РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Елин Пелин, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20211820200215 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от СТ. М. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.Б., бул. „................. № .., ет.1, ап.33 чрез адв.Б.М. – САК срещу Наказателно
постановление № 21-1204-000705/04.06.2021 г. на Началник група към
ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което: 1.на основание
чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, тъй като
установената фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от пълномощника си адв.М., който поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР София, редовно
1
призовани не изпращат представител и не вземат становище в съдебно
заседание. В писмена защита заявяват, че жалбата е неоснователна и молят
наказателното постановление да бъде потвърдено.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 21-1204-
000705/04.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на АУАН №
АА498930/30.04.2021 г. срещу СТ. М. Г., с което: 1.на основание чл.178ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за това че: На 30.04.2021 г. около 14,00 часа
в община Елин Пелин на път автомагистрала А2 като водач на лек автомобил
– ....... с рег. №......., държава България, при обстоятелства: По АМ Хемус в
района на 20+300 км с посока на движение към град Варна, управлява лек
автомобил ...... с рег. № .......собственост на Н.Н. Г.а, **********, като навлиза
и управлява в лента за принудително спиране без основателна причина за
това /здравословни проблеми и техническа неизправност на МПС/. АУАН
съставен по докладна записка. Е извършил: 1. На автомагистрала се движи в
лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство
и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
Видно от АУАН № АА498930/30.04.2021 г., същият е съставен от Б.
Ст. Б. – служител при ОДМВР София област и подписан от свидетеля Б. Ц. Д.
срещу СТ. М. Г., за това, че: На 30.04.2021 г. около 14,00 часа по АМ Хемус в
района на км 20+300 посока към гр.Варна спира в ляво л.а ......с рег. №
.............. собственост на Н. Н. Г.а, **********, като навлиза и управлява в
лента за принудително спиране без основателна причина за това
/здравословни проблеми и техническа неизправност на МПС, като навлиза и
управлява в лентата за принудително спиране без основание и без причина
/здравословен проблем неизправно МПС/. АУАН е съставен по Д.З. Не
представя КТ към СУМПС., с което е нарушил чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП,
2
чл.100, ал.1, т.1. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис.
Видно от докладна записка изготвена от ПИ КОС в СООРТП при
отдел ОП Д. е, че на 30.04.2021 г. е установил управление на л.а. ......... с рег.
№ ........ с водач СТ. М. Г. да се движи в аварийната лента по данни на
пътниците без основателна причина – техническа неизправност на МПС или
здравословен проблем на водача и пътниците, за което на водача е съставен
АУАН.
От справка за МПС ................ с рег. № ............се установява, че
същият е собственост на Н. Н. Г.а, ЕГН **********.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на министъра на
вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от „Пътна
полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името на СТ. М. Г. се установява,
че същият е правоспособен водач и има наложени и други наказания по
ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Ст. Б. и Б. Цв.
Д. се установява, че и двамата са служители на ОД МВР София област и в
тази връзка на 30.04.2021 г. осъществявали контрол на пътния поток на АМ
Хемус във връзка с очаквания засилен трафик по Великден. Свидетелят Д.
извършвал проверка на лек автомобил, когато забелязал, че в аварийната
лента се придвижват няколко автомобила, между които и автомобила на
жалбоподателя С.Г., поради което тези автомобили били спряни, тъй като
извършвали нарушение. Свидетелят Д. попитал жалбоподателя за причината
за движение в аварийната лента, като водача не заявил автомобила да има
технически проблем или някои от пътниците да има здравословен проблем. В
тази връзка свидетелят Д. извикал екип от свои колеги, които да съставят
АУАН на жалбоподателя Г. във връзка с констатираното от него нарушение.
На място пристигнал свидетелят Б. Ст. Б., който съставил на жалбоподателя
АУАН.
По искане на жалбоподателя по делото са разпитани и свидетелите
Д.Б.Н. и Т. С. М.. И двамата свидетели твърдят, че са пътували с
3
жалбоподателя по време на проверката. Заявяват, че свидетелката Д. Н. била
бременна в четвърти месец и тъй като й станало лошо и й се повръщало
помолила жалбоподателя да спре, а и на сина й който бил малък му се
пишкало. Това била причината жалбоподателят Г. да отбие в аварийната
лента и веднага след като отбил, свидетелката Н. слязла от колата за да
повръща, а детето да се изпишка. И двамата свидетели твърдят, че казали на
полицейските служители за проблема, но въпреки това АУАН бил издаден на
жалбоподателя. Свидетелите твърдят, че към момента на проверката по
магистралата имало много коли, които едва се движели или били почти
спряли, а в аварийната лента също имало много спряли автомобили.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания
с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП,
предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство;”. В случая жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Хемус с
управлявания от него лек автомобил „.........“ с рег. № ........ в лентата за
принудително спиране, но оспорва обстоятелството, че се е движел без да е
била налице уважителна причина за това, с твърдение, че пътници от
автомобила са имали здравословен проблем, който е налагал спирането.
Законодателят в цитираната норма на чл.58, т.3 от ЗДвП е предвидил
изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е от тези
изключения, административна отговорност на водача на пътното превозно
средство за движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала
не може да се търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране на
административна отговорност на водач на моторно превозно средство за
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да не е налице което и да е от тези
изрично предвидени от законодателя изключения, като липсата им следва да
се посочи изрично в наказателното постановление и издадения преди това
АУАН.
4
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата
жалбоподателят е управлявал като водач пътно превозно средство – ....... с рег.
№ ......в лентата за принудително спиране. Това безспорно установено
поведение от страна на наказаното лице не е достатъчно, за да се приеме, че
чрез същото се осъществява състава на чл.58, т.3 от ЗДвП, доколкото по
делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, че не е била налице
някоя от предпоставките предвидена в нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят въвежда доводи и ангажира доказателства, че е предприел
движение, тъй като в превозното средство са се намирали бременна жена и
малко дете, които са имали здравословен и физиологичен проблем.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на
посочената в АУАН и наказателното постановление, поради което изводите
на наказващия орган останаха недоказани. В настоящия случай в показанията
си свидетелят по съставянето на АУАН Д. заявява, че при спиране на
превозното средство, жалбоподателят не е заявил автомобилът или пътник в
него да има здравословен проблем, но твърди, че към момента на
констатиране на нарушението е проверявал друг автомобил и едновременно с
това е спрял още три автомобила, които са се движели в аварийната лента,
между които и този на жалбоподателя Г.. От своя страна актосъставителят Б.
твърди, че не е очевидец на деянието, а дошъл в последствие, за да състави
АУАН, като заварил няколко водачи, по отношение на които следвало да
вземе отношение. Свидетелят обаче не заявява конкретни факти за настоящия
жалбоподател, а пресъздава фактическа обстановка, която е обща за всички
заварени на място водачи на превозни средства. От друга страна по делото се
ангажираха доказателства, чрез показанията на свидетелите Д. Б. Н. и Т.С.
М., пътували в автомобила на жалбоподателя към момента на проверката,
чиито показания съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и
взаимосвързани, като същите заявяват, че жалбоподателят е отбил в лентата
за движение, тъй като на свидетелката Николова й било лошо, понеже била
бременна. Свидетелите сочат, че заявили това на полицейския служител, но
въпреки това АУАН бил съставен.
Ето защо показанията на свидетелите Н. и М. не бяха опровергани по
категоричен начин от показанията на полицейските служители, тъй като на
първо място актосъставителя не е очевидец на деянието и не може да
потвърди изложената фактическа обстановка въз основа на свои лични
възприятия, а предвид обстоятелството, че към момента на констатиране на
деянието свидетелят Д. е извършвал проверка едновременно на четири
автомобила и е следвало да следи за засиления трафик на автомагистралата,
5
би могло да се приеме, че същия не е установил в пълен обем фактическата
обстановка.
Необходимо е да се посочи, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по
силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде
наказателно постановление, административно наказващият орган се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
В съдебното производство обаче, те нямат обвързваща доказателствена сила и
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение или
не. Едва след събиране на категорични и обосновани данни за авторство на
деянието и доказаност от обективна и субективна страна може да се
наложи и съответното наказание.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение
по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателна му
отговорност, тъй като съдът прие за недоказано вмененото му нарушение,
поради което наказателното постановление, следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените по
делото разноски за заплатена адвокатска защита. Предвид направеното
възражение от административно-наказващия орган за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, съдът следва да намали размера на
претендираното адвокатско възнагражение, тъй като съгласно чл.18, т.4 от
Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер за адвокатска защита и съдействие
включваща процесуално представителство по административни дела е в
размер на 300.00 лева. В случая делото е протекло в едно съдебно заседание,
по което процесуалният представител е присъствал лично, но не е налице
фактическа и правна сложност на делото, която да обоснове претендирания
размер от 750.00 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения жалбоподателят има право на разноски в
размер на 300.00 лева, като за разликата над 300.00 до 750.00 лева
претенцията му следва да се отхвърли като неоснователна.
Воден от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1204-000705/ 04.06.2021 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
ОСЪЖДА ОД МВР София да заплати на СТ. М. Г., ЕГН **********
сумата от 300,00 лева /триста лева/ сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7