№ 3239
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Л., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 24-4332-023107/31.10.2024 г., издадено от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП,
обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за несъответствие на възприетите от
административните органи фактически положения с обективната
действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. М. А. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е искане за
1
присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По
делото са постъпили писмени бележки от гл. юрк, Владимир Пашунов, с
приложено пълномощно, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на атакувания санкционен акт, в каквато насока са изтъкнати конкретни
доводи. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
1379147/15.09.2024 г., съставен от Ростислав Асенов Георгиев – мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР и в присъствието на М. М. И. – свидетел при
установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че на 15.09.2024 г.,
около 12:38 часа, в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение
от Околовръстен път към бул. „Доктор Г. М. Димитров“, жалбоподателят Л.
управлява лек автомобил марка „Опел“ с рег. № СВ 20 80 ТН и на
кръстовището с ул. „Проф. д-р Иван Странски“, поради частично навлизане в
съседна пътна лента не пропуска и реализира ПТП с движещия се вляво лек
автомобил марка „БМВ“ с рег. № СВ 12 63 ХТ.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен лично на Л..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-4332-023107/31.10.2024 г. от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя А. Л. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Препис от НП е връчен на въззивника на 12.11.2024 г. чрез
Системата за сигурно електронно връчване, а жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 21.11.2024 г.,
видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, имайки
предвид представените заповеди за назначаване и оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да
доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника Л., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото й на защита.
3
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, ал.
1, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, отчитайки липсата на твърдения за
причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Съгласно легалната
законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП не са изложени
факти за причинени имуществени или неимуществени вреди, а единствено се
сочи, че привлеченото към отговорност лице е реализирано произшествие
/неясно какви са последиците от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в
АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от
анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление и поначало обезпредметява обсъждането на въпроса дали
произшествието е причинено виновно от въззивника.
В контекста на изложеното, независимо, че не дължи произнасяне
по същество, съдът намира за необходимо да отбележи и обстоятелството, че
възведеното спрямо въззивника Л. административно обвинение е
доказателствено необезпечено. От материалите в
административнонаказателната преписка се установява, че факта и
авторството на твърдяното административно нарушение са установени от
правоохранителните органи, въз основа на видеозапис от мястото на
произшествието, изготвен от камери, експлоатирани от Столична община.
Опитите на съда този запис да бъде приобщен като веществено доказателство
на етапа на съдебното следствие не са увенчани с успех, доколкото от
постъпилите справки се установява, че органите на МВР не са го съхранили и
понастоящем е унищожен. При това положение, отчитайки контрадикторните
4
сведения на двамата водачи, досежно механизма на възникналото ПТП и
липсата на безпристрастни очевидци, налага се несъмнен извод, че наличието
на виновно поведение от страна на привлеченото към отговорност лице не е
доказано по изискуемия от закона несъмнен начин.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя А. Л., като отделно от това е налице и
некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представените договори за правна защита и
съдействие, от които е видно, че въззивникът е заплатила в брой сума в общ
размер на 750,00 лева за процесуално представителство от адв. М. А. от САК,
в контекста на незначителна фактическа и правна сложност на делото, обема
на доказателствения материал, проведените две открити с.з. и размера на
наложената санкция, този съдебен състав намира, че възражението за
прекомерност, релевирано от наказващия орган в съпроводително писмо, се
явява основателно, поради което СДВР следва да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение в редуциран размер, а именно 500,00 лева
/постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 предпоставя
определянето на адвокатското възнаграждение и под предвидените в Наредба
№ 1/09.07.2014 г. минимални размери, доколкото посоченият подзаконов
нормативен акт противоречи на правото на ЕС/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-4332-
023107/31.10.2024 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник
сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г.,
в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя А. А. Л., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на жалбоподателя А. А. Л., ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. А. от САК за
присъждане на разноски в размер на 750,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6