РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1805 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Х.Х.А. *** е
предявил срещу Прокуратура на Р Б. обективно съединени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 100 000лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 2400лв., ведно с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху всяко претендирано обезщетение от датата на влизане
в сила на постановеното по отношение на него оправдателна присъда на
16.04.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по производството.
Ищецът А.
твърди, че е бил оправдан с присъда по ВНОХД № 185/2019г. на АСпНС, потвърдена
изцяло от ВКС. Посочва, че водено срещу него наказателно производството
засегнало целият му живот, както личен, така и професионален. Възможността му
за кариерно развитие и кандидатирането за публични постове била
възпрепятствана, било компрометирано името му, бил сложен край на политическата
му кариера. Ищецът бил притеснен за това как воденото срещу него наказателно
производство се отразило на неговата семейство и на неговите близки. Измъчвал
се, че влошаването на здравето на майка му се дължал на стреса, който тя
изпитвала от воденото срещу него наказателно производство. Бил притеснен за
децата си. Влошило се здравословното му състояние, както психическо, така и
физическо. Ищецът не можел да спи, затворил се в себе си, обтегнали се
отношенията с фактическата му съжителница. Накърнени били честта и
достойнството му. Воденото срещу него наказателно производство било широко
отразявано в медиите в страната и в чужбина. Отделял време за участие в съдебни
процедури и за организиране на защитата си по делото, не можел да прави планове за бъдещето.
Загубил вяра, бил огорчен. Приятелите му се отдръпнали от него. Предявява срещу ответника иск за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и иск за
заплащане на сумата 2400лв. обезщетение за имуществени вреди - платени разходи
за адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 185/19г. на АСнС. Претендира двете суми
ведно със законната лихва от 16.04.2020г., датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. Претендира и разноските по делото.
Ответникът П.на
Р Б. оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията
за търпени от ищеца вреди, както в здравословен, така и в емоционален, личен и
професионален план. Сочи, че П.не е разгласявала информация за разследвания
случай и не може да бъде отговорна за сочените от ищеца медийни публикации.
Отделно, посочва, че П.е задължена да предоставя минимално количество
информация при интерес на медиите. Но
отрича П.да е разгласявала целенасочено воденото срещу ищеца наказателно
производство. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди като прекомерна по размер. Посочва, че водения срещу ищеца наказателен
процес е приключил в разумни срокове – 3 години. Ищецът не е бил задържан под
стража, нито е имал наложена мярка за процесуална принуда. Дори и да има
засягане на неимуществената сфера на ищеца, то тя е в много по-минимална
степен. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Посочва, че липсват доказателства дали ангажираният от ищеца адвокат
действително го е представлявал пред въззивната инстанция. Оспорва претенцията
за лихва за забава.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
Ищецът е бил
зам.-министър на външните работи на РБ. от 15 .09. 2015г. до 16.11.2016г.
От
приложеното НОХД № 3766/2017г. на СНС /т.57 от ДП/ се установява, че на 19.01.2017г.
по пр.пр.№ 228/17г. СГП е образувала досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за извършено длъжностно престъпление, като на 4.05.2017г. ищецът е
привлечен като обвиняем за извършено стопанско престъпление по чл.219 ал.2 вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК в качеството си на длъжностно лице - зам.-министър
на външните работи на Р Б.. Мярка за неотклонение по отношение на ищеца не е
вземана. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството му на обвиняем от
прокурор при СГП. По време на досъдебното производство ищецът е разпитан още
веднъж в качеството му на обвиняем – на 4.12.2017г. Разследването му е
предявено на 04.12.2017г. и на 11.12.2017г.
На 12.12.2017г.
СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда. Ищецът е обвинен в това, че в
периода от 15.01.2016г. до 22.07.2016г. в град София, като длъжностно лице / по
смисъла на чл. 93 т.1 б.„ б " от НК - Заместник- министър на външните
работи - със Заповед № КВ 83 от 15 септември 2015г. на министър-председател на
Република Б. , е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи
/при условията на продължавано престъпление - с две деяния , които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, въпреки задълженията си по точка III на Заповед
№ 95-00-3 86/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда
на заместник- министър Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните
структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и
финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо
осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А.В.В.-
Директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо
осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" / Заповед № Т-
862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и И.Д. Главен секретар на
Министерство на външните работи - Заповед № Т- 347/21.03.2016г. /и Л.Г.М.-
Директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т-1912/25.08.2014г. на
министъра на външните работи / , на които е възложено управлението, разпореждането
и отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за
Министерство на външните работи в размер на 494 458,03 лева, изплатени по
силата на две споразумения сключени между Министерство на външните работи и
Министерство на земеделието и храните - Споразумение № РД 51- 58/15.01.2016г. и
Споразумение № РД 51-58 / 22.04.2016г., както следва:
- за периода
от 15.01.2016г. до 15.04.2016г., като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93,
т.1 , б. „ б 11 от НК- Заместник-министър на външните работи - със Заповед № КВ
83 от 15 септември 2015г. на министър- председател на Република Б. , е назначен
на длъжността заместник-министър на външните работи/, въпреки задълженията си
по точка III на Заповед № 95-00- 386/08.10.2015г. на министъра на външните
работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира
дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4
Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и
материално - техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол
върху работата на А.В.В.- Директор на Дирекция „Управление на собствеността и
материално-техническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" /
Заповед № Т- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и И.Д. Главен
секретар на Министерство на външните работи- Заповед № Т-347/21.03.2016г. / и Л.Г.М.-
Директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на
министъра на външните работи /, на които е възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество , като А.В. и Л.М.не са
създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на
чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/15.01.2016г., сключено между Министерство на
външните работи и Министерство на земеделието и храните,според който текст „МВнР
чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски
настанявания при пътувания в страната и чужбина от „Ю.Т.Е." ЕООД, гр.
София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и
„Ю.Т.Е." ЕООД с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски
настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на
Министерство на земеделието и храните и по- конкретно относно контрола, дали
услугите, предлагани от „Ю.Т.Е." ЕООД се предоставят на МвНР при същите
условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „Ю.Т.Е." ЕООД и МЗХ
по сключения между тях - Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г.,а не при
по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в размер на 244
184,70 лева.
- за периода
от 22.04.2016г. до 22.07.2016г., като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93,
т.1 , б. „ б " от НК- Заместник-министър на външните работи - със Заповед
№ КВ 83 от 15 септември 2015г. на министър- председател на Република Б., е
назначен на длъжността заместник-министър на външните работи /въпреки
задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра
на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и
контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните
работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 дирекция „Управление на
собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил
достатъчен контрол върху работата на А.В.В.-директор на дирекция „Управление на
собствеността и материално- техническо осигуряване", Отдел „Обществени
поръчки" / Заповед № Т- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и
И.Д. Главен секретар на Министерство на външните работи- Заповед № Т-347/21.03.2016г.
/ и Л.Г.М.- Директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т-
1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи / , на които е възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество , като А.В. и Л.М.не са
създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на
чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/22.04.2016г., сключено между Министерство на
външните работи и Министерство на земеделието и храните, според който текст „МВнР
чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски
настанявания при пътувания в страната и чужбина от „Ю.Т.Е." ЕООД, гр.
София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и
„Ю.Т.Е." ЕООД с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски
настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на
Министерство на земеделието и храните", и по- конкретно относно контрола,
дали услугите предлагани от „Ю.Т.Е." ЕООД се предоставят на МвНР при
същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „Ю.Т.Е." ЕООД
и МЗХ по сключения между тях - Договор за услуга №РД 51 -58/21.07.2015т., а не
при по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в размер на
250 273,33 лева - престъпление по чл.219, ал.2 , вр. ал. 1 , вр чл.26, ал. 1 от НК
Мярка за
неотклонение не е взета.
Подсъдим по
това дело е бил и Д.П.М., министър на
външните работи през времето, когато ищецът е бил зам.-министър на
външните работи. На него е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление
служба по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
По
образуваното НОХД № 3766/2017г. на СНС са проведени 8 съдебни заседания в
периода 28.12.2017г. – 29.10.2018г. , на които ищецът е присъствал.
С присъда
№52/29.10.2018г. по НОХД № 3766/2017г.
на СНС ищецът е признат за виновен за извършване на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение. Наложено му е наказание 4г. лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 4000лв. Вторият
подсъдим, Д.М., е оправдан.
Присъдата е
протестирана и обжалвана пред Апелативен специализиран наказателен съд. АСНС е
провел едно съдебно заседание на 7.06.2019г. С присъда № 6/7.06.2019г. по ВНОХД
№ 185/19г. въззивният съд е отменил присъдата в осъдителната й част и е признал
ищеца за невиновен по повдигнатото му престъпление. В останалата част присъдата
е потвърдена.
Пред АСНС
ищецът А. е представляван от адв.И.Л., САК. По делото е представено пълномощно от
29.05.2019г. (на л.26 от ВНОХД № 185/19г.) , с което ищецът упълномощава адв.Л. да го представлява
по ВНОХД № 185/19г. на АСС до окончателното приключване на производството пред
всички инстанции. В проведеното съдебно заседание по делото са се явили ищеца и
адв.Л.. Заседанието е продължило 2 часа, като са разпитани двама свидетели и са
представени пледоариите на страните. Адв.Л. е представила защитата на ищеца.
Апелативната
специализирана прокуратура е протестирала оправдателната присъда на АСНС пред
ВКС. По образуваното пред касационната инстанция н.д.№ 1087/19г. е проведено 1
съдебно заседание на 18.12.2019г. На същото са се явили ищеца и неговият
защитник адв.Л.. Представителят на ВКП не е поддържал протеста. С решение
№270/16.04.2020г. ВКС е оставил в сила присъдата на АСНС.
Видно от
представения от ищеца договор от 29.05.2019г. , на л.68 от настоящото дело, за
осъществената защита по ВНОХД № 185/19г. на АСНС ищецът е заплатил на
Адвокатско дружество Д.,А.и С.възнаграждение
в размер на 2400лв. Сумата е платена от ищеца по банков път на
5.06.2019г. и получена по сметката на адвокатското дружество.
Ищецът не е
осъждан. По същото време срещу него се е водило и второ наказателно
производство за престъпление във връзка с професионалната му дейност като
зам.-министър.
Ищецът
представя копие на печатно издание -
в.Телеграф от 11.05.2017г., на електронни издания – Правен свят от 4.05.2017г.,
Пик от 12.12.2017г. и от 12.03.2018г., Труд онлайн от 10.05.2017г., както и от
други електронни медии /които не са ясни от представените копия на статии/, в
които воденото срещу ищеца и срещу Д.М. наказателно производство в досъдебна и
в съдебна фаза е отразявано. В хронологически най-ранните статии /от
4.05.2017г./ е посочено, че информацията на медиите е предоставена от
специализираното звено „Антикорупция“ в СГП. Впоследствие публикациите отразява
информация за повдигнатите обвинения срещу Д.М. и Х.А., факта на внасяне на обвинителен
акт срещу тях в съда, информация за хода на делото и какво се е случило по
време на заседанията пред СНС, оправдателната присъда за М.и осъдителната
присъда срещу А..
Във връзка с
установяване на твърдените неимуществени вреди съдът допусна събиране на гласни
доказателства.
Св.Е.А.,
която живее с ищеца на семейни начала от 2012г., установява, че след като
повдигнали обвинение на ищеца, той изпитвал голямо притеснение . Ищецът бил
старателен и съвестен в това, което правел, и поради това бил разтърсен от
повдигнатото му обвинение. Ищецът бил изцяло погълнат от делото и не могъл да
участва в подготовката на раждането на втората им дъщеря и да се грижи
ефективно за семейството си. През последните 20г. ищецът се занимавал с
обществено политическа дейност и за него името и репутацията му били много
важни. Приятелите му задавали въпроси какво се е случило и той следвало
непрекъснато да обяснява , че не е извършил престъпление. Много хора се
отдръпнали от него. Съседите им започнали да подмятат, а ищецът бил
чувствителен човек. Затворил се в себе си. Станал раздразнителен, не помагал в
семейството и за отглеждането на второто им дете. Обтегнали се отношенията
между свидетелката на ищеца , били пред раздяла. По време на досъдебното производство ищецът
бил безработен , регистриран в Бюрото по труда. Впоследствие работил като
асистент в Пловдивския университет, но не се чувствал полезен, тъй като
експертизата му не се ползвала. Работата била временна, като и сега ищецът е
безработен. Заради делото не можел да се занимава с обществена дейност, което е
правил в продължение на 20 г. Преди да стане зам.-министър, ищецът бил
зам.-кмет, а преди това два мандата общински съветник, бил учредител на
политическа партия. Често се включвал в доброволчески инициативи, свързани с
култура и образование. След започване на наказателното производство ищецът вече
не се ползвал с политическа подкрепа. По време на делото майката на ищеца
получила сериозни здравословни проблеми, които се влошили след като ищецът
получил 4г. присъда, и които според лекарите се дължали на стреса от делото . Появил
се псориазис, проблем с очите, с кръвното. Ищецът се притеснявал за майка си. В
началото на делото ищецът живеел с надеждата, че несправедливостта срещу него
бързо ще се оправи, но след получаване на 4г. присъда тръгвал към съда с
мисълта, че може и да не се върне вкъщи, притеснявал се какво ще стане със
семейството му. И сега ищецът не е забравил
за делото, въпреки оправдателната присъда, тъй като делото е опетнило името му.
Чувствал, че загубил 3г. от живота си, побелял през това време. Сега бил
по-затворен и предпазлив към хората.
Св.А.Ч.,
приятел на ищеца, установява, че до воденото срещу ищеца наказателно
производство той имал блестяща политическа кариера, занимавал се с политика.
Кариерата му преминала от общински съветник до зам.-министър, след което бил
привлечен като обвиняем и осъден на 4г. затвор. Ищецът се притеснявал как ще
издържа семейството си, как ще си намери работа. Свидетелят знае, че след
казарма, ищецът се занимавал само с политическа дейност, бил обществено активен
човек. Ищецът му споделил след присъдата, че е загубил много приятели и колеги.
Според свидетеля тогава приключила кариерата му. Ищецът изживял тежко
присъдата, като се притеснявал, че отива в затвора и оставя самотна майка с 2
деца, които не може да издържа. Посочва, че в момента ищецът е безработен,
притеснен е за кариерата си, за намиране на работа, за осигуряване прехраната
на семейството си.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
На
обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от воденото наказателно производство.
При
незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален
субституент П.на Р Б.. Тази отговорност се извежда от възложените на П.в
Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху
разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение,
повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт
за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.
В съдебната
практика няма спор, че началото на производството се определя от датата на
първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа твърдение
за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на
обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване
на предприетите срещу него правни действия .
По делото
безспорно се установи, че наказателното производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл. чл.219 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е започнало на 04.05.2017г. и приключило на 16.04.2020г., когато е влязла
в сила оправдателната присъда, която е поставила края на наказателното производство
срещу ищеца.
Наказателното
производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило почти 3 г. , а именно
2г., 11м. и 12 дни. По отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение
или друга мярка за процесуална принуда. Повдигнато му е било обвинение за неумишлено
престъпление, за което е предвидено наказание до 6г. лишаване от свобода и
глоба до 5 000лв. Предприетите срещу ищеца процесуални действия не са били
интензивни. На досъдебна фаза той е разпитван два пъти от органите на
досъдебното производство, като общо три пъти се е явявал пред прокурор за
разпит или предявяване на обвинение. На съдебната фаза процесуалните действия
спрямо ищеца са били по-интензивни. Съдът на всички инстанции е провел общо 10
съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично. Времевият период между
осъдителната присъда на СНС от 29.10.2018г. и оправдателната присъда на АСНС от
7.06.2019г. е 7 м. и 8 дни.
Към момента,
когато е започнало наказателното производство на 4.05.2017г. ищецът е бил на 38г.,
социално активен. В професионален план се е занимавал само с обществена, вкл. активна
политическа дейност. Бил е общински съветник в СО, зам.-кмет на СО, като, преди
да му бъде повдигнато обвинението, е бил зам.-министър на външните работи (до
16.11.2016г., когато оставката на правителството, в което е бил зам.-министър,
е приета от НС). Заемал е висш държавен пост, след което за дълго време е
останал без работа. Според свидетелите кариерното и професионалното развитие на
ищеца е било преустановено заради воденото наказателно производство. П.оспорва
това твърдение на ищеца. С оглед упражняваната до започване на наказателното
производство професионална дейност на ищеца, изразяваща се единствено в
заемането на публични обществени длъжности, някои от които избираеми, съдът
приема, че повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние върху
професионалната публична кариера на ищеца. Разгласяването в медиите на обвинение
за извършено престъпление, свързано с професионалната дейност, е по принцип пагубно
за политическата кариера на всяко лице, което се занимава само с обществена
дейност и разчита на избора на гражданите за професионалната си кариера. В този
смисъл съдът приема, че оставането на ищеца без работа е свързано и с
повдигнатото му обвинение и постановената в последствие осъдителна присъда
спрямо него от първоинстанционния съд. Злепоставен
е пред околните и избирателите си, накърнен е авторитета му. Широк кръг хора, които са го познавали, са
имали основание да го считат за престъпник. Ищецът не се е кандидатирал повече
на избори /местни или парламентарни/, трайно е останал без работа, като е
преподавал за известно време. В същото време обаче ищецът не е бил осъждан за
извършено престъпление с влязла в сила присъда, поради което при издаване на
свидетелство за съдимост е следвало да бъде удостоверено, че той не е осъждан и
би могъл да си намери работа, с която да изхранва семейството си. Ищецът
не е бил лишен от право на труд и от
възможност да се реализира в друга професионална сфера.
Обвинението
срещу ищеца е било публично обявено в медиите. Първоначалната информация на
4.05.2017г. е предоставена от специализираното звено „Антикорупция“ в СГП,
което е водило досъдебното производство срещу ищеца и другия обвиняем тогава Д.М..
По същество информацията е вярно и точно предоставена на медиите, съобразно
повдигнатото обвинение. Съдът отчита, че П.е длъжна да информира обществото за
обществено значими дела, особено тези свързани с разходване на публични
средства. В същото време, когато тази информация срещу определено лице е
разпространена чрез печатно издание, вредоносните последици за незаконно
обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и
достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Разгласяването по
медиите на водено срещу незаконно обвинен наказателно производство обективно допринася
за настъпване на по-тежки последици, а именно накърняване доброто име и на достойнство
на незаконно обвинения. Поради това съдът приема, че масовото и продължително
отразяване на наказателното производство срещу ищеца е довело до по-високи интензитет от
неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от незаконното
обвинение.
Ищецът не
установи да е търпял влошено здравословно състояние през периода на
наказателното производство.
Установи се
от свидетелските показания, че ищецът е търпял и силни отрицателни емоции, тъй
като се притеснявал, че се накърнява доброто му име в обществото и
професионалния му авторитет. Притеснявал се, че няма да си намери работа и няма
да може да издържа семейството си. Притеснявал се, че семейството му може да
остане без неговата подкрепа ако бъде осъден ефективно. Притеснявал се за майка
си, чието здравословно състояние се влошило по време на наказателното
производство. Приятелите му се отдръпнали, не можел да разчита на подкрепата и
на своите колеги. Бил огорчен и разочарован от случилото се с него. Станал
затворен, раздразнителен, недоверчив към другите. Животът му се променил.
Притесненията и реакцията на неговите приятели и колеги се отразили негативно и на семейния живот на ищеца и на
взаимоотношенията му със св.Андонова, с която живеел на семейни начала.
Воденото
незаконно наказателно производство срещу ищеца е променило живота му и е
оставило негативен ефект както в личен, така и в професионален план.
Съгласно задължителната
съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство
търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са
специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат
установени.
Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство. Претърпял е вреди в
повече от нормалното, заради публичното оповестяване на повдигнатото му
обвинение и воденото срещу него наказателно производство за престъпление,
свързано с професионалната му дейност - работата му на зам.-министър, което му
е нанесло сериозни репутационни вреди. Съдът
следва да определи обезщетение за търпените вреди. Съгласно ППВС № 4/1968 г. на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Обезщетението за
неимуществени вреди съдът определя по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди
него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива,
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. -
наказателното производство е прекратено) по всички обвинения или по част от
тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук,
включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите
и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки
отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни
или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло (така и Определение
№ 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2017 г., III г. о., ГК).
На следващо място, съгласно Решение № 184 от
5.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2016 г., III г. о., ГК, когато незаконното
наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок професионален
или политически пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то
може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут,
изолиране от обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди също подлежат
на обезщетяване. В същото решение е посочено, че когато наказателната репресия
е извършена от компетентен държавен орган, разполагащ с механизмите да установи
достоверността на твърденията за извършено престъпление, за държавата се
поражда отговорност за обезщетяване на причинените от незаконното обвинение
по-тежки неимуществени вреди, претърпени от лицето на публична длъжност.
Освен изложените
критерии, при определяне на дължимото справедливо обезщетение съдът следва да
съобрази икономическата конюнктура в страната и практиката на съдилищата по
подобен вид дела.
Съобразно изложените
критерии, съдът съобрази, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за
стопанско престъпление във връзка с професионалната му дейност , за което е
предвидено наказание до 6г. лишаване от свобода и глоба, което може да се
квалифицира и като тежко, тъй като хипотетично на ищеца е би могло да бъде
наложено наказание л.св. в размер над 5г. В същото време наказателното
производство е приключило в разумен срок – около 3 години и не се е
характеризирало с интензивност на процесуалните действия - ищецът не е бил с
наложена мярка за неотклонение, не е бил подложен на ограничения, изведен от
семейството си и социалната си среда, не е бил ангажиран в интензивни
процесуални действия. Не се установи влошаване на здравословното състояние на
ищеца , но с оглед на незаконното му обвинение ищецът е търпял стрес и
притеснение за своята съдба и тази на семейството си, неприятни изживявания и
огорчение във връзка с оттеглянето на приятелите и колегите му и промяната на
социалната му среда. Съдът отчита и интензивните репутационни вреди, които
ищецът е претърпял - в следствие на масовото медийно отразяване на обвинението
и наказателното производство, ищецът е загубил обществена и политическа
подкрепа, преустановил е професионалната си политическа кариера и е останал
трайно безработен. Следва да се има предвид, че ищецът все пак не е загубил
работата си в следствие на незаконното обвинение, тъй като към момента , в
който му е повдигнато обвинението, няма данни той да е работел. Съдът съобрази
също, че срещу ищеца се е водило и второ
наказателно производство по друго обвинение за престъпление във връзка с
професионалната му дейност /това е отразено и в печатните материали, приложени
по делото/. Ищецът е изживял едни общи негативни емоционални неудобства,
наложени социални ограничения, стрес и репутационни вреди през един и същ
период по двете наказателни производства. В настоящото производство се
претендират вреди само от едното от тези незаконни обвинения, поради което определеното
обезщетение не следва да възстанови напълно всички търпените от ищеца вреди по водените
паралелно две наказателни производства.
Досежно
практиката по сходни дела следва да се отбележи, че има единични решения за
присъдено обезщетение за неимуществени вреди на лица, заемащи сходна публична
позиция, като напр. Определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1954/2017 г., III г. о., ГК и Решение № 184 от 5.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1168/2016 г., III г. о., ГК /обвинения за престъпления по служба на лица, заемали
позицията зам.-министри/. Фактите по случаите обаче не са идентични, поради
което определеното по тези дела обезщетение не може да бъде водещо по
настоящото дело.
Досежно
икономическата конюнктура в страната следва да се посочи, че минималната
работна заплата в страната в периода 2017 - 2020г. е била 460лв. през 2017г.,
510лв. през 2018г., 560лв. пред 2019г. и 610лв. през 2020г.
Преценявайки изложеното
и съобразявайки насоките дадени в ППВС
№4/68г. и критериите на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 25
000лв. е справедлив еквивалент за търпените от ищеца неимуществени вреди. До
размера на първоначално предявения размер от 100 000лв. иска за
неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Присъдената
сумата се дължи ведно със законната лихва от приключване на наказателното
производство с влязла в сила оправдателна присъда на 16.04.2020г. до окончателното изплащане.
Искът за
имуществени вреди е основателен в претендирания размер от 2400лв. В този
размер се установи, че ищецът е заплатил
адвокатски хонорар на ангажирания от него в производството пред апелативната и
касационна инстанция адвокат. Разноските по воденото наказателно производство
се присъждат като имуществени вреди. Неоснователни са възраженията на прокуратурата,
че липсват доказателства ангажираният адвокат да е упражнил в пълен обем
действията, за което е бил упълномощен и възнаграден. Видно е от приложените
наказателни дела , че адв.Л. се е явила пред апелативния съд, участвала е в
съдебното следствие, представила е пледоария за ищеца, явила се е пред ВКС ,
където също е пледирала в защита на ищеца. П.не е оспорила размера на
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно, поради което съдът
няма да обсъжда този въпрос. Присъдената сума имуществени вреди от 2400лв. се
дължи ведно с лихва за забава, считано от 16.04.2020г. до окончателното
изплащане.
По
разноските:
Съгласно чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Ищецът
представя списък с разноски . Претендира 1200лв. за адвокатска защита и 10лв.
държавна такса.
Ответникът не
е възразил по списъка с разноски.
Съобразно
размера на уважената част на иск ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
10лв. за държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 328,80лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на Р Б. да заплати на Х.Х.А., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл.2
ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следните
суми: сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., ведно със законната лихва
от 16.04.2020г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато
обвинение и неоснователно водено наказателно производство по НОХД № 3766/2017г.
на Специализиран наказателен съд, сумата 2400лв., ведно със законната лихва от 16.04.2020г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по НОХД № 3766/2017г. на Специализиран наказателен съд, както
и сумата 338,80лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между уважения
размер от 25 000лв. и предявения размер от 100 000лв., ведно с лихвата за
забава, като недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: