Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Д.Ж.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000089 от 04.06.2023г. , издадена от старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ-С..

Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й при неспазване на изискуемата форма на акта и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същата не съдържала всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, била немотивирана, а последното я лишавало от възможността да организира защитата си. В заповедта липсвало описание на фактическата обстановка, дата и място, при които се твърдяло да е предоставила за управление собственото си МПС на неправоспособно лице, и кога било установено това обстоятелство. Жалбоподателката сочи, че не и е известно посоченото в заповедта обстоятелство К. Х. К. да е лишен от правоуправление по административен ред. Сита, че дори и формално да е налице правно основание за издаване на оспорената заповед, то същата противоречи на целта закона. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ-С., не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед №23-0351-000089 от 04.06.2023г. , издадена от старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ-С., на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, на Д.Ж.П. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ Х3 с рег. № ******* на собственик за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни.

От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че жалбоподателката като собственик на лек автомобил БМВ Х3 с рег. № *******, е предоставила управлението му на лице без СУМПС, а именно на К. Х. К. от гр.С., чието СУМПС е отнето по административен ред със ЗППАМ №23-0351-000024 от 2023г. по описа на РУ С.. Описаното в оспорената заповед отнемане на СУМПС на К. Х. К. по административен ред се потвърждава от издадената спрямо него ЗППАМ №23-0351-000024 от 10.02.2023г., представена по делото. Видно от същата, във връзка с извършено на 10.02.2023г. нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на К. Х. К. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В този смисъл са и данните по представената за последния Справка за нарушител/водач.

Видно от представеното заверено копие от Акт за установяване на административно нарушение от 04.06.2023г., Серия GА, бл.№******, същият е съставен против К. Х. К. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че на 04.06.2023г. в 23.37 часа в гр.С. , по ул.“***“ при кръстовището с ул. „***“ в посока метанстанция, управлявал МПС с рег. № *******, собственост на Д.Ж.П., без да притежава СУМПС.

Оспорената ЗППАМ е връчена на Д.Ж.П. на 14.06.2023г.

Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена на 20.06.2023г. директно пред Административен съд Хасково.

По делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Х. К..

Свидетелят заявява,че живее на съпружески начала с жалбоподателката. Сочи,че на четвърти юни тази година Д. била излязла с приятелки. Около десет часа свидетелят огладнял и излязъл с нейната кола без да я пита, като ключът за колата бил на портмантото. Тогава го спрели полицаите. Попитали го дали всичко е редовно с колата и той им отговорил, че е редовно. Съставили му акт за това, че бил без книжка, че е неправоспособен. Бил без книжка заради една снимка за превишена скорост, което се случило през същата година. Д. не знаела, че нямал книжка, защото се било случвало и друг път. И преди бил лишаван от правоуправление, имали скандали и за това решил да й го спести. Свидетелят сочи,че след като му съставили акта, се прибрал вкъщи с автомобила. Връчили му акта вечерта, а сутринта дошли да свалят номерата на колата. Не носели документ, с който да покажат, че прекратяват регистрацията или, че ще свалят регистрационните табели. В 7.00ч. сутринта дошли тези, които му съставили акта, Д. била вкъщи и тогава разбрала. Полицаите казали, че трябва да свалят номерата на колата, защото е неправоспособен и колата е на нейно име. Не издали документ за свалянето им, само дописали в написания предната вечер акт, че свалят табелите. На жена му тогава не написали нищо. По-късно и връчили ПАМ, че прекратяват регистрацията на автомобила. За времето до връчването на ПАМ автомобилът бил при тях без регистрационни талони и без регистрационни табели. Свидетелят заявява също, че от съвместното съжителство с жалбоподателката имат дете на 6 години, което ходи на детска градина и процесният автомобил е единственият им такъв. Д. ходела на работа , придвижвали се с такси и тя доста мърморела.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На първо място съдът счита, че е налице основание оспорената заповед да се прогласи за нищожна, доколкото не се доказа да е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Независимо от указаната му доказателствена тежест по чл.170 , ал.1 от АПК , както и от конкретното указание по чл.170, ал.5 от АПК, че не сочи доказателства в кое звено, съотв. сектор/група в РУ-С. към ОДМВР-Хасково е заеманата от него длъжност, с оглед преценка за надлежното му оправомощаване да издава ЗППАМ от вида на процесната, ответникът не представи такива.

В представената оправомощителна Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково е налице очертаване със зелен маркер на т.11 от същата, което обаче не представлява надлежно доказателствено средство за установяване компетентността на издателя на оспорения акт, а освен това предполага тълкуване от страна на съда, което е недопустимо.

Предвид гореизложеното, не може да се направи категоричен извод дали ответникът действително е сред лицата, визирани в Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, които са оправомощени да издават ЗППАМ от вида на процесната, поради което следва да се приеме, че оспореният акт е издаден при неспазване на изискването по чл.146, т.1 от АПК. Доколкото липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта, оспорената заповед следва да се обяви за нищожна.

Наред с горното, съдът констатира и наличие на основания, водещи до незаконосъобразност на същата.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма. От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице с отнето по административен съд СУМПС, вкл. се съдържа посочване на ЗППАМ, въз основа на която е временно отнето СУМПС на К. Х. К., управлявал автомобила на жалбоподателката. Действително, не е посочена датата, на която е осъществено това управление, но в конкретния случай така допуснатото нарушение не може да се определи като съществено. От показанията на разпитания по делото свидетел Казаков се установява, че последният е управлявал процесния автомобил на 04.06.2023г. и за извършеното на тази дата нарушение му е бил съставен акт /приложен към административната преписка/, които обстоятелства са станали известни на жалбоподателката още на следващия ден, при отнемане на регистрационните табели на автомобила, което е един от способите по чл.172, ал.2 от ЗДвП за налагане на ПАМ, а именно по т.3 от разпоредбата. Освен това, дори и да не беше допуснато, посоченото нарушение не би довело до резултат, различен от разпоредения с оспорената заповед.

В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Посочен е и адресатът на приложената ПАМ.

Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:

Приложима в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установено управление на моторно превозно средство от лице с отнето СУМПС, което обстоятелство е безспорно установено от представената ЗППАМ №23-0351-000024 от 10.02.2023г., издадена по отношение на К. Х. К.. Действително в оспорения акт не е посочено дали тази заповед е влязла в сила, но в случая това обстоятелство е без значение, доколкото заповедта е с предварително изпълнение.

Независимо от горното, съдът счита, че оспорената заповед противоречи на материалния закон.

Съгласно чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година. В процесната заповед е посочено, че регистрацията на ППС се прекратява „за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни“. Подобно определяне на продължителността на ПАМ е в противоречие със закона. Конкретизирайки, че ПАМ се прилага за 180 дни, ответникът е определил срок, какъвто в ЗДвП не се предвижда. Дори и да се приеме, че административният орган е имал предвид минималния 6 – месечен срок на ПАМ, то следва да се отчете, че същият, броен в месеци, изтича на 06.12.2023г. като изчислен в дни, се равнява на 183 дни. Така с конкретизацията, че ПАМ се прилага за 180 дни, срокът на същата е несъответен на минималния такъв от 6 месеца. При това положение, оспорената заповед се явява несъответна материалния закон, което обуславя отмяната ѝ на основание чл.146 т.4 от АПК.

Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.3 и т. 4 от АПК. С оглед констатирания порок, обосноваващ нищожността ѝ, същата не следва да се отменя, а следва да се обяви за нищожна.

При този изход на производството на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 610.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 600.00 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се споделя, доколкото същото е под минимума, определен в чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000089 от 04.06.2023г. , издадена от старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ-С..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Д.Ж.П. *** , направените по делото разноски в размер 610.00 (шестстотин и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: