№ 51272
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110129819 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от И. Б. Б. против ответника В. М.
З..
Предявен и иск за осъждането на ответника да заплати обезщетение на ищцата за
причинените й неимуществени вреди от публикация в личния Ф. профил на ответника,
както и на интернет сайт.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който
оспорва местната подсъдност на делото пред СРС и твърди, че по правилата както на
чл. 105 ГПК, така и на чл.115, ал.1 ГПК компетентен да разглежда делото се явява
Районен съд – П., където е постоянният адрес на ответника и от където е извършено
публикуването на посочената интернет страница.
Съдът намира следното:
Според чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл.
105 ГПК и по чл. 115, ал. 1 ГПК може да се повдига от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба. В случая ответникът е направил възражение за местна
неподсъдност на делото на СРС в законоустановения преклузивен срок, поради което
съдът е компетентен да се произнесе по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. Видно от извършената
справка за регистрирани адреси на ответника, последният е с постоянен адрес в гр. П..
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК, исковете за вреди от непозволено
увреждане могат да се предявят и пред съда по местоизвършване на увреждането.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС за определяне на подсъдността по
чл. 115, ал. 1 ГПК на искове за вреди от деликт, извършен чрез публикация в интернет,
1
изразена в Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г.о
и Определение № 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г.о. ,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, под „местоизвършване на деянието“ по
смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното
деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се
проявили последиците от това деяние.
Настъпването на вредата обаче е завършващият елемент на непозволеното
увреждане. Когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления
или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните
деликти с това, че при него липсва пространствена връзка между деянието и точно
определено географско място. Разпространените изявления или информация стават
достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са
почти неограничени по брой и на територията на целия свят. Съставите на ВКС са се
позовали и на решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела
C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл. 5, т. 3 от Регламент 44/2001, като са приели,
че то е приложимо по аналогия.
В случая няма спор, че постоянният адрес на ответника е в гр. П., като същият
сочи, че именно от дома си в гр. П. е извършено и процесното публикуване. От
ищцовата страна не се твърди деликтното деяние да е извършено в териториалния
обхват на Софийски районен съд, нито се сочат доказателства за това. Ето защо следва
да се приеме, че местоизвършването на деянието е в гр. П., а там е и постоянният
адрес на ответника по чл. 105 ГПК. Само за пълнота трябва да се отбележи, че според
трайната практика на ВКС /Определение №350 от 24.06.2011 г по ч.гр.д.. №325/2011 г,
ГК , ІІІ ГО на ВКС, Определение №4343 от 08.12.2022 г по ч.гр.д. №4381/2022 г, ГК ,
ІV ГО на ВКС и др./ местната подсъдност по чл.115, ал. 1 ГПК по искове за
непозволено увреждане е според мястото на извършване на деянието, а не според
мястото на настъпване на вредата, ако двете места са различни. В случая е без
значение дали неимуществените вреди на ищеца /възприемането на процесните
публикации/ са настъпили в гр.София от действия на ответника в гр. П.. В този смисъл
е и практиката на СГС /така напр. Определение № 10463/05.09.2023 г. по в. ч. гр. дело
№ 9544/2023 г. по описа на СГС и др./
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да
бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд гр.
П., поради което и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29819 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. П..
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд П. след влизане в сила на
определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3