Р Е Ш Е Н И Е
№
27.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№9464/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с
правно основание.чл.150, ал.1, вр.чл.143, ал.2 от СК.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от Б.Ц.К., като майка и законен представител на
малолетното дете В.Ц.А., ЕГН **********, против Ц.О.А., с която се твърди,
бракът между страните е прекратен с развод, по реда на чл. 50 от СК, с решение
от 05.06.2012г по гр.д.№ 2941/2012г на ПлРС. Посочва се, че с решението
ответникът-баща на детето В., е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
100лв., считано от 05.06.2012г. Твърди се, че към настоящият момент е налице
промяна на обстоятелствата, при които е била определена предходната издръжка,
тъй като за периода от 5 години, са се променили икономическите условия.
Посочва се, че детето е ученик в VІІ- ми клас на уч. 2017/2018г. в ОУ”Цв.С”,
гр. Плевен. твърди се, че във връзка с предстоящото кандидатстване в
профилирана гимназия, детето посещава частни уроци, а също и спортен клуб
Кангоо- Пеп Плевен. Твърди се, че понастоящем цялата издръжка на детето се
поема само от майката. Моли съдът да постанови решение, с което на основание
чл. 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, да измени размерът на присъдената издръжка, и
осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, считано
от датата на ИМ, до настъпването на причини за нейното изменяване или отмяна,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Ответникът
Ц.О.А., р. пр., в срока за отговор, не изразява становище по предявеният иск.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
С оглед на фактическите твърдения
в ИМ, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.150, ал.1,
вр.чл.143, ал.2 от СК, за увеличаване размера на определената по гр.д.№
2941/2012г на ПлРС, издръжка, която ответникът Ц.О.А., да заплаща на
непълнолетното си дете В., от 100лв на 200лв., считано от датата на исковата
молба -18.12.2017г, ведно със ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, до настъпването на причини за нейното
изменяване или отмяна.
Безспорно по делото се установява, видно от
приложеното по делото удостоверение за раждане, че детето В., род. ***г., е с
родители- Б.Ц.К. и Ц.О.А..
Установява се също, че с решение
№ 803/05.06.2012г. по гр.№ 2941/2012г по описа на ПлРС, бракът между родителите
е прекратен, с развод, по взаимно съгласие, като отв. Ц. А., е осъден да
заплаща издръжка на детето В., чрез неговата майка и законен представител Б.Ц.К.,
в размер на 100лв./месечно, считано от 05.06.2012г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
По
делото е представена служебна бележка от
ОУ „Цв.С”, гр. Плевен, с която се удостоверява, че детето В.А., е ученик в VІІ клас на уч.
2017/2018г.
По делото се установява също,
видно от служебна справка от ТД на НАП- офис Плевен, че последният регистриран
на името на ответника трудов договор, е прекратен, считано от 03.01.2017г.;
същият е бил с месечно ТВ в размер на 413лв.
От служебно изисканите справки за
родствени връзки се установява, че детето В. е единствено и за двете страни.
По делото, е изслушан социален
доклад, в който се посочва, че от извършеното
социално проучване, е направен извода, че е необходимо увеличаване издръжката
на детето В. с оглед на увеличаване на МРЗ за страната. Посочва се, че детето е
обгрижено, задоволени са базовите му потребности, но майката е споделила, че се
затруднява от неучастието на бащата в издръжката на детето.
По делото е изслушано детето В.,
в присъствието на соц. работник, което споделя, че ходи на допълнителни частни
уроци по математика, във връзка с предстоящите матури, които струват 9лв на
час; ходи два пъти в седмицата. Ходи също на танци, където плаща 5лр на
посещение и на фитнес, където месечната
карта струва 31лв. Детето споделя, че от отдавна не е виждала баща си, който е
занимал за Англия, който й звъни само по телефона и то не често. Посочва,
че последно са се чули за Нова година. Детето
споделя също, че баща й не й плаща
редовно определената издръжка от 100лв/месечно, както и че не й праща никакви
подаръци.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Чл.142,
ал.2 от СК поставя минимален праг на дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за
страната, която към момента е в размер на 510, съответно сумата от 127,50лв.-минимален
размер на издръжката. В случая, от момента на определянето на дължимата
издръжка през м.юни.2012г., до датата на исковата молба, е изминал един продължителен
период от време-5 години, през който са се увеличили нуждите на детето, което
обосновава и необходимостта от тяхното задоволяване. По делото не се
установяват и възможностите на ответника да дава издръжка в претендираният
размер, като липсват доказателства относно получаваните от него доходи-последният
му трудов договор е прекратен, считано от м. януари 2017г, и има данни, че понастоящем бащата е в Англия. Размерът на
издръжката се определя не само в зависимост от потребностите на детето, а и с
оглед възможността на родителя да я дава. С оглед изложеното и търсейки разумният
баланс между нуждите на детето, с оглед възрастта й, и възможността на родителя
да я дава, съдът намира, че размерът на дължимата издръжка следва да бъде
изменен, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
150лв., като за разликата до пълния
предявен размер на иска от 200лв, същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, следва ответникът
да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличеният размер на издръжката,
по сметка на ПлРС, в размер на 72лв., както и 5лв- държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му
относно определената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр.чл.143, ал.2 от СК,
РАЗМЕРЪТ на издръжката, определена с решение № 803/05.06.2012г. по гр.№ 2941/2012г
по описа на ПлРС, като ОСЪЖДА Ц.О.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
си дете В.Ц.А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Б.Ц.К., ЕГН **********, месечна
издръжка, в размер на 150лв., считано от датата на ИМ- 18.12.2017г.,
до настъпването на законови причини за нейното изменяване или отмяна, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 200лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Ц.О.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 72лв - съставляваща дължима държавна такса върху увеличеният размер
на издръжката, както и 5лв- държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист .
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му относно издръжка.
Решението, в частта му, с която
постановено предварително изпълнение има характер на определение, и може да
бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС. В
останалата си част решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от дата 27.02.2018г.-
обявена от съда, в последното по делото с.з.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: