Р Е Ш Е
Н И Е № 447
гр.Пловдив,
08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 283/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
12369/01.03.2017г. на А.С.А. /приложена по в.гр.д. №1369/2018г. на ПОС/ срещу
решение № 376/07.02.2017г. по гр.д. № 17617/2015 г. на Районен съд - Пловдив,
ХІІІ гр.с. с което е допусната съдебна делба между Б.Б. и А.А. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №56784.511.949.2.5.- апартамент в *** с площ от
59,53 кв.м. при квоти ½ ид. част
за Б.Б. и ½ ид. част за А.А..
Решението се обжалва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на делото е било прекратено
производството по предявения иск за постановяване относителна недействителност
по отношение на прехвърлянето на ½ ид. част от процесния имот с договор
за покупко-продажба на 12.12.2012 г., като при това положение правната сделка
би следвало да се приеме за действителна. По отношение на приложеното дело на
Окръжен съд - Пловдив, в което е признато за нищожно саморъчното завещание,
съставено от общия наследодател П.К. в полза на сестрата Р.Б., силата на пресъдено
нещо на това решение не се простира по отношение на приобретателя А.А., който
не е бил страна по делото на ОС Пловдив, в което завещанието е обявено за
нищожно.
Сочи се, че съдът не следи служебно за
недействителността на сделката, освен когато последиците на сделката са явно
несъвместими с обществения ред, за което се сочи решение на Върховен касационен
съд, на Съда на ЕС, като при това положение не е ясно дали първостепенният съд
приема, че договорът на А.А. е изцяло или частично нищожен и на какво правно
основание.
Сочи се, че са допуснати процесуални нарушения.
Съдът не се е произнесъл с определение по всички въпроси по делото относно
допускане на доказателствата. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск за делба. Претендират се разноските за въззивната
инстанция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Б.Б., с
който същата се намира за неоснователна, а решението за правилно и обосновано.
Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от Р.Б. -
трето лице помагач на страната на ответника, с който въззивната жалба се намира
за допустима и основателна, като се сочи практика на ВКС в тази насока. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск за делба.
Претендират се направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
По силата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му
част, тоест в случая изцяло. При анализа на предявеният иск съдът намира
решението за недопустимо.
Предявен е бил иск за делба на
наследствен апартамент оставен от общият наследодател П.К. само един от
сънаследниците Б.Б. срещу А.А., който е приобретател
по договор за покупко-продажба от 12.12.2012г. на процесния апартамент от
втория сънаследник Р.Б., която се е легитимирала като собственик на апартамента
със саморъчно завещание на общия
наследодател П.К.. С влязло в сила решение
на ОС Пловдив по гр.д. №1927/2013г. е прогласено за нищожно - ненаписано и неподписано от
завещателката П.К. саморъчното завещание в полза на Р.Б.. В този процес
като страна не е бил конституиран приобретателят А.А..
Срещу
продажбата на наследствения апартамент Б.Б. първоначално е завел установителен
иск за относителна недействителност на продажбата по отношение на ½
идеална част от апартамента, като по-късно в процеса с молба от 14.01.2016г.
/л.25/ е уточнил исковата си молба в смисъл, че иска само делба на имота, без
произнасяне по установителен иск за относителна недействителност, като явно е
поддържал само такова възражение по чл.76 от ЗН, без да е предявил изричен
установителен иск по този повод. В хода на делото сънаследничката
Р.Б. е била конституирана като трето лице помагач на страната на ответника
/л.53/.
В своето решение РС Пловдив
приема, че направеното възражение по чл.76 от ЗН за относителна
недействителност на продажбата по
отношение на ½ идеална част от апартамента от Р.Б. на А.А. е основателно
и допуска делбата между Б.Б. и А.А. при квоти ½ ид. част за Б.Б. и
½ ид. част за А.А..
Така постановеното решение е в
противоречие с точка 1 и 2 на ТР №1/19.05.2004г. по т.д. №1/2004г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че под страх от нищожност на
делбата - чл.75 ал.2
от ЗН, при релевиране на
относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в
процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба,
както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН. В казуса като главна страна в
процеса не е участвала Р.Б. сънаследникът-прехвърлител на процесния апартамент. Нейното
участие в делото като трето лице помагач на страната на ответника не удовлетворява
изискването на това задължително за съдилищата решение. Това е така, защото в
мотивите на горното решение се приема, че сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по
отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане
със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните
по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът
по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в
отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият
се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на
сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във
втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се
падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и
приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли
права. Прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. От което следва извода, че ако
съдът приеме основателност на иска или възражението по чл.76 от ЗН делбата се
извършва между сънаследниците, а прехвърлителната сделка е цялостно
недействителна, а не частично недействителна, само за наследствената част на
сънаследника непрехвърлял правата си в съсобствеността. Тоест делбата следва да
се допусне между сънаследниците, а това няма как да стане ако един от тях е
само трето
лице помагач на страната на ответника, както е в казуса.
В същата насока на мисли е и т.6
от ТР
№1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че ако в първата
инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие е задължително
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение
и да връне делото на първата инстанция за ново разглеждане с участието на
необходимия другар. Решението е обосновано с това, че съдебният акт не
може да се санира чрез конституирането на задължителния другар във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната
за събиране на доказателства във въззивното производство, освен в предвидените изключения. Ако задължителният другар е
ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да
започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 от ГПК, за да реализира правото си на защита.
Макар и малко извън обхвата на
проверката за допустимост на решението въззивният съд следва да посочи, че
виждането на РС Пловдив, за това че решението на ОС Пловдив по гр.д. №1927/2013г. водено между сънаследниците Р.Б. и Б.Б., с което е прогласена нищожността на
саморъчното завещание направено от общата наследодателка П.К. в полза на Р.Б.
обвързва със сила на пресъдено нещо и неучаствалия в него като страна А. ***
приема, че по изключение тази сила на пресъдено нещо обвързва и трети лица,
например наследниците на страната, ето защо прилага това изключение и по
отношение на А.А.. Последният обаче не е наследник на Р.Б., та за него да важи
това изключение. Същият е частен правоприемник на правата на Р.Б., която му ги
е прехвърлила на 12.12.2012г. с договора за продажба, а горното дело на ОС
Пловдив гр.д. №1927/2013г. е заведено срещу Р.Б. по-късно на 18.03.2013г. /по
гр.д. №4386/2013г. на РС Пловдив изпратено по подсъдност на ПОС/., тоест след
като същата вече е била прехвърлила правата си на А.А.. Правната теория е
категорична, че при частното правоприемство – „правоприемникът не е обвързан от
СПН по дело, което е било водено от или срещу праводателя относно прехвърленото
право, след правоприемството“ /БГПП, София 2012г., стр.364/. В тази насока е
практиката на ВКС - Решение № 378 от
28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г. о. - Силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва
срещупоставените страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им
помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани
да им помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните
правоприемници на страните, като и частните им правоприемници, когато частното
правоприемство е настъпило след предявяването на иска. Така и Решение № 8 от 26.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 115/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 846 от
5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2009 г., I г. о. Ето
защо от силата на пресъдено нещо на горното решение на ОС Пловдив относно
нищожността на саморъчното завещание е обвързана само Р.Б., но не и А.А., който
има право да се брани срещу това възражение за нищожност на саморъчното завещанието
в настоящия процес.
Ето защо обжалваното решение
следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне на първата
инстанция за ново разглеждане с участието на необходимия другар. С оглед
обезсилването на решението в това производство разноски не се присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 376/07.02.2017г. по гр.д. № 17617/2015 г.
на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.с.
ВРЪЩА делото на Районен съд
- Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на необходимия другар Р.Г.Б..
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.