МОТИВИ
КЪМ НАХД 1421/19..
Производството е образувано по
внесено постановление от прокурор при РП Пазарджик с искане И.А.Д. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „ГЛОБА“ за извършеното от него престъпление по чл. 345, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл.140 ал.1 и чл. 143 ал.15 от ЗДвП и чл. 2 от
Наредба 1-45 от 24.03.2000г на МВР за регистриране,отчет,спиране от движение и
пускане в движение,временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата,теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно за
това, че на 21.04.2109 г. на АМ Тракия в района на километър 88, обл. Пазарджик,
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“, с peг. № *******,
който не е бил регистриран по надлежния ред предвиден в чл. 140, ал.1 и чл. 143
ал.15 от Закона за движение по пътищата и чл. 2 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г.
на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 28 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение с искане за постановяване на решение, с което
обвиняемият бъде призната за виновен и освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал.1 от НК , като му се наложи административно наказание
глоба.
Обвиняемият не оспорва
възприетото в постановлението, признава го и настоява за снизхождение при
определяне на глобата.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
През 2018г
обвиняемият И.Д. решил да закупи лек автомобил марка Мазда с per. № *******.
Моторното превозно средство било собственост на свидетелката Нина Тотева. След
като двамата уговорили цената за вещта, сделката била сключена в гр.
Чирпан,където бил съставен договор за продажба на МПС. Същият бил изготвен по
предвидения в закона ред, в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
продавач и купувач.
При
изповядването на сделката на обвиняемия в
качеството му на купувач било обяснено, че следва в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила на свое име с регистрационен номер издаден от с-р Пътна
полиция Пловдив.
Скоро
време след като придобил собствеността на превозното средство обв. Д. заминал
да работи извън страната. Завръщайки се в края на 2018г отново не изпълнил
задължението си за пререгистрация на лекия автомобил,а продължил да го
управлява на цялата територия на страната с регистрационните табели, с които го
бил закупил.
На
21.04.2019г обвиняемият поел управлението на автомобил в посока от гр. София за
гр. Пловдив като около 14.30 часа наближил километър 88. По същото време в този
район се намирал свидетеля К.В.- мл.автоконтрольор. Последният извършил
проверка по регистрационния номер, от
която станало видно, че МПС с per № ******* било с прекратена регистрация.
Поради
тази причина св. В. и колегата му В., подавайки звуков и светлинен сигнал
указали на водача да спре за извършване на проверка. След като се позиционирали
на безопасно място служителите на МВР извършили проверка на документите на
водача и на превозното средство и съставили АУАН, че управлява МПС, което не е
регистрирано по съответния ред.
При
тези констатации тази проверка станала повод за образуване на ДСП против обвиняемия
за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. След приключване на разследването той е
предаден на съд за такова престъпление.
Съставомерността
на последното – в обективно и субективно отношение е категорично установена,
предвид събраните по делото по надлежен ред доказателства на ДСП доказателства, ценени на
основание чл. 378, ал.2 от НПК. Доказателствената съвкупност е сформирана вкл.
със съдържащите пълни самопризнания обяснения на обвиняемото лице, което взема
участие в съдебната фаза на процеса, както и показанията на свидетелите В. и
Тотева и приложените писмени
доказателства ( АУАН, справки от СПП) .
Така
събраните в ДСП доказателства и обясненията на обвиняемия в с.з., не са
противоречиви и еднопосочно и допълващи се взаимно визират ясно всички елементи
от състава на инкриминираното престъпно деяние.
При
така обсъдените данни се налага правният
извод, че с действията си обвиняемото лице е осъществило от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК.
Съгласно
чл. 145, ал. 2 ЗДП -приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.Собственикът не е изпълнил това си
нормативно задължение, въпреки , че е бил надлежно и своевременно предупреден
за съществуването му ( л. 16 от ДСП - показанията на св. Тотева).
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
Редът за регистрация е подробно
регламентиран в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В чл. 2 от горната Наредба е указано, че: „Моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената
„Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните
дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите
лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.“ А чл. 12 от
същата Наредба гласи, че: ,,3а първоначална регистрация на ново превозно
средство собственикът представя: писмено заявление за регистрация, издадено по
служебен път; документи за придобиване на собствеността с данни за
идентификация на превозното средство; документ за самоличност за физическите
лица; документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, табелите с
регистрационен номер, ако са ползвани такива; изискуемите документи по чл. 3,
ал. 1 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова
такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени
отпадъци, приета с ПМС № 120 от 2008 г.“. Процедурата не е била предприета и
осъществена по отношение на управлявания от обвиняемия автомобил.
Обвинението
се доказва по категоричен и безспорен начин от еднопосочните и взаимнодопълващи
се доказателства .
Субективната
съставомерност също е несъмнено установена. Установено е несъмнено, че обвиняемият
е съзнавал, че управлява МПС, което не е било регистрирано по надлежния за това
ред . Обвиняемият е съзнавал качеството си на водач на МПС и липсата на
регистрация на МПС.Съзнавани са пряко обществено -опасните последици, предвиждани
и целени .
Обоснованата
съставомерност на деянието обоснова и постановеното решение, с което Съдът
призна обвиняемото лице за виновно в извършване на престъплението, за което е
предадена на съд.
Налице
са, както правилно настоява представителят на РП и защитника ,основанията по чл. 78а, ал.1 от НК с оглед вида и размера на полагащото се наказание за това престъпление, а
и съдебният статус на обвиняемото лице,
както и липсата на съставомерни имуществени вреди,които да са останали
невъзстановени.
Така,
като констатира основанията по чл. 78а, ал.1 от НК Съдът освободи обвиняемото лице от
наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба. При отмерването й Съдът има предвид необременения
съдебен статус - л.31 и липсата на данни за други противоправни прояви , в
противовес на които се явява единствено неправоспособността на водача, за което
обаче ще следва да понесе съответната наказателна отговорност.
При
преценката на тези критерии и липсата на значими отегчаващи отговорността
фактори, Съдът прие, че съответна на извършеното деяние е глоба в размер на 1000
лева, тя се явява достатъчно и справедливо възмездие за извършеното деяние и
обезпечава постигането на целите по чл. 12 ЗАНН.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..