О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 896
град Бургас
, 20.05. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............20.05……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 679 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на „Профи кредит България“ЕООД-гр.София–ищец по гр.д. № 417/2018 год. по описа на Районен
съд-Средец против решение № 14/07.03.2019 год. постановено по същото дело ,с което е частично са отхвърлени исковите
претенции срещу длъжника по договора за
потребителски кредит от 28.06.2016 г. Д.И. *** –за сумите над уважения размер
от 336 лв. до претендирания размер от 843 лв. ,за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 238/2018 г.***.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за неправилно и
необосновано,в нарушение на материалния
закон .
Обосновават се подробни съображения
против изводите на първоинстанционния
съд за нищожност на клаузите по договора
за потребителски кредит ,уговарящи дължимите договорно възнаграждение и
възнаграждение по сключеното между страните споразумение за представяне на пакет от допълнителни
услуги –като противоречащи на добрите нрав и заобикалящи императивни правни
норми на закона на осн.чл.19 ал. 4 от ЗПК,както и че процесния договор не
отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и уговорените ГЛП и ГПР
се явяват неравноправни клаузи –такива ,на които длъжникът не е можел да влияе.
Подробно
се излагат аргументи ,че договорът отговаря на императивните изисквания на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК-съдържа всички необходими реквизити на такъв тип договор ,сключен е след
постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи;към момента на
подписването му всички полета на предоставения му европейски формуляр са попълнени от страна на ответника ,в това
число и параметрите на кредита
,включително и данните за закупения пакет допълнителни сметки /за който ответникът е бил наясно ,че не е условие за
подписването на договора/.Към момента на подписването на договора ответникът е
бил наясно каква е общата сума ,която ще
трябва да върне и се е съгласил с всички
клаузи с необективирането на желанието да се откаже от договора-каквата
възможност му е дадена в чл.7.1 от ОУ към договора.
Излагат
се подробни доводи и във връзка със заключението на съда ,че договорената
възнаградителна лихва не отговаря на законовите ограничения .Доколкото в отношенията между страните действа
принципът на свободно договаряне /чл.9 ЗЗД/,се
подчертава ,че по своя воля страните са се съгласили да сключат процесния
договор с годишен лихвен процент от 41,17% и ГПР в размер на 49,88 % -за което
ответницата се е съгласила още на
преддоговорния етап и с подписването на
договора /от който е можела да се откаже/.Итъй като параметрите на добрите
нрави не могат да се излекат по тълкувателен път ,ответницата е следвало да посочи
кои конкретно добри нрави са нарушени ,каквото позоваване в случая
липсва .Съгласно критериите за поведение ,установени в обществото по отношение
на лихвените проценти по потребителските кредити от небанкови институции
,уговорения лихвен процент от 41,17% и ГПР в
2.
размер на 49,88 % не противоречи на добрите
нрави според въззивника . Няма пречка страните да уговарят и възнаградителна лихва или неустойка над размера на законовата
лихва и тяхната свобода на договаряне не
е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД. Към момента ,предвиден за
плащане на вноските,включващи и възнаградителна лихва ,размерът на законната
лихва е бил 10 %, а петкратния й размер – 50 %.Следователно в конкретния случай
не е нарушена нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ,като ГПР не надхвърля петкратния
размер на законната лихва по просрочените вземания през целия период на
кредита-следователно не е нарушение на законовото изискване ,както и на добрите
нрави ,като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави ,тъй
като не злепоставя интереса на икономически
по-слабата страна в облигационното отношение.
Счита
се за необснователно и недокано
твърдението в отговора на исковата молба
,че уговореното в процесния договор възнаграждение по сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги ,е нищожно ,поради заобикаляне на закона
,като в тази връзка също се излагат подробни доводи .Подчертава се ,че ответницата
е била запозната с параментрите на желания кредит и е имала възможност
още преди подписването на договора да прецени дали отговорат на финансовите й
възможности .Приела е по свое усмотрение
сключването на споразумение за предлагане на допълнителни услуги,което е
предоставено на личната й преценка
.Дадена е възможност на длъжника по
силата на чл.7.1 от ОУ да се откаже от
договора ,без да дължи неустойка ,което ответницата не е направила.Затова се
счита ,че клаузите ,определящи задължението за заплащане на допълнителния пакет
услуги , не са недействителни и не противоречат на добрите нрави .Сключването
на подобно споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги по избор на
потребителя зависи единствено от неговата воля
и в процесния случай ответникът е пожелял да го закупи ,което не е свързано с дейността
на кредитора по кредита .Предоставянето на допълнителни услуги всъщност
гарантира спокойствието на длъжника и възможностите му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация , а кредиторът
предлага и реално отпуска кредити и без такъв пакет –т.е. сключването
на споразумение не е задължително условие за отпускане на кредит и предлаганите допълнителни услоги не са
пряко свързани с договора за кредит.,поради което и законодателят е извадил разходите за
такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.Предоставянето на
такива допълнителни услуги ,свързани с договора за кредит ,е легално уредено в
чл.10а ал. 1 ЗПК.В обхвата на общите разходи по кредита ,които следва да се
отчитат при формирането на ГПР ,попадат разходите за допълнителни услуги ,но
само в случаите ,когато получаването на
такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора.В процесния
договор обаче изрично е посочено ,че
изборът и закупуването на пакет с допълнителни услуги не е задължително условия за получаването на
кредита,поради което разходите на потребителя в тази връзка не представляват
част от общите разходи по вредита и не
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР,т.е. дължимото за тези
допълнителни услуги възнаграждение е отделно
и независимо от цената на самия
кредит ,респ.не следва да се включва при изчисляване на ГПР и не противоречи на
чл.19 ал. 4 ЗПК.
Моли
се за отмяната на решението в атакувата отхвърлителна част и постановяване на
ново ,с което се уважи изцяло исковата
претенция,до предявения размер .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
Писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК не е
депозиран от въззиваемия ответник .
Като има предвид горното и на
осн.чл. 267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
3.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 12.06.2019 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.