Определение по дело №416/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1143
Дата: 20 септември 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100900416
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 1143                                                     20.09.2019г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                           гражданска колегия

в закрито заседание на двадесети септември

през две хиляди и деветнадесета година                                                                   в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело          416   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432 ал. 1, чл.557, вр.чл.558 ал.5 от КЗ от М.Д.П., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетния си син В.С.В. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 6 против „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ *********, с адрес: София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно и поотделно от Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов и „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “Витоша“ № 89Б, представлявано от всеки двама изпълнителни директори Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова Василева, Стефан Адриаан Герта Делае и Евгени Йосифов Бенбасат, да бъде осъден първия ответник да заплати на В.В. сумата от 40 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 30.12.2016 год.  ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение – 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, а при условията на евентуалност ако бъде отхвърлен първия иск, да бъде осъден втория ответник, да заплати на В.В. сумата от 40 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 30.12.2016 год.  ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение – 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок са постъпили отговори на исковата молба, преписи от които са изпратени на ищеца, като му е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок. Преписи от същата са връчени на ответниците, които са подали допълнителни отговори. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищеца е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Ж.К.Б. пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. С постановеното в закрито заседание определение № 812/ 19.09.2018 г., ищцовата страна е освободена от внасянето на държавна такса и разноски в производството.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

 

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че с констативен протокол с пострадали лица № 23/ № 232р-24/ 03.01.2017 г. на РУ – Карнобат при ОДМВР-Бургас се удостоверявало, че на 30.12.2016 г. около 15:30 часа на АМ Тракия км 320+ 900 м. по посока от гр.София към гр.Бургас е настъпило ПТП в МПС марка „Дачия“ модел Дъстър с рег. №  А 07 36 КХ, управлявано от Ж.К.Б., като е пострадал пътника В.С.В. на 6 г. Същият е получил фрактура на лява лъчева кост, след което към 22.00 ч. е бил приет за лечение в УМБАЛ гр. Бургас. Било е образувано ДП № 498/2016г. по описа на РУ-Карнобат, в което обаче не е имало привлечени като обвиняеми лица и не е бил установен извършителя. С постановление от 16.04.2018г. досъдебното производство е било прекратено.

Описани са подробно събитията от 30.12.2016г., довели до уврежданията на детето. В момента на установяване на уврежданията, общото емоционално състояние на детето било напрегнато и тревожно. След поставянето на гипсова имобилизация, В.В. бил освободен за домашно лечение.

Заявява се, че отговорността на първия ответник – Гаранционния фонд (ГФ) произтича от разпоредбата на чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, която го прави пасивно материално-правно легитимиран да обезщети причинените вреди в случай, че не се установи причинно – следствената връзка между деяние извършено от неустановен водач и настъпилите вреди. Отговорността на ответното дружество – втори ответник, произтичала от сключения с него договор за застраховка на МПС с ДК № А 0736 КХ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/06/116001679563, със срок на покритието 25.06.2016 г. – 25.06.2017 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.

Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл.558 от КЗ е било отправено заявление до ГФ за изплащане на обезщетение, но без резултат. От друга страна, според чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център на Гаранционния фонд – до доказване на противното, удостоверявали застрахователя, номера на договора, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС. Така тези данни били видни от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционния фонд, публично оповестени в интернет страницата на фонда към датата на събитието. Съгласно чл. 7 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., всеки един протокол се представя на Гаранционния фонд от органите на МВР. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която протоколът за настъпило ПТП представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила относно удостоверените в него изявления.

Ищцовата страна твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 27.06.2018 г. депозирала пред застрахователя претенция, към която е приложила следните документи: констативен протокол, лист за преглед, епикриза, резултат от рентгенологично изследване. С писмо от 01.08.2018 г. е било отказано изплащането на обезщетение. 

Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавало да търпи детето В.В. били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като по отношение на претенцията за неимуществени вреди се твърди, че последното претърпяло и продължава да търпи комплексна травма, както физическа, така и психическа, която интензивно и негативно го съпровождала ежедневно. Детето не желаело да се отделя от майка си, страхувало се от автомобили и пътуване, зимата и снегът били като враг за него. При влошаване на времето се оплаквало от болки в ръката. Травмата влияела на цялостното качество живот на детето, а и на този на майката, която го отглеждала сама и трябвало да го взима на работа, тъй като не можела да оставя детето само. Уточнява се в исковата молба, че при определяне размера на обезщетение са съобразени възрастта на детето към момента на инцидента, вида и естеството на получените травми, продължителността на лечебния и възстановителния период, съпътстващите неудобства и дискомфорт, установеното и дълго продължило постравматично стресово разстройство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ, социалното положение, както и продължителността на понесените морални страдания. Претендират се направените по делото разноски, в т.ч.адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, т. 2 с чл. 36, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ГФ, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Няма приложени доказателства за наличие на „неидентифицирано превозно средство“, което да е предизвикало ПТП. Вина за същото има водачът на л.а.м.“Дачия“. Приложеният констативен протокол за ПТП няма доказателствена сила относно обстоятелствата, при които е настъпило. От друга страна, налице е валидна застраховка „ГО“, която изключва отговорността на ГФ на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Не е налице и причинна връзка между ПТП и получените увреждания поради липса на доказателства. Направено е възражение за съпричиняване от страна на В.В., който не е бил в обезопасена система в нарушение на чл.137в и чл.137а от ЗДвП. Претенцията е силно завишена по размер, като по този начин биха се предоставили на пострадалия материални блага, които да повишат стандарта му на живот, над обезщетителната функция. Описаните в мед.документи увреждания са от спортната дейност на ищеца, а не от ПТП. Представената банкова сметка ***, а не негова.

Постъпилият в срока по чл.367 от ГПК отговор от втория ответник съдържа възражения по редовността и основателността на исковата молба. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, както и доказателствената сила на представената от ищеца справка от интернет страницата на Гаранционния фонд досежно наличието на застрахователния договор. Но твърди недопустимост на иска, тъй като В.В. не е разполага с активна процесуална легитимация. Образуваното ДП № 282/ ЗМ498/ 2016г. по описа на РУ на МВР-Карнобат е установило липсата на виновно и противоправно поведение от страна на управлявалия застрахования автомобил водач Ж.Б.. Второ, самият ищец твърди, че ПТП е било предизвикано от неизвестно МПС, а това води до несъставомерност съобразно чл.45 от ЗЗД. В досъдебното производство не е са били установени контретен водач и МПС, които да носят вина за настъпилото ПТП. А щом няма виновен, не е налице и отговорност на застрахователя. Трето, пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпилото ПТП – 90 %, като сам се е поставил во положение да получи увреждания. Четвърто, размерът на претендираното обезщетение е силно завишен.  

В постъпилата допълнителна искова молба се твърди, че чл.557 от КЗ задължава ГФ да изплати обезщетение на увредените лица в случаите, когато на територията на България причинилото ПТП МПС е напуснало местопроизшествието и не е било установено.

В постъпилия отговор на допълнителната искова молба, ГФ поддържа всички направени възражения.

В срок постъпи отговор на допълнителната искова молба и от „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, в който се повтарят изложени в отговора основни възражения. Отново е оспорен описания в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, като не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав за търсене отговорност на причинителя. Непредставянето на банкова сметка ***ора по отношение на плащането, като същият не дължи лихвите по чл.409 от КЗ.

 

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл.577, вр.чл.558, чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между втория ответник и управлявалия участвалото в ПТП МПС - Ж.Б. по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установят своите твърдения, въведени в процеса с отговорите на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да докажат пълно и главно възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.

На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба, отговорите на исковата молба и отговорите на допълнителната искова молба писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.

Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства, както и разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване механизма на процесното ПТП. Основателно се явява и искането на ответника застраховател за допускане на гласни доказателства за изясняване на изложените в отговора на исковата молба фактически обстоятелства чрез призоваване на конкретно посочени лица.

По доказателствените искания на ищеца по чл. 192 от ГПК да бъдат задължени трети неучастващи по делото лица, а именно  РУ – Карнобат и УМБАЛ – Бургас, да представят съответно снимки от органите на „Пътна полиция“ – МВР при посещение на ПТП, протокол за оглед и медицинско досие – история на заболяването на Васил Митков, съдът следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание във връзка с липсата на изискуемата от правната норма нарочна писмена молба, препис от която следва да се връчи на третото лице. Това се отнася и до искането за прилагане на медицинска документация от страна на ГФ.

Искането на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД за издаване на съдебно удостоверение е допустимо и следва да бъде уважено.

Съдът приема във връзка с отправеното от страните в тази насока искане, че по делото следва да бъдат допуснати и назначени две самостоятелни експертизи, едната от които автотехническа, а другата съдебно-медицинска. Вещото лице по първата следва да даде отговор на всички въпроси, поставени от страните. По назначаването на конкретно вещо лице, които да вземе участие в СМЕ, съдът ще се произнесе отново в откритото съдебно заседание, след като бъде осигурена възможността да бъде изискана мед.документация от МБАЛ – Бургас.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 416/2018 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице  валидно застрахователно правоотношение между „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД и управлявалия участвалото в ПТП, МПС - Ж.Б. по застраховка „Гражданска отговорност“.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищеца да води свидетелите за разпит в първото по делото заседание.

ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетелите на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД: полицейски инспектор пътен контрол при РУ-Карнобат Ивелин Пенев и Любомир Момчев, които да бъдат призовани по местоработата му РУ на МВР - Карнобат, след внасяне от „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД по депозитна сметка на ОС-Бургас на разноски в размер общо на 40 лв., както и Ж.К.Б., който да бъде призован в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.№ 78, вх.6, ет.2, ап.105.

ДОПУСКА извършването на съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице Веселин Гяуров, който да отговори на поставените от страните задачи след внасяне на предварителен депозит от ответниците и от бюджета на съда от по 130 лв. по депозитна сметка на ОС-Бургас, в седмичен срок.

ОБЯВЯВА, че по допускането и назначаването на вещо лице, което да вземе участие в състава на исканата СМЕ, ще се произнесе в откритото съдебно заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия съдебен акт.

ОБЯВЯВА, че по направените от страните искания на основание чл. 192 от ГПК, ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия съдебен акт.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД исканото съдебно удостоверение. 

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2019 год. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и тримата свидетели.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищеца това бъде сторено на посочения от него съдебен адрес чрез процесуалния му представител, а за ответниците на адресите, посочени в отговорите на исковата молба.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на поне един от предварителните депозити.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                

 

 

                                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: