скъпи спомени. Т. **************** –
Л. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в: горчивина, раздразнение и унижение,
сякаш е човек „втора категория“; затрудняване на придвижването й до етажа на апартамента
и обратно и нервност от това затрудняване; тревоги и притеснения за здравословното
състояние на болния й съпруг и майка й при изкачване на стълбите; огорчение и унижение
от необходимостта да се моли и да плаща на персонала на „Бърза помощ“, за да свалят майка
й по стълбите на ръце, когато трябвало по спешност да бъде приета в болница;
невъзможност да ползва намиращи се в помещението вещи от бита, лични вещи и личен
архив, както и компютърен архив, необходим за дейността й като вещо лице. Г. Л. претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в: горчивина, раздразнение и унижение като човек
„втора категория“; чувство за обида и разочарование; затрудняване на придвижването му до
етажа на апартамента и обратно, при положение че има лекарски предписания да избягва
изкачването на повече от два етажа; неблагоприятно отражение върху здравето му от
необходимостта да се придвижва между етажите пеша – натоварване на сърцето му,
повишаване на кръвното му налягане, получаване на аритмии и задух; невъзможност да
прави препоръчани му във връзка със здравословното му състояние ежедневни леки
разходки; тревоги и притеснения за здравословното състояние на болната му съпруга и
тъщата му при изкачване на стълбите; огорчение и унижение от необходимостта да се моли
и да плаща на персонала на „Бърза помощ“, за да свалят неговата тъща по стълбите на ръце,
когато трябвало по спешност да бъде приета в болница; невъзможност да ползва намиращи
се в помещението вещи от бита и лични вещи, както и документи, компютърен архив и
компютърни програми, необходими за работата му като журналист. Иска се солидарно
осъждане на ответниците – физически лица, защото са налице техни общи действия и
бездействия и приемственост между тях в това поведение, довело до увреждането на
ищците. В случай че съдът не приеме наличието на основание за солидарно осъждане на
ответниците – физически лица, ищците молят Н. К. М., Г. Х. И. и Е. Б. Б. да бъдат осъдени
да заплатят на Б. Л. обезщетение в размер на по 200 лв., на Т. **************** – Л. –
обезщетение в размер на по 400 лв., и на Г. Л. – обезщетение в размер на по 660 лв., а М. П.
Т. да бъде осъдена да заплати на Б. Л. обезщетение в размер на 100 лв., на Т.
**************** – Л. – обезщетение в размер на 100 лв., и на Г. Л. – обезщетение в размер
на 220 лв., като в този случай всеки ответник следва да отговаря за вредите през периода, в
който той е бил управител или член на управителния съвет на етажната собственост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от етажните
собственици в сграда с административен адрес: **************“, бл. ********** ул.
****************, представлявани от управителя Е. Б. Б., с който оспорват предявения
срещу тях иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС като неоснователен. Считат, че ищцата Б. Л. не твърди
конкретни пороци на оспорените решения. Сочат, че протоколът от общото събрание не е
3
оспорен по реда на ЗУЕС, поради което има материална доказателствена сила относно
отразените в него обстоятелства, включително относно наличието на кворум. Излагат, че
оспорените решения са законосъобразни. Твърдят, че процентът идеални части от общите
части на сградата не е оспорен на събранието, а е описан според посоченото в актовете за
собственост на всеки собственик, спазени са изискванията за упълномощаване и всички
гласове са отчетени правилно. Считат, че ищцата на практика се опитва да оспори предходни
решения на общото събрание, касаещи начина на формиране на вноските към етажната
собственост за чистачка, асансьор, ток и т. н. и за Фонд „Ремонт и обновяване“. По
отношение на решението по т. 2 твърдят, че е законосъобразно и е прието с изискуемото от
ЗУЕС мнозинство. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Н.
К. М., М. П. Т., Г. Х. И. и Е. Б. Б., с който предявените срещу тях осъдителни искове са
оспорени като неоснователни. Считат за неясно кой от тях е възпрепятствал достъпа на
ищците до асансьорите и кой е отнел правото на ползване на складово помещение
***********. Считат, че тези действия не са неправомерни. Твърдят, че ищците винаги са
ползвали складовото помещение, което е обща част на сградата, но са отказвали да
подпишат договор за наем и да плащат такъв. Сочат, че достъпът на ищците до асансьорите
не е бил отнет, а те единствено са били ограничени, защото не са разполагали с чип, поради
това че са отказвали да платят чипа и всички други разходи по поддръжка. Излагат, че
всички действия са извършвани въз основа на решения на общото събрание. Оспорват
действията им да са самоуправни. Оспорват настъпването на вреди за ищците и причинната
им връзка с поведението на ответниците. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях
искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС:
Предявен е от ищцата Б. Л. иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на
решенията по т. 1 и т. 2 от Протокол № 21 от проведено на 27.03.2023 г. общо събрание на
етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. ********************, бл.
***********.
Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на
етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен. При
предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се определя от
твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно
свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички
случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез
отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска. Същевременно не
всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост подлежат
на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в
който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са такива
решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат
определяни, т. нар. положителни решения на общото събрание на етажната собственост.
Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с които по същество не се
пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо
към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на
отмяна.
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищцата Б. Л. е да докаже
следните обстоятелства: че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна
собственост; че решенията, чиято отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажните
4
собственици на 27.03.2023 г.; спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
С Определение № 19989/14.05.2024 г., в което е обективиран изготвеният от съда
доклад, е обявено за безспорно обстоятелството, че ищцата притежават самостоятелен обект
в сградата в режим на етажна собственост. Следователно тя е материалноправно
легитимирана да предяви иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото
събрание на същата етажна собственост.
С доклада е обявено за безспорно и обстоятелството, че на 27.03.2023 г. е проведено
общо събрание на етажните собственици, на което са взети оспорените решения. С
решението по т. 1 от Протокол № 21 от проведеното на 27.03.2023 г. общо събрание
етажните собственици са постигнали съгласие по следните две предложения: 1) да се
предприемат действия по събиране на дължимите от ищцата към етажната собственост
вземания за такси /портиер, асансьор, чистачка, ток, ремонти на асансьорите/ за периода от
30.06.2020 г. до 31.04.2023 г. в общ размер от 2 499.80 лв. по съдебен ред, като на ищцата
следва да се предостави двуседмичен срок за доброволно погасяване на вземанията, който
тече от датата на получаване на поканата; 2) да се събере комисия в състав
***************************************, която на 29.04.2023 г. /събота/ в 10 ч. да
опише и изнесе вещите на сем. Л.и от междуетажната стая, като на техен представител
следва да се предостави възможност доброволно да освободи междуетажната стая. С
решението по т. 2 от протокола етажните собственици са постигнали съгласие за
упълномощаване на адвокат за започване на процесуални действия по събиране вземанията
на етажната собственост. Касае се за положителни решения на общото събрание на етажната
собственост, поради което същите могат да бъдат предмет на иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС.
От Констативен протокол на л. 144 се установява, че копие от протокола от
процесното общо събрание е поставен на таблото във входа на 03.04.2023 г. Исковата молба
е подадена на 27.04.2023 г., от което следва, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС.
По този иск в тежест на ответната страна /етажните собственици/ е да докаже
спазването на императивните изисквания за провеждането на общото събрание на етажните
собственици на 27.03.2023 г. и за вземането на оспорените решения, по отношение на които
изисквания ищецът е навел доводи за допуснати нарушения. В случая ищцата е навела и
поддържа възражения за нарушения на изискванията за кворум, представителство и
мнозинство, като от молба с вх. № 261079/14.08.2024 г. и от изявлението на нейния
процесуален представител в открито заседание на 10.10.2024 г. е видно, че тя не поддържа
другите първоначално релевирани възражения срещу оспорените решения.
Във връзка с възражението на ищцата за допуснато нарушение по отношение на
кворума ответната страна изтъква, че протоколът от общото събрание не е оспорен по реда
на ЗУЕС, поради което има материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, сред които е и наличието на кворум. Действително протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този
протокол – съставя се в 7-девен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те
удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При отказ от някой от тях да го
подпише това се отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът
на тази процедура е в две насоки – проверява се още веднъж съдържанието му освен от
подписалия го председател и от етажен собственик, респективно обитател или ползвател, и
се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок – 7 дни от оповестяване
на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик,
ползвател или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно
5
достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяването на съдържанието му от изрично натоварени
лица за това, определеният начин за оповестяването му и срокът за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните
свидетелствуващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му
протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. Ето защо в производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване
законосъобразността на взетите решения съдържанието им се удостоверява със
стабилизирания протокол. В това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е
оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът
не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените
действия и взетите решения от общото събрание /в този смисъл – Решение № 8/24.02.2015 г.
по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I ГО/.
В случая ищцата не твърди и не доказва да е направила оспорване на протокола от
процесното общо събрание, от което следва, че той се е стабилизирал като съдържание и
доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че отразените в
него действия на общото събрание и взетите решения са извършени съобразно
обективираното в него, включително, че отразените обсъждания и гласувания са проведени с
участието на посочените в протокола лица, като гласуванията са протекли по отразения в
протокола начин. Дали обаче е бил налице изискуемият от закона кворум за гласуване на
оспорените в настоящото производство решения е правен въпрос, а не факт, по отношение
на който протоколът се ползва с материална доказателствена сила. В настоящия случай за
определяне и отчитане на кворума на процесното общо събрание е съставено Приложение
№ 1 към Протокол № 21/27.03.2023 г., имащо характер на присъствен списък, в който са
посочени самостоятелните обекти и прилежащите към тях идеални части, както и са
положени подписи от присъстващите /лично или чрез пълномощник/ лица.
Преценявайки писмените доказателства по делото, съдът намира, че е налице едно от
твърдяните от ищцата нарушения по отношение на представителството на общото събрание,
което нарушение рефлектира и върху кворума.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС /изм. и доп. – ДВ, бр. 57/2011 г./ собственик или
ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен
член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг
собственик, който да го представлява, като упълномощаването може да бъде направено
устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в
протокола на събранието, или в писмена форма, а според ал. 3 собственик или ползвател
може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка
на подписа или адвокат с писмено пълномощно. В ал. 2 е предвидено, че когато в етажната
собственост собственици са и общините, държавата или юридически лица,
упълномощаването се извършва съответно от кмета, областния управител, съответния
министър или управителните органи на юридическите лица. Съгласно ал. 5 участието на
пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се
прилага към него.
При доброволното представителство представителната власт възниква по волята на
представлявания /чл. 36, ал. 1 ЗЗД/, в чиято правна сфера настъпват последиците от
действията на представителя /чл. 36, ал. 2 ЗЗД/. Упълномощителят е свободен да определи
обема на представителната власт, която учредява, като е ограничен единствено от
повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави /чл. 9 вр. чл. 44 ЗЗД/. В
действащото законодателство изискването пълномощното да е изрично или специално е
уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това не е
необходимо упълномощаването за участие в общото събрание на етажната собственост да е
6
изрично, като е достатъчно етажният собственик да е овластил пълномощника общо да
извършва действията на обикновено управление по отношение на съответния обект в
сградата, тъй като правомощията на общото събрание по чл. 11, ал. 1 ЗУЕС са по същество
свързани с управлението и поддържането на общите части на сградата. Общото
упълномощаване за извършване на действия на обикновено управление овластява
пълномощника да предприема всички мерки, насочени към запазване и охраняване на
правата на упълномощителя, т. е. действия, които не са такива на разпореждане, с които се
прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява правото му. В този смисъл участието в
общото събрание на етажната собственост представлява именно действие на обикновено
управление, каквото по волята на упълномощителя може да бъде делегирано изрично /за
участие в общото събрание изобщо или за участие при вземане на определено решение/ или
с общо овластяване за управлението на съответния обект в сградата, защото правото на
собственост върху обекта включва и притежание на принадлежащите към него идеални
части от общите части, чието управление е от компетентността на общото събрание /в този
смисъл – Решение № 54/27.04.2015 г. по гр. д. № 5237/2014 г. на ВКС, I ГО/.
В случая от протокола от процесното общо събрание е видно, че когато е присъствал
пълномощник за съответния обект, това изрично е отразено на първата страница, както и че
като приложения към протокола са представени съответните пълномощни.
Нарушения на правилата относно представителството липсват по отношение на
апартамент ******, доколкото от приложеното към протокола пълномощно е видно, че
неговият собственик *************************** е упълномощил в писмена форма друг
собственик – Г. Х. И., да го представлява на процесното общо събрание, както и по
отношение на апартамент *********, защото от протокола не следва извод, че собственикът
му е бил представляван от пълномощник, което означава, че той лично е присъствал на
събранието. Такива нарушения не са налице и по отношение на апартаменти № 27 и № 35,
които са собственост съответно на Върховен административен съд и на Министерски съд,
защото по делото се установява, че техните представители на събранието са били надлежно
упълномощени.
От друга страна, видно е от пълномощното на л. 141, че Т. ***********************
е била упълномощена да представлява Народното събрание на Република България,
управляващо недвижими имоти – държавна собственост, в общото събрание с право да
извършва всички правни и фактически действия във връзка с вземане на решения за
учредяване на сдружения на собствениците по чл. 25 ЗУЕС, определяне на наименованието
им и избор на управителен и контролен съвет на сдружението, т.е. упълномощаването е за
участие и гласуване на учредително събрание по смисъла на чл. 25 ЗУЕС. Макар принципно
за участието на пълномощник в общо събрание на етажна собственост да е достатъчно общо
пълномощно, в случая волята на упълномощителя е била обемът на представителната власт
на пълномощника да бъде ограничен, при това – не до участие и гласуване изобщо на общо
събрание на етажните собственици, а единствено до посочените в пълномощното конкретни
правни и фактически действия, които на практика касаят единствено т. 3 от дневния ред на
процесното общо събрание. Следователно пълномощното на л. 141 от делото има характера
на изрично пълномощно, невключващо упълномощаване за нищо друго освен за участие и
гласуване в учредително събрание по чл. 25 ЗУЕС. Същевременно по делото липсват
доказателства за наличието на друго пълномощно за представителя на Народното събрание
на Република България, въз основа на което да може да се приеме, че той е бил
упълномощен да участва и гласува на общи събрания по всички други въпроси от
компетентността на общото събрание. По тези съображения съдът приема, че един от
етажните собственици – Народното събрание на Република България, по отношение на
оспорените решения на процесното общо събрание е бил представляван от лице, което не е
било упълномощено по смисъла на чл. 14, ал. 2 ЗУЕС нито с общо, нито с изрично
пълномощно. Ето защо прилежащите към апартаменти № 6 и № 31 идеални части от общите
7
части на етажната собственост не следва да бъдат взети предвид при определянето на
кворума за оспорените решения.
В случая на първата страница от протокола от процесното общо събрание е отразен
като наличен кворум от 68.427 %. Така посоченото е математически неправилно, защото
сборът на отразените в присъствения списък като прилежащи към всеки представен на
събранието самостоятелен обект идеални части от общите части се равнява на 68.118 %. При
изваждане от 68.118 % на идеалните части от общите части, отразени в присъствения списък
като принадлежащи към апартаменти № 6 /3.225 %/ и № 31 /3.267 %/, е видно, че кворумът
за оспорените решения всъщност възлиза на 61.626 %. Чл. 15, ал. 1 ЗУЕС /доп. – ДВ, бр.
26/2016 г./ предвижда, че общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез
представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 – 4 и 7. В случая
предвид естеството на оспорените от ищцата решения изискуемият кворум е 67 % идеални
части от общите части на етажната собственост. Доколкото от съдържанието на протокола е
видно, че не е спазен редът по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, съгласно който, ако събранието не може да
се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, то се отлага с един
час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са
представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, то наличният кворум от 61.626 % идеални части от общите части се явява по-
малък от изискуемия от закона към датата на провеждане на общото събрание минимум за
оспорените решения, възлизащ на 67 %.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорените решения са незаконосъобразни
поради допуснати нарушения на чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. Това обуславя извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е основателен, а оспорените с него
решения подлежат на отмяна, без да е необходимо обсъждането на другите доводи на
ищцата за тяхната незаконосъобразност и на събраните във връзка с тях доказателства.
По исковете за обезщетение за неимуществени вреди:
Предявени са субективно активно и пасивно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане от ответниците на ищците при условията
на пасивна солидарност на обезщетения за неимуществени вреди, за които се твърди, че са
причинени от противоправно и виновно поведение на ответниците в периода от 26.09.2019 г.
до 27.04.2023 г., изразило се в отказ да предоставят на ищците чипове за асансьорите в бл.
********** находящ се в гр. ********************, подмяна на ключалката на металната
врата на задасансьорната междуетажна стая ***********, намираща се между етажи 12 и 13
на бл. ********** и откази да продължат или да сключат нов договор за наем.
Основателността на исковете се обуславя от кумулативното наличие на елементите на
следния фактически състав: поведение; противоправност на поведението; вина; настъпили
вреди; причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращите обезщетението съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. В случая това означава, че ищците следва да докажат при
условията на пълно и главно доказване настъпването за всеки от тях на посочените в
исковата молба и в уточнителните молби неимуществени вреди, техния размер и
причинната им връзка с твърдяното противоправно поведение на ответниците, както и да
докажат наличието на основания за солидарно осъждане на ответниците. Субективният
елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема
за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответниците за оборване на
законовата презумпция. Липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки
8
води до неоснователност на претенциите.
В случая с доклада са обявени за безспорни следните обстоятелства: че Н. К. М. е бил
управител на етажната собственост през периода от 26.09.2019 г. до 30.06.2020 г., Г. Х. И. е
била управител на етажната собственост през периода от 30.06.2020 г. до 30.06.2022 г., Е. Б.
Б. е управител от 30.06.2022 г. досега, а М. П. Т. е била член на управителния съвет на
етажната собственост и касиер от 26.09.2019 г. до 28.10.2021 г.; че в периода от 26.09.2019 г.
до 25.11.2023 г. на ищците не са били предоставени чипове за асансьорите в сградата, а с
протоколно определение от 10.10.2024 г. е обявено за безспорно и това, че през месец
ноември 2023 г. на ищците са предоставени чипове за асансьорите в сградата и им е
предоставен достъп до задасансьорна междуетажна стая ***********.
Съдът намира, че въпреки безспорния по делото факт, че през исковия период ищците
не са разполагали с чипове за асансьорите в сградата, не може да се приеме, че това се
дължи на поведение на ответниците, а още по-малко – на тяхно противоправно поведение.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Свид. ****************** заявява, че в края на 2019 г. – началото на 2020 г. на Л.и е
бил отказан чип за асансьор, но същевременно не сочи нито да е присъствала на искане на
ищците за предоставяне на чипове и последвал отказ, нито кой е направил отказа, нито
какви са причините за отказа. Поради това въз основа на нейните показанията не може да се
формира извод, че именно ответниците са отказали на ищците да им предоставят чипове за
асансьорите.
От друга страна, от показанията на свид. ****************** категорично се
изяснява, че всеки, който желае, може да получи чипове за асансьор от нея или от
портиерката, ако ги закупи срещу сумата от 3 лв., като не се води отчетност за раздадените
чипове, защото те често се развалят и се налага да се доставят нови, а дори всеки може да
вземе чип от съседа си и да отиде в ключарско ателие, за да му направят негов, както са
направили много от съседите. Възражението на ищците, че в последната част показанията на
свид. ****************** са резултат на предположение, е неоснователно, защото
използваните от нея изразни средства не сочат на такъв извод, поради което съдът ги
кредитира в посочените части изцяло.
Ето защо съдът счита, че не се установи по делото ищците да са искали от
ответниците да им предоставят чипове за асансьорите, но да са получили отказ, вместо което
се доказа, че те са имали пълната възможност по всяко време и без никакви формалности да
се сдобият с чипове, ако ги заплатят на свид. ****************** или на портиерката или
ако поискат чип на заем от който и да е друг съсед, разполагащ с такъв /включително от
свид. ******************, която заявява, че им е предлагала да им предостави чип/, и го
отнесат в ключарско ателие за направа на копие. Следователно не се установява твърдяното
поведение на ответниците по отказ да предоставят на ищците чипове за асансьорите. Само
за пълнота следва да се посочи, че дори и такова поведение на ответниците да беше
установено, то не би могло да се определи като противоправно, защото качеството им на
лица от управителния съвет на етажната собственост /през съответните периоди от време/ не
ги задължава да предоставят чипове на собственици и обитатели, които не желаят да ги
заплатят.
На следващо място, макар по делото да е безспорно, че на ищците е предоставен
достъп до задасансьорна междуетажна стая *********** през м. 11.2023 г., от което следва,
че в предходен период те са нямали такъв достъп, не се доказа ищцовото твърдение, че
именно ответниците са подменили ключалката на металната врата на стаята през 2019 г. и с
това свое поведение именно ответниците са ги лишили от достъп до помещението.
Като доказателства по делото в тази насока са представени от ищците: съобщение по
телепоща от 18.10.2019 г. /л. 205/, адресирано до ответника Н. М., с което ищецът Г. Л. го
уведомява, че е научил, че с негово решение е разбита вратата на задасансьорното
9
помещение, което той използва, и е подменен патронът , с което той и семейството му са
лишени от достъп до помещението, в което държат свои вещи; жалба с вх. №
53344/26.11.2019 г. от ищеца Л. до СРП /л. 206 – 207/, в която сочи, че преди 1 месец с
решение на домоуправителя Н. М. и членовете на управителния съвет на етажната
собственост е разбито ползвано от него помещение ***********, разположено зад
асансьорите между етажи 12 и 13, и е подменена ключалката му с нова, като не му се
предоставя ключ за нея; подадено до 06 РУ – МВР заявление /л. 71 – 72/, в което ищците
сигнализират, че през м. 11.2019 г. бравата на задасансьорно помещение *********** е била
разбита и подменена с нова брава от Н. М., М. Т. и ******************, след което Н.
************** и следващите домоуправители и членове на управителния съвет
продължили да им отказват ключ и достъп до помещението; предложение от Г. Л. до
председателя на общото събрание на етажната собственост по дневния ред за събранието на
21.11.2023 г., в което той посочва, че ключалката на помещението е подменена от
управителния съвет от 2019 г. насам, поради което Б. Л. и родителите й са лишени от достъп.
Съдебната практика приема, че като доказателство могат да се ползват само изявления на
страна за неизгодни за нея факти, които изявления съдът следва да цени наред с всички
доказателства по делото, докато в случая се касае за извънсъдебни изявления на ищците за
изгодни за тях /от гледна точка на носената от тях доказателствена тежест по делото/ факти.
Ето защо отразените в посочените документи техни изявления имат характера само на
твърдения, които подлежат на доказване от тях по общия ред.
Представените от ищците постановления за отказ да се образува досъдебно
производство също не доказват твърденията им, защото това са официални диспозитивни /а
не свидетелстващи/ документи и в тях съответният прокурор е направил собствен анализ на
събрани в рамките на извършената проверка доказателства, но неговите изводи по никакъв
начин нямат характера на доказателство по отношение на извършване на деянието и
неговото авторство.
Свид. ****************** сочи, че е разбрала, че Л.и нямат достъп до това
помещение поради принудителното им лишаване от достъп, но не знае причината, защото
никога пред нея не е повдиган въпросът за междуетажните помещения. Очевидно е, че в
тази част показанията й не представляват възпроизвеждане на лично възприети факти около
лишаването на Л.и от достъп до процесното помещение, а преразказ, но без да е известен
първоизточникът на информацията – дали са ищците или друго лице. При това положение
съдът счита, че в посочената част нейните показания не представляват надежден източник
на информация, че лишаване на ищците от достъп до междуетажна стая *********** е
извършено именно от ответниците.
Същевременно от Протокол № 24 от проведено общо събрание на етажната
собственост на 21.11.2023 г. /л. 145 – 151/ е видно, че на посочената дата общото събрание е
провело обсъждане междуетажната стая да бъде отворена в присъствието на конкретно
посочени лица от етажната собственост и да бъде съставен констативен протокол.
Последният също е представен по делото /л. 152 – 153/ и от него е видно, че на 25.11.2023 г.
междуетажна стая *********** е отворена от Г. И. /в качеството й на пълномощник на
управителя Е. Б./ и са описани намерените в нея вещи, след което ключът е предоставен на Г.
Л.. Тези две писмени доказателства потвърждават безспорното по делото обстоятелство, че
до 25.11.2023 г. въпросното помещение не се е намирало във фактическата власт на ищците,
а освен това сочат, че то е било заключено с ключове, намиращи се към 25.11.2023 г. при
ответницата И.. Не може обаче да се формира извод кога, по какъв начин и от кого е било
заключено помещението, нито кога и от кого ключовете за него са били предоставени на
ответницата И., респ. не може да се приеме за установено, че това е станало чрез твърдяната
подмяна на ключалката на помещението от четиримата ответници през 2019 г. Освен това е
видно, че в случая Г. И. е действала на 25.11.2023 г. в качеството си на пълномощник на Е.
Б., а той, от своя страна, е действал в качеството си на управител на етажната собственост,
10
т.е. изпълнявал е решенията на общото събрание.
За пълнота следва да се посочи и това, че дори и да беше доказано, че ищците са били
лишени от достъп до задасансьорна междуетажна стая *********** именно чрез подмяната
на ключалката й от ответниците през 2019 г., това отново не би обусловило извод за наличие
на противоправно поведение на ответниците, след като по делото ищците не доказват да
имат права върху това помещение, които да са им отнети по този начин. В частност – те не
доказват към 2019 г. да са имали качеството на наематели на помещението. Във връзка с това
следва да се отбележи, че свид. ****************** разказва, че през периода, в който тя е
била управител на етажната собственост, е взето решение междуетажните /санитарни/
помещения да бъдат предоставени на желаещи обитатели в сградата срещу скромен наем,
но не сочи ищците да са изразявали такова желание и да е постигано с тях съгласие да
ползват стая *********** срещу наем.
Що се отнася до ищцовите твърдения, че ответниците са отказвали да продължат или
да сключат нов договор за наем с Л.и за ползването на задасансьорната междуетажна стая
***********, съдът, на първо място, счита, че ответниците в качеството им на лица от
управителния съвет на етажната собственост изобщо не са разполагали с правомощието да
сключат договор за наем с ищците, защото съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „б“ ЗУЕС
приемането на решение за отдаване под наем на общи части на сградата е правомощие на
общото събрание. Ето защо изобщо не може да се говори за противоправно поведение на
ответниците, изразяващо се в отказ да сключат нов или да продължат стар договор за наем с
ответниците с предмет въпросното помещение.
Освен това от показанията на свид. ****************** се изяснява, че дълго време
не се е знаело кой ползва тази стая, в един момент се разбрало, че я ползва ищецът Л., но без
сключен договор, хората от входа поискали да се сключи договор и да се плаща, но той го
отлагал, защото не искал да плаща, и едва през м. 11.2023 г. се съгласил да сключи договор и
да плаща за стаята /последното се подкрепя от представения от ищците Договор за наем от
24.11.2023 г. на л. 91 – 93/. В подобен смисъл са и показанията на свид.
*******************, който разказва, че на събранията многократно е имало спорове за
помещение ***********, които са се свеждали до това, че то е заето от Л.и, но те не плащат
наем, като в крайна сметка било постигнато съгласие или да го освободят, или да започнат
да плащат наем. Следователно по делото категорично се установи, че лицата от
управителния съвет на етажната собственост по своя инициатива са положили усилия за
установяване на лицата, които фактически и без заплащане използват задасансьорна
междуетажна стая ***********, и след като са установили, че се касае за ищеца Л.,
многократно са поставяли на общи събрания въпроса за сключване на договор за наем, но
той е отлагал сключването му поради нежелание да заплаща наем, като дори е поставял като
условие за сключването му опрощаване на стари задължения на семейството му към
етажната собственост.
По изложените съображения съдът намира за недоказани твърдяните от ищците
действия и бездействия на ответниците, като счита, че изобщо не може да се обоснове и
тяхна противоправност, което е достатъчно за формиране на категоричен извод за
неоснователност на предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди.
Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се установяват и твърдените от
ищците неимуществени вреди. Показанията на свид. ****************** в частта, в която
сочи, че Л.и имат здравословни проблеми, и представените медицински документи относно
ищеца Л. не обосновават различен извод, защото липсват каквито и да е данни, че тези
здравословни проблеми са резултат от поведение на ищците.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
11
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата Б. Л. се дължат от етажната собственост
разноски за уважения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Тя претендира и доказва
извършването на разноски за държавна такса в размер на 80 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците – физически лица се дължат разноски
за отхвърлените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. Всеки от тях
претендира и доказва извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
по 400 лв. Възражението на ищците, че адвокатските възнаграждения за защитата на тези
ответници са заплатени не от тях самите, а от етажната собственост, не намира опора в
представените договори за правна защита и съдействие и е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от Б. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********************, ап. 10, срещу етажните собственици в
сграда с административен адрес: гр. ********************, представлявани от управителя
на етажната собственост Е. Б. Б., решенията по т. 1 и т. 2 от Протокол № 21 от проведено на
27.03.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: гр.
********************.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 10, срещу Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 33, Г. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 1, Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************,
ап. 1, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 9, искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
Б. Г. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв., причинени в периода от
26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да й предоставят чипове за асансьорите в бл.
********** находящ се в гр. ********************, и в резултат на подмяна на ключалката
на металната врата на задасансьорна междуетажна стая ***********, намираща се между
етажи 12 и 13 в бл. ********** находящ се в гр. ********************, и откази да
продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 10, срещу Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 33, Г. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 1, Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************,
ап. 1, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 9, искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на Г.
Т. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 200 лв., причинени в периода от
26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да му предоставят чипове за асансьорите в
бл. ********** находящ се в гр. ********************, и в резултат на подмяна на
ключалката на металната врата на задасансьорна междуетажна стая ***********, намираща
се между етажи 12 и 13 в бл. ********** находящ се в гр. ********************, и откази
да продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Й. **************** – Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********************, ап. 10, срещу Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 33, Г. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 1, Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************,
12
ап. 1, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 9, искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
Т. Й. **************** – Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300 лв.,
причинени в периода от 26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да й предоставят
чипове за асансьорите в бл. ********** находящ се в гр. ********************, и в
резултат на подмяна на ключалката на металната врата на задасансьорна междуетажна стая
***********, намираща се между етажи 12 и 13 в бл. ********** находящ се в гр.
********************, и откази да продължат или да сключат нов договор за наем, ведно
със законната лихва от 27.04.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда с административен адрес: гр.
********************, представлявани от управителя на етажната собственост Е. Б. Б., да
заплатят на Б. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 10, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 10, Г. Т.
Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 10, и Т. Й. **************** –
Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 10, да заплатят на Н. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, ап. 33, Г. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. ********************, ап. 1, Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 1, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, ап. 9, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на
по 400 лв. на всеки ответник.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13