Р Е Ш Е Н И Е
№ 262089
гр. Варна, 28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9231 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.М.Б., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ
за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:
сумата
от 26000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания настъпили
вследствие увреждане на здравето при настъпила на ***г. трудова злополука при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
увреждането до окончателно изплащане на задължението,
сумата
от 5166.99 лв. /пет хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени
вследствие на настъпила на ***г. трудова злополука при ответника, изразяващи се
в направени разходи за лечение (закупуване на лекарства, закупуване на
изкуствена става и съпътстващи операцията необходимости, разходи за пътуване от
*** до *** и обратно, закупуване на специални ортопедични обувки, бастун,
патерици и подлакътник), ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата
от 2816 лв. /две хиляди осемстотин и шестнадесет/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие на настъпила на ***г.
трудова злополука при ответника, изразяващи се пропуснати ползи (получени суми
за ползван отпуск по болест в по-малък размер спрямо трудовото възнаграждение,
което ищцата би получила за същият период), ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на
задължението.
С
определение от 27.11.2020г. З. „ А.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** е конституирано в качеството му на трето лице - помагач на
страната на ответника „Г.т.“ ЕАД, ***.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че до 21.04.2020г. работела при ответното дружество като кондуктор в градския транспорт по постоянен трудов договор.
На ***г. по време на работа първа смяна около 09:30 часа ищцата претърпяла трудова злополука. Автобусът, в който продавала билети и проверявала редовността на картите за пътуване, поддържал линия 17 и пътувал в посока ЖП гара. Управлявал го водачът С.И.У. Имало завой. Тъй като пътеката била заета от детски колички и много правостоящи, ищцата не успяла да се хване, залитнала, стъпила накриво и изпитала много силна болка в левия глезен. В болницата констатирали навяхване на левия крак и разтягане на ставните връзки. Ищцата била в отпуск по болест 57 дни, а с разпореждане от 10.09.2018г. на длъжностно лица при НОИ ТП – Варна, злополуката била определена за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО.
В края на м. октомври 2018г. ищцата тръгнала на работа, но през всичкото време болките в крака не отшумявали. Боляло я дори нощем и не можела да спи от това. На работа и при домашни занимания болката се усилвала до нетърпимост. Ищцата имала непрекъснато напрежение в тазовите и бедрените мускули, куцала, болял я гърбът. Започнали болки в коленете – първо в лявото, а след това в дясното, имала болка и в слабините и не можела да върви нормално. Клатела се и не нуждаела от бастун. Както се установило по-късно левият ѝ крак се скъсил с един сантиметър. Ищцата отново излязла в отпуск по болест. След продължителен отпуск по болест, при който медикаментозното лечение не помогнало ищцата била насочена за операция и подмяна на лявата тазобедрена става. Операцията била извършена в Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр.Плевен на ***г. Ищцата заплатила сума в размер на 3633.99 лева за изкуствената става и съпътстващите я необходимости за целта. На ищцата било обяснено, че факторите за това заболяване са много и от различно естество, но преживените от нея травми от трудовата злополука също допринесли за усложняване на състоянието ѝ.
След продължителен болничен отпуск (от 28.11.2018г. до 21.01.2020г.) ищцата се явила на освидетелстване от ТЕЛК. С решение от 10.02.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина- Варна“ била констатирана 61 % трудова нетрудоспособност и невъзможност ищцата да упражнява труд като кондуктор. След трудоустрояването ищцата била незаконно уволнена, с което била лишена от единствения ѝ доход – трудовото възнаграждение.
Ищцата поддържа, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука е 26000 лева. Травмите от злополуката усложнили здравословното състояние на ищцата, тях изтърпяла и продължавала да търпи силни болки при ходене, а и продължавала да ползва специални обувки, бастун, подлакътник и две патерици. В продължителен период от време ищцата не била полезна на семейството си и домашните следвало да я обслужват и да се грижат за нея.
Ищцата претърпяла имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 2816 лева, изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение, което щяла да получи за периодите, в които е ползвала болничен отпуск и полученото в тези периоди обезщетение.
Имуществени вреди за ищцата били и направените разходи във връзка с лечението на получените травми – закупуване на лекарства, пътувания до Плевен във връзка с извършената операция, закупуване на изкуствена става и помощни средства.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, претендира присъждане на направените по делото разноски и прави искания по доказателствата.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва, че ищцата на ***г. е пътувала в автобус на „Г.т.“ ЕАД изпълнявайки трудовите си задължения като кондуктор.
Ответникът оспорва получената на ***г. травма, във вида и размера, в които е получена, да е основание за възникналите в последствие болки в тазовата област, бедрените мускули, гърба, коленете и слабините. От представените с исковата молба доказателства се установявало, че ищцата най-малко година преди злополуката страдала от множество тежки заболявания, като коксартроза, гонартроза и диабет.
Оспорва се твърдяното скъсяване на крак с 1 см. да се е получило вследствие на процесната злополука. В началото на ***г. ищцата поискала от работодателя да бъде преместена на друга работа поради получени травми при падане, счупени ребра и скъсани мускулни влакна на крака.
Ответникът оспорва също травмата от трудовата злополука да е довела или спомогнала в голяма степен за налагане извършването на операция по смяна на тазобедрената става.
Предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди многократно надвишавал справедливата равностойност на обективно претърпените от ищцата болки и страдания, в резултат на претърпяната трудова злополука.
С отговора на исковата молба се въвежда възражение за съпричиняване и намаляване отговорността на работодателя по чл.201, ал.2 КТ. Излагат се твърдения, че ищцата е проявила груба небрежност, като е съзнавала опасността от контузия или счупване, но въпреки това лекомислено и самонадеяно продължила да работи в условия, които дори усилвали и усложнявали допълнително предпоставките за възникване на травматично увреждане.
Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител заявява, че не поддържа исковата претенция за направени разходи за лечение без да десезира съда от произнасяне по този иск, поддържа другите искови претенции, моли същите да бъдат уважени и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Третото лице помагач не изпраща представител. В писмена молба преди заседанието моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно
определение от 08.02.2021г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване, че към ***г. ищцата е работела по трудов договор при ответното
дружество на длъжност „***“. На посочената дата ищцата по време на изпълнение
на трудовите си задължения ищцата претърпяла травма на ляв крак, като
злополуката е призната за трудова с разпореждане № *** от ***г.
Към
доказателствата по делото са приобщени разпореждане № *** от ***г. и декларация
за трудова злополука подадена до ТП на НОИ Варна от работодателя на
27.08.2018г. /л.5-7/.
С исковата молба са представени болнични листи,
издадени на ищцата след извършени прегледи на 29.08.2018г.28.09.2018г. и
18.10.2018г. /л.9-11/.
В трите болнични
листа като причина за издаването им е посочена трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСИ и определен отпуск по болест за периода от 23.08.2018г. до 18.10.2018г.
или общо 57 дни.
С експертно
решение № ***г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ Варна на ищцата е определен 61%
неработоспособност за срок до ***г.
В решението се
посочва период на временна неработоспособност от ***г. до ***г., водещата
диагноза е „друга първична коксартроза“. В анамнезата е посочено, че ищцата от
дълги години е с проблеми и ограничения в лявата ТБ става и се оплаква от болки и ограничения на
движенията в дясната колянна става – напреднала гонартроза и страда от захарен
диабет тип 2 със затлъстяване /л.25/.
В изготвена от
работодателя производствена характеристика от ***г.е посочено, че през годината
преди настъпване на инцидента ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност общо 120 дни /л.26-30/.
С молба от ***г.
ищцата е поискала от работодателя да бъде преназначена на друга свободна
длъжност, тъй като поради заболяване (счупване на 4 броя гръдни ребра и скъсани
мускулни влакна на дясното коляно) се налага да смени кондукторската работа по
възможност с друга /л.31/.
Ответното
дружество е представило програма за провеждане на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа и заверени копия от дневниците за инструктаж по
безопасност и здраве при работа и за инструктаж на работното място, периодичен.
В дневниците са положени подписи от ищцата за преминат начален инструктаж на ***г.
и периодичен на ***г. /л.37-41/.
От представени с
отговора на исковата молба епикриза от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и амбулаторен лист № ***г. се установява, че
преди датата на инцидента ищцата се е оплаквала, че има болки в дясното коляно
повече от година, които са започнали спонтанно и се засилвали при физическо
натоварване на краката, както и е страдала от базедова болест преди инцидента
/л.32-33/.
На ***г. ищцата е
постъпила в Клиника по ортопедия и травматология при „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски“ гр. Плевен с
окончателна диагноза „кокасртрозис сисистра“, на същият ден е заплатила сумата
от 3633.99 лева по банкова сметка ***ение /л.12-13/.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначени съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертизи, както и са
допуснати гласни доказателства.
В показанията си
свидетелят П.М.П., брат на ищцата, заявява, че си спомня за трудовата злополука
претърпяна от сестра му. Свидетелят ходел в тях и видял, че тя не може да
върви. Ищцата споделила, че в автобуса е стъпила накриво. Ищцата била в гипс на
левия крак, като чорап, къс и по-малко от ботуш. В гипс била около две-три
седмици, а след това доста време била в отпуск по болест. Преди инцидента
ищцата идвала при майка си на лозето, ходела нормално, не ползвала бастун и
други помощни средства, а след това свидетелят водел майка им при ищцата.
По-късно била направена операция на ищцата в гр.Плевен, където направил смяна
на ставата. След като се върнала от смяната на ставата ищцата взела да се движи
с патерици, хвърлила бастуна и започнала да се движи с патерици. Свидетелят
завел ищцата и я върнал след операцията със своята кола, за което ищцата му
дала 250 лева за гориво. Ищцата дълго време била обездвижена, постоянно лежала
и затова напълняла. Към датата на заседанието продължавала да ходи с бастун и
със специални обувки.
Свидетелят С.И.У.
твърди, че е бил водач на автобуса, в който е настъпил инцидента с ищцата.
Свидетелят бил изпратен от обръщача на жп-гарата да вземе ищцата и пътниците от
автобус, който бил с повредени спирачки. Не си спомня колко хора е имало в
автобуса към момента на инцидента. Ищцата му казала, че при прескачане на
„пенсионерска количка“ е стъпила накриво, но свидетелят не е виждал количката и
не знае колко е била висока. Свидетелят предложил на ищцата да се обадят на
диспечер и да я освободят, но тя отказала и направили още един курс. След
три-четири дни ищцата се обадила на свидетеля да му каже, че го е писала за
свидетел на трудова злополука.
В заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се посочва, че на ***г.
по време на работа като кондуктор ищцата е получила травма на лявата глезенна
става. На същата дата при преглед в Спешен травматологичен кабинет при МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД е установено изкълчване на лявата глезенна става тежка
степен и се обсъжда счупване на външния глезен на лявата глезенна става.
Описаните травматични увреждания били резултат на внезапно форсирано извиване
на глезенната става при фиксирано стъпало и биха могли да се получат по начина описан
в исковата молба. Същите обуславяли трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период надхвърлящ един месец. Към момента на прегледа не са
налице данни за възникнали усложнения на травмата в областта на глезенната
става. Във връзка с травмата е проведена имобилизация на глезена, назначена е
терапия с нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства, покой,
назначени са физиотерапевтични процедури – лечение с нискочестотно магнитно
поле, лечение с нискочестотен ток и лечебна физкултура. Във връзка с
травматичното увреждане ищцата е следвало да ползва помощни средства, а именно
патерици и други. Преди инцидента ищцата е страдала от левостранна коксартроза
/дегенеративни изменения в областта на лявата тазобедрена става/, десностранна гонартроза
/дегенеративни изменения в областта на дясната колянна става/, захарен диабет
тип II със затлъстяване. Наличните дегенеративни изменения в
тазобедрената и колянната става обуславят болезненост и нарушение на походката.
Механизмът на получаване на травмата в областта на лявата глезенна става е
внезапно, форсирано извиване на подбедрицата при фиксирано стъпало, по начина
описан в исковата молба. Вещото лице
пояснява, че полученото при инцидента травматично увреждане е довело до
натоварване на другите стави на ищцата, но претърпяната злополука няма
отношение към необходимостта от извършване на операция по поставяне на
изкуствена тазобедрена става. Скъсяването на левия крак на ищцата е в резултат
на хроничното заболяване, поради износване на ставата. Болките от травмата на глезена при добра имобилизация,
при добро развитие на заболяването и при спазване на правилата да не се
натоварва крайника продължавали в рамките на 15-20 дни. Ищцата е била
обездвижена и не е натоварвала ставата в продължение на два-три месеца
/л.91-95/.
Вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза в заключението си посочва, че
среднодневното брутно трудово възнаграждение получавано от ищцата за периода от
м. 01.2018г. до м. 08.2018г. е в размер на 41.35 лева. Изчисленията са
направени с включени възнаграждения за клас и за храна, които имат постоянен
характер. В периода от 22.08.2018г. до 18.10.2018г. и за периода от
28.11.2018г. до 10.02.2020г. ищцата е получила обезщетения за временна неработоспособност
в общ размер на 11517.62 лева, от които за първия период 1521.50 лева. За
същите периоди ищцата би получила брутни трудови възнаграждения в общ размер на
13356.05 лева, ако е работела на длъжността, която е заемала при ответника,
като за периода от 22.08.2018г. до 18.10.2018г. би получила възнаграждение в
размер на 1612.65 лева. /л.104-107/.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като мотивирани, обективно и компетентно дадени и
неоспорени от страните по делото.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна намалена
работоспособност под 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя
работодателят отговаря имуществено независимо, от това дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ по своята правна същност е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностното
лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Съобразно изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест по делото, като в тежест на ищцата е възложено да установи при условията на пълно и главно доказване какви травматични увреждания е получила при настъпилата на 22.08.2018г. трудова злополука, както и че последвалите болки и страдания описани в исковата молба са в резултат на травмите от трудовата злополука. В тежест на ищцата бе да докаже, още, че извършената операция по подмяна на лява тазобедрена става е наложена за лечение на травма настъпила в резултат на трудовата злополука, както и размера на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В
тежест на ответника бе да установи твърденията си за наличие на
съпричиняване на вредите от поведението на ищцата /неспазване на основани
технологични правила и правила за безопасност, за които е запозната с проведени
инструктажи по безопасност и здраве при работа – начален и периодичен/, както и
твърденията си, че описаните в исковата молба лечение и операция и претърпени
болки и страдания свързани с тях са причинени от предходни тежки заболявания и
травми на ищцата..
Между
страните липсва спор, че към датата на инцидента ищцата е заемала длъжност „***“
при ответното дружество, по време на изпълнение на трудовите си задължения на ***г.
ищцата претърпяла травма на ляв крак, като злополуката е призната за трудова с
разпореждане № *** от ***г.
От
представената по делото медицинска документация, показанията на свидетеля П.П. и
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установи, че преди инцидента ищцата е страдала от левостранна
коксартроза /дегенеративни изменения в областта на лявата тазобедрена става/,
десностранна гонартроза /дегенеративни изменения в областта на дясната колянна
става/, захарен диабет тип II със затлъстяване. В резултат на претърпяната
трудова злополука ищцата е получила травма на глезена, който е бил обездвижен
за период от 15-20 дни, а ищцата не е натоварвала ставата повече от два-три
месеца. Останалите травми и свързаните с тях болки, страдания и медицински
разходи не са в резултат на претърпяната трудова злополука.
Дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили за работника
следствие на трудовата злополука следва да се определят от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Понятието справедливост не е абстрактно,
а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението.
Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са
вида и характера на увреждането, както и претърпените от ищеца болки и
страдания. В конкретния случай се установи, че ищцата е претърпяла травма на
левия глезен, който е бил имобилизиран за период от 15-20 дни и ищцата е била
обездвижена и не е натоварвала ставите за период от повече от два-три месеца,
като е ползвала помощни средства във връзка с травмата от трудовата злополука.
Ползвания от ищцата отпуск поради временна неработоспособност е в размер на 57
дни за периода от 23.08.2018г. до 18.10.2018г. През посочения период ищцата е
изпитвала болки и страдания, провеждано е лечение с физиотерапевтични процедури
лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение с нискочестотен ток и лечебна
физкултура, както и назначена терапия с нестероидни противовъзпалителни
обезболяващи средства. С оглед общоприетия критерии за справедливост при
определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият
състав на съда счита, че дължимото обезщетение за неимуществените вреди от
трудовата злополука е в размер на 3000 лева, като исковата претенция следва да
бъде уважена до този размер, а за горницата до пълния претендиран размер от
26000 лева да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Съпричиняването при допусната груба небрежност има
своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението.
Възраженията
на ответника, че с действията си работникът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат останаха недоказани. Трудовите задължения на ищцата
включват таксуване на пътниците в автобуса и придвижване в превозното средство
съобразено с броя пътници и техните вещи, местоположението им в автобуса и
възможните места за стъпване. Съдебното заседание е проведено в сравнително
отдалечен момент спрямо настъпилата трудова злополука, а дори и водачът на
автобуса заявява, че не е възприел конкретните факти при настъпване на
инцидента – движение на автобуса, брой пътници, вид и размер на количката,
която е прекрачена от ищцата, в коя част на автобуса се е намирала ищцата,
държала ли се е някъде при инцидента и др. При липса на данни за противоправно
поведение на ищцата не може да се сподели доводът на ответното дружество, че
всяко нараняване на кондуктора по време на работа ще се дължи непременно на
допусната груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения и
неизпълнение на задължението му да се държи по време на движение на автобуса за
да опази своето здраве. Тъй като се касае за стъпване накриво при прекрачване
на обект, а не за падане, травма от вида на получената от ищцата би могла да
настъпи независимо дали ищцата се е държала някъде по време на движение на
автобуса. Не следва да се приема за груба небрежност и опита на ищцата да
продължи трудовата си дейност след инцидента, тъй като от една страна липсват
данни това да е довело до усложнения на получената травма, а от друга страна
ищцата е посетила лечебно заведение на същият ден, след като се е уверила, че
получената травма е сериозна.
Исковата претенция за сумата от 5166.99 лв.
/пет хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие на
настъпила на 22.08.2018г. трудова злополука при ответника, изразяващи се в
направени разходи за лечение остана недоказана от събраните по делото
доказателства и следва да бъде отхвърлена изцяло. Процесуалния представител на
ищцата в хода по същество заявява, че не поддържа този иск, но доколкото съдът
не е изрично десеризан по реда на чл.232 и 233 ГПК се дължи изрично произнасяне
по иска.
По отношение на исковата претенция за обезщетение
за имуществени вреди претърпени вследствие на настъпила на 22.08.2018г. трудова
злополука при ответника, изразяващи се пропуснати ползи (получени суми за
ползван отпуск по болест в по-малък размер спрямо трудовото възнаграждение,
което ищцата би получила за същият период), то същата се явява доказана по
основание, но само за периода, в който ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност вследствие на трудовата злополука – от 23.08.2018г. до
18.10.2018г. Съгласно заключението на вещото лице за посочения период разликата
между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала на заеманата от нея
длъжност при ответника и получените обезщетения е в размер на 91.15 лева. При
изслушването си вещото лице извършва изчисления в откритото съдебно заседание
без да включи полученото от ищцата обезщетение от работодателя в размер на
62.60 лева, което води и до погрешен резултат на изчислението. За горницата над
91.15 лева до пълния претендиран размер от 2816 лева исковата претенция следва
да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай 143.72 лева.
На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ответникът също има право на разноски. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като с оглед изхода от спора същото следва да бъде присъдено в размер от 181.81 лева.
На основание чл.78, ал6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ВРС сумата от 206.38, представляваща дължими държавни такси съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 170 лева, както и сумата от 36.38 лева, представляваща разноски за заплатени възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважената част на исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания настъпили вследствие увреждане на здравето при настъпила на ***г. трудова злополука при ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението КАТО ОТХВЪЛЯ иска за разликата над 3000 лева до предявения размер от 26000 лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Б., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 5166.99 лв. /пет хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие на настъпила на ***г. трудова злополука при ответника, изразяващи се в направени разходи за лечение (закупуване на лекарства, закупуване на изкуствена става и съпътстващи операцията необходимости, разходи за пътуване от Варна до Плевен и обратно, закупуване на специални ортопедични обувки, бастун, патерици и подлакътник), ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 91.15 лв. /деветдесет и един лева и петнадесет стотинки/, обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие на настъпила на ***г. трудова злополука при ответника, изразяващи се пропуснати ползи (получени суми за ползван отпуск по болест в по-малък размер спрямо трудовото възнаграждение, което ищцата би получила за същият период), ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на вредата до окончателно изплащане на задължението КАТО ОТХВЪЛЯ иска за разликата над 91.15 лева до предявения размер от 2816 лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 143.72 лв. /сто четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.Б., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление *** сумата от 181.81 лв. /сто осемдесет и един
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 206.38 лв. /двеста и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща дължими държавни такси и разноски за заплатени възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: