№ 22 / 28.3.2017 г.
М О Т И В И
НОХД № 176/17г. по описа на Районен съд – Монтана
Подсъдимият В.Д.Д. е
обвинен в това, че от месец февруари 2012 год. до месец април 2016 год., след
като е осъден с решение на Районен съд - Монтана по гд № 160/2012 год. да издържа
своята низходяща Л. В. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx като изплаща месечна издръжка в
размер на 110 лв чрез нейния представител - С.Л.Д. xxx, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 39 месечни вноски по
110 лв общо 4290 лв - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
и
за това, че от месец февруари 2012 год. до месец август 2014 год. след като е
осъден с решение на Районен съд - Монтана по гд № 160/2012 год. да издържа своя
низходящ Р. В. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx като изплаща месечна издръжка в размер на
120 лв чрез неговия представител - С.Л.Д. xxx, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 18 месечни вноски по
120 лв общо 2160 лв - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира конкретни по вид и размер наказания.
Подс.Д.
се признава за виновен в рамките на ДП, изтъквайки материални затруднения.
Назначеният
служебен защитник на основание чл.94, ал.1, т.8 НПК пледира за смекчаване на
отговорността спрямо подсъдимия.
Производството
се разви при условията и реда на чл.269, ал.3, т.3 НПК.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Подс.В.Д.Д. xxx
и св.С.Л.Д. xxx били в граждански брак в периода от 23.03.1996 год. до
28.11.2002 год. По време на брака им били родени св.Р. В. Д. - на 25.07.1996
год. и св.Л. В. Д. - на 02.04.1998 год. По време на брака подс.Д. и св.Д.
живели заедно в гр.Стара Загора, като след фактическата им раздяла през 2000
год., св.Д. xxx. С влязло в сила на 28.11.2002 год. решение на Районен
съд - Стара Загора бил прекратен гражданския брак между двамата, като подс.Д.
бил осъден да заплаща месечна издръжка за двете си деца в размер на 30 лева в
полза на Р. и 20 лева в полза на Л.. След влизане в сила на решението подс.Д. не
изплащал дължимите суми, като единствено два-три пъти посетил децата си в
гр.Монтана. Тъй като потребностите на двете деца нараснали с
увеличаване на възрастта им, св.Д. подала искова молба до Районен съд - Монтана
за увеличаване на месечната издръжка. С влязло в сила на 12.07.2012 год.
решение на PC - Монтана, постановено по гр. д. № 160/2012 год. Подс.Д. бил
осъден да заплаща месечна издръжка на св.Р. Д. в размер на 120 лева, а на св.Л.
Д. - в размер на 110 лева чрез законния им представител - св.С.Д.. Предмет на
настоящето наказателно производство е неизпълнението на задълженията по този
съдебен акт. Подс.Д. не заплащал редовно присъдената месечна
издръжка на двете деца, което наложило издаване на изпълнителен лист и
образуване на изпълнително дело под № 1-146/2012 год. срещу него за погасяване
на задълженията му. По данни от св.Д. тя е получила по банковата си сметка в ОББ
суми както следва - на 12.11.2012 год. - 185 лева; на 14.12.2012 год. - 230 лева;
на 10.01.2013 год. - 230 лева; на 18.02.2013 год. - 280 лева; на 18.03.2013
год. - 100 лева; на 24.04.2013 год. - 250 лева; на 21.05.2013 год. - 250 лева;
на 28.08.2014 год. - 27 лева; на 03.10.2014 год. – 23.95 лева; на 03.11.2014
год. – 23.95 лева; на 15.12.2014 год. – 15.96 лева; на 26.01.2015 год. - 23.95
лева; на 25.03.2015 год. – 23.95 лева; на 28.05.2015 год. – 23.95 лева; на
13.10.2015 год. – 35.92 лева и на 29.02.2016 год.- 16 лева. На 25.07.2014 год. св.Р. Д. навършил пълнолетие, а св.Л.
Д. - на 02.04.2016 год., като не са водени други дела относно издръжката им.
В хода на разследването по ДП са
събрани доказателства относно имущественото състояние на подс.Д., както и за
трудовата му ангажираност в периода, пред който е дължал изменената издръжка -
февруари 2012 год. - април 2016 год. и преди 2012 год. Установено бе, че в периода от
03.07.2013 год. до 08.05.2014 год. е получавал социални помощи за безработица;
на 04.08.2008 год. придобил апартамент № 24, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”Трите
чучура” № 52 за сумата от 37 000 евро, като сумата била получена чрез кредит от
ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД; на 16.10.2007 год. придобил лек автомобила марка „Форд
Ескорт” с рег.№ К 50 77 АР, а към датата на привличане като обвиняем работил по
трудов договор с търговското дружество ТЕХНО ТРЕЙД ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД гр.Стара
Загора. Св.Л. Д. гостувала на баща си в гр.Стара Загора, като
по време на престоя там установила, че той работи поне на две места
едновременно и изплаща редовно кредита си за закупуване на апартамента. Подс.Д.
xxx и отглежда дете, родено след развода му със св.Д..
Видно от писмо изх. №
108/21.03.2017г. на СИС при РС – Монтана общият размер на заплатената издръжка
по изп. дело от подс.Д. за периода 03.09.2012г. – 21.03.2017г. възлиза на
1912.63 лева.
Видно от решение по
гр. д. № 160/2012г. на РС – Монтана издръжките в размер на 110 лева, съответно
120 лева на двете деца се дължат считано от 28.03.2012г., поради което периода
на дължимост е считано от м.03.2012г., а не от м.02.2012г. както е посочено в
обвинението. Видно от представеното удостоверение от СИС при РС - Монтана на
л.17 от ДП за периода от 03.09.2012г. до 02.02.2016г. по изп. д. №
20121630410146 подс.Д. е заплатил общо сумата 1858.63 лева, а видно
от писмо изх. № 108/21.03.2017г. на СИС при РС – Монтана подс.Д. за периода от
03.09.2012г. до 21.03.2017г. е заплатил общо 1912.63 лева. Имайки предвид
горното съдът призна подсъдимия В.Д.Д. за невинен и го оправда в частта на обвинението за
дължима обща сума 6450, както и в частта на обвинението за началния период на
дължимост – от месец февруари 2012г.
Подс.Д. не заплати дължимата сума в рамките на
съдебното следствие, поради и което съдът не може да приложи чл.183, ал.3 НК. Не са налице
и условията на обективна невъзможност да се плаща дължимата издръжка от подс.Д., респ. няма
правно основание за оправдаването му. Последният е мъж в
трудоспособна възраст, който работи и е могъл да
заплаща дължимата издръжка. Това, че подсъдимия има кредит, както и
наличието на друго родено дете от друга жена, също не могат да бъдат основание
за отпадане на задължението му, в т.ч. не са основание съдът да приеме, че
деянието не е осъществено от субективна страна.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че с деянието
си подс.В.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави
на чл.183, ал.1 НК:
- от месец март 2012 год. до месец
април 2016 год., след като е осъден с Решение на Районен
съд - Монтана по гр. № 160/2012 год. да издържа своята низходяща Л. В. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx
като изплаща месечна издръжка в размер на 110 лева чрез нейния
представител - С.Л.Д. xxx,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 38 месечни вноски по
110 лева общо 4180 лева.
- от месец март 2012 год. до месец
август 2014 год. след като е осъден с Решение на Районен
съд - Монтана по гр. № 160/2012 год. да издържа своя низходящ Р. В. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx като
изплаща месечна издръжка в размер на 120 лева чрез неговия
представител - С.Л.Д. xxx,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 18 месечни вноски по 120 лева общо 2040
лева.
От субективна страна подсъдимия е действал с
евентуален умисъл – Д. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допуснал тяхното
настъпване.
Причини за извършване на престъплението се
явяват - ниското правно съзнание на подсъдимия пренебрегвайки основни
родителски задължения, както и задължението да издържа не навършили пълнолетие
деца, разбира се и материалните затруднения на подс.Д..
Предвид горното съдът призна подсъдимия Д. за
виновен по повдигнатото спрямо него обвинение за престъпления по чл.183, ал.1 НК, като го намери за доказано по несъмнен начин и му наложи съответни
наказания - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата
присъда и привеждането й в изпълнение.
При определяне видът и размера на
наказанията съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за
тяхната индивидуализация, като ги
определи при условията на чл.57, ал.1
вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр.
с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4
вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК,
намирайки, че най – подходящото по вид наказание за подс.Д. е пробация. Съдът
отчете, че са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, подсъдимия съдейства на съда за разкриване на обективната
истина, има материални затруднения и друго дете, и при отегчаващите такива – поети
изцяло грижи от св.Д. във възпитателен и материален аспект за Р. и Л.. Пробационните
мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и
личността на подсъдимия. Съдът не наложи други пробационни мерки освен
задължителните, като изходи от обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът
счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна мярка, а
задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на опасност
на конкретното деяние и личността на подс.Д.. Съдът счита, че определените
наказания спрямо подс.Д. са съобразени с целите по чл.36 НК и са съответни по
смисъла на чл.35, ал.3 НК.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия В.Д.Д. общо най – тежко наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на
ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила
на настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
На
основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: