№ 218
гр. гр. Добрич, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500301 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№13904/16.07.2024г. на „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“№ 5,
с управител Г. Р., чрез упълномощения юрисконсулт Д. С., към която по реда
на чл.265 от ГПК е присъединен съответника ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“
ЕООД, срещу решение №518/17.06.2024г. по гр.д.№3433/2022г.на РС-Добрич,
с което са уважени исковете по чл.124 от ГПК и чл.108 от СК, като се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение
на ответниците ЕООД „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион Макриополски“ №
3, и ЕООД ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул. „ Дунав“ №5, че сключените между тях три
договора :1. Договор за наем № 8350 с вх.рег№ 8310/29.09.2021г., акт№ 25,
том 10 за срок от три години, начиная от 01.10.2022г. до 30.09.2025г.; 2.
Договор за наем № 8351 с вх.рег №8311/29.09.2021г., акт № 26, том 10 за срок
от три години, начиная от 01.10.2025г. до 30.09.2028г.; .Договор за наем №
8352 с вх.рег. № 8312/29.09.2021г., акт № 27, том 10 за срок от три години,
начиная от 01.10.2028г. до 30.09.2031г. , не пораждат обвързващо правно
действие по отношение на ищците И. С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с
ЕГН **********, за 2/3 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение
НИВА, с площ от 4,667кв.м., 3 категория , в местността „***“ , имот с
31067.9.61 по КК на с.З.; както и се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
1
отношение на ответниците ЕООД „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион
Макариополски“ № 3, и ЕООД ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „ Дунав“ №5, че ищците И.
С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН **********, са собственици на 2/3
ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение НИВА, с площ от
4,667кв.м., 3 категория , в местността „***“ , имот с идентификатор 31067.9.61
по КК на с.З. и се ОСЪЖДА ЕООД „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион
Макариополски“ № 3, да предаде на И. С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с
ЕГН **********, държането върху 2/3 ид.части от същия имот .
Въззивникът намира решението за неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Изводът на съда, че ищците са собственици на 2/3ид.части от правото
на собственост върху реституирания поземлен имот бил изведен без да е
осъществен косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционното
решение на ПК-Добрич, върху което липсвали поставени печати и подписи,
постановено било от незаконен състав на комисията и не съдържало
реквизитите по чл.27 от ППЗСПЗЗ, в него не били посочени границите и
съседите на реституирания имот, което било пречка и да се установи
идентичността на реституирания имот с имота, предмет на извършената
доброволна делба и образувания от него имот с №31067.9.61. По причина на
недоказано право на собственост на ищците върху 2/3ид.части от процесния
имот се иска от въззивния съд отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на 27.06.2024г., въззивната жалба, изпратена по пощата на
11.07.2024г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК/след проведена процедура по отстраняване на нередовност
във връзка с дължимата държавна такса, за което е била върната на районния
съд/ и е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна -И. С. Ж. и С. Д. Ж., чрез адв.Г.Д.. Считат
жалбата за неоснователна, решението –правилно и искат потвърждаването му.
Жалбоподателят погрешно бил разбрал предмета на спора, при оспорване
законосъобразността на реституционното решение му убягвало, че от него
черпи права и неговия праводател- наемодателя „ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ЕООД, придобил на публичен търг собствената на В. Б., наследник
на В. Ж. Х., 1/3ид.част от имота.
По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
2
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
Предмет на разглеждане по гр.д.№3433/2022г. на Районен съд Добрич са
предявените с искова молба вх.№20608/24.11.2022г., уточнена с молба вх.
№22362/20.12.2022г., молба вх.№230/05.01.2023г., и в хода на въззивното
производство с молба вх.№3579/28.05.2025г., от И. С. Ж. с ЕГН ********** и
С. Д. Ж. с ЕГН **********, двамата от гр.Д., ж.к.***, срещу ЕООД „АГРО
ФИНАНС КОНСУЛТ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.„Иларион Макриополски“ № 3, и ЕООД ,,ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул. „ Дунав“ №5, обективно кумулативно съединени искове за установяване,
че сключените между ответниците три договора за наем на земеделска земя-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 31067.9.61 по КККР на с.З.,
общ.Добричка, с площ от 4668кв.м., а именно: Договор за наем от 28.09.2021г.,
вписан в СлВп-Добрич с вх.рег.№8350/29.09.2021г., акт№ 25, том 10, за срок
от три години, начиная от 01.10.2022г. до 30.09.2025г.; Договор за наем от
28.09.2021г., вписан в СлВп-Добрич с вх.рег.№ 8351/29.09.2021г., акт№ 26,
том 10, за срок от три години, начиная от 01.10.2025г. до 30.09.2028г.; Договор
за наем от 28.09.2021г., вписан в СлВп с вх.рег.№ 8352, акт № 27, том 10, за
срок от три години, начиная от 01.10.2028г. до 30.09.2031г., не пораждат
обвързващо правно действие по отношение на ищците за собствените им
2/3ид.части; за установяване по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на 2/3ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
31067.9.61 по КККР на с.З., общ.Добричка, с площ от 4668кв.м., и за осъждане
на ответника „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД да им предаде владението
върху собствените им 2/3ид.части от същия имот.
Било е заявено и искане за заличаване на извършено вписване на
процесните договори, производството по което е прекратено, прекратяването
не е обжалвано от имащите интерес от обжалването ищци, рескп. Това искане
не е в предмета на въззивното производство.
Наведените от ищците фактически твърдения се свеждат до
съществуваща съсобственост между тях и ответника ,,ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ЕООД. Като основание за придобиване на права в обем на общо
2/3ид.части от имота ищците сочат наследствено правоприемство от Д. В. Ж.,
починал на ***г.. Търговското дружеството съсобственик придобило
1/3ид.част от съсобствения имот на основание постановление за възлагане от
01.06.2021г., вписано в СлВп с вх.рег.№5751/11.08.2021г., дв.вх.рег.№6739, акт
№102, т.18. На 29.09.2021г. между съсобственика ,,ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ЕООД, като наемодател, и ответника „АГРО ФИНАНС
3
КОНСУЛТ“ЕООД, като наемател, били сключени процесните три договора,
всеки за срок от три години. Тъй като договорът за наем бил договор за
управление, можел да бъде сключен от всеки от съсобствениците, но ако
съсобственика, сключил договора не притежава повече от половината от веща,
той бил непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици-
заедно или поотделно, освен ако са го приели. Ищците не били приели
договорите, не били уведомени за сключването им. Към настоящия момент
имота бил в държане на ответника „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД и
ищците били лишени от правото да ползват имота.
С подадения от всеки от ответниците писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК е оспорено съществуването на предпоставките за уважаване на иска по
чл.108 от ЗС. С почти идентични доводи двамата ответника са оспорили
претендираното от ищците право в обем на общо 2/3ид.части от имота, тъй
като представения договор за доброволна делба не бил титул за собственост,
учредяващ вещно право върху имота, а документ показващ трансформация на
същия /делба/. Липсвал самия титул за собственост и удостоверение за
наследници на В. Ж. Х., от които да е видно, че именно на това лице е
възстановено правото на собственост и, че при настъпването на смъртта му,
същият е оставил за наследници единствено съделителите Р. В. П., Ж. В. Ж. и
Д. В. Ж.. Наличието на друг/и наследник/ци от своя страна би се явило пречка
за пораждане на целените от делбата правни последици, тъй като на
основание чл. 75, ал.2 от ЗН неучастието на който и да е от съсобствениниците
ще доведе до нищожност на делбата. Тъй като се касаело за реституирана земя
представеният договор за делба не установявал и пораждал право на
собственост. Според ответника ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД имотът не се
намирал във владение или държане на ответника„АГРО ФИНАНС
КОНСУЛТ“ЕООД, тъй като дружеството го преотдало по силата на договор за
пренаемане с „Триоагро“ ООД. Договорите за наем били действителни и
пораждали правно действие по отношение на всички съсобственици защото
били сключени на основание разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Според
действащата нормативна уредба било допустимо договор да се сключи само
от един съсобственик, притежаващ повече от 25% от съсобствеността, а редът
за защита на интереса на неучастващите в облигационното правоотношение
съсобственици бил изрично уреден. ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД бил
съсобственик с права от 1/3ид.част и отговарял на нормативно установените
установените предпоставки за сключване на договор за наем на земеделска
земя. Договорите били противопоставими на останалите съсобственици, тъй
като ЗСПЗЗ, като специален закон, уреждащ правния статут на земеделската
земя, отчитайки обществените интереси при ползването на този вид имоти,
дерогирал общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите,
касаещи управлението и ползването на земеделските имоти по решение на
съсобствениците, притежаващи повече от 50 на сто от общата вещ. Въпреки
че законодателят е предприел два различни подхода при уреждане на договора
за аренда и договора за наем в специалните закони ЗАЗ и ЗСПЗЗ - в първия
4
случай поставяйки изрично изискване арендата да се сключва от
съсобственик, притежаващ повече от половината от общата вещ, а във втория
- от съсобственик, притежаващ повече от 25 на сто от общата вещ, същият е
целял еднаква правна уредба за двата вида договори. Ищците били приели
договорите през лятото на 2022г., доколкото при декларирането пред ОСЗ
Добрич от пренаемателя по договора за пренаемане „Триоагро“ ООД същите
не са предприели действията по оспорване отказите на ОСЗ Добрич да
признае деклараното от тях ползване на имота за стопанската 2022/2023г., и не
са се противопоставили на ползването му по договора за пренаемане.
Касае се за отдаване под наем на съсобствена земеделска земя от
съсобственик без участието на ищците съсобственици.
Осъществяването на оспорените от ответниците факти във връзка с
легитимацията на ищците като съсобственици/касателно произхода и обема на
правата им/, респ. съществуването на съсобственост между ищците и
ответника ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, е установено от събраните по
делото доказателства. Установява се/удостоверение за наследници№
016/20.09.2023г. на община Добричка/, че ищците И. С. Ж. и С. Д. Ж. са
наследници по закон, първата съпруга, втория син, на Д. В. Ж., починал на
***г. Наследник по закон на починалия е и В. Д. Б., негова дъщеря.
Наследодателят на ищците е наследник по закон, син, на В. Ж. Х., починал на
***г. Последният е оставил и законни наследници-низходящи Р. В. П. и Ж. В.
Ж.. С решение №25/27 от 08.11.1993г. на ПК Добричка е възстановено правото
на собственост на наследниците на В. Ж. Х. върху имот № 009006 по плана за
земеразделяне на с.З., община Добричка-нива от 14дка, трета категория, м-ст
„***“. Възражение за пороци на представеното от ищците решение на ПК,
ведно с писмо от ОСЗ-Добрич, от която служба е изискан документа,
ответниците не са заявили - документът е представен и приет в проведеното
на 25.01.2024г. открито съдебно заседание, в което ответниците не са взели
участие чрез представител, не са изразили становище по него и в следващото
открито съдебно заседание, за което им е била дадена възможност.
Независимо от това следва да се отбележи и, че оспорването на
реституционното решение от ответниците е и лишено от интерес, тъй като
породените от решението правни последици ги ползват.
С договор за доброволна делба № 52, том IV/29.09.2000г. на Служба по
вписвания, с нотариално удостоверяване подписите на страните рег.№
5490/29.09.2000г. на нотариус, вписан в РНК с рег. № 160, наследниците на В.
Ж. Х. доброволно са ликвидирали съсобствеността върху реституирания имот.
По силата на договора за делба наследодателя на ищците Д. В. Ж. е придобил
поземлен имот-нива с площ от 4,667кв.м., 3 категория , в местността „***“ ,
имот № 009061 по плана за земеразделяне землището на с. З.. Идентичността
на така придобитият имот със заснетия в Кадастралната карта на с. З. имот с
идентификатор 31067.9.61 не е била спорна. След смъртта на Д. В. Ж. , по
силата на наследственото правоприемство придобитият от него имот е станал
съсобствен при равни права от по 1/3ид.част между наследниците му по закон
5
- съпругата И. С. Ж., синът С. Д. Ж. и дъщерята В. Д. Б.. Няма спор,
установява се и, че собствената на В. Д. Б. 1/3ид.част от имота е била
осребрена чрез способите на индивидуалното принудително изпълнение- за
събиране на парично вземане на „Банка ДСК“АД по изп.д.№20198100400084
по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.№*** в КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич, и
придобита от ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД/така постановление за
възлагане от 01.06.2021г. по същото изп.дело/. Постановлението за възлагане е
влязло в сила на 02.08.2021г.Въз основа на постановлението за възлагане
,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД придобива правата, които В. Д. Б. е
притежавала по наследство от баща си -1/3ид.част от имота.
Собственическите права на ответника, както и техния обем, не са и оспорени.
На датата 28.09.2021г. между ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, в
качеството му на наемодател и „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД в
качеството му на наемател са сключени три договора за наем на съсобствения
имот с последователно действие за срок от по три стопански години- от
01.10.2022г. до 30.09.2025г., от 01.10.2025г. до 30.09.2028г. и от 01.10.2028г. до
30.09.2031г.
Договорът за наем е съглашение между наемодателя и наемателя, с което
се поражда задължение на наемодателя да предостави ползването на
вещта/имота и насрещно задължение на наемателя да плаща наемната цена.
Задълженията на страните не се изчерпват с еднократно действие, а се
простират във времето. Наемодателят осигурява безпрепятствено ползване
през целия срок, а наемателят плаща периодично наемната цена. Наличието на
наемна цена е съществен елемент. Съдържанието на трите договора в случая
разкрива елементите на наем, като трите договора се различават само по срока
на действие, т.е. основните задължения са непроменени, вкл.наемната цена. В
този смисъл следва да се приеме, че с подписването на трите последователни
наемни договора на една и съща дата, между едни и същи страни, за един и
същ обект, с които се уговаря последователно само продължителността на
действие/срока на наемане/, не са възникнали три самостоятелни наемни
правоотношения, всяко от които за срок от три години, а фактически е
възникнало едно наемно правоотношение за срок от девет стопански години.
Договорът за наем е действие на управление на вещта /решение № 150 от
22.12.2016 г. по т. д. № 1704/2015 г. на ВКС, I-во т. о./. Действие от такъв
характер може да бъде извършено от всеки, който разполага с управителни
правомощия. Когато се касае за съсобствена вещ, според общото правило на
чл. 32, ал. 1 от ЗС тя се управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ. Изключение от правилото
на чл.32, ал.1 от ЗС е предвидено с разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ,
приложима когато се касае за съсобствена земеделска земя. Според правилото
на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ в актуалната му редакция, действаща от 22.05.2018 г.,
т.е. и по време на сключване на процесните договори, договор за наем на
земеделска земя може да се сключи от съсобствениците, притежаващи повече
от 25 % от съсобствения имот. Доколкото обаче съсобствениците,
6
притежаващи повече от 25 %, т.е. повече от една четвърт от съсобствения
имот, извършват действия по обикновено управление , съгласно разпоредбата
на чл.229, ал.2 от ЗЗД, приложима по отношение на процесното наемно
правоотношение с предмет земеделска земя, договорът за наем не може да
надвишава три години. Ако договорът е с по-дълъг срок, на основание чл. 229,
ал. 3 ЗЗД той има сила за неучаствалите съсобственици за три години, респ.за
срока над три години договорът не обвързва неучаствалия съсобственик/така
решение №253 от 24.04.2024г. на ВКС по гр.д.№2173/2023г., ІІг.о./.
В случая ответникът ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД като съсобственик,
притежаващ изискуемите от чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ повече от една четвърт от
имота, а именно една трета , може да сключва договор за наем с трето лице,
обвързващ всички съсобственици, но срокът на този договор не може да
надхвърля 3 години, а ако договорът е сключен за по- дълъг срок, на
основание чл. 229, ал. 3 ЗЗД същият има действие за останалите
съсобственици за три години. Разпоредбата на чл. 229, ал. 3 ЗЗД представлява
императивно правило, което автоматично замества противоречащите му
договорни клаузи.
Установяването на действието на договора по отношение на
неучаствалите съсобственици обаче не може да бъде предмет на
самостоятелен установителен иск. По силата на чл.124, ал.1 от ГПК може да
се предяви установителен иск за разрешаване на спор относно съществуването
или отричането на спорно право/правоотношение. Липсва правен интерес от
установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск, който дава
пълна защита на накърненото право. В случаят въпросът противопоставими
ли са на ищците договорите за наем, сключени на 28.09.2021 г. е елемент от
фактическия състав на предявения иск по чл.108 от ЗС, поради което и
предявените установителни искове относно действието на договора по
отношение на неучаствалите при сключването му ищци са недопустими,
производството по отношение на тях следва да се прекрати, постановеното
решение по тях да се обезсили.
Както беше прието по-горе, наемното правоотношение, породено от
сключените три договора с последователно действие във времето, е за
възмездно ползване на съсобствената земя от трето лице за срок от девет
стопански години, считано от началото на стопанската 2022/ 2023 г.-
01.10.2022г. до края на стопанската 01.10.2030г.-30.09.2031г. Отдаването под
наем на вещ/имот за срок, по-дълъг от три години, представлява действие на
разпореждане, което не може да бъде извършено без съгласието на всички
съсобственици. Според нормата на чл.229, ал.3 от ЗЗД действието на такъв
договор е за максималния тригодишен срок. В този смисъл процесният
договор за наем е противопоставим на ищците, макар и да не са страна по
него, но за срок от три години, т.е. до 30.09.2025г. Този срок е изтекъл в хода
на делото. Ползването на собствените на ищците 2/3ид.части от имота е на
валидно и противопоставимо правно основание до тази дата. За времето,
надхвърлящо 3 годишния срок , т.е. от 01.10.2025г. ползването е лишено от
7
основа, респ. понастоящем наемателя държи собствените на ищците
2/3ид.части на основание договора от 28.09.2021г., който не може да им бъде
противопоставен за времето след 30.09.2025г.. Държането на имота от
наемателя е отречено само по причина на преотдаването му под наем на
„Триагро“ООД с договор за наем от 22.07.2022г.,който договор обаче е
сключен за срока на стопанската 2022/2023г. Предявеният иск по чл.108 от ЗС
като основателен следва да се уважи, респ. обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
Предвид крайния изход по спора при въззивното обжалване на решението
въззивният съд следва да преразпредели отговорността за разноски, като
присъди такива в полза и на двете страни- на ищците съразмерно на
уважената част от исковете, на ответниците съразмерно на прекратената част.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК, в случаите когато делото
се прекрати, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски /щом
такива са извършени и доказани/, като законът не прави разлика в кой етап от
производството е настъпило прекратяване и на какво основание. Няма
съмнение, че правилото се прилага и при прекратяване на делото, поради
обезсилване на обжалваното пред въззивната инстанция първоинстанционно
решение в хипотезата, когато е разгледан недопустим иск, какъвто е
настоящия случай.
Така, съобразно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК поради прекратяване на
производството по недопустимостимите установителни искове за
непротивопоставимост на договорите за наем, в полза на двамата ответника,
представлявани в производството от юрисконсулти, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции в
минимума по чл. 25, ал.1 от Наредба за правната помощ в действащата от
01.10.2025 г. редакция, а именно от по 200лева, при отчитане на
незначителната фактическа и правна сложност и на обстоятелството, че
защитата им и пред двете инстанции е осъществявана без явяване в съдебно
заседание. В полза на ответника „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД следва
да се присъди и частта от внесената от него държавна такса за въззивно
обжалване, относима към недопустимите искове за непротивопоставимост на
договорите за наем,а именно в размер на 75лева.
В първоинстанционното производство ищците са удостоверили
извършването на разходи за адвокатско възнаграждение от по 1000лева, в
който смисъл изричното изявление на упълномощения от тях адвокат в
открито съдебно заседание от 16.05.2024г./протокол л.199 и сл.от делото на
ДРС/ въпреки, че според представените договори за правна защита и
съдействие всеки от тях е платил в брой адвокатско възнаграждение от
2000лева. Въпросът за прекомерността на заплатеното адвокатско
възнаграждение в уточнения размер от 1000лева от всеки от ищците за
първоинстанционното производство не подлежи на преразглеждане при липса
на жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. С оглед крайния изход по
8
спора при въззивното обжалване на решението, от така сторените разходи за
адвокатско възнаграждение и от платената държавна такса за
първоинстанционното производство, на ищците се следват само относимата
към иска по чл.108 от ЗС държавна такса от 50лева, която са платили
поравно/според изявленията на пълномощника им/, и 1/2 от платеното от
всеки адвокатско възнаграждение или сумата от по 500лева, отговорност за
които разходи носят двамата ответници. За въззивното производство всеки от
ищците, заели позицията на въззиваеми, е сторил разходи само за адвокатско
възнаграждение в удостоверения с представените два договора за правна
защита и съдействие /без дата на сключване/ размер от по 800лева, платени в
брой. Стореното от въззивника „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК/молба л.61 от настоящото дело/ за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Възнаграждение от 800лева,платено от всеки за защита във въззивната
инстанция по всички разгледани искове, от които исковете за
непротивопоставимост на трите договора са с цена от по 249.25лева/така
молба на л.20 от делото на ДРС/, а иска по чл.108 от ЗС с цена 366лева/молба
л.31 от делото на ДРС/, не надхвърля минималния размер на адвокатското
възнаграждение дължимо съгласно чл. 2, ал.5 от Наредба №1/2004г. по всеки
иск в размера по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г.-400лева по всеки иск.
Всеки от двамата ответници, макар и представлявани от един адвокат, с който
всеки е сключил самостоятелен договор, има право да иска да му бъдат
заплатени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на постигнатия резултат и във въззивното производство, а именно
1/2от платените 800лева или всеки по 400лева.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №518/17.06.2024г. по гр.д.№3433/2022г.на РС-
Добрич, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответниците ЕООД „АГРО ФИНАНС
КОНСУЛТ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Иларион Макриополски“ № 3, и ЕООД ,,ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул. „ Дунав“ №5, че сключените между тях три договора :1. Договор за наем
№ 8350 с вх.рег№ 8310/29.09.2021г., акт№ 25, том 10 за срок от три години,
начиная от 01.10.2022г. до 30.09.2025г.; 2. Договор за наем № 8351 с вх.рег
№8311/29.09.2021г., акт № 26, том 10 за срок от три години, начиная от
01.10.2025г. до 30.09.2028г.; .Договор за наем № 8352 с вх.рег. №
8312/29.09.2021г., акт № 27, том 10 за срок от три години, начиная от
01.10.2028г. до 30.09.2031г. , не пораждат обвързващо правно действие по
отношение на ищците И. С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН
**********, за 2/3 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение НИВА, с
9
площ от 4,667кв.м., 3 категория , в местността „***“ , имот с 31067.9.61 по КК
на с.З., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №518/17.06.2024г. по гр.д.№3433/2022г.на
РС-Добрич, в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците ЕООД „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“
№ 3, и ЕООД ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „ Дунав“ №5, че ищците И. С. Ж. с ЕГН
********** и С. Д. Ж. с ЕГН **********, са собственици на 2/3 ид.части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение НИВА, с площ от 4,667кв.м., 3
категория , в местността „***“ , имот с идентификатор 31067.9.61 по КК на
с.З. и се ОСЪЖДА ЕООД „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“
№ 3, да предаде на И. С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН **********,
държането върху 2/3 ид.части от същия имот .
ОТМЕНЯ решение №518/17.06.2024г. по гр.д.№3433/2022г.на РС-Добрич
в частта с характер на определение за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“
№ 3, и ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „ Дунав“ №5, да заплатят на И. С. Ж. с
ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.***, разноски в първата инстанция от 500лева
адвокатско възнаграждение и 25лева държавна такса, и разноски във
въззивната инстанция от 400лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“
№ 3, и ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „ Дунав“ №5, да заплатят на С. Д. Ж. с
ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.***, разноски в първата инстанция от 500лева
адвокатско възнаграждение и 25лева държавна такса, и разноски във
въззивната инстанция от 400лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН **********,
двамата от гр.Д., ж.к.***, да заплатят на „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Иларион Макариополски“ № 3, разноски в първата инстанция от 200лева
юрисконсултско възнаграждение и разноски във въззивната инстанция от
200лева юрисконсултско възнаграждение и 75лева държавна такса.
ОСЪЖДА И. С. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН **********,
двамата от гр.Д., ж.к.***, да заплатят на ,,ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
„Дунав“ №5, разноски в първата инстанция от 200лева юрисконсултско
възнаграждение и разноски във въззивната инстанция от 200лева
10
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11