Р Е Ш Е Н
И Е
260037/20.8.2020г.
гр.Варна, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на двадесет и
трети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1728 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от М.Н.Й. *** срещу Наказателно постановление № 19-0442-001167/18.10.2019г.
на началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление като
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Счита за неприложима в случая нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Поддържа, че е бил лишен от възможността да реализира в пълен обем
правото си на защита. Намира, че не е осъществил състава на вмененото му
нарушение поради липса на субективна страна. Привежда доводи и за маловажност
на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата. Привежда допълнителни аргументи за липса на
умисъл при извършването на деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На
08.11.2018г. Н. Й. К- баща на жалбоподателя, закупил лек автомобил марка
„Ситроен Ксантия“ с рег.№ В 1494 СР, но в двумесечен срок след закупуването му
не предприел необходимите действия за пререгистриране
на превозното средство поради влошаване на
здравословното си състояние. Поради това на 10.01.2019г.
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП. На 24.03.2019г. около 00,50ч. жалбоподателят управлявал посочения
автомобил, предоставен му инцидентно от неговия баща, по ул.“Народни будители“
в гр.Варна, кв.Аспарухово, в посока Аспарухов мост. Същевременно
на това място от Д.М.Д. и Кирил Николаев Каменски-
служители на Четвърто РУ към ОДМВР-Варна била извършвана проверка за спазване
на ЗДвП. Същите спрели жалбоподателя за проверка, в
хода на която, след справка в съответната система, установили, че регистрацията
на автомобила е прекратена и уведомили за това водача. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил, който е със служебно
прекратена на 10.01.2019г. регистрация. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във връзка със случая било
образувано Досъдебно производство №109/19г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР-Варна
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 02.10.2019г.
наказателното производство било прекратено, тъй като било счетено, че съставът
на престъплението не е осъществен от субективна страна. Делото било изпратено
на наказващия орган за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, а на 18.10.2019г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на М.Й. била наложена глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Д.М.Д., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. Към административнонаказателната преписка не е приложена справка за прекратяването на регистрацията на автомобила. В практиката си обаче ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК
, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). Поради това съдът прие за достатъчни за изясняването на делото показанията на свидетеля, който лично е извършил съответна проверка и се е уверил, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като потвърждава категорично това обстоятелство и в съдебно заседание.С особено съществено значение за изясняването на
фактическата обстановка е приобщеното копие на постановление за прекратяване на
наказателно производство от 02.10.2019г., ценено в качеството му на писмено
доказателство. Отразените в него фактическите констатации на прокурора по
случая, формирани след извършени съответни действия по разследването,
кореспондират на показанията на свидетеля и потвърждават тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: По силата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото,
а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната
дата същият е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена
служебно, тъй като не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването
му. Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че
деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства и конкретно
от показанията на свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят действително не
е знаел, а и не е имал възможност да узнае, че предоставеният от баща му
автомобил е с прекратена регистрация- обстоятелство, изключващо умисъла, както
е приел и прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство. Доколкото по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното
деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е
налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил
длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да
предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото
поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи /в този
смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на
ВС/. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е
бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания,
преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация
Й. не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно- управлението на
нерегистрирано МПС. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят не е
знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация- обстоятелство, с
което не е бил наясно дори и неговият баща, предоставил му превозното средство,
тъй като дерегистрацията е извършена служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, за което собственикът не
се уведомява. Предвид особеностите на случая съдът намира, че
жалбоподателят е положил дължимата грижа, за да се увери, че автомобилът е
изряден, като действията му са в рамките на това поведение, което е обичайно в
подобни случаи. Прекалено е да се очаква от гражданите в ситуация, в каквато е
бил поставен жалбоподателя (при наличие на тежко заболяване на неговия родител,
който е собственик на автомобила), да провеждат детайлно изследване на всички
обстоятелства, свързани с инцидентно предоставен им за ползване автомобил и да
правят подробни справки, още повече, че Й. не е имал никакви причини да се
съмнява в липсата на надлежна регистрация на превозното средство, което е било
с поставени регистрационни табели. По изложените съображения съдът приема, че в
конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието
е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и
следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено
виновно. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори и
жалбоподателят да е действал виновно, т.е. по непредпазливост, случаят би
следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Особената
ситуация, в която Й. е поел управлението на процесния
автомобил, дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на
нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния извод за маловажност на
нарушението, тъй като същото несъмнено силно се отличава от обикновените
нарушения от този вид. При това положение наложените наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не съответстват на тежестта на
извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи- обстоятелство, което би
обусловило отмяната на обжалваното наказателно постановление поради
неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице
административно нарушение.
Макар и
предвид липсата на осъществен състав на административно нарушение съдът да не
дължи обсъждане на наведените с жалбата доводи за наличие на съществени
процесуални нарушения, за изчерпателност настоящият състав намира за необходимо
да посочи, че не констатира наличие на такива. Действително, няма данни административнонаказателното производство
да е прекратено с нарочен акт при изпращане
на АУАН и материалите към него на
ВРП. В практиката си в подобни случаи ВАдмС
приема, че не се касае за съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото
НП в действителност е издадено въз основа
на постановлението за отказ за
образуване на наказателно производство в хипотезата на чл. 36, ал.
2 ЗАНН. Поради това и не е налице и неспазване
на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, тъй като в тази хипотеза посоченият срок е
започнал да тече след приключването на образуваното досъдебно производство със
съответно постановление на ВРП, а наказващият орган се е произнесъл в срок с издаването на обжалваното НП. (В тази насока са Решение № 468 от 15.04.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. №
474/2020 г.; Решение № 2454 от 17.12.2018 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 3263/2018 г.).
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0442-001167/18.10.2019г.
на началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на М.Н.Й. ***, с ЕГН:**********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР-Варна за присъждане на разноски.
След влизане в
сила на съдебното
решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.