МОТИВИ към Присъда №260023/19.05.2021г. по НОХД № 484/2020г. по описа на РС- Харманли
гр.Харманли, 03.06.2021г.
Производството е образувано по обвинителен
акт на РП-Харманли (понастоящем РП-Хасково, ТО-Харманли), с който е повдигнато
обвинение срещу Х.С.С., с ЕГН: **********, роден на *** *** българин,
български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, начално образование,
общ работник, за това, че на 07.07.2020г.
в гр.Харманли на ул. „Тракийска” №...., без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък
I по чл.3 т.1 от Наредбата, а именно: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло:
0,58 грама,
със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол”
2,8 % (тегловни процента), на стойност 3,48 лева — престъпление по чл. 354а ал.3, т.1 от НК.
В съдебно производство РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа обвинението, което счита за
доказано и моли за налагане на наказание лишаване от свобода около минимума,
предвиден в закона, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66 от НК.
Защитниците
на подс.С. – адв.К. и адв.Ф. считат обвинението за недоказано по безспорен
начин, като излагат подробни съображения в тази насока, поради което молят за
оправдателна присъда. Считат също така, че приложима е и разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК, отчитайки стойността и количеството на предмета на престъплението,
както и чистото съдебно минало и характеристичните данни на подсъдимия.
Подс.Х.С., редовно призован, се явява, като се придържа към казаното от защитниците си.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 година сутринта служителите на
РУ-Харманли - свид.А., свид. Д., свид. Д. и свид.Т. посетили имота, в който
живеел подс.С.,***, с цел установяване на подсъдимия С. във връзка с
разследването по повод на друго извършено престъпление.
След като влезнали в къщата,
обитавана от подс.С., свид. А., свид.Д., свид.Д., свид.Т. установили подс.С.
заедно със свид.А.А. и К.Ш., като всичките били видимо повлияни от алкохол.
Полицейските служители заявили на подс.С., че следва да ги придружи до сградата
на РУ-Харманли за снемане на обяснения и извършване на други оперативно-
издирвателни мероприятия с негово участие.
Подс.С. се съгласил да отиде заедно с полицейските
служители в РУ-Харманли, като излизайки от стаята, свид.Д. установил, че на
масата в помещението, в което бил подс.С. се намирал 1 бр. прозрачен
полиетиленов плик, пълен със зелена суха листна маса. Свид.Д. попитал подс.С.
какво съдържа полиетиленовият плик, при което подс.С. взел плика, пълен със
сухата зелена листна маса, и се опитал да го глътне.
След тези действия на подс.С., полицейските служители му
разпоредили да изплюе прозрачния полиетиленов плик, пълен със суха зелена листна
маса. Подс.С. изплюл полиетиленовия плик в дясната си длан, след което започнал
да оказва съпротива на полицейските служители. Това наложило съдействие от
други техни колеги - свид.П. и свид. Я., както и употреба на физическа сила и помощни
средства – белезници спрямо подсъдимия, след което подс.С. бил изведен от дома
си и отведен в сградата на РУ-Харманли.
Съгласно заключението по физико-химическата
експертиза, сухата листа зелена маса, съдържаща се в полиетиленовия плик,
държан от подс.С., представлява коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0,58
грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 2,8% (тегловни процента).
Подс.С. не притежава разрешение за дейности с
наркотични вещества от Министерство на здравеопазването по реда на ЗКНВП.
Съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998
година, изм.ДВ.бр.14 от 18.02.2000 година, за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
цената на марихуана за 1 грам без изисквания за процентно съдържание на активен
компонент е 6,00 лева, като в случая стойността на процесното количество наркотично вещество е в
размер на 3,48 лв.
Видно от
изготвената справка за съдимост, подс.С.
е неосъждан (реабилитиран).
От
изготвената характеристична справка за подсъдимия се установява, че същият има
криминални регистрации и контактува с криминално проявени лица.
Представена
е и декларация за семейно и материално положение и имотно, съгласно която подс.С.
има едно малолетно дете, не притежава недвижими имоти и МПС-та. Съгласно
представения трудов договор от 09.02.2021г. подс.С. работи по трудово правоотношение
на длъжността „общ работник“, на 4-часово работно време, с трудово
възнаграждение от 325 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства: протокол за обиск на лице от 07.07.2020г. по чл.80 от ЗМВР, протокол за доброволно предаване от 07.07.2020г., протокол за оглед на
веществени доказателства от 07.07.2020г., заключението по физико-химическата
експертиза, показанията на свидетелите Д.Д., Я.Я., П.А., Д.Т., К.П.,
А.Х. (частично), А.А. (частично). Съдът кредитира показанията на свидетелите А.Х.
и А.А. в частта им, в която същите потвърждават, че на масата в помещението, в
което са били подс.С. заедно с двете момичета, е имало полиетиленов плик с
марихуана, като в останалата им част не кредитира същите с доверие, доколкото
са в противоречие с показанията на останалите разпитани по делото
незаинтересовани от изхода на делото свидетели, кредитирани от своя страна от
съда като вътрешно убедителни, последователни, логични и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира
за доказано извършването от страна на подс.С. на престъпление по чл.354а,
ал.5 във вр. ал.3, т.1 от НК, като от обективна страна на 07.07.2020г. в
гр.Харманли на ул. „Тракийска” №.., без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък
I по чл.3 т.1 от Наредбата, а именно: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло:
0,58 грама,
със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол”
2,8 % (тегловни процента), на стойност 3,48 лева, като деянието
представлява маловажен случай.
От събраните по делото доказателства /протокол
за обиск на лице от 07.07.2020г. по чл.80 от ЗМВР, протокол за доброволно
предаване от 07.07.2020г., протокол за оглед на веществени доказателства от
07.07.2020г., показанията на свидетелите Д.Д., Я.Я., П.А., Д.Т.,
К.П., А.Х. (частично), А.А. (частично)/ се доказа по несъмнен
начин обективната страна на деянието и неговото авторство, тъй като се
установи, че подс.С. *** високорисково наркотично вещество – марихуана (коноп,
канабис), за което съгласно заключението по физико-химическата експертиза се установи,
че представлява марихуана, възлизаща на стойност от 3,48 лв. съгласно Постановление №
23 от 29.01.1998 година, изм.ДВ.бр.14 от
18.02.2000 година.
Марихуаната се намира в Приложение №1 на чл.3, ал.1 на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите / ЗКНВП/,
включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“. Същата представлява наркотично вещество, няма
легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната
конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България,
както и съгласно ЗКНВП.
За криминализираното в чл.354а ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК престъпление при форма на изпълнително деяние - държане на
наркотични вещества без надлежно разрешително,
е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се намира у дееца, като
той съзнателно да упражнява фактическа власт върху него сам
или чрез другиго, за себе си или за трето лице. Държането по смисъла на чл.
354а ал.5, вр. ал.3 от НК
е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху
инкриминирания наркотик, като в случая безспорно от всички доказателства по
делото се установи по несъмнен начин, че подс.С. е упражнявал фактическа власт върху предмета на
престъплението, т.е. държал е наркотичните вещества в дома си в гр.Харманли. Няма данни същият да е имал надлежно разрешение за
държането му, поради което съдът прие за доказани всички
обективни елементи от престъпния състав на чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
От така събраните доказателства категорично може да се приеме,
че деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, тъй като действително количеството, съдържанието на активния
компонент и стойността на предмета на престъплението са малки, макар паричният еквивалент и количеството на наркотиците да не са единствените критерии, по които се преценя тежестта на извършеното. При преценката налице ли е „маловажен случай” следва да
се изхожда най вече от вредните последици и степента на
обществена опасност, които се преценят в съвкупност. В случая с оглед на малкото количество и изключително ниската
стойност на предмета на престъплението, обстоятелството, че се касае до един вид наркотично
вещество, при това с невисоко съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол”, както и предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия,
съдът прие, че е налице незначителност
на вредните последици и по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид, което води до окачествяването
му като маловажно деяние по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и на ал.5 на чл.354а
от НК.
Това от
своя страна обоснова изводите на съда за доказаност на обвинението и
преквалифицирането му по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и съответно
признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.3, т.1 от НК.
Същевременно обаче не са налице обстоятелства, обосноваващи
извода, че обществената опасност на деянието е явно незначителна
или обстоятелства, придаващи му качеството на малозначителност, изключваща въобще
обществената опасност на деянието съгласно чл.9 ал.2 от НК и престъплението
като цяло. Ниската стойност на
наркотичното вещество, малкото му количеството и
чистото съдебно минало на подсъдимия не могат да
обосноват изводи за малозначителност на деянието или явна незначителност на
обществената му опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, тъй като същите
обосновават единствено изводите на съда за маловажност на деянието по смисъла
на чл.354а ал.5 от НК. От друга страна не следва да се подценява и поведението на подсъдимия при
откриването на наркотичното вещество от органите на реда и опитите му да
погълне същото, както и последвалата от него съпротива на полицейските
служители, което води до изводи за наличие на достатъчна по степен на
значителност обществена опасност на деянието и дееца. В случая също така от
значение е и важността на защитения обект на посегателство - обществените
отношения, свързани със здравето на хората. Това, както и честотата на този вид
престъпления, които предвид особеностите на инкриминирания предмет-
високорискови наркотични вещества и с оглед тяхната насоченост към лица в
незряла възраст и принадлежащи към най-активната социална група от населението,
сочат на сериозна обществена нетърпимост и изключват приложението на чл.9, ал.2
от НК.
От
субективна страна подс.С. е извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НК. Подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, което се потвърди от целия събран доказателствен материал и
действията на подсъдимия във връзка с опитите му да погълне плика, съдържащ
наркотично вещество, при установяване наличието му от страна на органите на
реда.
След като прецени тежестта на деянието и
данните за подсъдимия, съдът
счита че са налице всички материални предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК. За извършеното от него престъпление законът
предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева, същият
не е осъждан
(реабилиран е считано от 2014г. на основание чл.88а ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.4
от НК), не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са
настъпили имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. В този смисъл съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание
глоба по реда на
чл.78а НК предвид наличието на предпоставките за това.
При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с материалното и имотно състояние на подсъдимия, както
и с наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало,
положителното му процесуално поведение, младата му възраст, недоброто му
материално положение, малкото по стойност и количество наркотично вещество. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се установиха единствено недобрите му
характеристични данни. С оглед на изложеното и имайки предвид тежестта на деянието и обществената опасност на самия
деец, съдът счита, че административното наказание
„глоба” следва да бъде определено в минималния
предвиден в закона размер, отчитайки и разпоредбата на ал.5 от чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 1000 лева.
Съгласно
ал.6 на чл.354а от НК в полза на държавата се отне предметът на престъплението,
а именно остатъкът
от неизразходваното количество марихуана с тегло 0,28 грама, намираща
се на съхранение в ЦМУ – София, отдел
"МРР-НОП", която след влизане в сила на
присъдата следва да се унищожи по надлежния ред.
Несъмнено така описаното веществено доказателство (марихуана) съставлява
предмет на настоящото престъпление, подлежащ на отнемане съгласно цитираната
разпоредба и съобразно чл.53, ал.1, б. „а” от НК.
На основание чл.189
ал.3 от НПК, съдът осъди подс.С. да заплати по
сметка на ОД на МВР-Хасково разноските по делото в размер на 77.16 лв. за вещо
лице, както и да заплати на Националното бюро за правна помощ, град
София, ул.”Развигор” №.. сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставената
му правна помощ под формата на процесуално представителство.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: