№ 266
гр. С., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200967 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №563820-
F585263/02.07.2021г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован се
представлява от упълномощен процесуален представител, който не се явява в
съдебно заседание. Изпраща становище по съществото на делото, с което
моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Моли да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
1
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.01.2021г. свидетелите Х.Г. и М.К. извършили проверка на
търговски обект бензино- газстанция, находяща се в гр. С., кв. „Р.“.
Търговският обект бил стопанисван от търговско дружество „А.и- ТП“ ЕООД
с ЕИК ............. В търговския обект се използвало фискално устройство с
изградена и работеща дистанционна връзка с Националната агенция за
приходите, така наречената електронна система с фискална памет (ЕСФП),
модел „ОЙЛ СИС 2.0- Д- КL“, регистрирано в НАП с №4214329. Била
извършена проверка относно получени количества горива в обекта и след
направен анализ на представените на 11.01.2021г. документи за доставки на
гориво е било установено, че на датата 09.06.2020г. търговското дружество
„А.и- ТП“ ЕООД в качеството на данъчно задължено лице получател по
доставки на течни горива е изпратило съобщения за доставка на гориво по 41
броя акцизни данъчни документи с уникални контролни номера. Сред тези
акцизни данъчни документи бил и такъв с уникален контролен номер
№0000000004923388/07.11.2019г. за доставка на 3000 литра дизел.
Установило се, че не е било изпратено съобщение за доставка на горива по
АДД с посочения по- горе уникален контролен номер от 07.11.2019г. на
датата на постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна
връзка с НАП чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец.
Данните за доставено количество са били подадени чрез наличната ЕСФП на
09.06.2020г. Св. К. приела, че жалбоподателят „А.и- ТП“ ЕООД не е изпълнил
задължението си да подаде с изградената дистанционна връзка с НАП чрез
въведената в експлоатация ЕСФП данни по документ за постъпилото
количество гориво при постъпването на горивото в обекта съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на Министъра на финансите. Тя съставила на жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение, а колегата й, св. Г. се
подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е било издадено наказателно постановление №563820-
F585263/02.07.2021г. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1,
изр.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била
наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена
2
санкция“ в размер на 500 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневен преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е
длъжно да предава по дистанционна връзка на националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива“. Такова задължение е въведено и с разпоредбата на чл.3, ал.3 от
Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискване към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, който предвижда, че „Всяко лице по ал.2
е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данните,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази
цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол“. Предаването на данните чрез ЕСФП е
регламентирано в глава девета „а“ от наредба №Н- 18/13.12.2006г. В
разпоредбата на чл.59а, ал.3, т.1 от същата наредба в съответствие с чл.118,
ал.11, т.5 от ЗДДС е предвидено, че получателят по доставка на течни горива
подава електронен документ за получаване съгласно приложение №23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато
горивото се доставя в обект с ЕСФП. В тези случаи според разпоредбата на
чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. въвеждането на уникален
контролен номер на АДД за доставените количества горива по документ
постъпили в обекта с ЕСФП се извършва чрез баркод четец.
Според разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице-
доставчик/получател по доставка на течни горива е длъжно да подава в
националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
По делото е безспорно, че при проверката в търговския обект на
жалбоподателя е установено, че на 07.11.2019г. е получена доставка на гориво
по акцизен данъчен документ УКН №0000000004923388 от 07.11.2019г. В
обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл.3, ал.3 от
цитираната по- горе наредба като на датата на доставката посредством ЕСФП
към НАП е била подадена дистанционно информация от нивомерната
система.
Наличието на служебен бон за доставката на гориво от 07.11.2019г. (л.79
от делото) с изрично отбелязване ОК означава, че тази доставка е изпратена
чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така
установеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези
факти не се установява неизпълнение на задължение към държавата
съответстващ на фактическия състав по чл.118, ал.10 от ЗДДС поради
3
констатираното изключение по чл.118, ал.11, т.5 от същия закон.
Съдът счита, че дори да се приеме, че има извършено нарушение то не е
на разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.59а, ал.1,
изр.2 и 3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г., въвеждащи изискването при
подаване на данни за доставени количества горива по документ въведени чрез
ЕСФП задължително да съдържат уникален контролен номер на еАДД или
митнически референтен номер на ЕАД и въвеждането на този уникален
контролен номер да се извършва чрез баркод четец. Ето защо съдът счита, че
приложимата правна норма към момента на извършване на нарушението не
съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с
изменението от 2020г. този срок е дефиниран. В случая срокът по чл.118,
ал.10, изр.2 от ЗДДС не е неприложим поради констатираното по- горе
изключение по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС.
Независимо от отчетената с нивомерната система доставка видно от
приложения по делото служебен бон на 07.11.2019г. е направен опит за
доставка на документи относно акцизен данъчен документ УКН
№0000000004923388/07.11.2019г. Този опит не е приет, а е със статус 47 и
съобщение „Невалиден АDD номер“. Поради каква причина документалната
доставка на въпросния АДД е приета на 09.06.2020г. но не и на 07.11.2019г. не
е установено от административнонаказващия орган и в този смисъл не са
били изяснени обстоятелствата, относно твърдяното нарушение, както и дали
не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС по
тълкувателно наказателно дело №1/2007г. на ОСНК преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол като в неговия обхват се
включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Последното означава, че ако след отчитане спецификата на случая съдът
стигне до извода за неговата маловажност той може да отмени издаденото
наказателно постановление само на това основание поради незаконосъобразна
и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана със
самия акт на издаване на наказателното постановление. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е
малозначително следва да е от комплексен характер като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието. В случая такава преценка не е направена от
наказващия орган и не е отчетена спецификата на случая. От обстоятелствата
по делото е видно, че получената доставка е отчетена от нивомерната система
в обекта на жалбоподателя. Той е правил опит за изпращане на УКН на АДД
на доставката на същата дата и в крайна сметка данните по доставката са
изпратени успешно на НАП на 09.06.2020г. преди извършването на
проверката в търговския обект. В този смисъл дори да се приеме, че има
извършено нарушение на чл.59а, ал.1, изр.2 и 3 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. то представлява маловажен случай по смисъла на параграф 1,
ал.1, т.4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди
края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид изхода на делото съдът счита, че Националната агенция за
приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от
него разноски по делото в размер на 300 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №563820- F585263/02.07.2021г., издадено от Началника
4
на отдел „Оперативни дейности“- Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „А.и-ТП“ ЕООД с ЕИК ............,
представлявано от Д.П. А. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.185,
ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1,
изр.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „А.и- ТП“
ЕООД с ЕИК ............, представлявано от Д.П. А. с ЕГН ********** сумата от
300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5