Определение по дело №546/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 388
Дата: 21 януари 2016 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200500546
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 259

Номер

259

Година

30.1.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.29

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20121200500991

по описа за

2012

година

1

5

и за да се произнесе взе в предвид следното:

В срока за произнасяне с решение, въззивният съд след като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, излага следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №3417/05.10.2012г., постановено по гр.д. №1690/2010г. по описа на РС Гоце Делчев, е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Н. А. Г., ЕГН *3, С. С. М., ЕГН * и А. А. Ч. ЕГН *, тримата с постоянен и настоящ адрес: село К., Община С., област Б..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевират се доводи за липсата на мотиви в решението на първоинстанционния съд, като неясни са доводите на съда при които са изградени правните му изводи по прилагането на закона. Оспорва се обжалваното решение и в частта му, в която съдът е постановил възлагане на допуснатия до делба недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 от ГПК, направено от първоначалния ищец по делото А. С. Б., без съда да съобрази че дори и да са били налице основанията за възлагане на имота, от това искане не биха могли да се ползват правоприемниците на починалия в хода на делбеното производство ищец- Н. Ф. Н. и П. И. Н.. Навадени се доводи във връзка с оспорването на решението на съда в тази му част и поради обстоятелството, че допуснатия до делба недвижим имот не се състои от едно жилище, поради което неоснователно останалите наследници са лишени да получат дял от този наследствен имот. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, на които се е позовал за да счете, че неприложим е към настоящия случай на съдебна делба текста на чл. 292 от ГПК/отм./, за извършване на разпределение на допуснатите до делба наследствени недвижими имоти. Отделно се излагат възражения с въззивната жалба, че при погрешното решение да възложи имота на Н. Ф. Н. и П. И. Н., при условията на чл. 288 ал.3 от ГПК, съдът е постановил неправилен съдебен акт и досежно предявения иск за направените в имота подобрения, като не е обсъждал събраните доказателства – от кого са направени те и на каква стойност са. Оспорва се също така и базата на който съдът е определил таксите по делото, тъй като посочената от вещото лице обща пазарна стойност на делбения имот не е била актуална към момента на постановяването на обжалваното първоинстанционно решение на РС Гоце Делчев. С въззивната жалба се иска от съда, да бъде отменен обжалвания съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен, а вместо него да постанови ново решение, с което да реши въпроса по същество.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от другите страни.

В насроченото от въззивния съд съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателите– адв. А. е навела и ново оплакване, свързано с процесуалната легитимация на страните по делото, основано на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстнанционния съд, който в хода на делбеното производство не е конституирал като задължителни другари в процеса – наследниците по закон на починалия ищец А., а вместо това е конституирал частните правомприемници по сключената сделка за прехвърляне правото на собственост върху допуснатия до делба недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане. Такова оплакване се поддържа от адв. А. и от депозираната по делото писмена защита.

С влязло в сила Решение № 37/21.01.2004г., по гр.д. № 715/2001 г. по описа на РС Гоце Делчев, на основание чл.34 от ЗС във връзка с чл.278 и следващите от ГПК/отм./ съдът е допуснал до делба 1/2 идеална част от процесния урегулиран поземлен имот представляващ УПИ /парцел/ VІІІ от кв.19 по плана на с.К., обл.Б., ведно със застроената в него двуетажна масивна жилищна сграда, при квоти - 15/18 идеални части за ищеца по делото А. С. Б. и по 1/18 идеална част за тримата ответници Н. Г., С. М. и А. Ч..

След влизане в сила на решението за допускане на делба, в хода на втората фаза на делбеното производство, съделителят А. С. Б. с приетия като писмено доказателство НА № 15, том ІV, рег. № 7065, дело № 589/2007г., на Нотариус Е. Л., е прехвърлил на 25.09.2009г., признатите му с решението по чл.282 от ГПК/отм./ права върху 15/18 идеални части от 1/ 2 идеална част от УПИ /парцел/ VІІІ от кв.19 по плана на с.К., обл.Б., ведно със застроената в него двуетажна масивна жилищна сграда, на Н. Ф. Н., срещу задължението за поемане на цялостния глед и издръжка на прехвърлителя, докато е жив. Тъй като приобритателката по сделката е била женена към момента на сключването на договора/Удостоверение за сключен граждански брак- лист 91 от първоинстанционното дело/, правата са придобити в режим на СИО заедно с нейния съпруг – П. И. Н., като съответно солидарно са и поетите задължения от съпрузите за гледане и издръжка на прехвърлителя.

А. С.Б. е починал в хода на процеса/Акт за смърт № 9/01.06.2009г./, като съдът с Определение № 4070 от 22.12.2010г., е конституирал като страни в процеса на мястото на починалия съделител, правоприемниците на починалия А. С. Б.- Н. Ф. Н. и П. И. Н., двамата от с.К., обл.Б., по силата на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, като производството по отношение на урегулирания поземлен имот и жилищна сграда е отделено в отделно дело- гр.д. № 1690/2010г. по описа на РС Гоце Делчев.

Правото на участие на страната в производството е принцип, чието съблюдаване гарантира правото на защита и състезателност в процеса. Надлежното легитимиране на страните по делото е задължение на съда, тогава когато е налице необходимо другарство с оглед на предявения иск и засегнатите с него права, тъй като активната и пасивната легитимация по иска е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за правото на иск, за което съдът следи служебно. В настоящия случай налице е и оплакване изведено от пълномощника на жалбоподателите по въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, че не са конституирани като страни пред първата съдебна инстанция наследниците по закон на починалия в хода на процеса съделител- А. С. Б., а същите са задължителни другари в процеса.

В последните си съдебни решения, константна е практиката на ВКС на РБ, съответстваща на процесуалните норми на закона, че ако в хода на делбеното производство, спорното право/имота предмет на съдебната делба или идеални части от него/, бъдат прехвърлени чрез сделка в полза на трети лица, то съобразно чл. 226 ал.1 от ГПК, делото следва да продължи между първоначалните страни, а съгласно чл. 226 ал.2 от ГПК, приобритателят на правото може да встъпи или да бъде привлечен в производството в качеството му на трето лице. Той може да замести съделителят прехвърлител, само при условията на чл. 222 от ГПК - със съгласието на останалите сънаследници, като страни по делото. Противно на мотивите изложени от първоинстанционния съд, разпоредбата на чл. 226 от ГПК, не във всички случаи изключва приложението на нормата на чл. 75 ал.2 от ЗН, който предвижда че е нищожна делбата, която е извършена без участието на всички наследници и съсобственици. Прехвърлителна сделка на правата получени по силата на влязлото в законна сила решение по допускане на делбата не е забранена от закона, но извършена във втората фаза на делбения процес, същата предпоставя задължителното участие на прехвърлителя, като сънаследник в процеса по същинското извършване на съдебната делба, доколкото към този момент въз основа на влязлото в законна сила решение по допускането на съдебната делба, същото съставлява сила на пресъдено нещо по отношение на съда и на страните по делото досежно въпросите- между кои лица, за какви имоти и при какви квоти следва да бъде извършена съдебната делба, като делбения съд няма право да променя нито квотите на страните, нито участието на самите страни в делбения процес. Изложеното води до извода, че при условията на чл. 226 ал.1 от ГПК, втората фаза по същинското извършване на делбата следва да продължи, при задължителното участие на съделителети съсобственици, като в процеса страна е прехвърлителя по сделката, а не приобритателя по нея. /Р – 95- 2010г. на І г.о. на ВКС на РБ и др./. Съобразно чл. 227 от ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника – в случая това са наследниците на починалия А. С. Б. по закон.

Изложеното налага категоричния извод, че от една страна А. С. Б. е следвало да продължи да участва в процеса като страна в делбеното производство, а частните правоприемници е следвало да участват само като трета подпомагаща страна, за да бъдат обвързани от задължителната сила на съдебното решение във втората фаза на делбата, а от друга страна, след смъртта на съделителя А. С. Б., доколкото е предявен иск за делба, неговите наследници по закон е следва да бъдат конституирани в процеса, тъй като същите са необходими и задължителни другари, с процесуалното право да участват в образуваното гражданско производство, да навеждат доказателства и лични или чрез процесуален пълномощник по делото, да отстояват законните си права и интереси. Това е така и поради обстоятелството, че независимо от изхода на делото, те като наследници на починалия съделител, следва да бъдат обвързани от задължителната сила на постановения съдебен акт. Същевременно, видно от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, съдът с постановеното Определение № 4070 от 22.12.2010г. по гр.д. № 1690/2010г. по описа на РС Гоце Делчев, не е конституирал като страни в делбения процес – наследниците по закон на А. С. Б., а погрешно е конституирал като страна в процеса, частните правомприемници на допуснатия до делба недвижим имот- Н. Ф. Н. и П. И. Н., които към този момент е следвало да запазят качеството си на трета подпомагаща страна в процеса.

При постановяването на първоинстанционното решение, без участието на надлежна страна по делото, налице е порок обосноваващ обжалването му като неправилно, а не като недопустимо. В такива случаи за въззивната инстанция не съществува възможност нито по отменения, нито по новия ГПК, за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Небходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд, като спрямо него като лишена от участие в първата съдебна инстанция, следва да се повторят процесуалните действия, извършени пред първостепенния съд без тяхното участие, освен ако не ги потвърди, и едва след това да се пристъпи към произнасяне по съществото на въззивните оплаквания в жалбата./т. 17 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

В настоящия случай първоинстанционният съд, преди да постанови обжалваното съдебно решение, незаконосъобразно е отказал да уважи искането по реда на чл. 227 от ГПК, да конституира като страни в процеса наследниците по право на починалия съделител А. С. Б., като погрешно е заключил че същите не са необходими другари по делото. Следва да бъде отменено определението с което въззивният съд е дал ход на настоящото делото по същество, да бъде възобновено производството по делото във фазата на събиране на доказателства. Следва да бъдат издирени служебно от съда и конституирани като страни по делото в качеството на страни по делото наследниците по закон на А. С.Б., като на същите бъде дадена възможност да се запознаят с процесуалните действия извършени по делото от първоинстанционния съд във втората фаза по извършването на съдебната делба, да направят своите доказателствени искания, както да наведат своите доводи и възражения съобразно процесуалните им права и защитата на техните права и законно интереси в процеса. След конституирането на надлежните страни в делбения процес, следва да бъде насрочено от въззивния съд открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си за даване ход по същество по в.гр.д. № 991/2012г. по описа на ОС Б..

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното производство във фазата по събиране на доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА Община С., Област Б., да представи по делото Удостоверение за наследници на б.ж. на село К. - А. С. Б., ЕГН *, починал на 29.05.2009г./Акт за смърт № 9/01.06.2009г./, както и Удостоверения за наследници на починалите братя и сестри на А. С. Б., тъй като същият не е имал деца от брака си и няма низходящи наследници, като негови наследници по закон са неговите братя и сестри.

ЗАДЪЛЖАВА Община С., да представи по делото имената на наследници по закон на б.ж. на село К. - А. С. Б., ЕГН *, починал на 29.05.2009г./Акт за смърт № 9/01.06.2009г./, както и адресите на тези от тях, които живеят на територията на същата община.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: