№ 22250
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110124089 по описа за 2022 година
С искова молба ищецът Р. ЦВ. Т. е предявила кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД (обуславящи) и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД (обусловен) срещу „***************, с които се иска да бъде обявена
нищожността на договор за кредит от 30.01.2020г. поради противоречие със закона на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК, а
под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с
добрите нрави, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
сумата от 500 евро, с левова равностойност от 978 лева, представляваща недължимо
платена за периода от 30.01.2020 г. до датата на исковата молба по нищожен договор
сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция -
06.10.2020 г., до изплащането.
Твърди се, че на 30.01.2020г. страните сключили договор за кредит, по силата на
който е предоставен кредит в размер на сумата от 8180.67 евро, с левова
равностойност от 16000 лева, дължими на 120 равни месечни погасителни вноски, при
уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 2.5% на месец и годишен лихвен
процент от 30%, като общата сума по договора била в размер от 30799.20 евро. Сочи
се, че за обезпечаване на вземанията по договора ищецът се задължила да учреди в
полза на кредитора ипотека върху следния свой собствен недвижим имот – апартамент
***************, на трети етаж в жилищна сграда, построена от *******************
и 1.625 % идеални части от общите части на сградата. Сочи се, че договорът съдържа
нищожни клаузи в нарушение на ЗПК, тъй като договорът е изготвен предварително и
условията не са индивидуално договорени между страните. Релевира се и довод, че
била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
задълженията по договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот на ищеца,
чиято пазарна цена значително надхвърля отпуснатата сума, с оглед на което
договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор.
Уговореният размер на възнаградителна лихва от 30 % от стойността на заема бил
недължим, тъй като бил в противоречие на императивните изисквания на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗПК, така и липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен
процент по чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Твърди се, че от сключване на договора до датата
на депозиране на исковата молба ищецът е заплатила възнаградителна лихва в общ
размер на 500 евро, с левова равностойност от 978 лева, като с оглед
недействителността на договора, същата е получена от ответника без правно
основание, поради което предявява кумулативно съединен обусловен иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 500 евро, с левова
равностойност от 978 лева, представляваща недължимо платена за периода от
1
30.01.2020 г. до датата на исковата молба по нищожен договор сума, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция - 06.10.2020 г., до
изплащането.
Представя под опис 2 бр. писмени доказателствени средства, прави искане за
събиране на гласни доказателствени средства и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените
искове са неоснователни. Поддържа се, че противоречието на договора или отделни
негови клаузи с добрите нрави следва да се преценява, с оглед наведените от ищеца
конкретни оспорвания, като в процесния договор по отношение на допустимия размер
на възнаградителната лихва не са налице императивни правни норми. Сочи се, че
общият размер на лихвите по договора бил известен при сключването му и бил в
съответствие с изискванията за добросъвестност и не води до значителна
нееквивалентност на насрещните престации, доколкото отговаря на императивното
изискване, касаещо размера на годишния процент на разходите. Поддържа се и че в
отношенията между страните бил приложим Законът за кредитите за недвижими имоти
на потребители /ЗКНИП/, който специален закон признава за действителни клаузите, с
които се договарят разходи по кредита в размер на до 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с
Постановление на Министерския съвет. Релевира се довод, че в стандартния
европейски формуляр към договора било посочено, че в размера на ГПР по чл. 6. 5 от
договора се включва само възнаградителната лихва, която съгласно клаузите на чл. 1. 1
и 3. 1 от договора е във фиксиран размер на месец от 2,5%, а размерът на ГПР от
34,4889% по кредита е под определения размер по чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, като при
изчисляването на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит бил
включен единствено разходът за възнаградителна лихва, а други такси, комисионни и
възнаграждения не се дължали. Клаузите на чл. 1. 1 и 3. 1 от договора в частта относно
размера на дължимата възнаградителна лихва, са уговорени на ясен и разбираем език,
така и в договора бил посочен и размерът на сумата, която ще бъде дължима в края на
срока на договора, включваща главница и годишен процент на разходите. Излагат се и
съображения, че разпоредбите на ЗЗП следва да се прилагат, доколкото не са в
противоречие с разпоредбите на ЗКНИП, а целта на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП е да
определи по ясен начин максималния размер на разходите по договора за кредит.
Твърди се, че преди сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен
европейски формуляр, съдържащ информация за съществените елементи на договора и
условията по същия, като между страните били сключени три договора при аналогични
условия, но при различен процент на възнаградителна лихва, което било индиция, че
ищцата е била съгласна с условията по договора и не е налице принуда поради
затрудненото финансово положение, а условията по договора били индивидуално
договорени между страните. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Представя под опис 8 бр. писмени доказателствени средства. Прави искане за
допускане на допълнителни въпроси към поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза. Представя под опис и съдебна практика.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са кумулативно обективно съединени искове:
обуславящи: чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК,
под евентуалност - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД; обусловен - чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
2
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има
сключен договор за кредит от 30.01.2020г. с твърдените клаузи, че за периода от
30.01.2020 г. до датата на исковата молба ищецът е заплатила за възнаградителна лихва
по договора сумата от общо 500 евро, с левова равностойност от 978 лева, в полза на
ответника и че същата е получена от ответника.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По обуславящите искове - ищецът следа да докаже, че между страните има
сключен договор за кредит от 30.01.2020г. с твърдените клаузи (безспорно), в който
случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
По обусловения иск - ищецът следва да докаже, че е заплатила твърдяната сума от
500 евро, с левова равностойност от 978 лева (безспорно), че тя е постъпила в
патримониума на ответника (безспорно), че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било
налице годен юридически факт, без да е било правоотношение между страните в
настоящото съдебно производство (обусловено от обуславящите искове).
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва да се уважи искането от ищеца за допускане на разпит на един свидетел.
С оглед т.2 от доклада, допустими и относими са исканията на страните за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.10.2022 г. от 12:30 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
3
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба
и отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400
лева, вносим от ищеца в размер от 200 лева и от ответника в размер на 200 лева, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ ***************, като в призовката бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел
в режим на довеждане на страната на ищцата.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4