№ 12011
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110161295 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
31.10.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №61295 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.342 от ТЗ.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от .........
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, сграда ......., представлявано от ......-
1
Изпълнителни директори, чрез адв.С. С. от САК, срещу Ц. А. Д., с която се иска да се
признае със сила на пресъдено нещо дължимостта на сумата от общо 406,30 лв.,
представляваща задължение по Договор за наем на мобилно устройство от 18.08.2020г. и
стойността на придобиване на мобилно устройство- Xiaomi Redmi Note 9-4/128GB, сключен
чрез онлайн платформата www.addict.tech, подписан с квалифицирани електронни подписи
от страните, със срок: 12 мес, при месечна наемна цена от 23,90 лв. с ДДС. Посочено е, че
договорът е прекратен на 17.02.2021г. с имейл, изпратен по електронната поща, поради
неизпълнение от страна на ответния лизингополучател, за периода: м.11.2020г.- м.01.2021г.,
като предмет на претенцията са незаплатените месечни наемни вноски за целия срок на
договора, за периода: м.11.2020г.- м.06.2021г., ведно със стойността на придобиване на
устройството от 191,20 лв. с ДДС. Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
назначения му особен представител адв.В. М. от САК, с който се оспорва основателността
на предявения иск, като се твърди, че не е доказано сключване на правоотношение между
страните за конкретна вещ и надлежното й предаване на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на разпечатан на хартия договор за наем на
движима вещ 00NM3MM39TE, подписан дигитално чрез ел. подписи от страните, с предмет:
предоставяне за временно и възмездно ползване на мобилно устройство- Xiaomi Redmi Note
9-4/128GB, цвят: Green, срещу месечна наемна цена от 23,90 лв., с ДДС, платима чрез
кредитна карта, с минимален срок на действие: 12 мес., при цена на придобиване от 191,20
лв.
Издадено е съдебно удостоверение в полза на ищеца, с което се е сдобил с информация
от квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги ‚Евротръст технолоджис“ АД
относно информация за логото на ел. подпис, положен върху представения договор, като е
посочено, че ответникът притежава квалифициран ел. подпис, с който на 18.08.20220г., в
08:57:27 ч., с посочен сериен номер, с валидност до 04.08.2020г. е подписан файл със
заглавие „Ц. А. Д.- 277“, чрез онлайн платформата Аddit.
Видно от справка от куриера ......... по повод на предоставени пощенски услуги на
ищеца е, че 19.08.2020г. е извършен успешен разнос на пратка, съдържаща горния мобилен
телефон , с посочен получател ответника по делото.
Ищецът представя 3 бр. фактури за месечните задължения по договор на ответника от
общо 23,90 лв., за периода: м.08.2020г.- м.10.2020г., с извършени плащания от ответника,
както и 3 бр. фактури, за периода: м.11.2020г.0 м.01.2021г.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.342, ал.1 от ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Страните договарят периода на
ползване на вещта и начина и сроковете за изплащане на лизинговото възнаграждение. При
изтичане срока на действие на договора за лизинг лизингополучателят следва да върне
обекта на лизинга или да упражни правото си по чл.342, ал.3 от ТЗ. Задължение за връщане
на предоставената за ползване лизингова вещ лизингополучателят има и при разваляне на
сключения договор по негова вина. С прекратяване на договора за лизинг отпада
основанието, на което лизингополучателят държи вещта. В случая следва да се приеме, че е
налице надлежно сключено по ел. път правоотношение по отдаване под формата на лизинг
на мобилно устройство и предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя. Видно от
представените писмени доказателства е че са извършвани плащания по правоотношението
от лизингополучателят. Не се установява изпълнение на задълженията на последния за
2
периода след м.10.2020г. Ищецът претендира по същество задължение за неустойка от
215,10 лв., формирана от сбора на лизинговите вноски до края на срока на действие на
договора, както и стойността на лизинговия актив от 191,20 лв. Доказателства за връщането
на последния от лизингополучателя не са налице. Съгласно чл.9.6.1 от ОУ на ищеца, в
случай на прекратяване на договора за наем, поради неизпълнение от наемателя и при
условия, че наемодателят е получил продукта в състоянието, в което е предаден,
наемодателят има право да начисли на наемателя неустойка в размер на неплатените
месечни наеми до изтичане на минималния наемен срок. Съгласно чл.9.6.4. от ОУ, в случай
на прекратяване на договора за наем и невръщане на продукта на наемодателя, последният
има право на неустойка в размер на стойността на придобиване на съответния продукт от
наемателя минус платените наеми до датата на прекратяването. Следва да се приеме, че
горните хипотези са уредени алтернативно, като при невръщане на лизинговата вещ се
поражда задължение за заплащане на неустойка за лизингополучателя в размер на
придобивната стойност на актива. В настоящия случай не се явява приложима разпоредбата
на чл.9.6.1. от ОУ, доколкото лизиговият актив не е върнат от лизингополучателя. При
предсрочно прекратяване на правоотношението лизингополучателят не дължи заплащането
на лизинговите вноски с ненастъпил падеж, поради прекъсване на договорното
правоотношение. При липса на неусточна договорна клауза за това исковата претенция
подлежи на уважаване до сумата от 119,50 лв., която е разликата от стойността на
придобиване на актива от 191,20 лв. минус сбора на заплатените 3 бр. месечни лизингови
плащания от ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо
294,12 лв., съобразно сторените съдебно- деловодни разноски ищеца, както следва: за
държавна такса в двете съдебни производства от общо 100 лв., сума от общо 600 лв.-
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и
депозит за особен представител от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц. А. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......... ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, сграда .......,
представлявано от ......- Изпълнителни директори, съществува вземане за сумата от 119,50
/сто и деветнадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща задължение по Договор
за наем на мобилно устройство от 18.08.2020г. и за стойността на придобиване на
устройството, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в
съда- 25.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11449/2021г. по описа на
СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения размер от 406,30 /четиристотин и шест лева и тридесет стотинки/ лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. А. Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......... ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, сграда ......., представлявано от
......- Изпълнителни директори, сума в размер общо на 294,12 /двеста деветдесет и четири
лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в
3
исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4