Определение по дело №2324/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20241110102324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41133
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110102324 по описа за 2024 година
Производството е образувано от С. Ю. Г. срещу „...“ АД, по предявен от нея срещу
ответника отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване
на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
16 614,51 лева, представляваща изисквани за заплащане суми от ответника – кредитор от
ищеца съгласно Покана с вх. № 62307/29.09.2023г., отправена чрез ЧСИ ...., с рег. № 844 в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, на основание сключен между страните договор
за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка за издаване на
международни бизнес кредитни карти с гратисен период ... № 000CCC-R-062294 от
06.01.2014г., допълнен с Анекс от 24.04.2014г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, а с молба с вх. №
248838/31.07.2024г., ответникът моли производството да бъде прекратено поради образувано
по-рано между същите страни, на същото основание и за идентични суми гр.д. №
43528/2024г. по описа на СРС, 113-ти състав, с предмет предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК, за установяване дължимост на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 08.01.2024г. по ч.гр.д. №
69674/2023г. по описа на СРС, 113-ти състав. Посочва се, че иска по чл. 422 от ГПК, се счита
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – в случая на 20.12.2023г., а настоящото производството е образувано на
12.01.2024г., поради което същото като по-късно заведено на основание чл. 126 от ГПК,
подлежи на прекратяване.
Съдът служебно изиска гр.д. № 43528/2024г. по описа на СРС, 113-ти състав, като
установи, че то е образувано на 22.07.2024г. за установяване дължимост на сумите, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
08.01.2024г. по ч.гр.д. № 69674/2023г. по описа на СРС, 113-ти състав., последното
образувано въз основа на подадено от ответника заявление на 20.12.2023г. Основанието,
предмета и страните по гр.д. № 43528/2024г. на СРС, 113-ти състав са идентични с
1
основанието, предмета и страните в настоящото производството, като съдът установи, че по
подаденото възражение от ищцата по ч.гр.д. № 69674/2023г. по описа на СРС, 113-ти състав,
същата е релевира идентични възражения за нищожност на клаузи по сключения между
страните договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период ... № 000CCC-R-
062294 от 06.01.2014г., допълнен с Анекс от 24.04.2014г.
С разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките
на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.
За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на
присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, каквото е
настоящото е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи, и когато страните имат различно
процесуално качество в двата процеса – виж напр. решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. д.
№ 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Именно приложимостта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1
ГПК обуславя липсата на правен интерес за кредитора-заявител от последващо /след
подаване на заявлението по чл. 410/417 ГПК/ образуване на искови производства
/осъдителни или установителни/ за същото вземане, както и липсата на правен интерес у
длъжника от предявяването на иск за установяване недължимостта на вземане, за което е
налице вече издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 416 ГПК, пречка за влизане в сила на заповедта е само подаденото
възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че такова е подадено, възниква задължение на
кредитора да предяви положителен установителен иск за вземането, за което е издадена
заповедта. Този иск се счита заведен от момента на подаване на заявлението – чл. 422, ал. 1
ГПК. И в този случай отрицателният установителен иск /защото е предявен след подаване на
заявлението/ е по - късно заведен и производството по него – подлежи на прекратяване
съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК. Образуването на заповедно производство срещу длъжника е
приравнено от законодателя на образуване на исково такова, което следва от разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК – искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Съгласно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС законодателното разрешение по чл. 422, ал. 1 ГПК е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент,
предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Една от тези
последици е забраната да се образува последващ процес за същото вземане.
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира, че разрешение противно
на изложените по-горе съображения, би довело до злоупотреба с права. С предявяването на
отрицателен установителен иск длъжникът винаги би могъл да препятства упражняването
2
на правата на кредитора по установяване предявеното вземане, респективно би се поставила
под сериозен риск сигурността на гражданския оборот предвид реалната възможност да
изтече погасителната давност за вече съдебно предявено вземане. Допускането на
самостоятелна защита от длъжника чрез предявяване на отрицателен установителен иск в
подобен етап на развитие на заповедното производство, би довело до съществено засягане
интересите на кредитора, защото би се ограничила възможността му да проведе
установяване на вземанията си в процеса по чл. 422 ГПК, който процес е предвидената от
законодателя форма за разрешаване на спора между страните, когато длъжникът оспорва
вземането по издадената заповед за изпълнение. Това тълкуване би било в противоречие с
принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/, защото
получилият препис от заповедта за изпълнение длъжник ще може едностранно да лиши
кредитора от възможност за защита.
В настоящия случай длъжникът - ищец в настоящото производство е подал в срок
възражение срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 69674/2023г. по описа на СРС, 113-ти
състав, с което е изнесъл спора на ниво иск по чл. 422 от ГПК, в рамките на който процес и в
законоустановените срокове следва да релевира възраженията си, включително и за
погасяване на задълженията по давност и за неравноправни клаузи в процесния договор,
поради и което последващо производство за установяване на тези факти и обстоятелства е
недопустимо на посоченото по-горе основание.
По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2324/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав,
образувано от С. Ю. Г. срещу „...“ АД, по предявен от нея срещу ответника отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване на установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 16 614,51 лева,
представляваща изисквани за заплащане суми от ответника – кредитор от ищеца съгласно
Покана с вх. № 62307/29.09.2023г., отправена чрез ЧСИ ...., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС и неуточнени по пера на основание сключен между страните
договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период ... № 000CCC-R-062294
от 06.01.2014г., допълнен с Анекс от 24.04.2014г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението за настоящото определение пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3