Решение по дело №2898/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 15
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20201000502898
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова

Камелия Първанова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502898 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 3631/19.06.2020г, постановено по гр.д.№ 4813/2017г по описа на СГС,
е отхвърлен предявеният иск от П. И. У. с ЕГН **********, срещу ЗАД „Асет Иншурънс”
АД, с ЕИК *********, за заплащане на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 150 000лв.,
частичен иск от 250 000лв., за застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 26.08.2016, около 20.10ч в гр.София,
на бул. „Тодор Александров”, в района на кръстовището с ул. „Одрин”, по причина на
виновното и противоправно поведение на В. Г. Д., водач на л.а. „Мерцедес Конекто”, с рег.
№ *******, ведно със законната лихва от 26.08.2016г до окончателното плащане. Осъден е
П. И. У. да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
6 346лв. за разноски.
Решението е обжалвано от П. И. У., представляван от адв.Н.Д. от САК, с доводи, че е
неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Сочи, че в исковата молба е посочено, че на 26.08.2016г в
гр.София движещият се по бул.”Тодор Александров” водач на автобус с марка „Мерцедес”,
на кръстовището с ул. „Одрин”, в нарушение на правилата за движение е предприел
маневра ляв завой, в резултат на което движещият се срещу него по път с предимство–бул.
„Тодор Александров” мотоциклет „Сузуки”, управляван от П. У., се е блъснал в него,
поради което виновен за ПТП е водачът на автобуса, който извършвайки маневра завиване
наляво, не се е убедил, че няма други МПС и е отнел предимството на мотоциклетиста.
Позовава се на събраните по делото доказателства от които се установява, че водачът на
1
автобуса не е изпълнил задължението си по чл.26 и чл.28 ЗДвП да подаде светлинен сигнал
и не е съобразил поведението си с правилото на чл.36, ал.2 ЗДвП, без да изпълни вменената
му от ЗДвП преценка, че управлявайки тежко и бавно ускоряващо МПС с големи габарити,
при предприетата маневра завой „наляво” ще заеме и трите ленти за движение в насрещното
платно, изискваща поради това по-висока скорост да завърши завоя безопасно за другите
ППС. Поддържа, че независимо, че с решение по НОХД № 11729/2017г на СГС водачът на
автобуса е бил признат за невиновен за нарушение на правилото на чл.37, ал.1 ЗДвП и
оправдан по повдигнатото обвинение, то при ПТП може да се реализират няколко форми на
изпълнително деяние, някои от които се осъществяват с действие, а други-чрез бездействие.
В наказателното производство на водача В. Д. е било повдигнато обвинение за
нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП, като за това нарушение е бил признат за невиновен и
оправдан. Задължителната сила на присъдата касае деянието, което е включено в състава на
престъпление по което е оправдан дееца, за което гражданският съд не разполага с
процесуална възможност да преразглежда въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца. За останалите извън пределите на факти, включени
в състава на престъплението от обективна страна, за гражданския съд не съществува
ограничение да ги разгледа. Възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че
твърдения за допуснати нарушения на чл.28 ЗДвП и чл.36, ал.2 ЗДвП не са били наведени с
исковата молба и поради това не се обхващат от предмета на гражданския спор. Претендира
да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Ответникът по жалбата ЗАД „Асет иншурънс”, представляван от юрисконсулт В.Б. и
адв. Н.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че са
правилни изводите на първоинстанционния съд, че в исковата молба ищецът е навел
твърдения единствено за нарушение от страна на водача на автобуса на чл.37, ал.1 ЗДвП,
като при маневра ляв завой в посока ул. „К.Величков” е нарушил правилата за движение по
пътищата и не е пропуснал движещия се срещу него и по пътя с предимство мотоциклет
„Сузуки”, в резултат на което е настъпило ПТП. Съгласно чл.37, ал.1 ЗДвП при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Новите твърдения за
нарушение на чл.28 и чл.36, ал.2 ЗДвП са наведени с писмената защита, което е недопустимо
по правилата на ГПК.
Не е налице хипотезата за разглеждане на изпълнително деяние, различно от това по
приключило с оправдателна присъда наказателно производство, само ако са въведени други
фактически действия по друг състав, различен от разгледания от наказателния съд.
Алтернативно сочи, че твърденията за нарушение на чл.36, ал.2 ЗДвП са
неоснователни, тъй като водачът на автобуса е преминал с управляваното от него ППС през
кръстовището по единствения възможен път наляво-от лентата за завиване наляво на
бул.”Т.Александров”, съобразно габаритите на автобуса, и е навлязъл в дясната част на
пътното платно по ул.”Одрин”, а не в частта за насрещно движение, няма данни за
извършвани други маневри, които да осъществяват завой наляво по по-дълга от
регламентираната в случая траектория, както и да е навлязъл не в дясната, а в лявата част на
ул. „Одрин”.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
2
неоснователна.
Ищецът по делото-П. И. У. е посочил в исковата молба, че на 26.08.2016, около
19.30ч, в гр.София, на кръстовището между бул. „Тодор Александров” и ул. „Одрин”, В. Г.
Д., управлявал МПС-автобус, марка „Мерцедес”, модел „Конекто Ж”, с рег. № *******, при
маневра ляв завой в посока ул. „К.Величков” нарушил правилата за движение като не е
пропуснал движещия се срещу него и по пътя с предимство мотоциклет “Сузуки”, модел
„ЖСХ Р 600” с ДКН № *******, управляван от водача П. У.. Били му причинени в резултат
от ПТП множество телесни повреди. Проведено е било стационарно лечение, при което
пострадалият е изгубил 1/3 от кръвта си. По спешност е бил опериран, проведено е лечение
на тазовите счупвания. Не е можел да се обслужва сам, не се е възстановил от уврежданията.
Отговорността за ПТП е на водача на автобуса, който е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност”с ответното дружество. Претендирал е да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди –болки и страдания, изключителни затруднения при ежедневните
движения, изживян шок и ужас, проблеми със съня и силно главоболие, страх от
претърпяната катастрофа, липса на социален живот-в размер на 150 000лв., частичен иск от
250 000лв.
Ответникът по делото- ЗАД „Асет иншурънс”, представляван от юрисконсулт В.Б. и
адв.Н.Д. от САК, е оспорил исковата претенция. Оспорил е твърдения механизъм на ПТП,
че е настъпило по вина на водача на автобуса. Посочил е, че ПТП е настъпило в зоната на
регулирано със светофарна уредба кръстовище, че водачът на автобуса започнал маневрата
завиване наляво за неговата посока на движение, а трите ленти в насрещното платно за
движение, са били свободни до предишното кръстовище, поради което водачът на автобуса
Д. не е нарушил правилата за движение с извършването на маневрата. Мотоциклетистът се е
движел с превишена скорост за населено място поради което не е могъл да спре преди
мястото на удара, съкратил е времето за реакция на водача на автобуса и е станал причина за
настъпване на ПТП. Възразил е срещу началния момент на претендираната законна лихва от
26.08.2016г.
С решението първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че постановената присъда по НОХД за оправдаване на водача на застрахованото
ППС е задължителна за гражданския съд.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Фактическият състав включва
виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, настъпили вреди,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия
причинител и застрахователя.
Видно от решение № 565599/12.12.2018г, постановено по НОХД № 11729/2017г на
СРС е, че е признат В. Г. Д. за невиновен в това, че на 26.08.2016г, около 20.10ч, в гр.София,
при управление на автобус-марка „Мерцедес”, с рег.№ 5975НС, по пътното платно на
бул.”Тодор Александров”, с посока на движение от бул. „Хр.Ботев” към бул. „Константин
Величков”, при маневра завой наляво за навлизане в друг път в района на кръстовището с
ул. „Одрин”, нарушил правилата за движение по пътищата чл.37, ал.1 ЗДвП: „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, като реализира ПТП
с движещия се насрещно по бул. „Тодор Александров”, с посока от бул. „К.Величков” към
3
бул. „Хр.Ботев”, мотоциклет-марка „Сузуки”, с рег. № ***** с водач П. И. У., и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклета. Решението е
влязло в сила на 28.12.2018г.
Представеното решение по НОХД на основание чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът се е произнесъл за
осъществяването на деликт по чл.37, ал.1 ЗДвП за причиняване на ищеца на вреди, като е
приел, че не е била нарушена разпоредбата, тъй като пострадалият се е намирал в зоната на
стоп линията на предишното кръстовище, поради което за В. Д. не е възникнало задължение
да пропусне мотоциклетиста.
Възраженията, че в исковата молба е посочено, че водачът на автобуса е нарушил
други разпоредби на ЗДвП, поради което е причинил виновно ПТП, са неоснователни, тъй
като изложеното в исковата молба е, че „нарушението се изразява в не пропускане на
движещия се срещу него и по пътя с предимство мотоциклет”, което изцяло се отнася към
фактическия състав на разпоредбата на ч.37, ал.1 ЗДвП –„При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства”. Няма уточнения на други нарушения на
ЗДвП, които да са причинили настъпването на ПТП, а такива са наведени едва в
представената писмена защита пред първоинстанционния съд. Допустимо би било да се
разгледа друго, различно от горепосоченото нарушение на ЗДвП –„ пропускане насрещно
движещо се ППС”, тъй като само тогава не би се проявила задължителната сила на
произнасянето на наказателния съд. От цитираното по-горе твърдение в исковата молба за
противоправно поведение на В. Д. не може да се приеме, че е налице липса на тъждество
между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес, тъй като относно поведението на дееца наказателният съд е
определил съответната правна квалификация, обосновала конкретна наказателна
отговорност.
При неустановяване на противоправно поведение на застрахования водач исковата
претенция по чл.432, ал.1 КЗ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на застрахователното дружество се дължат разноски за пред
въззивната инстанция на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.78, ал.8 ГПК ГПК. Следва да бъде
осъден П. И. У. с ЕГН да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс” АД, с ЕИК ********* сумата от
450лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3631/19.06.2020г, постановено по гр.д.№ 4813/2017г по описа
на СГС, с което е отхвърлен предявеният иск от П. И. У. с ЕГН **********, срещу ЗАД
„Асет Иншурънс” АД, с ЕИК *********, за заплащане на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 150 000лв., частичен иск от 250 000лв., за застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 26.08.2016, около
20.10ч в гр.София, по бул. „Тодор Александров”, в района на кръстовището с ул. „Одрин”,
по причина на виновното и противоправно поведение на В. Г. Д., водач на л.а. „Мерцедес
Конекто”, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 26.08.2016г до окончателното
плащане и е осъден е П. И. У. да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс” АД на основание чл.78,
4
ал.3 ГПК сумата от 6 346лв. за разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.78, ал.8 ГПК ГПК П. И. У. с ЕГН ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Асет Иншурънс” АД, с ЕИК ********* сумата от 450лв. за
юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5