№ 176163
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110124371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 232440/16.07.2024., подадена от юрк. Е* К*, в
качеството му на процесуален представител на ищеца, за изменение на решението от
02.10.2024 г. по гр. д. № 24371/2024 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за
разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата, чрез ад. Д. е депозирала отговор на
молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил
твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА и съображенията
за това са следните .
С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално
запитване е прието, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член
101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
1
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.“
Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има
задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да
съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната
наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на
дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата
№ 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
служат единствено като ориентир.
При разглеждане въпроса относно дължимия размер за предоставената правна
помощ следва да бъдат взети предвид и фактическата и правна сложност на делото, и
в тази връзка извършените процесуални действия по осъществяване на защитата, които
според настоящия съдебен състав не оправдават присъждане на адвокатско
възнаграждение в присъдения размер от 1594 лева.
Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен състав
справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената
безплатна правна помощ е в размер на 500 лева.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА , обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА. В този смисъл е и
съдебната практика - ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д. № 2266/2016г. на 1 г.о. ч.т.д.
№ 2492/2018г. на 2 т.о. и по ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 21550/18.09.2024 г., постановено по гр.д. № 24471/2024 г.
по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски,
2
като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***, е осъден да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. А. Д., личен номер *****, сумата над 500 лева до
пълния присъден размер от 1594,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена на Д. В. С. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3