Номер 100430.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20203100501594 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от С. А. А.
ЕГН **********, с.****, срещу решение №80/26.03.2020г., постановено по гр.д. №
1096/2019 г. на РС-Провадия, с което е прието за установено, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, за които е издадена
Заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 134/2019г. на PC Провадия, произтичащи от Договор за паричен заем CrediHome
№ 1182-00030397 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397,
сключени между „Микро Кредит“ АД и С. А. А. на дата 29.12.2017 г., вземанията по който
са прехвърлени с Договор за цесия от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания" АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********), както следва: 683.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 110.45 лв. - договорна лихва за периода от
02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 192 лв. - възнаграждение по договор за допълнителни услуги
за периода от 02.03.2018 г. до 30 11.2018 г.; 528 лв. - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 22.63 лв. - лихва за забава
по договор за заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.; 20.52 лв. - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.
В жалбата се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението.
Твърди се, че ищецът не е активно материално легитимиран по иска, поради липса на
1
транслативен ефект на цесията, доколкото вземането не е било ликвидно и изискуемо,
рамковият договор има само предварителен характер, а датата на сключването му е
неустановена, тъй като липсва потвърждение на цесионера за получаване на изготвения от
цедента опис на вземанията (пар. 2, т. 2.2.1.). Поддържа се, че цесията не е съобщена на
ответницата, тъй като подписът в известието за доставяне е неавтентичен, уведомлението не
може да се приеме за връчено ведно с исковата молба, тъй като е направено от цесионера, а
не от цедента, без представителна власт поради невярна дата на пълномощното, а
уведомяването не е извършено лично, а чрез особен представител, който няма право да
приема такива изявления, тъй като е законен, а не упълномощен представител. Сочат се и
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по доказателствената
тежест във връзка с оспорената автентичност на известието за доставяне и разместване на
доказателствената тежест по възражението за неравноправност на договорите. Твърди се, че
в мотивите на решението липсва произнасяне по наведените в отговора възражения.
Договорът за кредит се оспорва като неравноправен поради използване на ситен шрифт и
непредоставяне на предварителна информация и стандартен европейски формуляр (чл.5
ЗПК), като изявлението за получаването му, както и изразеното съгласие с ОУ, не са
индивидуално уговорени и следва да се приложи чл.147а, ал.5 от ЗЗП. Договорът за
допълнителни услуги се оспорва като неравноправен, тъй като предвижда възнаграждение за
допълнителни услуги да се дължи дори когато такива не са били предоставени (чл.143, т.
ЗЗП) и тъй като противоречи на забраната на чл.10а от ЗПК да се уговаря възнаграждение за
дейности по управление и погасяване на кредита. Потребителят не е ползвал уговорените
услуги, поради което не дължи плащане на възнаграждение по договора. Излага, че ищецът
няма качеството на застраховател, нито на процесуален субституент, липсват данни да е
заплатил премията на застрахователя, поради което същият не е титуляр на вземането по
договора за застраховка. Пропускът на кредитора да включи застрахователната премия и
допълнителното възнаграждение в ГПР води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, което
представлява самостоятелно основание за нищожност на клаузата по услугата по пакет
„Комфорт“.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Поддържа, че в рамковия договор за цесия е предвидено, че вземанията ще се
индивидуализират в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора, считано
от датата на неговото съставяне, поради което всяко приложение има характера на
допълнително споразумение и отразява действителната воля на страните да бъде
прехвърлено вземането. Процесното вземане е идентично с цедираното, видно от
индивидуализацията, съдържащата се в Приложение №1, подписано и от двете страни.
Уведомлението за цесията е получено лично от ответницата на 28.06.2018г. или най-късно с
връчване на препис от исковата молба чрез особен представител, което се приема за редовно
от съдебната практика. Заемодателят, в качеството си на застрахователен посредник, е
предоставил на ответника финансиране и разсрочване на задължението по договора за
2
застраховка, сключен с „Уника Живот“, като е заплатил дължимата по него застрахователна
премия от името на ответника, а последният се е задължил да я върне на равен брой вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Договорът за
допълнителни услуги е сключен по искане на ответника, поради което възраженията за
неговата нищожност са неоснователни.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1096/2019 г. на РС-Провадия е образувано по предявени
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. А. А. ЕГН **********, с.**** в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.415, ал.2 от
ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед № 106/05.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 134/2019г. на PC
Провадия, произтичащи от Договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397 и Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397, сключени между „Микро
Кредит“ АД и С. А. А. на дата 29.12.2017 г., вземанията по които са прехвърлени с Договор
за цесия от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, както следва: 683.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 110.45 лв. - договорна лихва за
периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 192 лв. - възнаграждение по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30 11.2018 г.; 528 лв. - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 22.63
лв. - лихва за забава по договор за заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.; 20.52 лв.
- лихва за забава по договор за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до
01.02.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен
Договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397, по силата на който на ответника е
предоставена сумата от 800.00лв., със задължение за връщането й ведно с възнаградителна
лихва в размер на 162,88 лева, на 48 равни седмични погасителни вноски, в размер на 20,06
лева. Предаването на заемната сума е удостоверено с подписването на договора от
заемателя. На основание попълнен и подписан от ответника формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 29.12.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397, съгласно който
„Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави пакет от допълнителни услуги описани
подробно в Приложение N 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на
договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
230,40 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични
вноски, всяка в размер на 4,80 лв. На основание сключения договор за допълнителни услуги
„Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставил на
ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството му застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД. Съгласно сключения договор
за допълнителни услуги ответникът се е задължил да върне на заемодателя платената от
последния застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски,
3
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на
13,20 лева, или обща сума за застрахователна премия – 633,60 лева. Срокът на договора за
кредит е изтекъл на 30.11.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Поради изпадане
на длъжника в забава му е начислена мораторна лихва в размер на законната лихва. На
08.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу
ответника са прехвърлени на ищеца ведно с всички привилегии и обезпечения. На
ответника е изпратено писмо с уведомление от „Микро Кредит“ АД чрез ищеца за
извършената цесия, получено лично от него. В условията на евентуалност се иска връчване
на ответника на уведомлението заедно с исковата молба. С оглед неизпълнението на
длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което претендира за
съдебно установяване на вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Оспорва извършената цесия, поради липса на условия за настъпване на
транслативния ефект и поради липса на уведомяване на ответницата за извършената цесия.
Твърди се, че договорът за цесия е рамков и представлява обещание за цесия и Приложение
№1, в което е описано процесното вземане, не може да се приеме като окончателен договор,
липсва форма на договора. Поддържа се се, че не е представено писмо потвърждение за
извършената цесия от цесионера. Твърди се, че към датата на съставяне на Описа от
08.06.2018г. процесното вземане не е било изискуемо и ликвидно и не може да е предмет на
цесията. Поради това ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящи иск. Оспорва
се датата на Приложение №1 към рамков договор за цесия. Твърди се, че цесията не е
породила правно действие, тъй като не е съобщена на ответницата. Исковата молба не е
получена от нея, поради което не може да се приеме, че тя е уведомена за цесията. Оспорва,
че ответницата е сключила договор за заем с „Микро Кредит“ АД на 29.12.2017г. с
посочените параметри, че е подписан от лице със съответната за това представителна власт
от заемодателя, че ответницата е получила визираната в него сума. Счита, че приложените
към исковата молба документи са изготвени за нуждите на настоящото дело и не съдържат
подпис на ответницата. Излагат се доводи, че са налице нищожни клаузи в договора за
кредит, поради неравноправност на основание чл.146 във връзка с чл.143, т.5 от ЗЗП,
заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
от ЗЗД. Твърди се, че преди да бъде сключен договорът, на ответницата не е била
предоставена своевременна информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключване на договора на основание чл.5, ал.1 и ал.2
от ЗПК. Оспорва се, че ответницата е получила стандартен европейски формуляр с тази
информация съгласно приложение 2 от ЗПК. Твърди се, че както по отношение на
съгласието с общите условия и декларирането на получаването им от потребителя, така и за
европейския формуляр и неговото получаване от длъжника, следва да се приложи нормата
4
на чл. 147а, ал 5 от ЗЗП. Поддържа се възражение за нищожност на клаузите по сключените
от ответницата договори поради невъзможност да се запознае с тяхното съдържание, тъй
като използваният шрифт е изключително ситен, поради което и непрочитаем, а след като не
може да бъде възпроизведен, то текстът остава непонятен за страната. Твърди се, че към
датата на цесията „Микро Кредит“ АД не е титуляр на вземане по договор за застраховка и
не е можел да го прехвърли. Клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот"
е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с
цена, близка по размер до предоставената в заем сума. Поради всичко изложено счита, че
приложение № 1/08.06.2018 г. към рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г. е нищожно в
частта относно процесните вземания по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради
което същите не са били прехвърлени и не се дължат на ищеца.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Възраженията за липса на транслативен ефект на цесията касаят активната материална
легитимация, която е въпрос по основателност, а не по допустимост на исковата претенция.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл. чл.415, ал.2
от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е
приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на
цедента срещу ответника, произтичащо от валиден договор за заем и договор за
допълнителни услуги, по което цедентът е изправна страна, а в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения за нищожност на договорите и изправността си
по тях.
В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието на сключен
между „Микро Кредит“ АД и С. А. А. Договор за заем CrediHome № 1182-
00030397/29.12.2017 г., за сумата от 800 лв., със задължение за връщането й ведно с
възнаградителна лихва в размер на 162,88 лева, формирана като фиксиран лихвен процент
5
от 40.73%, с годишен процент на разходите от 50%, на 48 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 20,06 лева и краен срок за погасяване на кредита – 30.11.2018 г.
Договорът е подписан от двете страни, поради което възраженията, че същият не съдържа
подпис на ответницата, се явяват неоснователни. Автентичността на подписа не е изрично
оспорена, поради което следва да се приеме, че представеният договор се полза с формална
доказателствена сила и е обвързващ за страните.
Процесният договор за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до
неговата недействителност и не противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22
от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Анализирано съдържанието на договора за
кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е ясен и
разбираем, като при проверка от външна страна не се установява да е по - ситен от 12,
съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10
от ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер
на лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване на кредита,
ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по
чл.11, ал.1, т.11 до т.26 от ЗПК. Погасителният план, както и общите условия са подписани
от ответника на всяка страница, респективно са станали част от договорното съдържание. С
оглед изложеното съдът намира сключения договор за потребителски кредит за валиден.
Този извод не се разколебава от липсата на представен по делото стандартен европейски
формуляр по чл.5 от ЗПК, тъй като подобно основание не е предвидено сред лимитативно
изброените в чл.22 от ЗПК специални хипотези на нищожност.
Предаването на заемната сума е удостоверено с нарочна декларация подписана от
заемателя, инкорпорирана в договора за кредит, чиято формална доказателствена сила не е
опровергана в процеса. С реалното усвояване на заемна сума кредиторът е изпълнил
основното си задължение по договора, а за длъжника е възникнало задължението да я върне
в уговорения срок, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Поддържаните от ответника възражения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва се явяват неоснователни. Според нормата на чл.19 от ЗПК годишният
процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите съгласно чл.19, ал.4 от цитирания нормативен акт не може
да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Към датата
на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при
основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс десет пункта отгоре. В
случая определеният в договора размер на ГПР от 50 % не надвишава пет пъти размера на
законната лихва /50%/. Следователно посочената клауза не е нищожна на основание чл.19,
6
ал.5 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът
на уговорената лихва, който не противоречи на добрите нрави. Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в
заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази
връзка след като сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения
процент от 40.73% кредитодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от
хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите
не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да
го постави в по – неравностойно имуществено положение.
Падежът на договора е настъпил на 30.11.2018г., поради което следва да се приеме, че
към момента на настоящото произнасяне задълженията по договора за кредит за главница и
възнаградителна лихва са изцяло изискуеми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че вземанията по
процесния договор за кредит в общ размер на 1513.88 лева, от които 800 лева - главница и
162.88 лева - възнаградителна лихва, са цедирани от „Микро Кредит“ АД в полза на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ООД на 08.06.2018 г. с подписването на Приложение №
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.
Съгласно чл.2.1. от договора за цесия същият има за предмет ликвидни и изискуеми
вземания, които ще се индивидуализират в опис във вид и формата на Приложение №1,
което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, като
всяко поредно Приложение №1 ще има силата и значението на допълнително споразумение
към него, изменящо го съответно. След като страните по договора за цесия са постигнали
съгласие конкретните параметри на всеки отделен портфейл от вземания да бъдат
договаряни допълнително, следва да се приеме, че независимо от избраната от тях таблична
форма на приложението, същото обективира волеизявления на подписалите го страни, които
се инкорпорират в съдържанието на първоначалния рамков договор и го допълват.
Процесният договор за цесия съдържа необходимите реквизити и отговаря на законовите
изисквания, поради което същият е валиден и е породил целения ефект, а именно
прехвърлил е в полза на ищеца вземането по процесния договор за кредит, подробно
индивидуализирано в Приложение №1, на което страните са придали значението на
неразделна част от договора. Налице е идентичност на цедираните вземания за главница и
възнаградителна лихва с тези предмет на процесния договор за заем, като предметът на
цесията е в достатъчна степен индивидуализиран по основание и размер. Падежирането на
част от вноските след сключване на цесията не я опорочава, тъй като липсва законова
пречка за прехвърляне на неизискуеми вземания.
7
Цесията на процесните вземания е потвърдена от цедента „Микро Кредит“ АД по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с представеното по делото потвърждение № Д-18-00099-
1/08.06.2018г., а наличието или липсата на потвърждение от цесионера по пар. 2, т.2.2.1 от
договора за цесия е ирелеванто за отговорността на длъжника, при липса на представени
доказателства в подкрепа на твърдението за антидатиране на договора.
Възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване за цесията са неоснователни,
доколкото длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е
настоящата хипотеза Целта на уведомяването е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. С оглед
изложеното при липса на наведени твърдения и представени доказателства за извършено
плащане в полза на цедента, ирелевантно се явява обстоятелството дали и кога длъжникът е
уведомен за извършената цесия. В тази връзка възраженията за неавтентичност на подписа
на длъжника под уведомлението за цесия не следва да бъдат обсъждани, доколкото това не
би довело до различен правен резултат.
Изложеното е достатъчно да обоснове активната материална легитимация на ищеца в
качеството му на приобретател на процесните вземания за главница и възнаградителна
лихва по силата на договор за цесия.
По отношение на останалите претендирани вземания, произтичащи от договора за
допълнителни услуги, не се установява правоприемство, тъй като същите не са предмет на
цесията. Цедираното вземане е изрично индивидуализирано единствено като главница и
лихва по договора за кредит. Вземанията за възнаграждение по договора за допълнителни
услуги и застрахователна премия не са описани в приложението нито като основание, нито
като размер. Със сключения на 29.12.2017 г. Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1182-00030397. „Микро Кредит“ АД се е задължило да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към
договора, срещу възнаграждение в размер на 230,40 лв. На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник и
същевременно ползващо се от полицата лице, е сключил застраховка „Защита“ към
застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, със застрахован заемополучателя, срещу
задължението на последния да върне на „Микро Кредит“ АД платената от него
застрахователна премия в общ размер на 633,60 лева, в срок от 48 седмици, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем. Обвързаността на уговорените допълнителни услуги с договора за кредит не придава
акцесорен характер на задълженията за заплащането им, тъй като те произтичат от друго
правоотношение и са обусловени от изпълнението на допълнителна насрещна престация,
различна по естеството си от тази по договора за кредит. Предвид самостоятелния характер
на правопораждащия юридически факт, същите не могат да се квалифицират като
8
принадлежност към вземането по договора за кредит по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД.
Следователно прехвърлянето им следва да бъде изрично уговорено, каквато уговорка в
случая не е налице. Налага се изводът, че договорът за цесия, от който ищецът черпи права,
не го легитимира като титуляр на вземанията за допълнително възнаграждение и
застрахователна премия, респективно за лихва за забава върху тях, поради което в тази част
предявените искове се явяват неоснователни.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че доколкото допълнителното
възнаграждение е отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване на
насрещна престация от финансовата институция, в тази част договорът за допълнителни
услуги се явява неравноправен, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.24 ЗПК, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП.
Наред с това клаузата противоречи на императивната правна норма на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй
като предвижда възнаграждение за услуги, свързани с управлението на кредита, което
обуславя извод за нейната нищожност.
Клаузата за заплащане на застраховка „Защита“ същото се явява неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по
размер до предоставената в заем сума. Същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в
по-неблагоприятна позиция потребителя и не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението. Отделно от изложеното при липса на доказателства, че
застрахователната премия е заплатена на застрахователя и че „Микро Кредит” АД е
обвързан към ЗК „Уника” АД застрахователен агент и е отчел сключената застраховка, не
може да се формира еднозначен извод, че допълнителната услуга е реално предоставена.
Предвиждането на отделно заплащане за услуги, без да е налице сигурност в тяхното
предоставяне и начисляването на стойността им още при сключване на договора, е в пряко
нарушение на императивната потребителска закрила, тъй като тази клауза налага на
потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите
задължения.
С оглед изложеното по делото се установява дължимостта единствено на вземанията
за главница и възнаградителна лихва по процесния договор за кредит.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за извършени
плащания по кредита. С оглед признанието на ищеца за неизгоден за него факт съдът
приема за установено, че общият размер на извършените по договора плащания възлиза на
313 лева. С платената сума следва да се извърши прихващане на изпълнението в
поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД, чрез отнасянето й към задължението за възнаградителна
лихва в размер на 162.88 лева и частично към задължението за главница до размера от
150.12 лева. Налага се изводът, че претенцията за възнаградителна лихва се явява
9
неоснователна като погасена чрез плащане. Претенцията за главница се явява основателна за
сумата от 649.88 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до
претендирантие 683.43 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изпадането на длъжника в забава на основание чл.86 от ЗЗД същият дължи
лихва за забава в размер на законната лихва върху установения размер на главницата от
649.88 лева за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г., която възлиза на сумата от 60.66
лева, изчислена от съда с Calculator.bg, като с оглед диспозитивното начало искът следва да
бъде уважен до претендираните 22.63 лева.
В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да потвърдено единствено в частта, с която исковете
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са уважени за
сумата от съответно 649.88 лева – главница и 22.63 лева – лихва за забава, а в останалата
част решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което същите
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Формираният извод за частична неоснователност на иска налага да бъде ревизирано
първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в тази част същото бъде
отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска в размер на 35.05
лева от общо 81.14 лева за заповедното производство и в размер на 222.01 лева от общо 514
лева за първоинстанционното производство. За въззивното производство разноски не се
присъждат поради липсата на направено искане в тази насока.
На особения представител на въззивника следва да бъде изплатено възнаграждение в
размер на 170 лева, определеното съгласно Наредба 1/09.07.2004г., платимо от бюджета на
съда поради неизпълнение на дадените с Определение 2103/22.07.2020г. от въззиваемия
указания за предварителното внасяне на депозит.
На основание чл. 77 ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съда сумите, за които е останала задължена, както следва: въззивника –
за припадащата съгласно уважената част от иска такса за въззивно обжалване в размер на
64.79 лева, а въззиваемия – за припадащата съгласно отхвърлената част от иска такса за
въззивно обжалване в размер на 85.21 лева и заплатения от бюджета на съда депозит за
особен представител в размер на 170 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №80/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 1096/2019 г. на РС-
Провадия, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че С.
А. А. ЕГН **********, с.****, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, разликата над 649.88 лв. до 683.43 лв. - главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 110.45
лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; сумата от 192 лв. -
възнаграждение по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30
11.2018 г.; сумата от 528 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г. и сумата от 20.52 лв. - лихва за забава по договор
за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г., за които е издадена
Заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 134/2019г. на PC Провадия, както и в частта за разноските изцяло, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С. А. А. ЕГН **********, с.****, искове с правно основание
чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите, за
които е издадена Заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 134/2019г. на PC Провадия, произтичащи от Договор за паричен
заем CrediHome № 1182-00030397 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00030397, сключени между „Микро Кредит“ АД и С. А. А. на дата 29.12.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 16.01.2015 г., Приложение №
01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както следва:
разликата над 649.88 лв. до 683.43 лв. - главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 110.45 лв. - договорна лихва за периода от
02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 192 лв. - възнаграждение по договор за допълнителни услуги
за периода от 02.03.2018 г. до 30 11.2018 г.; 528 лв. - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г. и 20.52 лв. - лихва за
забава по договор за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №80/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 1096/2019 г.
на РС-Провадия, В ЧАСТТА , с която е прието за установено в отношенията между
страните, че С. А. А. ЕГН **********, с.****, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 649.88 лв. - главница по Договор за
паричен заем CrediHome № 1182-00030397, сключен между „Микро Кредит“ АД и С. А. А.
на дата 29.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 16.01.2015
г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
11
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 22.63
лв. - лихва за забава по договор за заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г., за които
суми е издадена Заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 134/2019г. на PC Провадия.
ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН **********, с.****, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 257.06 лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска, формирана както следва: 35.05 лева, за заповедното производство по ч.гр.д.
№134/2019г. на PC Провадия и 222.01 лева, за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН **********, с.****, да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна, сумата от 64.79 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да
заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Варна, сумата от 85.21 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивно
обжалване съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 170 лева, представляваща
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител на въззивника за
въззивното производство, на основание чл. 77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12