ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. Монтана, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500110 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на депозирана частна жалба от "К." ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от пълномощник против
Определение № 260010/17.01.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 1058/2020 г. по описа на
ЛРС .
В жалбата се сочи, че присъдените разноски в размер на 300, 00 лв. са прекомерни
и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателят
поддържа,че възнаграждението следва да се определи по правилата на чл.6,т.5 от Наредба №
1 , а не по чл.7,ал.2 ,както е направил РС ,като в тази насока се излагат подробни
мотиви.Искането е да се отмени атакуваното определение,като се присъдят разноски в
размер на 50 лв.
Ответната страна по жалбата – И.К. депозира по делото отговор на частната
жалба чрез своя процесуален представител , с която се претендира същата да бъде оставена
без уважение. Посочва се, че са несъстоятелни доводите на жалбоподателя, тъй като всяка от
страните разполага със съответни процесуални права и възможности, вкл. и правото да
ползва адвокатска защита, която следва да бъде заплатена на законово основание съгласно
ЗА. Оспорва се като несъстоятелно и оплакването на жалбоподателя, че предметът на спора
не се отличавал с особена правна и фактическа сложност, че възражението било бланкетно,
както и че производството не се било развило като исково такова. В тази връзка сочи, че
заплатеният от длъжника адвокатски хонорар е в неговия законов минимум, респ. размерът
му няма как да бъде повлиян от фактическата и правно сложност на спора, както и от това,
дали производството е прераснало в исково такова. Претендира се отхвърляне на
депозираната жалба и потвърждаване на атакуваното определение.
Окръжен съд-Монтана , като взе предвид разпоредбита на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правно страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА,но по същество се явява неоснователна по следните
съображения:
По делото безспорно се установява, че въз основа на депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с вх. № 9933/06.08.2021 г. по
1
описа на Районен съд – Лом от "К." ЕАД, ЕИК *, е постановена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, /ч. гр. д. № 1058/2020 г./, по силата на
която е разпоредено длъжника И.К. да заплати на кредитора сумата 1845 лв,от която
главница в размер 1000 лв., договорна лихва 256,70 лв.,наказателна лихва- 588,51 лв. и
разноски по делото в размер 99,27лв.
По делото е представено Възражение № */30.03.2021 г. , депозирано от длъжника,
чрез неговия пълномощник – адв.Я. , в което се сочи, че длъжникът не дължи изпълнение на
вземането по процесното вземане. Към възражението е приложен и Договор за правна
помощ ,в което е уговорено и платено възнаграждение в размер на 300 лв.
Ведно с представеното възражение по посоченото частно гр. дело е представен и
Списък с разноски и искане да бъдат присъдени направените разноски в заповедното
производство.
С Определение № */ 21.10.2021 г., по ч. гр. д. №1058 /2020 г., съдът е констатирал,
че препис от възражението и приложените доказателства са били изпратени своевременно
на заявителя ,но същият не е взел становище в указаният му от съда срок, поради което на
осн. чл. 415,ал.5 ГПК е обезсилил издадената Заповед за изпълнение,прекратил е
производството по делото и е осъдил заявителя да заплати на длъжника разноски в размер
на 300 лв.
На основание депозирана молба от длъжника и в производство по чл.248 ГПК ,
съдът с Определение от 17.01.22 г. е оставил без уважение молбата на взискателя за
изменение на определението в частта за разноските.
В своите мотиви, съдът е посочил, че безспорно се установява, че длъжникът е
направил разноски във връзка с организиране на защитата си против издадена срещу него
заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Изложил е
аргументи, че подаването на възражение за недължимост в заповедното производство следва
се окачестви като основно средство за защита на длъжника в заповедното производство, а
досежно размера на дължимите разноски приложение следва да намери разпоредбата на чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. , а не чл.6,ал.5 .Съдът е посочил, че приема за неоснователно
направеното с отговора възражение за прекомерност, с довода, че разпоредбата на чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1/2004 г. определя минималния размер на дължимото адв. възнаграждение и
същият е относим за осъществяване на цялостната защита в заповедното производство –
както за заявителя, така и за ответника – длъжник.
Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с която
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски,
както е безспорно и че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. На основание чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. В конкретния случай е
безспорно, че длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед за изпълнение,
а впоследствие същата е била обезсилена от страна на съда на основание чл. 415, ал. 5 от
ГПК – поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск за установяване на
вземането .
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че в конкретния случай образуваното от
страна на "К." ЕАД, ЕИК *заповедно производство е приключило с обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , след като заявителят въпреки
дадените указания от страна на съда не е предявил иск за установяване на вземането.
Установява се и обстоятелството, че в заповедното производство длъжникът е сторил
разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Действително възражението
срещу заповедта за изпълнение се подава от утвърден от Министъра на правосъдието
образец за това, но това не означава, че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат
2
за оказване на правна помощ и съдействие. Процесуалният закон не обвързва
представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на
производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано със
санкционирането на едната от страните за неправомерно въвличане на другата в
съответното производство, в което същата участва.
По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел участие в
заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените от него
разноски в първият възможен момент, като е представил и доказателства, че същите са
платени още с подаване на възражението.
Безспорно е, че заповедното производство е подчинено на общо основание на
правилата за разноски в гражданския процес, по силата на който в чл. 78, ал. 4 от ГПК е
уредено, че ответната страна има право на разноски при прекратяване на делото. По делото е
обезсилена заповедта за изпълнение и производството по делото е прекратено по причина,
която не е свързана с процесуалното поведение на длъжника, а с поведението на заявителя
,който не е предявил иск в указания срок . Като неизправна страна, която е довела с
действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство,
заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.
В конкретния случай – пред настоящата инстанция спорен е въпросът за размера
на дължимото на длъжника възнаграждение. Заповедното производство е строго формално,
като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението
срещу издадената заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и
правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде
обосновано.
На основание чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в
производство по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
конкретния случай е безспорно, че в цитираната наредба е предвидена специална норма,
която урежда минималните възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно
производство и следва да намери приложение именно тази разпоредба. Настоящият състав
намира, че не би могло да се приеме, че участието на длъжника в заповедното производство
се изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, тъй като процесуалното
представителство включва в себе си и действия, които не се изчерпват само с депозиране на
възражение, а са свързани с проучване на доказателствата по делото, формиране на мнение
и становище и тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по смисъла на
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, и чл.7,ал.7 /в
която се определя възнаграждението за защита в заповедно производство/ защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е - при интерес до 1000 лева –
300 лева.
Предвид обстоятелството, че претендираните от длъжника разноски се явяват в
минимално предвидения в Наредбата размер, възражението за прекомерност, направено от
заявителя с отговора на въззивната жалба не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че депозираната частна
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
3
В съответствие с горното, Окръжен съд – Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260010/17.01.2022 г. постановено по ч. гр. д.
№ 1058/2020 г. по описа на ЛРС .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4