Решение по дело №1535/2012 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   375                2013г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор Желязко Г. изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1535/2012г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.Г.В.,***, чрез адвокат Ж.И., с адрес за призоваване гр.***, е оспорил решение № 253/18.06.2012г. постановено по АНД № 180/2012г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 4940/27.10.2010г. на началника на РПУ Несебър. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3, предл.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 100лв. и за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.181, т.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. Твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени оспореното решение, а по съществото на спора да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се явяват, не се представляват и не изразяват становище.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, жалбата за неоснователна, а обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

Касаторът е наказан за това, че на 19.10.2010г. в 12,57ч. в гр. Несебър до бензиностанция „Лукойл” посока колелото, управлява лек автомобил рег.№К6019АТ, със скорост 71 км/ч, при ограничение 50 км. Въведен с пътен знак Д11. Скоростта е фиксирана с радар ТР-4 366-02 и показано на водача. Касаторът твърди, както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция, че наказанието му е определение като не е взета предвид разпоредбата на чл.756, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, защото констатираната скорост, с която е управляван автомобила си е 71 км/ч, а съобразно посочената разпоредба на Наредбата, максимално допустимата грешка при проверка на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал е +/- 1 км/ч или +/- 1% за скорости над 100км/ч, като съобразно втората алинея на същия член радарния скоростомер трябва да може да извършва измервания с грешка, която не надвишава допустимата в първата алинея в температурен обхват, включващ най-малко обхвата от 0 градуса по Целзий до 50 градуса по Целзий. Касаторът твърди, че ако е отчетена в неговия случай допустимата грешка, визирана в тази разпоредба, то нарушението ще попада в санкцията, визирана в т.2 на чл.182, ал.1 от ЗДвП, а не в т.3, по която е санкциониран, защото превишението ще бъде в диапазона от 11 до 20 км/ч. На това възражение районния съд на практика не е отговорил, поради това за настоящия касационен състав не е ясно, чрез потвърждаване на наказателното постановление, защо районния съд е приел възражението за неоснователно.

Настоящият състав счита, че възражението е основателно по следните съображения:

Допустимата грешка при проверка на скоростта, чрез радарните скоростомери е нормативно уредена в посочената разпоредба на чл.756, ал.1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В конкретния случай следва да се приложи първата хипотеза за допустима грешка +/-1 км/ч, тъй като отчетената скорост е под 100км/ч. От разпоредбата на втората алинея, става ясно, че допустимата грешка е включена в отчетения резултат, т.е. резултатът съдържа тази допустима грешка, ако скоростомера е надлежно калиброван и ако скоростта е измерена в температурния обхват от 0 до 50 градуса по Целзий.

Доказателства за това, че процесния скоростомер е преминал последваща проверка успешно в надлежна лаборатория са събрани от районния съд на л.20 от делото. А за това, че проверката е извършена във визирания температурен обхват за настоящия състав не са нужни специални доказателства, тъй като това е станало на 19.10.2010г., а през този месец от годината най-ниската и най- висока температура не преминава визирания температурен обхват. След като е нормативно регламентирано, че при тези предпоставки скоростомера измерва скоростта с указаната допустима грешка, когато отчетената скорост е такава, че при прилагане на допустимата грешка деянието ще се квалифицира като по-леко наказуемо нарушение, в сравнение със случая, в който не се отчете допустимата грешка, то според настоящия състав, наказващия орган следва в полза на субекта на нарушение да отчита допустимата грешка -1км/ч. В случая е констатирана скорост от 71 км/ч при прилагане на допустимата грешка надолу (-1км/ч) скоростта следва да е 70км/ч, а превишението над максимално допустимата е 20 км/ч. Този извод обосновава санкнциониране на лицето по реда на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 30 лв.(в приложимата редакция на разпоредбата), вместо по т.3 с глоба в размер на 100лв.

         След като административнонаказващият орган не е приложил правилно материалният закон и не е подвел констатираното нарушение под правилната санкционна норма, чиито състав процесното деяние е осъществило, той е постановил порочно НП, което е следвало да бъде отменено, в частта за това нарушение. Районният е приел, че оспореното пред него НП в тази част е законосъобразно, поради което решението на съда в тази част следва да се отмени, а по съществото на спора – да се отмени НП за наложеното на касатора наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3, предл.1 от същия закон.

         Решението на районният съд е неправилно и в частта относно потвърждаването на НП за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, за което на касатора на основание чл.181, т.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

         В нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП липсва каквото и да е описание на това нарушение. При описание на обстоятелствата наказващият орган е описал само тези, които касаят нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е посочил нищо за твърдянато нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Допуснатото от органа нарушение е на процедурата по издаване на НП и е съществено, защото нарушава правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

         По изложените съображения обжалваното решение на РС-Несебър следва да се отмени изцяло, а по съществото на спора - да се отмени НП.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение от 253/18.06.2012г. постановено по АНД № 180/2012г. на Районен съд Несебър, вместо него постановява:

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4940/27.10.2010г. на началника на РПУ Несебър.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: