Присъда по дело №827/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 38
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20225300200827
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
СъдебниАсен Иванов Костов

заседатели:Валентина Тодорова Пейчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора КИЧКА В. ПЕЕВА-КАЗАКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Наказателно дело от общ
характер № 20225300200827 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. АН. П., роден на *** г. в гр. С., с настоящ адрес гр. С.,
ЖК ***, ***, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, осъждан,
с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по чл.66 от НК е отнел чужда движима вещ – плътен златен синджир с
елипсовидна форма с тегло 5(пет) грама на стойност 275,00 (двеста седемдесет и пет) лева и
златна брошка с форма на детелина с бяла перла в средата с тегло 4 (четири) грама на
стойност 220,00 (двеста и двадесет) лева, на обща стойност 495,00 лева (четиристотин
деветдесет и пет) лева от владението на Т. АЛ. К. от гр.Пловдив, с намерение
противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание
чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. «а» от НК, вр. чл.373, ал.2
НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА наказанията наложени на
подсъдимия В. АН. П. като ОПРЕДЕЛЯ измежду наказанията по настоящото дело – НОХД
№ 827/2022г. по описа на ОС - Пловдив и наказанията по НОХД№ 4912/2021г по описа на
СГС и НОХД № 4843/2021г по описа на СГС, едно общо най-тежко наказание от ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА размера на определеното най-тежко
наказание с ДВЕ ГОДИНИ като общото наказание, което подсъдимия В. АН. П. следва да
1
търпи е ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и “б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия В. АН. П. наказание.
На основание чл. 25, ал.2 от НК ПРИСПАДА изтърпените части от групираните
наказания по посочените наказателни производства.
ОСЪЖДА подсъдимия В. АН. П. с установена самоличност да ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец Т. АЛ. К. сумата от 995 /деветстотин деветдесет и пет/ лева,
представляващи обезщетение за причинени вреди от престъплението, от които 495лв
имуществени вреди и 500лв неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН
предявения граждански иск за разликата над уваженият размер за неимуществени вреди до
пълния предявен размер за неимуществени вреди от 1505 лв.
Веществените доказателства – 1 брой диск жълто-сребрист на цвят, с фабрични
надписи и ръкописен текст, изписан от едната му страна с черен маркер „Д.Градина“,
съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение, монтирани на фасадата на сграда, намира
се на адрес гр. Пловдив, ул.“Бръшлян“ № 2, приобщен по досъдебното производство с
протокол за доброволно предаване - л.52 и диск на л.52 гръб; 1 брой диск с надпис „3ти
март“, приобщен по досъдебното производство с протокол за доброволно предаване – л.55,
да останат приложени по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. АН. П. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 195,00 (сто деветдесет и пет) лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и държавна
такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 50лв, по сметка на ОС-
Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен
съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД № 827/2022г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 1038 от 08.06.2022г

Срещу подсъдимия В. АН. П. е внесено обвинение от Окръжна
прокуратура гр.Пловдив за престъпление чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198,
ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, за това, че на 30.07.2021 г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – плътен златен синджир с
елипсовидна форма с тегло 5(пет) грама на стойност 275,00 (двеста
седемдесет и пет) лева и златна брошка с форма на детелина с бяла перла в
средата с тегло 4 (четири) грама на стойност 220,00 (двеста и двадесет) лева,
на обща стойност 495,00 лева (четиристотин деветдесет и пет) лева от
владението на Т. АЛ. К. от гр.Пловдив, с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила.
По делото е допуснато участието на акцесорна страна. С определение на
съда преди даване ход на разпоредителното заседание е конституирана като
частен обвинител и граждански ищец, съобразно направените искания за
това, пострадалата Т.К., като е приет за съвместно разглеждане граждански
иск в общ размер от 2000лв, от които 495лв имуществени вреди и 1505лв
неимуществени вреди, изразили се в причинена силна уплаха.
Съдебното производството е протекло по реда на диференцираната
процедура по гл.27 от НПК с провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подс.П. признава всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите, като се отказва от разглеждане на делото по общ
ред.
В хода на съдебните прения прокурорът излага аргументи, че
наказанието на подсъдимият следва да се определи около средния размер,
като се изтъкват налаганите му до момента наказания по предходни дела. От
своя страна защитата - адв.К. излага становище, че наказанието на
подсъдимият следва да бъде определено около минималния размер.
Повереникът на частният обвинител и граждански ищец твърди, че вината и
авторството са доказани и твърди още, че претенцията за обезвреда се доказва
в пълен размер. Подс.П. изказва съжаление за стореното, като изразява
негативното си отношение към стореното от него. В последната си дума
изразява желание да се поправи.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373,
ал.2 от НПК, намира и приема за установено следното:
1


ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В. АН. П., роден на *** г. в гр. С., с настоящ адрес гр. С., ***, ***,
български гражданин, разведен, със средно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********
Подс.В.П. е осъждан общо седемнадесет пъти, като значение за
настоящото производство при определяне на правната квалификация „опасен
рецидив“ по чл.29, ал.1, б. „а“ от НК имат осъжданията му по НОХД
4012/2014г. по описа на СГС, с присъда в сила от 18.09.2014г с наложено
наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода, НОХД
4176/2014г. по описа на СГС с присъда в сила от 04.03.2015г с наложено
наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, НОХД 4975/2014г
по описа на СГС с присъда в сила от 06.08.2015г с наложено наказание от
шест години лишаване от свобода, НОХД 2226/2015г по описа на СГС с
присъда в сила от 22.04.2015г с наложено наказание от шест години лишаване
от свобода и НОХД 3095/2017г по описа на СГС с присъда в сила от
29.09.2017г с наложено наказание от шест години лишаване от свобода. С
влязло в сила определение от 02.05.2018г наложените на подсъдимия
наказания по изброените дела били групирани по реда на чл.25 от НК като му
било определено едно общо най-тежко наказание за съвкупността в размер на
шест години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК било
увеличено с две години или общото наказание, което следвало да бъде
изтърпяно от подсъдимия възлизало общо на осем години лишаване от
свобода. Това наказание подсъдимият изтърпял на 19.03.2021г.
Подс.В.П. бил безработен като се препитавал с извършване на
престъпления против собствеността на гражданите. С времето той изградил
идентичен механизъм на осъществяване на престъпленията, като избирал
предимно лица от женски пол, чиито златни накити издърпвал със сила. За да
препятства разкриването му избирал момент когато в близост няма хора, а
при необходимост сменял и дрехите си, с които бил облечен непосредствено
преди и след деянието. Подс.П. живеел на територията на гр.С. където и
извършвал престъпните си посегателства. Подсъдимият решил отново да
извърши грабеж като отнеме със сила златни накити от лице от женски пол,
но за да осуети своето разкриване решил да стори това в гр.Пловдив. За да
изпълни намисленото на 30.07.2021г в сутрешните часове подс.П. пристигнал
с влак от гр.С. в гр.Пловдив и се насочил към „Събота пазара“. В това време в
същата посока се предвижвала и ЧО и ГИ Т.К.. последната живеела на ул.***.
За да стигне до пазара тя минала последователно по улиците „Трети март“,
„Васил Петлешков“ и „Бръшлян“. По пътя си тя била забелязана от подс.П.,
който стоял на отсрещния тротоар облечен в червена тениска, три-четвърти
дънков панталон и бели спортни обувки. След като свид.К. приключила със
своите покупките се насочила към дома си отново следвана от подсъдимия.
2
Когато се приготвила да отвори вратата на входа до нея застанал подс.П., като
й обяснил, че е майстор и работи на третия етаж. Подс.П. и Т.К. се качили
заедно в асансьора като подсъдимият натиснал копчето за третия етаж. В
асансьорната клетка тя застанала от вътрешната страна на подсъдимия, тъй
като след слизането му тя щяла да продължи с асансьора до по-горен етаж. В
мига, в който асансьора спрял на третия етаж подс.П. се обърнал рязко към
пострадалата, отваряйки с гръб вратата на асансьора и посегнал към нея, като
дръпнал със сила от врата й намиращия се там плътен златен синджир с
елипсовидна форма и златна брошка с форма на детелина и с бяла перла в
средата, всички с приблизително тегло от 9гр. на обща стойност 495лв. В
резултат на употребената сила синджирът се скъсал и подсъдимият го взел
със себе си задено с брошката към него като блъснал пострадалата към
стената на асансьорната клетка и побягнал. Пострадалата се развикала като се
опитала да последва подсъдимия, но тъй като се придвижвала бавно не
успяла. От своя страна подсъдимият се преоблякъл с бяла тениска и в 11.06ч
се качил на бързия влак за С.. ЧО и ГИ К. успяла да възприеме външните
белези на подсъдимия. Тя сигнализирала същия ден органите на Първо РУ на
МВР за извършеното престъпление. По описаният механизъм бил установен
подс.П., който впоследствие бил задържан с мярка за неотклонение
Задържане под стража по образувано в гр.С. друго производство.
Подсъдимият бил представен за разпознаване на пострадалата Т.К. и тя
категорично го посочила като извършител на престъплението спрямо нея и
вещите й. Били установени камери за видеонаблюдение в града по маршрута
за предвижване на пострадалата до пазара и обратно, както и от ЖП гара
Пловдив, от записите на които става ясно пристигането на подсъдимия в
гр.Пловдив и отпътуването му.


ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От събраните по делото доказателствени материали, проверени по реда
и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно
производство, времето, мястото и начина на извършването му. За тези
обстоятелства преки и първични доказателства се съдържат в показанията на
пострадалата Т.К.. Чрез разпознаване на лица по НПК, извършено от
пострадалата се установява и самоличността на дееца. Освен преките
показания на очевидеца, авторството на деянието се установява и чрез
косвени доказателства, възпроизведени чрез веществените доказателствени
средства - видеозаписи от случайни охранителни камери, монтирани в
гр.Пловдив на ул.Бръшлян №2, гр.Пловдив на ул.Трети март№6 и в
гр.Пловдив на ул.“Васил Петлешков“, както и видеозаписи от ЖП гара
Пловдив и изведената от същите снимка приложена в досъдебното
производство към протокол за оглед на ВД от 02.11.2021г. Тези веществени
3
доказателства установяват местонахождението на подсъдимия в гр.Пловдив
на инкриминираната дата и движението му в близост до пострадалата същия
ден. Именно тези видеозаписи послужили и на полицейския служител
свид.Я. да установи извършителя на престъплението, тъй като била
установена идентичността му с лице от записи в гр.С., по повод които
подсъдимият там бил и задържан. Съдът кредитира заключението на вещото
лице по изготвената стоково-оценъчна експертиза, сочеща равностойността
на предмета на престъплението в български лева, като пълно, ясно и
обосновано.
Изложената фактическа обстановка подс.В.П. признава изцяло в хода на
съдебното производство, като доказателствата подкрепят изцяло направеното
от него самопризнание. Противоречия между доказателствата не са налице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установена фактическа обстановка съдът счита, че
подсъдимият В. АН. П. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по по чл.199, ал.1, т.4,
вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК като на 30.07.2021 г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ –
плътен златен синджир с елипсовидна форма с тегло 5(пет) грама на стойност
275,00 (двеста седемдесет и пет) лева и златна брошка с форма на детелина с
бяла перла в средата с тегло 4 (четири) грама на стойност 220,00 (двеста и
двадесет) лева, на обща стойност 495,00 лева (четиристотин деветдесет и пет)
лева от владението на Т. АЛ. К. от гр.Пловдив, с намерение противозаконно
да я присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подс.
П., на посоченото по-горе време и място е извършил действия, чрез които е
отнел златен синджир и златна брошка към него от владението на
пострадалата, представляващи нейна собственост. За постигане на този
резултат подс.П. употребил сила като издърпал предметите от врата на
пострадалата К.. Установява се, че силата приложена от страна на
подсъдимия е насочена към предмета на престъплението и неговото
отнемане, но чрез употребената от сила фактически е било въздействано чрез
самата вещ и върху личността на пострадалата. Също така подсъдимият освен
приложената сила пряко върху вещта, приложил такава и пряко върху
пострадалата като я блъснал назад непосредствено след издърпване на вещите
преди да побегне. Тези обстоятелства сочат по-висок интензитет на
упражнената принуда. Деянието е довършено тъй като предметът на
престъплението преминал във фактическата власт на извършителя, без
съгласието на владелеца му и с намерение от страна на подсъдимия
противозаконно да го присвои. Това той извършил след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК.
4
Последното обстоятелство се установява от свидетелството за съдимост,
прието като доказателство в хода на съдебното производство по делото. От
този документ се установяват множеството осъждания на подсъдимия,
включително и тези по НОХД 4012/2014г. по описа на СГС, НОХД
4176/2014г. по описа на СГС НОХД 4975/2014г по описа на СГС, НОХД
2226/2015г по описа на СГС и НОХД 3095/2017г по описа на СГС наказанията
по които били групирани с влязло в сила определение от 02.05.2018г като на
подсъдимият било наложено едно определено по реда на чл.23, ал.1 НК и
увеличено по реда на чл.24 НК наказание в размер на осем години лишаване
от свобода, изтърпяно на 19.03.2021г. От датата на изтърпяване до датата на
осъществяване на процесното деяние – 30.07.2021г. не е изтекъл срок от пет
години по чл.30 от НК, в който случай разпоредбата на чл.29 от НК не би
била приложима.
От субективна страна съдът счита, че подс. В.П. е извършил деянието
умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Той съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
безспорно е имал в съзнанието си представа, че извършва действия, които
имат обществено опасен характер. Той знаел, че е многократно осъждан,
както и че чрез тези действия отнема чужди движими вещи, представляващи
златен синджир със златен медальон към него, като съзнавал, че чрез
използваната от него сила уврежда и личността на притежателя на вещите.
Подсъдимият съзнавал, че в резултат на действията му ще настъпят
конкретните обществено опасни последици, но искал именно това.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от
свобода” от пет до петнадесет години, като е предвидено още, че съдът може
да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Определяйки наказанието, съдът прецени наличните по делото
обстоятелства, с оглед преценка на конкретна тежест на извършеното и
налагането на онова наказание, което най-добре отговаря на целите по чл.36
от НК.
Съдебният състав не установи смекчаващи вината обстоятелства, като в
тази насока отчете единствено несъщественото значение на обстоятелството,
че предмета на престъплението е със стойност по-ниска от минималната
работна заплата за страната за 2021г. Действително подсъдимият изрази
съжаление за стореното и изрази негативната си оценка за деятелността си, но
това той стори едва пред съда, действително многословно, но с известна
декларативност и дистанцираност, коментирайки подобна престъпна
деятелност като цяло, а не в личен план, както и без да поднесе извинения към
5
присъстващата пострадала. На досъдебното производство подсъдимият не е
съдействал за разкриване на обективната истината по делото.
Съществено отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство се явява
фактът, че престъплението е било извършено няколко месеца след като
подсъдимия е бил освободен от затвора – 19.03.2021г, след излежаване на
осемгодишна присъда лишаване от свобода. Очевидно наложената му
санкция към онзи момент не е изиграла отредената й поправителна,
превъзпитателна и възпираща роля. Този резултат спрямо личността на
подсъдимия очевидно не е бил постигнат с никое от налаганите му предходни
наказания. Извън правната квалификация за опасен рецидив остават и други
осъждания на подсъдимия, което определя изключително високата
обществена опасност на личността му. Също така като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчита личността на пострадалата - нейната напреднала
възраст, почти 90г към датата на извършване на престъплението, което я
прави по-уязвима при подобни противоправни посегателства.
Съобразно изложеното съдът отчита съществен превес на отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като следва да се отчете още, че
в същината си те произтичат в по-голямата им степен от съдимостта на
подс.П.. Съдебният състав не счита, че са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, в
който случай би се обсъдила хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК. Съдът намери,
че наказанието лишаване от свобода на подс.В.П. следва да се определи по
реда на чл.54 от НК в средата на наказателно правната санкция, а именно
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съдът намира
за справедливо и достатъчно с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца, като при преценката на последните съдът взе предвид
степента на увреждане на обществените отношения, предмет на наказателно
правна защита и данните за обществената опасност на подсъдимия. Така
определеното наказание, на основание чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр.
чл. 54, от НК, съдът редуцира с една трета и на подс.П. бе наложено
наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Предвиденото в санкцията на правната норма наказание
конфискация, съдът счете че не следва да бъде налагано. В конкретния случай
определянето на наказание конфискация не би способствало за постигане на
целите на чл.36 от НК, като съдът съобрази данните за липса на трайна
трудова ангажираност и реализирани доходи от страна на подсъдимия.
Съдът приложи разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК като
ГРУПИРА наказанията наложени на подсъдимия по настоящото дело –
НОХД № 827/2022г. по описа на ОС – Пловдив, по НОХД№ 4912/2021г по
описа на СГС и НОХД № 4843/2021г по описа на СГС. Видно от справката за
съдимост стр.27 от съдебното дело, НОХД 4912 от 2021г по описа на СГС е
приключило с присъда, влязла в сила на 11.02.2022г за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 от НК извършено на 07.08.2021г, за което по реда на чл.58а от
6
НК на подсъдимия е било наложено наказание от четири години и четири
месеца лишаване от свобода. НОХД 4843 от 2021г по описа на СГС е
приключило с присъда, влязла в сила на 25.02.2022г за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 от НК, извършено на 31.05.2021г, за което по реда на чл.58а
от НК на подсъдимият е било наложено наказание от осем години лишаване
от свобода. Престъплението по настоящото дело е било извършено на
30.07.2021г. Установява се, че престъпленията по тези три наказателни дела
са били извършени преди влизане в сила на присъдата, за което и да е от тях,
поради което на тази съвкупност по реда на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
бе определено едно общо най-тежко наказание от осем години лишаване от
свобода. Предходните наказания на подсъдимият не могат да се групират с
посочените, тъй като присъдите, с които са били наложени са влезли в сила
преди престъпленията по изброените три дела да са били извършени.
Съдът счете, че това наказание, определено на съвкупността, не е
достатъчно за да се въздейства превъзпитателно спрямо подс.В.П.. Спрямо
същият вече е било приложено същото по размер и вид наказание - осем
години лишаване от свобода по- рано, но въпреки това след освобождаването
му, малко над два месеца по- късно той е извършил деянието по НОХД 4843
от 2021г по описа на СГС. Последвали са още две извършени от него
престъпления, същите по вид и механизъм на извършване, което сочи трайни
престъпни навици, трудно преодолими от страна на подсъдимия, независимо
от тежкото наказание, което преди това е изтърпял. По тези съображения
съдът счете, че определеното общо наказание на съвкупността следва да бъде
увеличено по реда на чл.24 от НК с ДВЕ ГОДИНИ като така увеличеното
наказание, което подсъдимия В.П. следва да изтърпи е ДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказание в този размер има потенциала да се
окаже достатъчно за превъзпитанието на подс.П., както изпълни и останалите
цели по чл.36 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и “б“ от ЗИНЗС това наказание
следва да се изтърпи при първоначален строг режим като съобразно чл.25,
ал.2 НК следва да се приспаднат изтърпените части от групираните наказания
по посочените наказателни производства.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато
е налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, независимо дали същите са съставомерни или не
/ТР№1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК/. Основанието на гражданския иск е
деянието, предмет на обвинението. Пряк резултат от престъплението в случая
е причиняването на имуществени вреди при отнемане на движимите вещи на
гражданския ищец, както и неумиществени при упражнената върху нея сила.
Налице е причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен
съставомерен резултат, изразяващ се в имуществена щета за гражданския
7
ищец, но и в неимуществени вреди, изразили се в силна уплаха, каквато
обективно настъпва при описаната фактология по случая свързана с отнемане
на вещи чрез сила. Представените документи за здравословното състояние на
пострадалата доказват единствено нейното влошено здравословно състояние
по принцип, а не като последица от престъплението. Това е така тъй като тези
документи касаят период преди осъществяване на деянието, както и време
почти година по- късно. Не се представят доказателства в подкрепа на
заявеното от гражданския ищец в хода на пренията за нанесени й телесни
увреждания при извършване на деянието. Не се доказва в резултат на същото
да са настъпили пряко здравословни проблеми за гражданския ищец като
високо кръвно налягане или друго увреждане на състоянието й. Независимо
от това, тъй като фактите по делото установяват неочаквано за пострадалата
насилствено поведение спрямо личността й, в резултат на което
неприкосновеността й е била нарушена, то претендираните от нея вреди за
силна уплаха като непосредствена последица се доказват като пряка вреда. По
тези съображения съдът намери гражданския иск за основателен по
отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 495лв и
частично основателен по отношение на претендираните неимуществени
вреди от 1505лв, като причинените неимуществени вреди бяха определени от
съда по справедливост в размер на 500лв, съобразно данните, че по принцип
пострадалата е имала сърдечни заболявания като на фона на същите като пряк
резултат от деянието са и били причинени силна уплаха и стрес. Съдът
отхвърли като недоказан предявения граждански иск за разликата над
уваженият размер от 500лв за неимуществени вреди до пълния предявен
размер за неимуществени вреди от 1505 лв.

Веществените доказателства компакт дискове с видеозаписи от
охранителни камери както следва: 1 брой диск жълто-сребрист на цвят, с
фабрични надписи и ръкописен текст, изписан от едната му страна с черен
маркер „Д.Градина“, съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение,
монтирани на фасадата на сграда, намира се на адрес гр. Пловдив,
ул.“Бръшлян“ № 2, приобщен по досъдебното производство с протокол за
доброволно предаване - л.52 и диск на л.52 гръб; 1 брой диск с надпис „3ти
март“, приобщен по досъдебното производство с протокол за доброволно
предаване – л.55, следва да останат приложени по делото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед становището на съда по вината на подсъдимия, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, на същият следва да се възложат и направените
разноски в хода на наказателното производство. Такива са били направени в
досъдебното производство в размер на 195,00 лева, за изготвена стоково
оценъчна експертиза. Същите следва да бъдат възстановени на органа, който
ги е направил в случая ОД на МВР – Пловдив в полза на държавния бюджет.
8
Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК при разглеждане на граждански иск се дължи държавната такса от 4%,
която съобразно чл.2 не може да бъде по- малка от 50лв. По тези съображения
съдът възложи в тежест на подсъдимия държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 50лв, която следва да се заплати по
сметка на ОС-Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



9
Съобщи за изтекли лични данни