Решение по дело №1019/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето.

Постъпила е жалба с вх.№7522/15.12.2023 г. подадена от М.М.А. ЕГН**********,***, настоящ адрес ***, чрез адв. Т.Н., ***, против заповед №ЗД/Д-ЕН-Н-061/28.11.2023 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.Никопол, с която е наредено настаняването на детето М.С.С. с ЕГН********** в семейството на Б.В.А. – баба по бащина линия, за срок от пет години и/или до произнасяне на съда по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваната заповед.

Към жалбата административният орган е приложил копие от цялата преписка.

Оспорващата страна моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Представено е писмено становище от адв. Н.. Навеждат се доводи, че не са били налице основания за настаняване на детето при бабата. Излагат се твърдения, че детето до трети клас е живяло с майка си и дядо си по майчина линия и не е лишено от родителска грижа. Претендират се разноски.

Ответната страна, директор на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Никопол, редовно призована, не се представлява.

М.С.С., за която оспореният акт се явява благоприятен, като постановен в защита на нейните права, живот и здраве, поради което съдът служебно е конституирал детето като заинтересована страна в производството, се представлява от процесуален представител адв. Е.А., назначена с определение на съда от 10.01.2024 г. по реда на Закона за правната помощ. Излага становище за неоснователност на жалбата и се иска оставяне в сила на заповедта като съобразена с интересите на непълнолетната М.С..

Съдът е изслушал заинтересованата страна М.С. в присъствие на представител на отдел „Закрила на детето“ при ДСП Никопол.

Заинтересованата страна С.С.А., баща на М.С., редовно призован по постоянен адрес чрез лице, живеещо на адреса и съгласило се да получи съобщението, не се явява и не се представлява.

Явява се представител на отдел „Закрила на детето“ при ДСП Никопол главен социален работник В.Т.Г..

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващата, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. предвиждат, до произнасянето на съда по подадено искане за настаняване на дете в специализирана институция, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето да извършва временно настаняване по административен ред. Настаняването става със заповед на директора на Д”СП”.

С изброяването на хипотезите, при които е възможно настаняване на дете извън семейството, законът по същество определя децата, попаднали в такова положение като деца в риск.

Спорно по делото е налице ли са били основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет. за настаняване на М.С.С. в семейството на бабата по бащина линия Б.В.А..

По делото са събрани писмени доказателства, в открито съдебно заседание по делото е изслушан устен социален доклад от главен социален работник в отдел „Закрила на детето“ ВГ., която присъства и при изслушването на заинтересованата страна М.С. в открито съдебно заседание на 15.01.2024 г.,  изслушани са и свидетелски показания.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката е майка на заинтересованата страна М.С.С. (лист 38). От данните по делото се установява, че жалбоподателката не живее на постоянния си адрес в  гр.Гулянци, а на настоящ адрес ***.

Баща на детето е С.С.А.. На 27.09.2023 г. същият е упълномощил майка си Б. А. да го представлява като родител пред училището, учителите, директора и пред социалните служители във връзка с детето му М.С., тъй като той към датата на пълномощното изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвор в Република Германия, гр.Берлин.

На 09.11.2023 г. бабата Б. А. е подала устен сигнал в ДСП Никопол отдел „Закрила на детето“ в гр.Гулянци, че майката на детето е напуснала отдавна семейството, а бащата изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Германия. Бабата е декларирала, че желае детето да бъде настанено в нейното семейство в дома  в гр.***.

Същият ден са проведени срещи с бабата и с детето.

Събрани са данни относно здравето на детето, посещаването на училище, жилището на бабата и друга относима информация.

Изготвени са доклад и становище по подадения сигнал с предложение да се предприеме мярка за закрила по отношение на детето. Съставен е план за действие, изискано е съдействие от ДСП Бяла Слатина, където живее майката.

От ДСП Бяла Слатина са постъпили данни по извършената проверка относно условията в жилището, в което живее майката М.А.. Посочено е, че майката е безработна. Представени са декларации от 21.11.2023 г., попълнени и подписани от майката М.А. и от лицето, с което съжителства в гр. Бяла Слатина Б.Р., че желаят да отглеждат детето М.С..

Въз основа на събраните данни е изготвен доклад за оценка на случая и за предприемане на мярка за закрила.

На 22.11.2023 г. е изготвен социален доклад с препоръка да се настани детето в семейството на бабата.

На 23.11.2023 г. е постъпила справка за задграничните пътувания на майката и бащата на М.С.. Видно е, че майката в периода 2014 - 2023 г. многократно (20 пъти) е напускала страната и е пребивавала в друга държава за различни периоди от време.

Бащата е напуснал страната на 09.06.2015 г.

На 23.11.2023 г. детето е декларирало, че не желае да живее със семейството на майка си и желае да остане в семейството на баба си, където винаги е живяло.

На 28.11.2023 г. е издадена оспорената заповед, с която, поради наличието на предпоставки по чл. 25, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДет., на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗдет. и чл. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 4, ал.1, т. 2 от ЗЗдет., М.С. е настанена в семейството на бабата по бащина линия Б.В.А. *** за период от пет години и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

По делото са представени събраните в хода на административното производство писмени доказателства, изслушан е доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Никопол и свидетелски показания.

Изслушано е детето М.С. в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“ при ДСП Никопол.

От анализа на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че изложеното в докладите и становищата, изготвени в хода на административното производство, съответства на действителното положение.

Разпитан е свидетел, брат на бащата. От разпита на свидетеля и изложеното от детето при изслушването му пред съда се установява, че майката на детето е напуснала семейството преди навършване на 2 години от детето и от тогава същата не се е връщала. Не е разведена с бащата на М.. Живее на семейни начала с друг мъж в гр. Бяла Слатина и има второ дете, с което М. не се познава. М. никога не е живяла нито с майка си, нито извън гр. Гулянци, нито е учила в друг град или друго училище. 

От показанията на свидетеля се установява, че за целия период от напускане на семейството до момента майката е посетила само веднъж детето, когато е било на 9 годишна възраст. Издръжка на детето осигурявал само бащата, който работел в чужбина и изпращал пари. В момента същият бил в затвор в Германия, но продължавал да поддържа контакт с детето и да отделя пари за издръжка. За М., откакто майка  е напуснала семейството и бащата е в чужбина, грижи полагали бабата Б. А. и семейството на чичото С.А.. Детето живее в дома на баба си.

Съдът, след като се запозна с всички събрани по делото доказателства и ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че безспорно е доказано, че майката М.М.А. трайно не полага грижи за детето от 2014 г., откакто то е било на възраст около 2 години, т.е. за период от около 10 години. А бащата С.С.А., въпреки че осигурява издръжка на детето, от м.септември 2023 г., поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Република Германия, е в трайна невъзможност да отглежда сам детето.

Това фактическо положение е продължавало повече от месец преди издаване на оспорената заповед, както и след издаването й, поради което същото очевидно е трайно. Трайното оставяне на дете без осигурена грижа и надзор, би поставило в риск живота му. Фактически грижи са полагани за детето именно от бабата Б. А., при която е и настанено детето с процесната заповед. Такова е и изричното желание на детето, което ясно заявява, че не желае да променя средата, в която живее, не е живяла никога с майка си и не желае да живее с нея.

Съгласно дефиницията на закона „дете в риск" е дете, останало без грижата на родителите (§1, т.11, б.“а“ от ДР на ЗЗДет.), каквото в случая се явява детето М.С..

С оглед така установените факти, съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет. – М.С. се явява дете, чиито родители трайно не полагат грижи за него (майката) и са в трайна невъзможност да полагат грижи (бащата), поради което безспорно са били налице предпоставките за издаване на процесната заповед за настаняване по административен ред в семейството на бабата, която де факто е полагала грижи за детето през дълъг период от време.

Административният орган е извършил всички необходими процесуални действия, включително е направено проучване на възможността и желанието на майката да се грижи за детето, за което са представени писмени декларации от 21.11.2023 г. Не е вярно твърдението на жалбоподателката, че не е осъществен контакт с нея и не е питана от служителите на ДСП дали иска да полага грижи за детето. 

Следва да се отбележи, че, видно от данните по делото – отразената информация при връщането на съобщението, изпратено от съда до майката на детето на лист 47 от делото, въпреки декларираното през м.11.2023 г. желание да отглежда детето, към 02.01.2024 г. жалбоподателката дори не е на адреса в гр. Бяла Слатина, а пребивава в гр.Банско за зимния сезон, по данни от съжителстващото с нея лице Б.Р..

Няма представени никакви доказателства майката да е търсила съдействие за поемане на грижите за детето от 2014 г. до момента. Не се доказаха твърденията на жалбоподателката, че до трети клас детето е живяло с майка си, опровергани и от казаното от самото дете при изслушването му пред съда. Няма представени доказателства, че е осигурявана издръжка на детето – копия от пощенски записи, банкови преводи и др., дори и отказани такива, както се твърди в жалбата.

 Направен е анализ на всички събрани данни, отчетено е и желанието на детето и административният орган е стигнал до единствения възможен извод, че в интерес на живота и здравето на детето е да бъде настанено  в семейството на бабата. Заповедта е мотивирана, като препраща и към данните по административната преписка по подадения сигнал.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви, спазена е процедурата по издаването му, не противоречи на материално правните норми и целта на закона.

Следва да се остави без уважение предявената жалба от М.М.А..

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав, на осн. чл.172, ал.2, пр.последно от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№7522/15.12.2023 г. подадена от М.М.А. ЕГН**********,***, настоящ адрес ***, против заповед №ЗД/Д-ЕН-Н-061/28.11.2023 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” гр.Никопол, с която е наредено настаняването на детето М.С.С. с ЕГН********** в семейството на Б.В.А. – баба по бащина линия, за срок от пет години и/или до произнасяне на съда по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Адм С - Плевен пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.