Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 278/5.12.2019 г.
гр. Ямбол, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 375 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е.М.И. ***, чрез
пълномощника си адв.Д. Д. против Решение № 2153-28-50/04.10.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с
вх. № 1012-28-255/11.09.2019 г. против разпореждане №2174-28-167#1/20.08.2018 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.95, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна и е възобновена на основание
чл.97, ал.2 от КСО от 06.06.2017 г. пожизнено по заявление, подадено на 06.06.2017
г.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, т.к. КСО е в сила от
01.01.2000 г., а спирането на пенсията е от 01.07.1997 г., в противоречие е с
основни принципи на държавното обществено осигуряване и е несправедливо пенсията
да бъде спряна за това, че лицето е пребивавало повече от шест месеца зад
граница, макар и да съществува такъв регламент в КСО. Поради това се иска да се
отмени решението и потвърденото с него разпореждане, като се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание за оспорващия се явява адв.Д., която подържа посочените в жалбата
съображения за материална незаконосъобразност на оспорения акт и направените искания.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. претендира за
потвърждаване на постановеното решение, по съображения посочени в писмен
отговор, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По молба подадена
на 21.12.1992 г. от Е.М.И. е издадено Разпореждане № 020122/
22.01.1993 г. на РУ “СО“ –Ямбол, с което от 06.08.1992 г. на лицето е
отпусната пожизнено лична пенсия за изслужено
време и старост, която е получавана редовно до месец юни 1997 г.
Няма спор между страните, че
от 01.07.1997 г. И. не е получавала пенсията си поради отсъствието от страната,
което се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства-Заявление
за напускане на страната по чл.40а, ал.1 от ЗЗО с вх.№
280451701296701/10.08.2017 г.; Митническа декларация; Заявка № 950228 19 за
участие в Поклонническо пътуване; Заявление за завръщане в страната с вх.№
280461701296767/10.08.2017 г.; Декларация от 10.08.2017 г. по § 19 от ПЗР на
ЗЗО и Паспорт Серия *, № ******* на Е. М.И..
След завръщането си в страната
Е.И. *** заявление с вх.№ 2107-28-36/06.06.2017 г. с искане да бъде
възстановена личната й пенсия.
В тази връзка е издадено разпореждане №2174-28-167#1/20.08.2018 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.95, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна и е възобновена от 06.06.2017 г.
пожизнено на основание чл.97, ал.2 от КСО по заявление, подадено на 06.06.2017
г.
Против разпореждането Е.И. е подала жалбата с вх. №
1012-28-255/11.09.2019 г., която е оставена без уважение с Решение № 2153-28-50/04.10.2019
г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, получено лично от пълномощника на заявителя
с известие за доставяне на 08.10.2019 г.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение
№ 2153-28-50/04.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Е.М.И. ***-28-255/11.09.2019 г. против разпореждане №2174-28-167#1/20.08.2018 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.95, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна и е възобновена от 06.06.2017 г. пожизнено на основание чл.97, ал.2 от КСО по заявление, подадено на 06.06.2017 г.
В съответствие с
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в
кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт
при спазване на процедурата визирана в закона.
В
административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които
да опорочават издаденото решение. Не са налице и противоречия с
материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл.21,
ал.1, б.“г“ от ППЗП (отм., в сила от доп., бр. 76 от 1996 г. до 01.01.2000 г.)
пенсията се спира, когато не е получена шест последователни месеца, освен ако е
учащ се в чужбина или е на възраст до 18 години и живее в чужбина или
пенсионерът е пребивавал зад граница повече от шест месеца.
По силата на
чл.99, ал.1, т.3 КСО (Обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) пенсията
се спира когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца.
При безспорно
установена фактическа обстановка, че И. не е получавала пенсията си в периода 01.07.1997
г.-06.06.2017 г., т.е. повече от шест месеца, правилно административният орган както
в разпореждането, така и в решението се е позовал и е приложил посочените относими
правни норми, действали в съответния времеви период, за да постанови спиране
пенсията на лицето.
По своята правна
същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен
характер, като по същество се цели да се избегнат неоснователни плащания по държавното
обществено осигуряване. При спиране пенсията продължава да се дължи като
полагаща се на пенсионера при съобразяване с настъпилите погасяващи правото на
получаване на пенсията обстоятелства, за разлика от случаите на прекратяване на
пенсията.
От своя страна
нормата на чл.97, ал.2 КСО предвижда, че пенсията се възобновява или се
възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването
й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването
му - когато срокът е пропуснат, което е дало основание на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол да възобнови пенсията считано от 06.06.2017
г. – датата на подаване на заявлението на Е.И..
Ето защо като се
е съобразил с действалите по време приложими правни норми административният
орган е постановил правилен акт, който не страда от твърдяната в жалбата
материална незаконосъобразност.
Не е налице и
противоречие с принципите на държавното
обществено осигуряване, т.к. понастоящем със заявлението от 06.06.2017 г. е направено
искане само да бъде възобновена/възстановена личната пенсия на основание чл.97 КСО, но не и за изплащане на пенсията, поради което в издаденото разпореждане и
потвърждаващото го решение няма произнасяне по този въпрос, който да бъде
обсъждан и в настоящото производство.
На следващо
място и доколкото справедливостта е правнорелевантна само в изрично
предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящия, то нито подлежи на
преценка, нито е основание за порочност на издадения административен акт.
Предвид
посоченото Решение №
2153-28-50/04.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Е.М.И. ***-28-255/11.09.2019 г. против разпореждане №2174-28-167#1/20.08.2018
г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.95, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна и е възобновена от 06.06.2017 г.
пожизнено на основание чл.97, ал.2 от КСО по заявление, подадено на 06.06.2017
г., е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия,
при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице
нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Е.М.И. ***, чрез пълномощника си адв.Д. Д.,
съдебен адрес:***, к.306 против Решение № 2153-28-50/04.10.2019 г. на Директора
на на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. №
1012-28-255/11.09.2019 г. против разпореждане №2174-28-167#1/20.08.2018 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.95, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна и е възобновена от 06.06.2017 г.
пожизнено на основание чл.97, ал.2 от КСО по заявление, подадено на 06.06.2017
г.
ОСЪЖДА Е.М.И.
***, чрез пълномощника си адв.Д. Д., съдебен адрес:***, к.306 да заплати на ТП
на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете