№ 12547
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110109830 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с
чл.22 ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.
Т. М. , ЕГН ********** срещу „..., ЕИК ...., с която моли съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 240 лв., представляваща платена без правно основание сума по
договор за паричен заем № ...., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда- 24.02.2022 г., до окончателното й плащане.
Ищецът Х. Т. М. , ЕГН **********, твърди, че с ответника са сключили договор за
паричен заем № .... от 30.08.2021 г., по силата на който ответникът, в качеството си на
кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в
размер на 409,03 евро / 800 лева/ при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в размер на
34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от 39,61 % и
ГПР от 41,14 %. Общата сума, която ищецът е следвало да върне, била 887,90 лв. Посочва,
че в чл. 12, ал. 1 от процесния договор било предвидено задължение за ищеца в седемдневен
срок от сключването на същия да осигури съдействието на трето лице, което да сключи
договор за поръчителство с ответника по отношение на процесния заем. Твърди, че съгласно
изискванията на договора третото лице подлежало на предварителна проверка от страна на
кредитодателя. При неизпълнение ищецът следвало да дължи неустойка в размер на 280,83
евро / 549,25 лв./ за извършването на допълнителните разходи от ответника във връзка
обезпечаване риска от просрочие по погасителните вноски. Посочва, че ответникът му
начислил посочената неустойка поради неосигуряване на поръчител или друго обезпечени в
срока. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасил общо сумата от 1040
лв. посредством 7 платежни нареждания. Навежда твърдения за нищожност на процесния
договор като противоречащ на законоустановените императивни правила. Поддържа, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК поради неспазена форма.
Посочва, че не било спазено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин,
1
като всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер на
шрифта- не по-малък от 12, в два екземпляра. Твърди нищожност на договора поради липса
на съществен елемент от съдържанието му – не бил посочен коректно ГПР по кредита.
Последният е бил посочен процентово, но нямало разписана методиката на формирането му,
нито компонентите му. Твърди, че посоченият ГПР бил неправилно изчислен, тъй като
действителният бил в размер на 159,29 %, тоест надхвърляла максимално установения праг
от 50 % по закон. Заявява, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора. Навежда твърдения за начална
невъзможност на потребителя в лицето на ищеца да осигури в краткия 7-дневен срок
поръчител, отговарящ на всички изисквания по договора. Поддържа, че не е могъл да влияе
върху съдържанието на договора. Твърди, че проверката за платежоспособност на
потребителя следвало да се извърши преди сключване на договора. Посочва, че
предвидената неустойка накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено неоснователно
обогатяване. Поддържа, че неустойката обезпечава вредите от едно просрочено изпълнение,
с оглед което същата е нищожна, тъй като е недопустимо да се кумулира неустойката за
забава с лихвата за забава. Оспорва неустойката и по размер като прекомерна. Твърди, че в
нарушение на правилото на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не
било включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка. Също така поддържа, че
клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите нрави
като надвишаваща трикратния размер на законна лихва за необезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до недействителност и
на целия договор. В условията на евентуалност, претендира нищожност на отделни клаузи в
договора поради нарушаване на добрите нрави, респективно поради неравноправност.
Посочва, че ответникът е отпуснал заемна сума в размер на 800 лв., а ищецът е превел по
сметка на ответника сумата от 1040 лв. във връзка процесния договор, поради което моли за
осъждането му да върне 240 лв. като платени без правно основание/. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Прави искане ответното
дружество да бъде задължено да представи всички документи във връзка Договор за заем №
..../20.08.2021 г., включително Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, погасителен план и общи условия, както и справка
за всички извършени плащания по кредита, извършени от Х. Т. М. по Договор за заем №
..../20.08.2021 г. Моли да бъде изискано от трето неучастващо в делото лице - ..., да
представи справка за извършени плащания от Х. Т. М. към „..., ЕИК ...., за периода от
30.08.2021 г. до 24.02.2022 г. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Ответникът „..., ЕИК ...., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с
който оспорва иска като неоснователен, необоснован и недоказан по размер. Не оспорва, че
между страните е бил сключен договор за паричен заем № .... от 30.08.2021 г., по силата на
който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в
качеството му на кредитополучател, в размер на 409,03 евро / 800 лева/ срещу
възнаградителна лихва в размер на 87,90 лв., при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в
размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от
39,61 % и ГПР от 41,14 %. Поддържа, че предвидените в договора неустойки не са били
начислени. Твърди, че с платената сума по кредита от 1040 лв. ищецът бил погасил
главницата по кредита- 800 лв., договорната лихва в размер на 87,90 лв. и начислената лихва
за забава в размер на 152,10 лв. Посочва, че втората погасителна вноска по договора бил
платена със забава- падежът й е бил на 28.09.2021 г., а ищецът заплатил 80 лв. на 08.10.2021
г. Поддържа, че процесният договор е действителен и оспорените клаузи от ищеца не
противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира присъждане на разноски.
2
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото Индивидуален договор за заем Код: ..../30-08-2021, се
установява, че между ищеца и ответника е сключен договор, по силата на който ответникът,
в качеството си на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на
кредитополучател, в размер на 409,03 евро / с левова равностойност от 800 лева/ срещу
възнаградителна лихва в размер на 87,90 лв., при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в
размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от
39,61 % и ГПР от 41,14 %. Страните не спорят, че ищецът е заплатил по сметка на
ответника сумата в размер на общо 1040 лв. във връзка с погасяване на отпуснатия му заем
по Договора за заем № ..../30.08.2021 г., което обстоятелство е обявено за безспорно с
доклада по делото.
Съгласно чл.12 от договора, страните са уговорили, че оглед извършената оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, кредиторът е в повишен риск от просрочие на
вноските по заема, поради което изисква предоставяне на обезпечение, подробно разписано
в чл.12, ал.2 и 3 от договора, като в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на изисканото обезпечение, с ал.5 страните се съгласили, че
кредитополучателят ще дължи неустойка в договорен размер от 280,83 евро (549, 25 лева),
като изрично се сочи в договора, че размера на неустойката е резултат от индивидуални
преговори между тях.
Съгласно ал.6 на чл.12, страните се съгласили, в случай че договорената неустойка
стане дължима, размерът й да се дължи разсрочено, съгласно погасителния план към
договора за кредит.
В чл.7 от договора, са посочени подробно условията по договора, в т.ч. правото на
предсрочно погасяване на заетата суми и правото на отказ от сключения договор за заем. С
чл.8 са регламентирани задълженията на кредитополучателя да върне цялата дължима сума,
ведно с договорения между страните лихвен процент и съгласно уговорения в договора
ГПР, като стриктно спазва падежите на погасителните вноски по ПП.
Страните не спорят, че ищеца е получил посочената в договора за заем сума от 800
лв., с което главницата по кредита е усвоена изцяло от него.
Приети по делото са писмени доказателства за сторени плащания от ищеца до
ответника с дати на изпълнение (15.09.2021г. в размер на 150лв.; 08.10.2021г. в размер на
80,00 лв.; 27.10.2021г. в размер на 120 лв.; 01.12.2021г. в размер на 202 лв.; 13.01.2022г. в
размер на 250 лв.; 19.01.2022г. в размер на 140 лв. и 17.02.2022 г. в размер на 100 лв.,
всички преведени по сметка на кредитора, чрез системата на ИзиПей, чрез превод по
микросметка, с посочено основание „вноска по кредит на Х. Т. М.“.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните, заключение по ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че съгласно
представените платежни документи/разписки/ пращанияна по процесиня Договор за заем №
.... от 30.08.2021 г. са в общ размер на 1040 лв., която сума съгласно представената от
ответното дружество счетоводна информация е послужила за погасяване на главницата от
800 лв.; дължимата възнаградителна лихва от 87,90 лв. и е начислена лихва за забава в
размер на 152, 10 лв. Анализирайки уговорките между страните и съобразно с дните на
забава, отчетени при плащане на отделните погасителни вноски, вещото лице е стигнало до
извод, че платената от ищеца сума от 1040 лв. следва да се осчетоводи, съобразно клаузите
на договора, като 800 лв. е за погасяване на главницата; 80, 32 лв. – за погасяване на
възнаградителната лихва; 8,31 лв. – да бъде отчетена като лихва за забава и остатъка от 151,
37 лв. – като неустойка, уговорена по чл.12 от договора.
3
Поради предсрочното погасяване на кредита спрямо погасителния план, дължимата
възнаградителна лихва е намалена със 7,58 лв.
На поставения от ищеца въпрос за определяне на действителния ГПР по договора,
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.1 от ЗПК и
отчитайки всички дължими суми съгласно договора за заем – главница, възнаградителна
лихва и „неустойката по чл.12“, вещото лице е отговорило, че ГПР в действителност е 504,
20 %, а не посочения в договора такъв от 41,14 %.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платена сума без основание, с изложени няколко основания – нищожност на договор,
евентуално нищожност на отделни клаузи, евентуално унищожаемост на договора.
По така предявения иск, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че
процесната сума от 240 лв. е излязла от патримониума му и че е постъпила в имуществения
комплекс на ответника (обявено за безспорно), в който случай пък ответникът носи тежестта
да установи наличието на основание за имуществено разместване, като доколкото не се
спори по съдържанието на сключения договор (чиито клаузи се атакуват от ищеца),
ответникът следва да докаже, че процесният договор е валидно сключен при спазване
изискванията на ЗПК, така и че клаузите отговарят на изискванията на ЗПК конкретно по
начина на определяне размера на ГПР и индивидуалното договаряне на клаузите.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор се установява, че
между страните е сключен индивидуален договор за потребителски кредит, а не такъв при
ОУ.
Съдът приема за установено от приетите по делото доказателства, че кредиторът е
предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и
условия по кредита, включително разходите по кредита (което се установява от стандартен
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити), договорът е подписан
от страните, съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент,
погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на
задълженията, регламентирано право на отказ от договора, написан е на ясен и разбираем
начин в необходимия шрифт и формат, видно от съдържанието на самия договор, в която
връзка твърденията в исковата молба за недействителност на договора поради неспазена
форма е неоснователно.
Посочен е и годишния процент на разходите и методиката за изчисляването му.
Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от уговорения
в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл.12 е уговорена „неустойка“ в размер на 549,25лв., която се дължи в случай на
непредставяне на посоченото в чл.12, ал.1 -3 от договора, обезпечение, изразяващо се в
осигуряване на действието на трето за договора ФЛ, което да поеме солидарно задължение в
полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и
4
неустойки, което ФЛ да отговаря на изрично посочените в пункт от 1-6 на чл.12, ал.3 от
договора, условия.
Уговорената в чл.12 от договора неустойка в размер на 549,25 лв., чието събиране е
разсрочено съоразно погасителния план по договора за кредита, съдът намира за нищожна
клауза. С оглед заключението на вещото лице по ССчЕ същата е включена в погасителния
план към договора за кредит, но не и в посочения в договора ГПР от 41,14 %. Съгласно
решение по дело C-449/13 на СЕС по тълкуване на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102, е прието, че
оценката на кредитоспособността на потребителя налага промяна в предоставените
разяснения, които трябва да бъдат съобщени на потребителя своевременно, преди
подписването на договора за кредит, без обаче това да предполага изготвянето на
специфичен документ, т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя се извършва
преди подписване на договора и преценката на кредитодателя дали тя е в достатъчен обем
посредством разяснения следва да предхожда договора. Съдът приема, че така уговорената
неустойка е нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Същата е предвидена във връзка с
оценка на риска, като не представлява допълнителна услуга по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК, а
освен това не е определена и за какви точно вреди се дължи. Клаузата обезпечава
изпълнението не на основното договорно задължение, а на едно вторично поето задължение
за обезпеченост на кредита, което задължение по оценка има търговецът – професионалист в
тази област, който следва да положи значително по-голяма грижа към своята дейност и
поначало следва да бъде извършена такава преценка преди предоставянето на сумата.
Отделно от това, така уговорена по своя характер притежава само санкционна функция, без
да зависи от вредите от това неизпълнение, като цели да се кумулира със задължението (вкл.
е предвидена като размер от погасителните вноски, видно и от заключението на вещото
лице), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката
задължава потребителя да заплати неустойка при неизпълнение, което я прави
неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не
цели обезпечаване на задължения по кредита, а е в ущърб на потребителя, въвеждайки още
един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, с оглед
обстоятелството, че е включена наред с основното задължение по погасителния план, т.е.
цели да е скрито възнаграждение, което на самостоятелно основание я прави нищожна.
По основното възражение, че ГПР е неправилно посочен, поради това че не отразявал
включената неустойка по чл.18 от договора, съдът намира следното:
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което и с оглед чл.23 ЗПК - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В чл.3 от процесния договор е посочен процент на ГПР 41,14%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата и
приета ССчЕ, че при включване на неустойката по чл.18 от договора - ГПР се изчислява на
504.20%, а с оглед предсрочното погасяване би се намалил евентуално до 260, 87 % което
5
отново е над законоустановения максимум от 50%.
В договора за потребителски кредит в момента на сключването му следва да е
уговорен ГПР по кредита - арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, изразяващ задълженията на потребителя в
процентно отношение към размера на отпуснатия кредит. При формирането му се включват
и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. §1, т.1 ДР на
ЗПК. ЗПК транспонира Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът
за информираност на потребителя. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е във вр с чл.10, б. „ж“ от
Директивата, установяваща задължение за съдържане на информация за ГПР, съответно
чл.22 ЗПК е във вр. чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да
установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да
гарантират тяхното привеждане в изпълнение.
Спорът се концентрира по това – ако се установи, че по договора има неустойка, която е
нищожна, но и не е включена в първоначално определения ГПР, като при включването
ГПР надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК, това влече ли
недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК?
Настоящият състав намира, че отговорът е отрицателен по следните съображения: На
първо място в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в
закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19,
ал. 5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е
недействителност на съответната клауза от договора. Второ, целта на транспонираната чрез
ЗПК Директива е осигуряване на максимална информираност на потребителите при
сключване на договори за кредит, следователно и при нарушение на разпоредбите,
установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да
намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за
потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото
формиране. В конкретния случай, макар задължението за неустойка да не е включено в
процентното измерение на годишния процент на разходите по кредита, това задължение е
установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на погасителната
вноска, поради което за потребителя още при сключването на договора е съществувала
яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност на кредита. По така
изложените съображения съдът намира, че при сключване на договора за кредит не е
допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т.е. договорът не е
недействителен.
Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 39,10% също е
недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва /около 10 % към
момента на сключване на договора/, съответно така определена същата е в противоречие с
добрите нрави.
Ответникът, до приключване на съдебното дирене, не установи в производството,
годно правно основание за задържане на сумите.
С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на отделни
клаузи от процесния договор за паричен заем, като искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е
основателен до размер от 231,69 лв., представляваща удържаната от ответника без
основание сума, осчетоводена като възнаградителна лихва /80,32 лв./ и неустойка съгл.-
чл.12 от договора /151, 37 лв./ съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ. За разликата
до пълния предявен размер от 240 лв. или за сумата от 8, 31 лв., иска като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
6
претендирал и доказал такива в общ размер на 300лв. (50лв. д.т. и 250лв. депозит за
експертиза), като с оглед частичното уважаване на иска, му се дължат разноски в размер на
289,61 лв. Бил е представляван по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. от адв. Николов (съгласно договор за
правна защита и съдействие, приложен на л.24 от делото), поради което в полза на адв.
Николов следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на
386,15лв. (от общо претендираните 400 лв.).
Ответникът е доказал разноски в размер на 360лв. (л.91), поради което и с оглед
отхвърлената част от иска на осн. чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски в размер на
12,47лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „..., ЕИК: ...., гр.София, ул. ...,
представлявано от ... и .... да заплати на Х. Т. М. , ЕГН **********, гр.София, ... сумата от
общо 231,69 лв., представляваща недължимо платена сума (сбор от удържана сума за
възнаградителна лихва и неустойка по чл.12 от договора) по Договор за паричен заем № ....
от 30.08.2021 г., сключен между Х. М. и „..., ведно със законната лихва, считано от
24.02.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 240.00 лв. или за сумата от 8,31 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..., ЕИК: ...., гр.София, ул. ...,
представлявано от ... и .... да заплати на Х. Т. М. , ЕГН **********, гр.София, ..., сумата от
289,61 лв., представляваща сторените от ищеца разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. „..., ЕИК: ....,
гр.София, ул. ..., представлявано от ... и .... да заплати на адв. ..., ЕГН: **********,
гр.София, ..., л.№... на САК, сумата от 386,15лв., адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х. Т. М., ЕГН **********, гр.София, ..., да
плати на „..., ЕИК: ...., гр.София, ул. ..., представлявано от ... и ...., сумата от 12,47 лв.,
представляваща сторените от ответника разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7