№ 5408
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506747 по описа за 2023 година
С Решение № 3117 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 35185/2022 г. по описа на СРС, 69
с-в, е осъден „Д.З.“ АД с ЕИК **** да заплати на „Г.“ЕООД с ЕИК **** сумата от 10
лева / частичен иск от обща сума 1756,38лева/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно
Каско“ с полица № 0312200340029158 /07.12.20г. по отношение на МПС-товарач марка
"CATERPILLAR 434Е" с peг. № В09767 , във връзка с опис-заключение за щета №
*********/21г. за събитие, настъпило на 26.11.2021г., ведно със законната лихва за
периода от 05.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, който го
обжалва в частта, с която искът е уважен, с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд намерил за
установено настъпване на покрит застрахователен риск по отношение на събитието
настъпило на 26.11.2021 г. с багер товарач с посочени характеристики. В случая
единствените данни за наличието на ПТП произхождат от твърденията на ищеца и не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед това и констатациите на
експерта по САТЕ почиват на предположения, а не на потвърдени и доказани данни.
Именно и поради това в проведеното на 29.11.2022 г. с.з. вещото лице заявява, че
увреждането на застрахованото ППС може да е настъпило и по друг начин от заявения
1
от застрахования – ищец. Поради това и при разрешаване на спора по същество съдът
не е следвало да кредитира напълно изводите на САТЕ за установяване настъпването
на застрахователното събитие. Неправилни са фактическите констатации на СРС и
това е довело до неправилни изводи за основателност на претенцията на застрахования
за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди. Изводите на
районния съд не отговаряли на събраните по делото доказателства и на закона. Моли
съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Г.“ЕООД, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед оплакванията в жалбата, съдът намира постановеното решение за
правилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от "Г."ЕООД срещу
„Д.З."АД иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 лева
/частичен иск от общо 1756,38 лева/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, клауза "Пълно Каско" на товарач
марка " CATERPILLAR 434Е" с peг. № В09767 за настъпило на 26.11.2021г. в срока на
покритие застрахователно събитие- при управление на процесния товарач по пътя от с.
Крумово за гр. Варна при леко отворено ляво стъкло на вратата на първа степен и при
разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил, от въздушната струя стъклото
се обърнало и се счупило, ведно със законната лихва за периода от 05.04.2022г. (датата
на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
оспорил предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско" между страните, но изрично е оспорил
настъпването на застрахователно събитие на 26.11.2021г., механизма на настъпване на
уврежданията, както и размера на вредите. В условията на евентуалност се е позовал на
2
клаузата на т. 14 от ОУ на договора, в която са посочени покритите от застрахователя
рискове. Отправил е искане за отхвърляне на иска.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено
застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме
определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие
да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в
уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106
КЗ.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ, са: 1.
Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията
за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата
на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника - застраховател е
да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на
договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя
да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.
Доводите на ответника, че в производството не е доказано настъпване на
застрахователното събитие – ПТП станало на посочената дата при описания
механизъм, съдът намира за неоснователни. В случая, при доказателствена тежест за
ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият е доказал пълно и главно
твърдението си за настъпило на 26.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП и с
посочения в исковата молба механизъм на настъпване, което според посоченото в т.14
от ОУ на сключената имуществена застраховка „Каско“ се явява покрит от
застрахователя риск. Покрити от застрахователя рискове са според примерното
изброяване в сочения текст кражба, грабеж, злоумишлени действия на трети лица-
щети, причинени от трети лица чрез механично въздействие, като са посочени удар с
предмет, надраскване, умишлено преобръщане на МПС, ПТП и други примерно
изброени въздействия с вредоносен характер върху имуществото.
Чрез представеното пред първата инстанция уведомление от водача на
застрахованото МПС, в което са посочени обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП и констатациите на експерта по САТЕ, приета пред СРС, която настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява механизма на събитието-
3
ПТП. В случая е бил налице инцидент с увреждане - счупване на стъкло на лява врата
на товарач „Катерпилар 434Е“ с peг. № В09767 при разминаване с насрещно движещ
се неустановен товарен автомобил, при което от въздушната струя стъклото се обръща
и чупи. Според вещото лице механизмът на настъпилото събитие е поради
разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил в по-близка дистанция поради
въздушна струя, намаляване на налягането и създаден вакуумен ефект по отношение на
стъклото на лява врата на багера.
Доколкото спорът касае хипотеза, при която събитието не се посещава от
органите на МВР и не се съставя протокол, при предявяване на претенцията по съдебен
ред и заявеното изрично оспорване, според настоящата инстанция, ищецът е доказал
механизма на настъпване на твърдяното събитие- ПТП, което както бе посочено се
явява покрит от застрахователя по имуществено застраховане риск.
Макар експертът да е посочил, че уврежданията на застрахованото ППС биха
могли да бъдат причинени и по различен от посочения от ищеца начин от страна на
застрахователя – ответник не са ангажирани доказателства за настъпване на събитие,
което е изключен от застраховката риск, евентуално за неизпълнение на договорно
задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.
Не е налице и твърдяното с отговора на исковата молба изключение на т.16.26 от
ОУ, доколкото ищецът с исковата молба е ангажирал доказателства за притежавано
валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория от водача-
обстоятелство послужило за отказ на застрахователя да заплати обезщетение за
настъпилите щети.
Според констатациите на СТЕ, размерът на разходите за отстраняване на щетите
нанесени в следствие на инцидента на процесния товарач „Катерпилар 434Е“ с peг. №
В09767 към 26.11.2021г. по средни пазарни цени възлиза на 1060 лв. с включен разход
за труд по подмяна на стъклото. С оглед това правилно и законосъобразно СРС е
уважил предявения иск за предявения размер за сумата от 10 лева, предявен като
частичен иск от общото вземане.
При тези фактически констатации и правни изводи, настоящият състав, намира
че постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 480
лв. /с вкл.ДДС/ - разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3117 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 35185/2022 г. по
описа на СРС, 69 с-в.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК **** заплати на „Г.“ЕООД с ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 480 лв. /с вкл.ДДС/ - разноски за въззивната
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5