№ 8365
гр. С, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110156854 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба предявена от ЗД “ф-ма” АД
срещу Т. Р. Н., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че на
10.10.2019 г. в района на гр. П е реализирано ПТП с участието на л.а. “марка”, с peг. №
****, собственост на Т. Р. Н., управлявано от същия, който поради неспазване на
необходимата дистанция от движещия се пред него и спиращ на червен светофар
автомобил, е ударил л.а.“марка”, с peг. № ****, собственост на П. И. К., управлявано
от същия. Сочи се, че според представения Протокол за ПТП № 1737172/14.11.2019г.,
съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение от страна на водача на МПС “марка”, с peг. № **** - Т. Р.
Н., който след настъпилото ПТП е напуснал мястото на ПТП.Заявяват, че МПС
“марка”, с peг, № **** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в
ЗД ”ф-ма” АД със застрахователна полица № BG/02/119002467286, която била валидна
към момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № ********** от
собственика на увреденото МПС. След направена оценка на щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 383.20 лева на собственика на увреденото
МПС “марка”, с peг. № ****. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 408,20лв., представляваща изплатеното от ЗД “ф-ма”АД застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 25лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба на 19.10.2022г.
до пълното изплащане на дължимите суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Р. Н. е депозирал отговор на исковата
молба, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че Т. Р.
Н. не е напуснал мястото на произшествието, както се твърди в ИМ. Сочи се, че в
мотивите на Решение №260466 от 14.04.2021г. по АХ дело №1172/2020г. по описа на
Пски районен съд, е прието, че Т. Н. не е извършил нарушение, а другия водач –
участник в ПТП е напуснал района на произшествието. Твърди се, че Т. Н. не е имал
1
законово задължение да повика органи на ПП, доколкото ПТП е без пострадали лица и
е на лице признание за това кой водач носи вината.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приет като доказателство по делото Протокол за ПТП
№1737172/14.11.2019г., се установява, че на 10.10.2019г. в гр.П, бул.“Б“ до №2 л.а
“марка”, с peг. № ****, собственост на Т. Р. Н., управляван от същия, поради
неспазване на необходимата дистанция от движещия се пред него и спиращ на червен
светофар автомобил, е ударил л.а.“марка”, с peг. № ****, собственост на П. И. К.,
управляван от същия. В протокола е посочено, че Т. Р. Н. не е изпробван за алкохол,
поради това, че е напуснал местопроизшествието. Представен е Акт №492478 от
13.11.2019г. за установяване на административно нарушение и Наказателно
постановление №19-1030-011642, с които на Т. Р. Н. е наложено административно
наказание за две нарушения – на чл.23, ал.1 от ЗДвП – водачът на ППС не се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко и на чл.123, ал.1. т.3,
б.а от ЗДвП – не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП.
По делото , по реда на делегация, са събрани показания от другия участник в
ПТП – свидетеля П. И. К., който посочва, че е бил спрял на светофар и при потегляне
автомобила му е бил ударен отзад. Пред него е спряла кола, той е спрял, но автомобила
след него не е успял. Посочва, че се касае за „дребна ситуация“ при която не е било
нужно да се вика Полиция. Разбрали се с другия водач да съставят ДКП, направил
снимки, разбрали се да се срещнат на другия ден към 10 часа да се разберат, другия
водач му дал телефонния си номер, но на следващия ден не си вдигал телефона или го
изключвал. Поради тази причина П. И. К. отишъл в полицията, показал снимките и
обяснил ситуацията. Бил съставен Протокол за ПТП, въз основа на който П. И. К.
получил застрахователно обезщетение. След месец Полицията установила Т. Р. Н. и
бил наказан.
Не се спори, а се установява и от представена застрахователна полица №
BG/02/119002467286, че гражданската отговорност на Т. Р. Н., като водач на л.а.
“марка”, с peг. № **** е била обект на задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” при ищеца ЗД ”ф-ма” АД.
От приложените към исковата молба документи на страници от 8 до 13 се
установява, че по уведомление за щета по застраховка “Гражданска отговорност” на
МПС, подадено от П. И. К. до ЗД ”ф-ма” АД е образувана преписка, по която са
остойностени щетите по л.а.“марка”, с peг. № **** и в полза на П. И. К. е заплатено
обезщетение в размер на 383,20лв.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
“Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственик на автомобила,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Законодателят е предвидил възможност в определени случаи
застрахователят да може да търси от застрахования това, което е платил на увреденото
лице /чл. 500 КЗ/. Пораждането на това регресно право е обусловено от наличието на
следните предпоставки: 1/ лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, да е
причинило вреди /имуществени и/или неимуществени/; 2/ да са налице основания за
ангажиране на гражданската му отговорност /поведението му да е осъществило
признаците на деликт – да е виновно, противоправно и да е в причинна връзка с
настъпилите вреди/; 3/ застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” да е
заплатил обезщетение на увредения; 4/ да е налице някоя от хипотезите, изброени в
2
цитираната по-горе разпоредба –застрахованият да е причинил вредите след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотично вещество или негов аналог или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог; не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в
резултат на това или лицето да е управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление.
Настоящия състав намира, че не е налице специфичното изискване,
обуславящо възникване на правото на регрес.
Ищецът претендира, че ответника дължи заплащане на обезщетение поради
това, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол поради това, че е напуснал
местопроизшествието, което обстоятелство застрахователят счита за доказано с
Протокола за ПТП, в който е записано, че водача не е изпробван защото е напуснал.
Доказателства ответникът да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал няма,
затова следва да се обсъди установено ли е по делото, че застрахованият виновно се е
отклонил от проверка за алкохол и съставлява ли такова виновно поведение
напускането на местопроизшествието. Видно от показанията на другия участник в
ПТП, след произшествието не са извикани органи на Полицията, двамата водачи са се
разбрали за вината и за това, че ще съставят ДКП и са напуснали местопроизшествието.
Следователно Т. Р. Н. не е напуснал местопроизшествието своеволно, а по общо
разбирателство с другия водач. Същия няма как да се е отклонил виновно от проверка
за алкохол посредством напускането на местопроизшествието, поради това, че такава
проверка изобщо е нямало да бъде извършвана. Т. Р. Н. не е наказан за отклоняване от
проверка за алкохол и със съставеното НП – в същото водачът е наказан за неоказване
на съдействие за установяване на вредите от ПТП. Данни да са предприети мерки, за да
се подложи ответникът на проверка за алкохол, от каквато виновно да се е отклонил,
няма нито в наказателното постановление, нито в показанията на разпитания свидетел.
Само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение
за отклоняване от проверка на алкохол, каквото поведение и вината на застрахования
подлежат на доказване от ищеца. По делото от ищеца не е установено по отношение на
ответника да са предприемани каквито и да е действия за подлагането му на проверка,
от която същия да се е отклонил по зависещи от него причини и дължащи се на
противоправно негово поведение. Следва да се посочи, че не е на лице напускане на
местопроизшествието, доколкото от показанията на другия водач е видно, че двамата
са останали на мястото, разбрали са се за вината и за това да съставят ДКП, Т. Р. Н. е
дал телефона си. Последващото поведение на Т. Р. Н. по укриване и липса на
съдействие за установяване на вредите от ПТП не могат да се приравнят на виновно
отклонение от проверка за алкохол, доколкото такава проверка изначално е нямало да
бъде извършвана и същия не е напуснал самоволно местопроизшествие.
Поради изложеното предявения иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски има ответника, но по делото няма
данни такива да са сторени. В отговора на исковата молба се съдържа искане за
присъждане на разноски пряко на адвокат Р А за оказана безплатна правна помощ. В
представеното пълномощно обаче не е уговорено предоставяне на безплатна правна
помощ, нито на какво основание – т.е. не е посочено дали Т. Р. Н. е материално
затруднено лице или близък на адвоката. При липса на уговорка за предоставяне на
безплатна правна помощ и липса на посочване на какво основание се предоставя,
възнаграждение на адвоката не следва да бъде присъждано.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, предявен от ЗД
„ф-ма” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” №87, ет.2
за осъждане на Т. Р. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр.П, ул.“Д М“ №19 да заплати
сумата 408,20лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност” за виновно причинени имуществени вреди на л.а.“марка”, с peг. № **** в
следствие на пътно-транспортно произшествие от 10.10.2019 г., по вина на Т. Р. Н.,
като водач на л.а. “марка”, с peг. № **** с включени ликвидационни разноски в размер
на 25лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба на
19.10.2022г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4