Решение по дело №485/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 145
Дата: 21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20221200600485
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Благоевград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600485 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
жалба на частния тъжител Н. Г. К. от гр. Р. и допълнителна жалба от адв. А.Р.
като повереник на частния тъжител, срещу Присъда № 500285 от 10.05.2022
г., постановена по н.ч.х.д. № 495/2019 г. по описа на Районен съд – Р..
В жалбата се твърди, че присъдата на районния съд противоречи на
материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната й /погрешно е
посочен номера на делото в искането на жалбата/, тъй като от събраните по
делото доказателства се е установило по безспорен начин, че подсъдимият е
извършил престъплението, и подсъдимият П. С. Ц. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде уважен предявеният
граждански иск, като се претендират и сторените по делото разноски. В
допълнителната въззивна жалба се излагат доводи, че районният съд
незаконосъобразно е променил фактическата обстановка, тъй като в
поправената частна тъжба не били посочени обстоятелствата, приети от
районния съд. Излагат се доводи, че мотивите на районния съд не са
изготвени съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, като поради това
актът бил необоснован, тъй като не били обсъдени доказателствата по делото,
което е съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в мотивите съдът не
е обсъдил обясненията на подсъдимия и показанията на частния тъжител и
граждански ищец по делото, в нарушение на процесуалните правила е дал
1
вяра на показанията на свидетелите Р. Ц. и С. Ц., като не бил обсъдил
противоречията по между им и със събраните писмени доказателства, като се
излагат подробни доводи във връзка с посоченото от тези свидетели, че
частният тъжител К. е дължал пари, докато от писмените доказателства се
установявало, че задължението е било на сина на частния тъжител; изтъкват
се и противоречия в тези гласни доказателства на свидетели-очевидци
относно посоката, в която е потеглил частният тъжител, като свидетелите Ц.
според жалбоподателя сочели различни посоки. Поради изграждане на
вътрешното убеждение на районния съд в нарушение на процесуалните
правила и необсъждането на всички писмени и гласни доказателства се
твърди съществено процесуално нарушение. Излагат се и доводи, че в
поправената частна тъжба не било посочено, че частният тъжител е слизал от
автомобила, като бил незаконосъобразен направеният от районния съд извод
при обсъждане на показанията на свидетелите, които твърдели, че частният
тъжител не е слизал от автомобила. Жалбоподателят не се съгласява и с
извода на районния съд, че нямало доказателства, от които да се направи
извод за конкретни наранявания и давността на причиняването им, тъй като в
експертното заключение било посочено, че нараняванията могат да са
причинени по начина, описан в частната тъжба, показанията на св. Б., на
частния тъжител и неговата съпруга доказвали механизма на получаване на
уврежданията, време и място, като районният съд не бил обсъдил изобщо
показанията на частния тъжител, а в съвкупност тези доказателства
опровергавали показанията на свидетелите Ц.и и обясненията на подс. Ц.,
които били защитна позиция, като доказателствата установявали, че
неуредените финансови отношения между подсъдимия и сина на частния
тъжител били мотив подсъдимият да нанесен побой.
Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен
или ако съдът приеме допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, претендира се уважаване на предявения
граждански иск и направените по делото разноски.
Подсъдимият П.Ц. чрез защитника си адв. К. в подадени писмени
възражения срещу жалбата сочи, че районният съд е направил обстоен анализ
на събраните доказателства и правилно е признал подсъдимия за невиновен и
отхвърлил предявения граждански иск. Изтъкват се възражения във връзка с
датата на извършеното престъпление съгласно първоначалната тъжба –
22.09.2015 г., поправена на 22.09.2019 г. 17 месеца след подаване на тъжбата,
което било в нарушение на закона, тъй като пропуски на тъжбата могли да
бъдат отстранявани само в срока по чл. 81, ал. 3 НПК, като следвало да бъде
прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.
Сочи се, че частният тъжител не е представил доказателства за упражнено
насилие над него, че е търпял болки и страдания, като макар и да се твърдяло,
че племенникът му го е съпровождал до ЦСМП и РУ – Р., от показанията на
този свидетел не се установявало това, водените свидетели изобщо не
2
установявали, че частният тъжител е слизал от автомобила си, като ходенето
на работа след случая било в подкрепа на тезата на подсъдимия, че конфликт
не е имало. Във възражението срещу допълнителната жалба подс. Ц. чрез адв.
К. излага подробни съображения за това, че поправянето на тъжбата е извън
6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, прави анализ на събраните гласни
доказателства и сочи за липсата на противоречия в същите относно посоката,
в която след случая са тръгнали с автомобила тъжителят и неговата съпруга, а
по отношение на писмените доказателства за нараняванията и експертизата се
възразява, че същите не са описани по форма, цвят и размер и не може да се
прецени тяхната давност и интензитет, а и могли да бъдат причинени от
самонараняване.
Иска се потвърждаване на присъдата на РС – Р. като правилна и
законосъобразна, като се претендират разноските в производството.
Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за
събиране на нови доказателства.
В хода на пренията повереникът на частния тъжител – адв. Р., поддържа
жалбата, като сочи допуснати при разглеждане на делото в районния съд
съществени процесуални нарушения – произнасяне по фактическа
обстановка, която не била описана в поправената тъжба; необсъждане на
показанията на частния тъжител и на обясненията на подсъдимия; не била
извършена съпоставка между гласните доказателства и писмените документи,
като събраните доказателства установявали, че подсъдимият е извършил
престъплението. Иска се постановяване на присъда, с която подсъдимият
бъде признат за виновен, или връщане на делото за ново разглеждане на
районния съд.
Адв. К. като защитник на подсъдимия Ц. иска присъдата на районния
съд като правилна и законосъобразна да се потвърди, не се съгласява с
доводите на повереника на частния тъжител за допуснати съществени
процесуални нарушения, като съзряните от районния съд сериозни
разминавания в показанията на свидетелите – очевидци правилно са били
анализирани.
Подсъдимият Ц. в хода на пренията и в последната си дума заявява, че
поддържа казаното от адвоката му, не е удрял частния тъжител К..
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
изложените доводи в жалбата и възражението срещу нея, и становищата на
страните в хода на съдебните прения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С обжалваната Присъда № 500285 от 10.05.2022 г. по н.ч.х.д №
495/2019 г. по описа на РС – Р. подсъдимият Ц. е признат за невиновен в това,
че на 22.09.2019 г. около 16:00 ч, в близост до склад за строителни материали,
находящ се на улица „Черна река“ в края на гр. Р., чрез нанасяне на удари с
юмрук по главата и лицето на Н. Г. К., причинил на същия лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
3
и чл. 129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като на основание чл. 304 НК е оправдаван по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен като
неоснователен предявен граждански иск от тъжителя Н. Г. К. срещу
подсъдимия П. СЛ. Ц. за осъждането на последния да заплати на първия
сумата от 10 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като частният тъжител Н.К. е осъден да заплати на подсъдимия П.Ц.
направените от последния съдебни разноски в общ размер на 1 100 лева.
Преди произнасяне по възраженията и искането в подадената въззивна
жалба, съдът намира, че следва да се произнесе по доводите във
възражението на подсъдимия чрез неговия защитник за наличие на основание
за прекратяване на наказателното производство поради това, че
отстраняването на пропуски в подадената тъжба е извършено извън срока по
чл. 81, ал. 3 НПК. Въззивният съд споделя мотивите на районния съд в
определение, с което същият се е произнесъл по искане на адв. К. за
прекратяване на наказателното производство, в с.з. на 08.11.2021 г. по
приложеното дело на районния съд. Правилно районният съд е приел, че
преклузивният 6-месечен срок за подаване на тъжбата, предвиден в чл. 81, ал.
3 НПК, е спазен, тъй като първоначалната тъжба е подадена на 10.10.2019 г., а
изменението в петитума на същата поради допусната техническа грешка на
годината на деянието, извършено от подсъдимия според обвинението на
частния тъжител, от 2015 на 2019 г., доколкото от съдържанието на тъжбата
става ясно за коя дата е обвинението, не следва да се приема като повдигане
на ново обвинение или съществено изменение на първоначалното обвинение,
за да следва да бъде извършено в 6 месечен срок от извършване на деянието.
Следва и да се посочи, че когато на частния тъжител е дадена възможност да
отстрани противоречието между обстоятелствена част и диспозитив на
тъжбата относно годината на извършеното деяние /вж. определение на съда
по приложеното дело в открито с.з. на 18.02.2021 г./, същият не е следвало да
променя други обстоятелства по частната тъжба, независимо колко
съществени или несъществени са те /както е извършена промяна в
обстоятелството дали при случилото се частният тъжител е излизал от
автомобила си, макар и становището на въззивната инстанция да е, че тази
промяна също не касае съществени обстоятелства от повдигнатото
обвинение/.
В мотивите към постановената присъда съдът е изложил фактическата
обстановка по делото, която е приел за установена от събраните по делото
доказателства, а именно, че на 22.09.2019 г., около 16:00 ч, тъжителят Н.К.
със съпругата му – св. И. К.а, изхвърляли строителни отпадъци, натоварени в
личния автомобил на К., като изхвърлянето било в края на град Р., в посока с.
Бачево, където имало контейнер в обособено място за тази цел, като в
близост до същото място /на ул. „Черна река“/ се намирал и склад за
строителни материали, стопанисван от подс. П.Ц.. Според мотивите на
районния съд, когато тъжителят К. и св. И. К.а били с автомобила на мястото,
4
превозваните отпадъци били изхвърлени от съпругата на тъжителя /св. К.а/, а
тъжителят бил в превозното средство, като по това време и място, до склада
за строителни материали, бил подсъдимият П.Ц., който забелязал тъжителя
К., приближил се до него, поговорили, без по време на разговора тъжителят К.
да излиза от превозното средство, след което Ц. се отдалечил. Въз основа на
тази приета за установена фактическа обстановка, районният съд е направил
изводи, че подс. Ц. не е удрял частния тъжител, като следвало да се даде вяра
на показанията на свидетелите Р. Ц. и С. Ц., синове на подс. Ц., поради което
е оправдал подс. Ц. по повдигнатото му обвинение и отхвърлил предявения от
тъжителя срещу него граждански иск.
В мотивите на районния съд преди правните изводи е посочено, че
приетата фактическа обстановка се установявала от доказателствата и
доказателствените средства, събрани в хода на наказателното производство,
като е посочено установеното от показанията на разпитаните по делото
свидетели И. К.а /съпруга на частния тъжител/, Р. Ц. и С. Ц. /синове на
подсъдимия/, които следва да се приемат за очевидци на случилото се, време
на случилото се - 22.09.2019 г., около 16 часа, че тъжителят Н.К. и св. И. К.а,
се намирали в края на град Р., в посока с. Бачево, където последната е
изхвърляла строителни отпадъци, като районният съд е наблегнал на
установения от тримата свидетели по непротиворечив начин факт, че докато
тъжителят и съпругата му били там, тъжителят Н.К. не е слизал от лекия
автомобил. В мотивите на районния съд следва посочване какво св. И. К.а е
заявила в показанията си /че подс. П.Ц. се приближил до мъжа й и започнал
да удря последния, докато тя изхвърляла отпадъци, че ударите били нанасяни,
докато частният тъжител бил в автомобила, като след нанесените удари окото
на тъжителя било зачервено, а впоследствие посиняло, същата не е видяла
други наранявания/; посочени са показанията на племенника на частния
тъжител – св. Б. Б., който макар и да не е бил пряк очевидец на случилото се,
бил твърдял, че непосредствено след инцидента е видял пострадалия тъжител,
като последният е имал червенина в областта на лявата част на лицето,
разбрал от чичо си /тъжителя/, че подс. П.Ц. го е ударил няколко пъти, както
и че преди време подс. П.Ц. е отправил закани по адрес на тъжителя К.; в
мотивите на районния съд са посочени и показанията на синовете на подс. Ц.
- свидетелите Р. Ц. и С. Ц., които сочели, че баща им /подсъдимият П.Ц./ се
приближил до автомобила на частния тъжител и провел разговор с последния,
но тъжителят не е излизал от автомобила си и баща им не му е нанасял удари,
а според районния съд от показанията на св. К. П., извършвал проверка по
повод депозирана жалба от Н.К. срещу П.Ц., се установявало, че на подс.
П.Ц. било издадено предупреждение да не се саморазправя с К. и да не
отправя обидни думи и заплахи, като свидетелят не си спомня дали тъжителят
е имал наранявания по лицето, когато го е видял.
След последователното посочване на показанията на разпитаните
свидетели и какво същите сочат в показанията си районният съд е посочил
като част от доказателствената съвкупност събрани писмени документи,
5
касаещи здравословното състояние на частния тъжител и изготвената въз
основа на тях съдебно-медицинска експертиза, като е посочил експертните
изводи /в мотивите районният съд е кредитирал експертното заключение/, че
след извършени прегледи от 23.09.2019 г и 24.09.2019 г. на тъжителя Н.К. са
установени травми: контузия с периорбитален /на клепачите и околната
област/ хематом вляво и контузия в лявата тилна област на главата, като при
прегледите на двете дати е установен нормален соматичен и неврологичен
статус, но въз основа на съобщени оплаквания от К. е изказано съмнение за
получено от него мозъчно сътресение /което обаче не е доказано поради отказ
на частния тъжител за болнично лечение/, като констатираните наранявания
отговарят да са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; травмите според вещото лице може да се причинят от действието на
твърди тъпи предмети, включително и от удари с юмруци, а травмата в
тилната област на главата може да се причини и от дърпане на косата. В
мотивите на районния съд е посочено установеното при разпита на в.л. в хода
на съдебното следствие пред районния съд, че в приложената медицинска
документация „не е направено пълно съдебно медицинско описание на
морфологията на увреждането“, тъй като не са посочени формата на
нараняванията, не е посочен цветът на нараняванията и кръвонасяданията, за
да може да се определи давността на едно увреждане и механизма на същото,
като уврежданията на тъжителя К. могат да бъдат причинени не само по
начина, посочен в тъжбата, но и по друг начин, като не може да се изключи
самонараняване.
Според въззивния съд така изброените гласни доказателства и
посоченото от всеки един от свидетелите какво същият сочи в показанията си
и направените от в.л. Гатев експертни изводи, които районният съд е посочил,
че възприема като обосновани, при непълния и неясен анализ на
противоречията в гласните доказателства и между тях и събраните в
производството писмени доказателства, при необсъждане на дадените
обяснения от подс. Ц., дават основание да се приемат направените
възражения във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на мотивите на районния съд за основателни,
доколкото следва да се направи извод за липса на мотиви. Въззивният съд не
се съгласява с възраженията, че районният съд е следвало да обсъди като част
от доказателствения материал показанията в качеството на свидетел на
частния тъжител К. – последният не е следвало да бъде разпитван в
качеството на свидетел, като допуснатото нарушение на чл. 118, ал. 1 НПК от
районния съд следва да се приеме за отстранено с необсъждането на тези
показания в мотивите. Съгласно посочената разпоредба частният тъжител
/дори и когато същият има качеството на граждански ищец/ е изключен от
лицата, които могат да са свидетели в същото наказателно производство, тъй
като участва в друго процесуално качество и не попада в посочените в тази
разпоредба изключения.
Неясно е от мотивите на районния съд защо същият е приел, че е
6
особено съществено разминаването на посоченото в тъжбата, че при
получаване на ударите частният тъжител е слизал от автомобила, че е загубил
равновесие и е паднал, докато всички свидетели очевидци сочат, че не е
слизал от автомобила, за да направи извод, че описаният в частната тъжба
механизъм на извършване на деянието не съответства с посоченото от
свидетелката К.а. Защо районният съд не е обсъдил посоченият в тъжбата
механизъм на получаване на нараняванията – нанесени множество удари с
юмрук в областта на главата и лицето, усетена силна болка в областта на тила
и лявото око, което тъжителят не могъл да държи отворено, че е било
насинено, и съответно доказателствата по делото, които са само изброени от
районния съд, но не са анализирани като съвкупност, не са посочени
съществените противоречия в същите и кои доказателствата следва да се
кредитират, а е обърнато внимание на противоречие, което не може да се
приеме като съществено за получаване на уврежданията, доколкото не се
твърди в тъжбата, че нараняванията са получени при падането на пострадалия
след излизане от автомобила. За да не даде вяра на показанията на съпругата
на частния тъжител – св. К.а, районният съд е посочил само противоречието
на нейните показания с посоченото в частната тъжба, че тъжителят не е
слизал от автомобила, но не е посочил защо не дава вяра на показанията на
тази свидетелка, че същата /като се отчете нейната заинтересованост като
съпруга на частния тъжител/ е била очевидец на разправия между съпруга й и
подс. Ц., че подсъдимият е държал с едната ръка за косата съпруга й, а с
другата го е удрял, за състоянието на тъжителя след случилото се, като не е
обсъдил тези показанията на св. К.а във връзка с показанията на св. Б., пред
който непосредствено след случая /когато тъжителят и съпругата му са се
прибирали в дома им/ тъжителят е казал, че подс. Ц. го е ударил 2-3 пъти,
като същият свидетел е видял лявото око на тъжителя посинено; защо
показанията на св. К.а не са обсъдени във връзка и с показанията на св. П.,
който макар и да не си спомня да е видял наранявания по частния тъжител,
сочи, че жалбата на тъжителя е била за това, че е обиждан и удрян от подс. Ц.;
защо показанията на св. К.а, че подс. Ц. е имал претенции, че строителни
материали, взети от техния син, не са му били платени, не са обсъдени във
връзка с показанията на свидетелите Ц.и /синове на подсъдимия/, които сочат,
че разговорът на мястото между тъжителя и подсъдимия е бил по повод
връщане на пари, като макар и от писмените доказателства да е видно, че тези
пари са били взети от сина на частния тъжител, са налице доказателства, че
тъжителят е обещал да ги върне на подс. Ц.; защо районният съд не е обсъдил
обясненията на подс. Ц. във връзка с показанията на св. К.а, като подсъдимият
не само сочи, че е отишъл да разговаря с частния тъжител за парите, които са
му дължали, но макар да отрича да е докосвал тъжителя, подс. Ц. сочи, че
прозорецът на колата на тъжителя е бил открехнат, че тъжителят е бил със
закопчан колан, че отношенията между подсъдимия и тъжителя били
конфликтни заради дължимите суми от тъжителя като гарант на взети суми от
неговите синове; защо показанията на св. К.а не са обсъдени във връзка с
7
показанията на св. С. Ц. за това, че същата се е уплашила от целия разговор
между баща му и тъжителя /“жена му на Н. се е стреснала и той се е
стреснал“/, като с „мръсна газ“ са си потеглили към къщи. Показанията на св.
К.а като очевидец е следвало да бъдат обсъдени във връзка не само с
показанията на останалите свидетели, но и във връзка с писмените документи
за получените увреждания след случилото се от частния тъжители – макар и
по експертен път да не може да се установи давността на получените
увреждания, които обективно са отразени при извършените прегледи, макар и
без нужното съдебно-медицинско описание, а по отношение на механизма на
причиняването им в.л. не изключва посочения в тъжбата, в подкрепа на който
са налице и гласни доказателства, поради което е необоснован изводът на
районния съд, че не може да се установи давността на нараняванията и какъв
е конкретният механизъм на причиняването им, защото това не може да се
установи само по експертен път, но експертните изводи е следвало да бъдат
обсъдени от районния съд във връзка с гласните доказателства, в които се
сочат нанесени удари в областта на главата на тъжителя и получени
наранявания от същия, във връзка с писмените документи – Фиш за спешна
медицинска помощ, в който е отразено, че тъжителят е съобщил за нанесен
побой, като в този фиш са отразени контузии по главата, в извършеното
рентгенологично изследване, в което е поискано изследване и на левия
профил на тъжителя, с медицинското свидетелство, издадено на 24.09.2019 г.,
в което е отразено съобщаване от тъжителя за нанесен му побой с юмруци по
главата и лицето на 22.09.2019 г., след който има отток и насиняване около
лявото око и тила.
Непълният и избирателен анализ на доказателствата и необоснованият
извод на районния съд, че следва да се даде вяра на показанията на синовете
на подсъдимия, без да са обсъдени съществените противоречия на тези
показания с другите доказателства по делото и да се направи извод кои
доказателства са достоверни относно случилото се – за причините да се
проведе разговор между тъжителя К. и подс. Ц., бил ли е конфликтен този
разговор, имало ли е нанесени удари с юмруци от подсъдимия Ц. в главата на
частния тъжител К.. Несъществените противоречия за това дали тъжителят е
слизал от автомобила /за което обстоятелство дори в доказателствата няма
противоречия, а разминаването е само с изложеното в тъжбата/, как описват
свидетелите в каква посока са отпътували с автомобила тъжителят и
съпругата му след разговора с подсъдимия, след като няма противоречия в
гласните доказателства, че с автомобила са тръгнали към дома си, дали св. К.
П. дава ясни показания за причинени на частния тъжител наранявания, след
като този свидетел е извършил проверка по случая по жалба на тъжителя за
нанесени му удари от подсъдимия, като за това дали близките на тъжителя
или близките на подсъдимия дават достоверни показания не е от съществено
значение в случая какво полицейският служител е установил при
извършената проверка, а какво по показанията на този свидетел тъжителят е
твърдял в жалбата до полицията /че е удрян от подс. Ц./ и че този полицейски
8
служител е предупредил именно подс. Ц. да не се саморазправя с частния
тъжител, което е следвало да даде основание районният съд да изложи ясни и
конкретни мотиви при обсъждането на цялата доказателствена съвкупност
кои показания на разпитаните свидетели са достоверни.
Окръжният съд при така изложеното по-горе намира, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на частния тъжител /доколкото
правата на подсъдимия поради оправдаването му следва да се приеме, че са
защитени/, което процесуално нарушение може да бъде отстранено при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд и не може да бъде
отстранено от настоящата инстанция. Атакуваната присъда няма мотиви.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите на
присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали приема това и какви са правните съображения за
взетото решение. Мотивите на съда не трябва да са противоречиви, съдът е
длъжен да изложи към постановената присъда ясни мотиви за взетото
решение, за да могат страните да разберат волята на съда при постановяване
на присъдата, по силата на която е признато за виновно или оправдано дадено
лице. Това е гаранция за това вътрешното убеждение на съда да бъде разбрано
от страните и от съда, който контролира съдебния акт, да е ясно как е била
формирана волята на съда. В конкретния случай според въззивния съд не
може да се разберат фактическите и правните съображения на съда при
вземане на решение за оправдаване на подс. Ц. по повдигнатото му частно
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК – непълното
изброяване /тъй като не са посочени обясненията на подсъдимия, не са
посочените писмените документи, от които се установява мотивът за
извършване на деяние, не са обсъдени медицинските документи за
уврежданията на частния тъжител/ на доказателствата, събрани от районния
съд, необсъждането на всички противоречия, които се установяват в тях и
които са съществени /нанасяни ли са удари от подсъдимия на частния
тъжител, с какво, може ли от тези удари да се получат обективно
констатираните увреждания на частния тъжител/, като се изложат мотиви не
само за това дали тъжителят е слизал от колата или не, колко точно лекарите,
които са преглеждали тъжителя, са описали уврежданията на същия, защо
следва да се кредитират показанията на синовете на подсъдимия, и защо св.
К.а, която е очевидец, не казва истината, сочи на липса на мотиви, защото
избирателно и неясно са обсъждани част от доказателствата, не са изложени
мотиви за всички съществени противоречия в доказателствата и не са
направени ясни изводи кои доказателства районният съд кредитира и кои не и
съответно поради какви съображения.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че е налице съществено
процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото пред РС – Р. –
липса на мотиви /не са изложени правните и фактически съображения на съда
по въпросите по чл. 305, ал. 3 НПК вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК/, което
9
нарушение е ограничило правата на частния тъжител - да разбере въз основа
на какви доказателства съдът е приел при наличие на съществени
противоречия в доказателствата, че подсъдимият следва да бъде оправдан,
защо е приел, че е нямало нанесени удари с юмруци в главата на частния
тъжител, че е бил проведен разговор между тъжителя и подсъдимия, който се
отдалечил след този разговор, като няма мотиви как тъжителят се е отдалечил
от мястото на случилото се и в какво състояние са били той и съпругата му
след този разговор с подс. Ц.. Липсата на мотиви е абсолютно процесуално
нарушение и основание за отмяна на постановената присъда и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1 вр с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, точка 2, пр. 1 НПК Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 500285 от 10.05.2022 г., постановена по
н.ч.х.д. № 495/2019 г. по описа на Районен съд – Р..
Връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг
съдебен състав.
Решението не подлежи на проверка по жалба на страните, които се
уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10