РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 05.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11327 по описа за
2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.С.М.
е предявил осъдителни искове срещу З. „Б.В.И.Г.“,
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 21.11.2013 г.
управлявал служебен автомобил марка „Лада“, модел „Самара“ с рег. № *******по
пътя Д. – В.Т.. Около 11.00 часа, на път „I-4”, между кръстовищата за село Д. и
село Кесарево, в платното му за движение навлязъл лек автомобил марка „Смарт“ с
рег. № *******управляван от водача Г. Г. П., след което, въпреки опитите да
предотврати удара, последвал челен сблъсък. За ПТП било образувано досъдебно
производство, а впоследствие вината на водача П.била установена с
влязла в сила присъда по нохд № 136/2015 г. по описа на ОС В.Т..
В
резултат на ПТП получил множество травматични увреждания и изпаднал в
изключително тежко състояние. Незабавно след ПТП бил откарана в
МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД – гр. В.Т., където бил приет за лечение. След извършени
прегледи се установило, че в резултат на злополуката е получил травматичен шок,
съчетана травма на лицев череп, таз и крайници, фрактура на мандибулата в
дясно, на дясната зигоматична кост, фрактура на таза – десен ацетабулум,
фрактура на главата на дясната бедрена кост, фрактура на дясната ос исшии,
многофрагментна дислоцирана фрактура на дясна бедрена кост в дисталната трета,
фрактура на дясна патела, бималеоларна фрактура на дясна подбедрица, многофрагментна
диафизна фрактура на лява бедрена кост, фрактура на лява патела, фрактура на фибулата на лявата подбедрица с
откършване на медиалния малеол на тибията, плеврални изливи двустранно и
руптура на слезката.
Извършени му били множество изследвания, като на 25.11.2013 г. е преместен
за лечение във ВМА в медикаментозна кома с увредени долни крайници,
разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно, подбедриците, глезенните
стави и фрактура на лицевия череп. След подобряване на общото му състояние му
били извършени девет операции съответно на 27.11.2013 г., 29.11.2013 г.,
02.12.2013 г., 04.12.2013 г., 06.12.2013 г., 09.12.2013 г., 06.01.2014 г.,
09.01.2014 г. и на 17.01.2014 г.
С оглед получените тежки травми излага, че претърпял значителни неимуществени
вреди, изпитвал тежки болки, не можел да се грижи за себе си и му се налагало
близките му да му помагат в ежедневното обслужване. В емоционално отношение
преживял много тежко смъртта на колегата си, с когото пътували заедно, много
дълго време нямал отговори на въпросите относно собственото си здравословно
състояние, относно възможността да се върне отново на работа и да осигурява
средства за издръжка на семейството си.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача на МПС, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за лечението в общ размер на 17418,51 лв. по разходно-оправдателни
документи като следва: удостоверение с касов бон от 25.11.2013 г. за сумата от 23,20 лв.; по фактура №
**********/02.12.2013 г. за сумата от 4654,00 лв.; по фактура №
**********/06.12.2013 г. за сумата от 1203,00 лв.; по фактура №
**********/09.12.2013 г. за сумата от 74,50 лв.; по фактура № **********/10.12.2013 г. за сумата от 1334,00 лв.; по фактура № **********/10.12.2013
г. за сумата от 1460,00 лв.; по фактура № **********/16.12.2013 г. за сумата от 40,01 лв.; по фактура №
**********/22.12.2013 г. за сумата от 36,55 лв.; по фактура № **********/24.12.2013 г. за сумата от 20,40 лв.; по фактура № **********/30.12.2013
г. за сумата от 15,40 лв.; по фактура № **********/30.12.2013 г. за сумата от 17,97 лв.; по фактура №
**********/02.01.2014 г. за сумата от 24,80 лв.; по фактура №
**********/07.01.2014 г. за сумата от 24,40 лв.; по фактура № **********/10.01.2014 г. за сумата от 58 лв.; по фактура № **********/10.01.2014
г. за сумата от 6,30 лв.; по фактура № **********/11.01.2014 г. за сумата от 29,40 лв.; по фактура №
**********/15.01.2014 г. за сумата от 17,00 лв.; по фактура № **********/18.01.2014 г. за сумата от 33,32 лв.; по фактура №
**********/18.01.2014 г. за сумата от 52,20 лв.; по фактура № **********/22.01.2014 г. за сумата от 29,12 лв.; по фактура №
**********/24.01.2014 г. за сумата от 56,63 лв.; по фактура №
**********/04.02.2014 г. за сумата от 56,75 лв.; по фактура №
**********/11.02.2014 г. за сумата от 70,84 лв.; по фактура №
**********/14.02.2014 г. за сумата от 33,55 лв.; по фактура №
**********/20.02.2014 г. за сумата от 17,40 лв.; по фактура №
**********/28.02.2014 г. за сумата от 38,22 лв.; по фактура №
**********/04.03.2014 г. за сумата от 1360 лв.; по фактура № **********/05.03.2014
г. за сумата от 32,62 лв.; по фактура № **********/14.03.2014 г. за сумата от
47,34 лв.; по фактура № **********/23.04.2014 г. за сумата от 864,00 лв.; по
фактура № **********/21.05.2014 г. за сумата от 34,94 лв.; по фактура №
**********/07.07.2014 г. за сумата от 23,20 лв.; по фактура №
**********/11.07.2014 г. за сумата от 184,01 лв.; по фактура №
**********/07.07.2014 г. за сумата от 54,00 лв.; по фактура №
**********/30.07.2014 г. за сумата от 72,00 лв.; по фактура №
**********/25.08.2014 г. за сумата от 546,10 лв.; по фактура №
**********/16.10.2014 г. за сумата от 255,10 лв.; по сметка №
*********/26.11.2014 г. за сумата от 59,00 лв.; по сметка № *********/15.02.2015
г. за сумата от 70,00 лв.; по фактура № **********/20.02.2015 г. за сумата от
58,93 лв.; по сметка № *********/22.02.2015 г. за сумата от 54,00 лв.; по
фактура № **********/26.02.2015 г. за сумата от 17,40 лв.; по фактура №
**********/27.02.2015 г. за сумата от 78,76 лв.; по фактура №
**********/10.03.2015 г. за сумата от 29,39 лв.; по фактура №
**********/26.03.2015 г. за сумата от 19,00 лв.; по сметка №
*********/29.03.2015 г. за сумата от 80,00 лв.; по фактура №
**********/16.04.2015 г. за сумата от 44,57 лв.; по фактура №
**********/18.05.2015 г. за сумата от 53,35 лв.; по фактура №
**********/06.11.2015 г. за сумата от 17,40 лв.; по фактура №
**********/12.04.2016 г. за сумата от 3520,00 лв.; по фактура №
**********/13.04.2016 г. за сумата от 52,20 лв.; по фактура №
**********/14.04.2016 г. за сумата от 75,00 лв.; по фактура №
**********/14.04.2016 г. за сумата от 20,00 лв.; по касов бон от 14.04.2015 г.
за сумата от 68,40 лв.; по касов бон от 19.04.2015 г. за сумата от 80,75 лв.
Излага, че освен направените разходи за лечението, претърпял и имуществени
вреди в размер на 6826,34 лв., представляващи разлика между сбора на трудовите
му възнаграждение за 18 месеца в размер на 25412,52 лв., изчислени с оглед
получаваното брутно трудово възнаграждение преди датата на ПТП и полученото за
същия период обезщетение за временна неработоспособност в размер на 18587,18
лв.
Твърди, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка „Смарт“, с рег. № ********е
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № 03113001875018 при З. „Б.В.И.Г.“.
Поради това,
според ищеца следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 250 000 лв. предявени като частичен иск от сумата в размер на
350 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху сумата от датата на ПТП – 21.11.2013 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и за имуществени вреди съответно в
размер на 17418,51 лв., представляващи сбор от разходите за
медикаменти и консумативи; и в размер на 6826,34 лв., представляващи разлика
между трудовите му възнаграждение за 18 месеца в общ размер на 25412,52 лв. и
полученото за същия период обезщетение за временна неработоспособност в размер
на 18587,18 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците от датата на подаване на исковата молба в
съда (15.09.2016 г.) до изплащане на вземанията. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът З.
„Б.В.И.Г.“ оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидна застраховка ГО към датата на ПТП за лекия автомобил марка „СМАРТ“ с
посочения регистрационен номер. Оспорва исковете като завишени по размер. Оспорва,
че ищецът е изпаднал в състояние на кома след ПТП, като излага фактически
доводи за това. Оспорва твърдението на ищеца, че трахеостомията и гастростомата
се явяват оперативна интервенция. Оспорва изложените фактически твърдения на
ищеца, че промяната в заеманата длъжност се дължи на застрахователното събитие
и се намира в причинно следствена връзка с него. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения, че ищецът се е движил със
скорост превишаваща допустимата от закона в конкретния пътен участък и не е
предприел своевременно спиране, както и че същият е бил без поставен обезопасителен
колан. Оспорва изцяло претенциите за имуществени вреди като излага възражения,
че извършените разходи не са в причинно-следствена връзка с ПТП. Твърди, че
ищецът не е получавал трудово възнаграждение в посочения размер към датата на
настъпване на застрахователното събитие, както и че е налице прекъсване в срока
между ПТП и болничните.
Ищецът в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита
възраженията за неоснователни. Излага, че претенцията не е завишена по размер,
тъй като към момента крайникът му е скъсен, освен това има множество
загрозяващи белези.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва допълнителната
искова молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм. ДВ бр. 102
от 29.12.2015 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ
и чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорно
между страните, а и по делото се установява, че с влязла в сила присъда №
36/29.05.2015 г. по нохд № 136/2015 г. на Окръжен съд – В.Т., водачът Г. Г. П.е признат за виновен в това, че на
21.11.2013 г., около 11:00 часа на Главен път I-4 км. 157-050 между
кръстовище с. Д. – ж.п. гара Д. – ж.п. гара Д. и с. Кесарево – гр. Стражица с
посока на движение от гр. В.Т. към гр. Варна при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „FOR FOUR SMART” с рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - при наличие на техническа
възможност да не напуска пътното платно за движение и да не навлиза в
насрещната пътна лента, не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато
пътно превозно средство, което управлявал, вследствие на което допуснал ПТП
с насрещно движещия се лек автомобил „ВАЗ 21093“ /Лада Самара Спутник/ с рег. №
*******собственост на Главна дирекция „Охрана“ – гр. София, управляван от В.С.М.,
при което по непредпазливост причинил смъртта на намиращ се в лекия
автомобил „ВАЗ 21093“ /Лада Самара Спутник/ пътник Г.Х.Е.и средни телесни
повреди на В.С.М. и Р.Г.Д.– престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с
ал. 3, буква „б“, във връзка с ал. 1, буква „б“ и буква „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Доколкото влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл. 300 от ГПК/, тези обстоятелства следва да се приемат за установени.
От
констатациите на КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. Г., д-р Б.Б. и д-р П.П.,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и безпристрастна,
кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото, както и с
показанията на свидетеля Р.Г.Д., преценени съобразно
указаното в чл. 172 ГПК /свидетелят е пострадал при ПТП/, се
установява механизъм на ПТП, идентичен с този, описан в присъдата по нохд №
136/2015 г. на Окръжен съд – В.Т., а именно: На 21.11.2013 г., около 11:00
часа, по Главен път 1-4 /Варна - София/, около километър 157+050 м - между
кръстовището с. Д. - ж.п. гара Д. и кръстовището с. Кесарево - гр. Стражица, в
посока на движение от гр. Варна към гр. В.Т., в дясната пътна лента, със
скорост от около 104 км/час се е движел лек автомобил „ВАЗ“ с peг. № *******управляван от ищеца В.С.М.. Водачът Г. Г. П.управлявал лек
автомобил „СМАРТ“ с peг. № ********в срещуположната посока,
в дясната пътна лента, със скорост от порядъка на 117 км/ч. При приближаване на
км. 157+050, водачът П.изгубил контрол над управлявания от него автомобил и
навлязъл в насрещната пътна лента. Водачът на лекия автомобил „ВАЗ“ възприел
навлизащия в пътната му лента автомобил и привел автомобила в режим на
ефективно спиране с отлагане спирачни следи с дължина 16,54 м до мястото на
удара, но въпреки това в пътната му лента за движение настъпил сблъсък между двата
автомобила. Ударът е челен и централен, и от него са настъпили значителни
разрушения и деформации по ударните зони на МПС. Според заключението на вещото
лице при навлизане на лекия автомобил „Смарт“ в лентата за движение на лекия
автомобил „ВАЗ“, ударът е бил непредотвратим за водачите и двамата не са
разполагали с техническа възможност да предотвратят ПТП чрез аварийно спиране.
От заключението се установи, че при скорост на движение на лекия автомобил
„ВАЗ“ в рамките на разрешената за конкретния пътен участък от 90 км/час,
сумарната скорост на удара между автомобилите би се намалила от 205 км/час на
174 км/час, но ударът отново щеше да настъпи. По делото се установи, че водачът
на лекия автомобил „ВАЗ“ е реагирал със закъснение за аварийното спиране от
1,34 секунди, но според заключението на експерта, което съдът кредитира изцяло,
при своевременна реакция от страна на водача за предприемане на аварийното
спиране, ударът също би бил непредотвратим. Поради това и с оглед установеното,
съдът приема, че причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „Смарт“, довели до
навлизане в лентата за насрещно движение на пътното платно.
От заключението на вещите лица се установява, че лек автомобил „ВАЗ“ е
стандартно заводски оборудван с предпазни колани, но при конкретния
механизъм на ПТП, при което са причинени тежки деформации на автомобилното
купе, предпазният колан не би могъл да предотврати настъпилите при ищеца
травматични увреждания, които биха настъпили както с поставен
обезопасителен колан, така и без такъв.
Чрез констатациите
на приетата по делото КСМАТЕ, изготвена от вещите лица д-р Б.Б. и д-р П.П. след
личен преглед на ищеца, извършен на 08.02.2018 г., се установи, че на
пострадалия са причинени следните травматични увреждания: „Травматичен шок. Съчетана травма: Фрактура на долна челюст. Фрактура на
дясната зигоматична кост на черепа. Фрактура на главата на дясната ацетабуларна
ямка на таза. Отваряне на лявата сакро-илиачна става. Фрактура на главата на
дясната бедрена кост. Многофрагментно разместено счупване на дясната бедрена
кост в долната ѝ част. Фрактура на дясното колянно капаче. Двуглезенно счупване
на дясната подбедрица. Многофрагментно счупване на лявата бедрена кост.
Фрактура на лявото колянно капаче. Фрактура на малкия пищял на лявата
подбедрица и откъс от медиалния глезен. Лезия на левия перонеален нерв.
Счупване на 2-ра и 3-та предходилни кости на лявото ходило.“
Според констатациите на СМЕ уврежданията, които е получил пострадалия като
водач, са били множество (общо 13 на брой), тежки по вид и трудни за лечение.
Счупванията на големите тръбести кости са причинили значителна кръвозагуба,
освен това са наложили провеждане на много оперативни интервенции с различни
остеосинтези. Спешна медицинска помощ и
първоначално лечение пострадалият е получил в МБАЛ „Д-р С.Ч.“ в гр. В.Т., къде същият
е приет в тежко общо състояние с множество деформации на крайниците, получени
от фрактурите. Извършени били множество изследвания и консултации с лекари от
различна специалности, а поради крайно тежкото му общо състояние след извършени
репозиции и временни гипсови имобилизации на множествените фрактури,
пострадалият е бил настанен в реанимационното отделение на болницата. След
стабилизиране на общото му състояние, ищецът е преместен за лечение във ВМА в
гр. София, където първоначално е бил настанен в Клиниката по анестезиология,
реанимация и интензивно лечение за 2 дни. Оперативно му били поставени
трахеостома за апаратна вентилация и гастростома за хранене с течности поради
тежката челюстна травма. След стабилизиране пострадалият е преведен за оперативно
лечение в Клиниката по ортопедия и травматология, където в продължение на 6 дни
са му направени общо 9 операции: на 27.11.2013 г. - наместване на счупената лява бедрена кост и поставена метална синтеза и
оперативно лечение на двете счупени коленни капачета; на 02.12.2013 г. - наместване
на главулечната ямка на таза и метална плака; на 04.12.2013 г. - наместване на
счупените глезени на дясната подбедрица и поставяне на плаки; на 06.12.2013 г.
- наместване на счупените глезени на лявата подбедрица и поставяне на плаки; на
09.12.2013 г. - наместване на счупените предходилни кости и стабилизиране с
Киршнерови игли; на 06.01.2014 г. - операция на лицево-челюстната травма с
интрамаксиларна фиксация, ревизия на раните на лявата подбедрица, изваждане на
Киршнеровите игли.
Следоперативно медикоментозното лечение е
продължило с инфузионна, антибиточна, антикоагулантна, обезболяваща терапия и
неколкократни кръвопреливания. След стабилизиране на състоянието, ищецът е бил
изписан от болницата на 09.01.2014 г. Лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна терапия и
пасивна рехабилитация.
От заключението на вещите лица се установява, че
лечението на ищеца е било продължително, изпълнено с неудобства, забавена
консолидация поради многото фрактури, дегенеративни промени на ставите - „коксартроза
на дясната тазобедрена става“. Последната, според експертите, е била
закономерна последица на фрактурата на главата на дясната бедрена кост и трайното
нарушение на кръвоснабдяването ѝ. Поради развилата се коксартроза и
скъсяването на десния крак, е била извършена подмяна на тазобедрената става с ендопротеза. Въпреки адекватно проведеното
лечение, ищецът е получил редица усложнения, в това число и трайно обездвижване
на дясната тазобедрена става, което е довело до 58% трайна загуба на
работоспособност, установена с Експертно решение № 0210/073 от 30.04.2015 г. на
ТЕЛК.
Поради силните болки и
трайното обездвижване, в периода 04.04.2016 г. до 13.04.2016 г. ищецът е приет
за оперативно лечение във ВМА, където на 08.04.2016 г. е бил опериран.
Извършена е подмяна на дясната тазобедрена става с изкуствена става, проведено
е раздвижване и рехабилитация.
Според заключението на
вещите лица общо лечебният и възстановителният период на всички костни
увреждания е продължил 2 години. Получените тежки и множествени фрактури са
причинили на пострадалия В.М. интензивни болки и страдания през първите 6
месеца, както и в продължение на 3-4 месеца по време на проведените
рехабилитационни мероприятия. Извън тези периоди ищецът е търпял периодично
явяващи се болки най-вече при рязка промяна на времето, когато е бил принуден
да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите 6 месеца ищецът е
провеждал лечението си на постелен режим и не е можел да се придвижва. През
посочения период той е имал нужда от чужда помощ, а в края на шестия месец е
можел да стъпва на долните крайници, да се предвижва с патерици и да се
самообслужва. Към дата на личния преглед, извършен от експертите, се установява,
че ищецът е в добро общо състояние, но фрактурите са оставили трайни
деформации, поради което ищецът се предвижва с помощта на бастун и с видимо
накуцваща походка. Не може да кляка и има затруднения при изкачване на
стълби. Фрактурата на дясната главулечна ямка на таза е зараснала с остатъчна
деформация. На външната област над дясната тазобедрена става има белези от
извършената първа костна операция и от последвалото ендопротезиране. Движенията
на дясната тазобедрена става са в трайно намален обем във всички посоки, но
най-намален (с 15 градуса) е обемът при отвеждане в страни. Фрактурата
на кръстната кост на таза е зараснала без негативни последствия. Дясната
бедрена кост е зараснала с остатъчна деформация. Металната плака все още не
е извадена. Коляното е подуто и болезнено, има белег с дължина около 18 см.,
освен това може да се свива само до 90 градуса. Ищецът не може да кляка
и има затруднения при изкачване на стълби. Фрактурата на дясното колянно капаче
е зараснала. Фрактурите на глезена и на дясната подбедрица са зараснали
окончателно, като движенията са почти в норма, с изключение на установен
дефицит от 10 градуса при екстензия. Фрактурата на лявата бедрена кост е
зараснала окончателно, но счупването е оказало негативно влияние върху
движенията на лявата колянна става. Фрактурата на лявото колянно капаче също е
зараснала окончателно, като движенията на лявото коляно са ограничени до 90
градуса при флексия. Фрактурите в областта на лявата глезенна става са
зараснали. Има остатъчни белези от двете страни на ставата. Освен това от
заключението на вещите лица се установява, че е налице остатъчна пареза на тибиалния
нерв. Движенията при екстензия на ходилото са в намален обем от 10 градуса.
Фрактурите на предходилните кости са зараснали окончателно и движенията са в
норма, но от разясненията на вещите лица, направени в открито съдебно
заседание, става ясно, че ходилото е в състояние на шпиц – т.е. виси надолу и
не е възможно връщането му нагоре в глезенната става.
От представените по делото писмени доказателства, а именно касов бон за
рентгеново изследване за сумата от 120 лв. от 10.11.2015 г., удостоверение с
касов бон от 25.11.2013 г. за сумата от 23,20 лв.; фактура №
**********/02.12.2013 г. за сумата от 4654,00 лв.; фактура №
**********/06.12.2013 г. за сумата от 1203,00 лв.; фактура №
**********/09.12.2013 г. за сумата от 74,50 лв.; фактура №
**********/10.12.2013 г. за сумата от 1334,00 лв.; фактура №
**********/10.12.2013 г. за сумата от 1460,00 лв.; фактура №
**********/16.12.2013 г. за сумата от 40,01 лв.; фактура №
**********/22.12.2013 г. за сумата от 36,55 лв.; фактура №
**********/24.12.2013 г. за сумата от 20,40 лв.; фактура №
**********/30.12.2013 г. за сумата от 15,40 лв.; фактура №
**********/30.12.2013 г. за сумата от 17,97 лв.; фактура №
**********/02.01.2014 г. за сумата от 24,80 лв.; фактура №
**********/07.01.2014 г. за сумата от 24,40 лв.; фактура №
**********/10.01.2014 г. за сумата от 58 лв.; фактура № **********/10.01.2014
г. за сумата от 6,30 лв.; фактура № **********/11.01.2014 г. за сумата от 29,40
лв.; фактура № **********/15.01.2014 г. за сумата от 17,00 лв.; фактура №
**********/18.01.2014 г. за сумата от 33,32 лв.; фактура №
**********/18.01.2014 г. за сумата от 52,20 лв.; фактура №
**********/22.01.2014 г. за сумата от 29,12 лв.; фактура №
**********/24.01.2014 г. за сумата от 56,63 лв.; фактура №
**********/04.02.2014 г. за сумата от 56,75 лв.; фактура №
**********/11.02.2014 г. за сумата от 70,84 лв.; фактура №
**********/14.02.2014 г. за сумата от 33,55 лв.; фактура № **********/20.02.2014
г. за сумата от 17,40 лв.; фактура № **********/28.02.2014 г. за сумата от
38,22 лв.; фактура № **********/04.03.2014 г. за сумата от 1360 лв.; фактура №
**********/05.03.2014 г. за сумата от 32,62 лв.; фактура №
**********/14.03.2014 г. за сумата от 47,34 лв.; фактура №
**********/23.04.2014 г. за сумата от 864,00 лв.; фактура №
**********/21.05.2014 г. за сумата от 34,94 лв.; фактура №
**********/07.07.2014 г. за сумата от 23,20 лв.; фактура №
**********/11.07.2014 г. за сумата от 184,01 лв.; фактура № **********/07.07.2015
г. за сумата от 54,00 лв.; фактура № **********/30.07.2014 г. за сумата от
72,00 лв.; фактура № **********/25.08.2014 г. за сумата от 546,10 лв.; фактура
№ **********/16.10.2014 г. за сумата от 255,10 лв.; сметка № *********/26.11.2014
г. за сумата от 59,00 лв.; сметка № *********/15.02.2015 г. за сумата от 70,00
лв.; фактура № **********/20.02.2015 г. за сумата от 58,93 лв.; сметка №
*********/22.02.2015 г. за сумата от 54,00 лв.; фактура № **********/26.02.2015
г. за сумата от 17,40 лв.; фактура № **********/27.02.2015 г. за сумата от
78,76 лв.; фактура № **********/10.03.2015 г. за сумата от 29,39 лв.; фактура №
**********/26.03.2015 г. за сумата от 19,00 лв.; сметка № *********/29.03.2015
г. за сумата от 80,00 лв.; фактура № **********/16.04.2015 г. за сумата от
44,57 лв.; фактура № **********/18.05.2015 г. за сумата от 53,35 лв.; фактура №
**********/06.11.2015 г. за сумата от 17,40 лв.; фактура №
**********/12.04.2016 г. за сумата от 3520,00 лв.; фактура № **********/13.04.2016
г. за сумата от 52,20 лв.; фактура № **********/14.04.2016 г. за сумата от
75,00 лв.; фактура № **********/14.04.2016 г. за сумата от 20,00 лв.; касов бон
от 14.04.2015 г. за сумата от 68,40 лв. и касов бон от 19.04.2015 г. за сумата
от 80,75 лв., се установява, че ищецът е направил разходи за медицински изделия
и консумативи в общ размер на 17418,42
лв., които според заключението на КСАТМЕ са били необходими за цялостното
лечение на всички увреждания, тъй като НЗОК е заплатил само стойността на
медицинските услуги в лечебните заведения, в които е извършено оперативното и
стационарното лечение, но не и тези за амбулаторно лечение и медицински
консумативи.
Чрез представените фишове за заплати, изготвени от ГД „Охрана“ при
Министерство на правосъдието, се установява, че ищецът е получил брутно трудово
възнаграждение за месец октомври 2013 г. в размер на 1210,12 лв. и за месец
ноември 2013 г. в размер на 1210,11 лв., съответно нетно такова в 1095,11 лв. и
1093,94 лв., след удръжка за телефон.
От представеното на лист 283 от делото удостоверение №
24-00038111/01.07.2016 г., издадено от ТП на НОИ – гр. Д., се установи, че за
периода от ноември 2013 г. до юни 2016 г. ищецът е получил общо обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 18587,18
лв.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетеля Л.Б.М., преценени съобразно указаното
в чл. 172 ГПК /свидетелката е съпруга на ищеца/, се установява, че ищецът е
получил описаните травми, вследствие на които бил обездвижен за продължителен
период от време. Не можел да се храни, да стои прав и за всичко му трябвала
чужда помощ. От показанията се установява, че ищецът бил в тежко психически
състояние, плачел, притеснявал се дали ще се върне на работа. Допълнителен
стрес изпитвал и от факта, че лекарите не давали благоприятни прогнози за пълното
му възстановяване. Към настоящия момент нямал физическа възможност да се
занимава с обичайните си дейности, краката не го държали, не можел да стои
прав, което се отразявало на психическото му състояние, освен това изгубил
възможност да извършва обичайните дейности, с които се занимавал преди
катастрофата - спорт, работа в градината и електрически и ремонтни дейности.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП - 21.11.2013
г. за лекия автомобил марка „Смарт“ с рег. № ********е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 03113001875018/22.07.2013 г.,
валидна от 23.07.2013 г. до 22.07.2014 г. при ответника З. „Б.В.И.Г.“.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира, са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на
водача на лекия автомобил Г. Г. П.и с причинените от това застрахователно
събитие травматични увреждания: „Травматичен шок. Съчетана травма: Фрактура на долна челюст. Фрактура на
дясната зигоматична (скулна) кост на черепа. Фрактура на главата на дясната
ацетабуларна ямка на таза. Отваряне на лявата сакро-илиачна става. Фрактура на
главата на дясната бедрена кост. Многофрагментно разместено счупване на дясната
бедрена кост в долната ѝ част. Фрактура на дясното колянно капаче.
Двуглезенно счупване на дясната подбедрица. Многофрагментно счупване на лявата
бедрена кост. Фрактура на лявото колянно капаче. Фрактура на малкия пищял на
лявата подбедрица и откъс от медиалния глезен. Лезия на левия перонеален нерв.
Счупване на 2-ра и 3-та предходилни кости на лявото ходило.“
Чрез
влязлата в сила присъда № 36/29.05.2015 г. по нохд № 136/2015 г. на Окръжен съд
– В.Т., се установи, че Г. Г. П.е признат за виновен за настъпилото на 21.11.2013
г. ПТП, от което на ищеца са причинени описаните телесни увреждания. Съобразно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача П., както и видът на телесните увреждания на пострадалия,
са установени в настоящия процес с влязлата в сила присъда № 36/29.05.2015 г.
по нохд № 136/2015 г. на Окръжен съд – В.Т. и изслушаната и приета по делото КСМАТЕ.
При
изследване механизма на ПТП, чрез присъдата, както и от събраните писмени
доказателства и заключението на КСМАТЕ, съдът намира, че се установи
противоправност в поведението на водача на автомобила „Смарт“, изразяваща се в
това, че същият е изгубил контрол върху управляваното моторно превозно средство
и е навлязъл в насрещната пътна лента за движение, с което поведение е нарушил
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в
действащите към датата на ПТП редакции. С оглед на така изложеното и
предвид влязлата в сила присъда, съдът намира, че поведението на водача на автомобила
е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Ето защо са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената
деликтна отговорност на водача на автомобила марка „Смарт“ по отношение на
причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил Г. Г. П., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована при ответника – застраховател.
С
имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна
закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като
съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищеца бе да докаже настъпването на
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, респективно пропусната
полза, нейния размер, както и неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
По отношение
претенциите за имуществени вреди:
Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди,
съдът намира, че същите са доказани чрез приложените и приети по делото като
писмено доказателство касов бон за рентгеново
изследване за сумата от 120 лв. от 10.11.2015 г., удостоверение с касов бон от
25.11.2013 г. за сумата от 23,20 лв.; фактура № **********/02.12.2013 г. за
сумата от 4654,00 лв.; фактура № **********/06.12.2013 г. за сумата от 1203,00
лв.; фактура № **********/09.12.2013 г. за сумата от 74,50 лв.; фактура №
**********/10.12.2013 г. за сумата от 1334,00 лв.; фактура №
**********/10.12.2013 г. за сумата от 1460,00 лв.; фактура №
**********/16.12.2013 г. за сумата от 40,01 лв.; фактура №
**********/22.12.2013 г. за сумата от 36,55 лв.; фактура №
**********/24.12.2013 г. за сумата от 20,40 лв.; фактура № **********/30.12.2013
г. за сумата от 15,40 лв.; фактура № **********/30.12.2013 г. за сумата от
17,97 лв.; фактура № **********/02.01.2014 г. за сумата от 24,80 лв.; фактура №
**********/07.01.2014 г. за сумата от 24,40 лв.; фактура № **********/10.01.2014
г. за сумата от 58 лв.; фактура № **********/10.01.2014 г. за сумата от 6,30
лв.; фактура № **********/11.01.2014 г. за сумата от 29,40 лв.; фактура №
**********/15.01.2014 г. за сумата от 17,00 лв.; фактура №
**********/18.01.2014 г. за сумата от 33,32 лв.; фактура №
**********/18.01.2014 г. за сумата от 52,20 лв.; фактура №
**********/22.01.2014 г. за сумата от 29,12 лв.; фактура №
**********/24.01.2014 г. за сумата от 56,63 лв.; фактура №
**********/04.02.2014 г. за сумата от 56,75 лв.; фактура № **********/11.02.2014
г. за сумата от 70,84 лв.; фактура № **********/14.02.2014 г. за сумата от
33,55 лв.; фактура № **********/20.02.2014 г. за сумата от 17,40 лв.; фактура №
**********/28.02.2014 г. за сумата от 38,22 лв.; фактура №
**********/04.03.2014 г. за сумата от 1360 лв.; фактура № **********/05.03.2014
г. за сумата от 32,62 лв.; фактура № **********/14.03.2014 г. за сумата от
47,34 лв.; фактура № **********/23.04.2014 г. за сумата от 864,00 лв.; фактура
№ **********/21.05.2014 г. за сумата от 34,94 лв.; фактура №
**********/07.07.2014 г. за сумата от 23,20 лв.; фактура №
**********/11.07.2014 г. за сумата от 184,01 лв.; фактура №
**********/07.07.2015 г. за сумата от 54,00 лв.; фактура №
**********/30.07.2014 г. за сумата от 72,00 лв.; фактура № **********/25.08.2014
г. за сумата от 546,10 лв.; фактура № **********/16.10.2014 г. за сумата от
255,10 лв.; сметка № *********/26.11.2014 г. за сумата от 59,00 лв.; сметка №
*********/15.02.2015 г. за сумата от 70,00 лв.; фактура № **********/20.02.2015
г. за сумата от 58,93 лв.; сметка № *********/22.02.2015 г. за сумата от 54,00
лв.; фактура № **********/26.02.2015 г. за сумата от 17,40 лв.; фактура №
**********/27.02.2015 г. за сумата от 78,76 лв.; фактура №
**********/10.03.2015 г. за сумата от 29,39 лв.; фактура №
**********/26.03.2015 г. за сумата от 19,00 лв.; сметка № *********/29.03.2015
г. за сумата от 80,00 лв.; фактура № **********/16.04.2015 г. за сумата от
44,57 лв.; фактура № **********/18.05.2015 г. за сумата от 53,35 лв.; фактура №
**********/06.11.2015 г. за сумата от 17,40 лв.; фактура №
**********/12.04.2016 г. за сумата от 3520,00 лв.; фактура №
**********/13.04.2016 г. за сумата от 52,20 лв.; фактура №
**********/14.04.2016 г. за сумата от 75,00 лв.; фактура №
**********/14.04.2016 г. за сумата от 20,00 лв.; касов бон от 14.04.2015 г. за
сумата от 68,40 лв. и касов бон от 19.04.2015 г. за сумата от 80,75 лв. От
описаните разходооправдателни документи се установява, че в периода 25.11.2013
г. до 14.04.2016 г. ищецът е извършил разходи в общ размер на 17418,42 лв. Съобразно
констатациите на СМЕ сумите по фактурите са разход във връзка с лечението на
фрактурите, които са пряка и непосредствена последица от ПТП и не се поемат от
НЗОК. При имуществените вреди обезщетението е справедливо, когато то е
равностойно на вредите. Поради това претенцията за заплащане на описаните във
фактурите и касовите бонове разходи за лечение, консумативи и лекарства е
основателна до размера от 17418,42 лв., а за разликата над посочената
сума до пълния предявен размер от 17418,51 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от вида на пропуснати ползи в размер на 6826,34 лв.,
представляващи разлика между получаваното брутно трудово възнаграждение преди
дата на ПТП и полученото за периода от 21.11.2013 г. до месец април 2015 г. и
от 04.04.2016 г. до 13.06.2016 г. обезщетение за временна неработоспособност,
съдът счита същата за установена по своето основание. По своя характер, пропуснатите ползи представляват неосъществено
увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието,
в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако
вредоносното събитие не беше настъпило. Тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана
в процеса (Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай, съдът
намира за установено, че ищецът е изпаднал във временна неработоспособност в
следствие на тежките травми, получени от ПТП за описания период, поради което е
бил лишен от възможността да получава цялото си нетно трудово възнаграждение. С
оглед изложеното ответното дружество отговаря за вредата, представляваща
разликата между възнаграждението за труд, което ищецът би получил, ако имаше
възможността да работи, изразяваща се в
нетното възнаграждение, което е получавал по банков път, и обезщетението за
временна неработоспособност, което му е изплатено от НОИ. В този смисъл
основателно се явява възражението на ответника в отговора на исковата молба, че
пропусната полза следва да се установи на база на реално получаваното от ищеца пред
ПТП възнаграждение след съответните удръжки за данъци и вноски за обществено
осигуряване. За релевантния период, нетното трудово възнаграждение на ищеца е в
размер на 21366,48 лв., изчислено въз
основа на представените справки за работна заплата, от което следва да
се извади полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на
18587,18 лв., съгласно представеното удостоверение от НОИ, и тъй като
претенцията е установен по своето основание, съдът, съгласно чл. 162 ГПК,
определя, че същата е основателна до размера на 2779,30 лв. и за
периода от 21.11.2013 г. до 30.04.2015 г. и от 04.04.2016 г. до 13.06.2016 г.,
а искът за сумата над посочената до пълния предявен размер от 6826,34
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главните искове за
имуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение
на претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 21.11.2013 г., на ищеца са били причинени описание в СМЕ травматични
увреждания: „Травматичен
шок. Съчетана травма: Фрактура на долна челюст. Фрактура на дясната зигоматична
(скулна) кост на черепа. Фрактура на главата на дясната ацетабуларна ямка на
таза. Отваряне на лявата сакро-илиачна става. Фрактура на главата на дясната
бедрена кост. Многофрагментно разместено счупване на дясната бедрена кост в
долната ѝ част. Фрактура на дясното колянно капаче. Двуглезенно счупване
на дясната подбедрица. Многофрагментно счупване на лявата бедрена кост.
Фрактура на лявото колянно капаче. Фрактура на малкия пищял на лявата
подбедрица и откъс от медиалния глезен. Лезия на левия перонеален нерв.
Счупване на 2-ра и 3-та предходилни кости на лявото ходило.“
Причиняването
на тези травми е наложило пострадалият да бъде приет по
спешност за лечение в болница, където му е проведено комплексно болнично лечение,
включващо постелен режим, активно наблюдение и медикаменти. На ищеца са били извършени
множество оперативни интервенции – оперативно
му били поставени трахеостома за апаратна вентилация и гастростома за хранене с
течности поради тежката челюстна травма, а след стабилизиране пострадалият е
преведен за оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология, където
в продължение на 6 дни са му направени
общо 9 операции. Последвало е медикаментозно лечение и рехабилитация, като
общият възстановителен процес по отношение на тежките травми е бил около 2 години. Според заключението на
вещите лица, към момента ищецът е в добро общо състояние, но фрактурите са оставили трайни
деформации, поради което ищецът се придвижва с помощта на бастун, не може
да кляка и има затруднения при изкачване на стълби. Част от фрактурите са
зараснали и от тях са останали само големи белези. Въпреки това движенията
на дясната тазобедрена става са в трайно намален обем във всички посоки,
дясната бедрена кост е зараснала с остатъчна деформация, коляното е подуто и
болезнено, освен това може да се свива само частично, фрактурата на
лявата бедрена кост е оказала негативно влияние върху движенията на лявата
колянна става и движенията ѝ отново са ограничени при флексия. Освен това
при ищецът се наблюдава дефицит в движение на двете глезенни стави, а дясното
му ходило е в състояние на „валгус“, т.е. в постоянен „шпиц“, виси надолу и не
е възможно връщането му нагоре в глезенната става. Ищецът е с установена 58%
трайна загуба на работоспособност, причинена от намаления обем на движенията в
дясната тазобедрена става.
От събраните доказателства се установява, че след ПТП ищецът е бил в
невъзможност да се обслужва сам, към момента е затруднен в движението,
придвижва се с бастун, изпитва болки вследствие на травмите, а в периода на
възстановяване се е чувствал психически зле, бил е в неизвестност относно
изхода на лечението си, както и относно възможността да се върне на работа.
Предвид възрастта на пострадалия – 39 навършени години
към датата на ПТП, продължителността на периода на възстановяване, интензитетът
на физическите болки, напрежението и неудобството, които е изпитал пострадалият,
психическия стрес от неизвестността относно възможността му да проходи и да се
върне отново на работа, множеството извършени
оперативни интервенции поради многобройните счупвания, необходимостта от няколко
последователни хоспитализации, продължителността на проведеното болнично
лечение и рехабилитация - над 2 години, стресът, причинен от самото
произшествие, животозастрашаващото състояние, в което се е намирал и
евентуалните последици от травмата, нейният характер – комплексна травма с
множество счупвания на краката, които неминуемо водят до пълно обездвижване за продължителен
период, обстоятелството, че се придвижва с помощни средства, както и че подобна
травма предизвиква силни болки, особено неудобство и притеснение и невъзможност
завинаги да се осъществяват дейностите, присъщи за мъж в подобна възраст, които
е можел да върши преди това, като спорт и физическа работа, както и че в
следствие на травмата при ищецът са
налице необратими последици, тежки дегенеративни изменения в тазобедрените
стави, крайниците, коленните стави и глезена, водещи до ограничаване на
движението на пострадалия, съдът намира, че следва да определи справедлив размер
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 150
000 лв.
За разликата над сумата от 150 000 лв. до предявения
размер от 250 000 лв., като частичен иск от 350 000 лв., съдът намира
претенцията за неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д.
№ 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
нарушение на правилата за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. По делото безспорно се установява от приетата КСМАТЕ, че пострадалият
би получил травматични уреждания със същия интензитет, независимо от това дали
е бил или не е бил с поставен предпазен колан. Освен това според експертите ПТП
би настъпило и при движение на управлявания от ищеца лек автомобил със скорост
в рамките на разрешената за конкретния пътен участък по изложените при
изследване на механизма на ПТП мотиви. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице,
с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Поради тази причина възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед основателността на
главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на
увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи законната
лихва върху претенцията за обезщетение считано от 21.11.2013 г. (така Решение №
200 от 22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС).
По отношение
на разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството. Съгласно направеното искане в исковата молба и списъка по чл.
80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие № ********** от 08.11.2017 г. Дължимата
сума е в размер на 4353,48 лв., съразмерно на уважената част от иска, изчислена
върху заявената претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на иска, е 7014,90 лв. без
ДДС, тъй като по делото не е представено доказателство за регистрация на адвоката
по ЗДДС.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски за депозит за
експертиза в размер на 525 лв. (платежно нареждане на лист 334). Същият е заявил
и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на
отхвърлената част от иска, в размер на 313 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 6807,91
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и 525
лв. – депозит за вещи лица (л. 330) или общо 7332,91 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 17418,42
лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за лекарства и консумативи за периода от 25.11.2013 г. до 14.04.2016 г., във връзка с провеждането на лечение на
травматичното увреждане, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 21.11.2013 г. по вина на водача Г. Г. П., установена с
влязла в сила присъда № 36 от 29.05.2015 г. по нохд 136/2015 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „СМАРТ“ с ДК № *******е
била застрахована при ответника съгласно полица № 03113001875018, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над
17418,42 лв. до пълния предявен размер от 17418,51 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 2779,30 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
от вида на пропуснатите ползи, представляващи разлика между получаваното
трудово възнаграждение преди дата на ПТП и полученото за периода от 21.11.2013
г. до месец април 2015 г. и от 04.04.2016 г. до 13.06.2016 г. обезщетение за
временна неработоспособност, които вреди са настъпили вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 21.11.2013 г. по вина на водача Г. Г. П.,
установена с влязла в сила присъда № 36 от 29.05.2015 г. по нохд 136/2015 г. по
описа на Великотърновски окръжен съд, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „СМАРТ“
с ДК № *******е била застрахована при ответника съгласно полица № 03113001875018, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над 2779,30 лв. до пълния предявен размер от 6826,34
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 150 000
лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматично увреждане: „Травматичен шок. Съчетана травма:
Фрактура на долна челюст. Фрактура на дясната зигоматична кост на черепа.
Фрактура на главата на дясната ацетабуларна ямка на таза. Отваряне на лявата
сакро-илиачна става. Фрактура на главата на дясната бедрена кост.
Многофрагментно разместено счупване на дясната бедрена кост в долната ѝ
част. Фрактура на дясното колянно капаче. Двуглезенно счупване на дясната
подбедрица. Многофрагментно счупване на лявата бедрена кост. Фрактура на лявото
колянно капаче. Фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица и откъс от
медиалния глезен. Лезия на левия перонеален нерв. Счупване на 2-ра и 3-та
предходилни кости на лявото ходило“, настъпило вследствие на пътно – транспортно произшествие,
станало на 21.11.2013 г. по вина на водача Г. Г. П., установена с влязла в сила
присъда № 36 от 29.05.2015 г. по нохд 136/2015 г. по описа на Великотърновски
окръжен съд, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управлението на лек автомобил марка „СМАРТ“ с ДК № *******е била
застрахована при ответника съгласно полица № 03113001875018, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на ПТП – 21.11.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над 150000 лв. до пълния предявен размер
от 250000 лв., предявени като частичен иск от 350000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат Н.С.В., Д.ка адвокатска колегия, с адрес
на кантората в гр. Д., ул. „Д-р ********, офис 13, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата, сумата от 4353,48 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 313 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 7332,91 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от иска и разноски за съдебни експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: