№ 189
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Юлиана М. Христова
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600314 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. ИВАНКА ШКОДРОВА
При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ ПАСКОВА и с участието на ПРОКУРОРА ЮЛИАНА
ХРИСТОВА от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 314 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: влязла в сила на 11.12.2024 г. присъда от 18.06.2020 г. по НОХД № 7860/2019 г.
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с която И. С. М. с ЕГН
********** е бил признат за виновен в извършването на 08.03.2019 г. на престъпление по
чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е бил осъден съобразно чл. 54 от НК на три
години лишаване от свобода (при законов диапазон от три до 10 години), чието изпълнение е
било отложено под условие по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години.
Присъдата е потвърдена изцяло с решение № 834 от 11.12.2024 г. по ВНОХД №
4186/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.
Внесено е на 17.02.2025 г. в РС искане (НД, л. 3-8) за възобновяване на наказателното
1
дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от (името на) лице, оправомощено съобразно
чл. 420, ал. 2 от НПК – от (името на) осъдения за престъпление от общ характер М., който не
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК.
Искането, като постъпило в РС на 17.02.2025 г. (НД, л. 3), е подадено в 6-месечния
срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на
присъдата в сила, т.е. от 11.12.2024 г., и изтича на 11.06.2025 г.
Искането съдържа молба за възобновяване на делото, след това – за отмяна на
въззивното решение, и след това - или за оправдаване на осъдения с позоваване на чл. 18, ал.
3 от НК (принципно предвиждащ ненаказуемост), или за връщане на делото за ново
разглеждане от второинстанционния съд, или за намаляване на наказанието на осъдения от
възобновителния състав с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за лишаването от свобода и с
намаляване на изпитателния срок.
В молбата се твърди неправилно прилагане на закона, съществено нарушаване на
процесуални правила от въззивния съд и явна несправедливост на наказанието.
Според подалия молбата защитник нарушенията на закона от въззивния съд се
изразяват в следното:
Неправилно СГС е приел, че осъденият не се е отказал от довършване на
престъплението по собствена подбуда – защото свидетелите В. С. и Б. Г. (подгонили,
преследвали, настигнали и задържали осъдения в близост до местопрестъплението) не били
упражнили принуда спрямо осъдения да изхвърли чантата, отнета малко преди това от
пострадалата Д. Г..
Неправилно СГС не е приложил чл. 58, б. „а“ от НК – тъй като деянието е определено
като опит по чл. 18, ал. 1 от НК.
Според подалия молбата защитник процесуалните правила са нарушени от въззивния
съд съществено по следния начин:
Не е посочено нито в обвинителния акт, нито в присъдата предложението (едно от
двете) на чл. 18, ал. 1 от НК, за чиято хипотеза е бил обвинен и осъден М..
Не е разкрита обективната истина – защото не било проведено разпознаване по реда
и със средствата на НПК нито с пострадалата като разпознаващ, нито със свидетелите като
разпознаващи.
Не са посочени противоречията в доказателствените средства (непосочени и в
молбата за възобновяване), а показанията на пострадалата и на двамата извършили
граждански арест свидетели (В. С. и Б. Г.) са тълкувани превратно.
Неубедителни са съображенията за неприемане на доброволен отказ от страна на
дееца да довърши престъплението.
Не са обсъдени „в подробности“ доводите и възраженията на защитата на осъдения.
Липсват конкретни мотиви относно наложеното наказание и защо не се приема
хипотеза на чл. 55 от НК.
Според подалия молбата защитник явната несправедливост на наказанието се
изразява в силната му завишеност - предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, като същевременно степента на обществена опасност на деянието е ниска
(опит, поради което няма никакви имуществени вреди при много ниска стойност на
предмета на грабеж; нисък интензитет на използваната сила; липса на особен механизъм на
извършване) и степента на обществена опасност на дееца е също ниска (млад човек, с добро
обществено положение и положителни характеристични данни).
В съдебните прения във възобновителното производство защитникът поддържаше
искането съобразно изложените в него доводи, а прокурорът заяви, че няма основания за
възобновяване на наказателния процес.
2
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери, че не са
налице твърдените в искането за възобновяване нарушения на материалния закон от страна
на въззивния съд, предвид следното:
Обосновано – с позоваване на значимите установени факти, и поради това –
правомерно, СГС е приел, че в случая не е налице отказ на дееца от довършване на
престъплението по собствена подбуда. Без каквато и да е опора в законовите разпоредби е
твърдението на защитника, че осъденият се е отказал доброволно да довърши
престъплението по конкретна причина - защото извършилите граждански арест свидетели В.
С. и Б. Г. не били упражнили принуда спрямо осъдения той да изхвърли ограбената
непосредствено преди това във времето чанта на пострадалата. Изискуемата от чл. 18, ал. 3,
б. „а“ от НК собствена подбуда на дееца да се откаже от довършване на престъплението се
отнася до формиране на негова собствена воля за това, без резултат от външна намеса,
особено пък – принудителна. Свидетелите С. и Г. са преследвали осъдения до настигането,
физическото му залавяне и последвалото му задържане до идването на полиция и едва в
края на това преследване осъденият е изхвърлил ограбената малко преди това чанта. Актът
на това изхвърляне правилно е преценен от СГС както предвид времето на извършването
му, така и предвид значението на ситуацията на преследване на осъдения и ясно
осъзнаваемите (включително – за М.) уличаващи последици на това чантата да бъде у
осъдения и към момента на физическото му спиране и задържане.
Няма нарушение на материалния закон чрез неприлагането от въззивния съд на чл.
58, б. „а“ от НК (текстът няма алинеи): този текст предвижда възможност, не и задължение
за съда при наличие на хипотеза на опит; неприлагането на чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55 от НК е
мотивирано от въззивния съд по надлежен и убедителен начин.
Не са налице и твърдените в искането за възобновяване съществени нарушения на
процесуални правила от страна на въззивния съд:
Нито прокуратурата, нито съдът са имали задължение да посочат цифрово коя от
двете хипотези на чл. 18, ал. 1 от НК се вменява на осъдения (чрез посочването на
„предложение“). Текстово приложената хипотеза на чл. 18, ал. 1 от НК е изписана пределно
ясно чрез възпроизвеждане на законовата формулировка, а също така – и чрез детайлно
описание на конкретните факти, обосновали прокуратурата да твърди, а съдът – да приеме,
за установена съответната хипотеза на опит. Съобразно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, строежът на текстовете в
закона е чрез разделението им на членове, те – на алинеи, алинеите – на точки, а точките –
на букви. Няма нормативен акт, предписващ на правораздаващите органи да
свръхдетайлизират цифровото описание на престъплението. В конкретния случай е посочена
съответната правна норма – чл. 18, ал. 1 от НК, а текстовото описание на деянието
категорично ясно определя коя от двете хипотези на текста е вменена на осъдения.
Няма нарушение на изискването на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната
истина, включително – поради непровеждането на разпознаване именно по реда на чл. 169 –
чл. 171 от НПК. Такова разпознаване в конкретния случай не е било практически
необходимо. Съобразно приетото за установено (и) от въззивния съд, непосредствено след
като осъденият е отнел чантата с намиращите се в нея вещи от пострадалата Д. Г.,
привлечените от нейните викове свидетели В. С. и Б. Г. са преследвали и задържали именно
осъдения, чиято самоличност е била установена на място от малко по-късно дошлите
полицаи – в присъствието и на пострадалата, и на свидетелите С. и Г.. Обвързването именно
на осъдения с нападението над пострадалата чрез посочването му от нея е извършено във
време и на място в непосредствена близост с местопроизшествието, а в подкрепа на нейните
изявления са били и тези на свидетелите С. и Г.. Относно обстановката на възприемане от
пострадалата на осъдения са изложени убедителни съображения и във връзка с видимостта,
и във връзка с продължителността, и във връзка с естеството на възприетите белези; всички
тези обстоятелства съвкупно правилно са били преценени като достатъчни за
идентификация на осъдения от страна на пострадалата почти веднага след нападението над
3
нея.
От инстанционните съдилища не са установени противоречия, особено пък –
съществени, както вътрешно за всяко отделно доказателствено средство, така и между
отделни доказателствени средства. Същевременно аналитично-синтетичната дейност на
СГС при обсъждане на доказателствените средства се характеризира с изчерпателност,
последователност и коректност спрямо съдържанието на всяко отделно доказателствено
средство и спрямо съвкупното съдържание на общата доказателствена маса, като е налице и
прецизно мотивирана преценка за значението на установените факти и за правното им
определяне.
На настояването на подалия искането за възобновяване защитник доводите на
защитата да бъдат обсъдени именно в „подробности“ не съответства конкретно процесуално
предписание към съда; нормата на чл. 305, ал. 2 от НПК е стриктно спазена от
първоинстанционния съд; нормата на чл. 339, ал. 1 от НПК задължава въззивния съд да
посочи „кратко“ съдържание на доводите на страните – което определя и минимума на
обсъждането в мотивите; прегледът на мотивите на въззивното решение установява заемане
на обоснована и убедителна позиция по всички въпроси, предвидени в чл. 102 от НПК.
Налице са мотиви на въззивния съд относно размера на наложеното наказание;
направеното в искането за възобновяване твърдение за липса на конкретност на тези мотиви
е необосновано.
Няма и явна несправедливост на наложеното наказание. Размерът на определената
санкция – минималната предвидена в чл. 198, ал. 1 от НК, съответства на съотношението на
тежестта на посочените и от първоинстанционния съд, и от въззивния съд противовесни
влияещи на отговорността обстоятелства; СГС е отчел и допълнителни отегчаващи
отговорността обстоятелства спрямо преценката на СРС; изпълнението на лишаването от
свобода за три години е отложено под условие по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
В обобщение и заключение: Настоящият състав по възобновително производство
установи, че не са налице твърдените в искането за възобновяване нарушения на закона,
съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието -
тъй като второинстанционният съд е изложил изчерпателни, последователни, прецизни и
убедителни съображения защо приема определени значими факти за установени, какво е
правното им определяне и какво следва да е наказанието на конкретния осъден за
конкретното деяние; искането за възобновяване е неоснователно.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 17.02.2025 г. за възобновяване на наказателно
дело – ВНОХД № 4186/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД-НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5