Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 07.07.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7145
по описа за 2020год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№7145/2020г. по описа на ПлРС е
образувано въз основа на искова молба от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц.
чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: *** против М.Л.М.. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3908/2020 г. по описа на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са били дадени
указания за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от правоотношение между ответника и
„БТК“ ЕАД. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № 144494454001. Съгласно чл.29 от Общите условия на
мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определял началната и крайната му
дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане можела да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на
абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който е искана съответната справка. В исковата молба се
твърди, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания ЕАД и
ответника бил сключен договор от 26.06.2015г. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 144494454001 за ползване на далекосъобщителна услуга като е добавено и
ползване на телевизионна услуга по избран тарифен план. Ищецът твърди, че въз основа на сключените
между ответника и „БТК“ ЕАД договори за предоставянето на мобилни услуги били
издадени фактури за период от 01.03.2017г. до 30.06.2017г. както следва № 1223424830/01.04.2017г., №**********/01.05.2017г, №*********/01.06.2017г., №**********/01.07.2017г. Ищецът твърди, че абонатът
потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за двата последователни
отчетни месеца – 04-07.2017г.
Твърди, че незаплащането в срок на посочените вземания на оператора, обусловило
правото му да прекрати едностранно индивидуалния договор с ответника. В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, като ищецът претендира единствено неустойката
в размер на три месечни такси или общо 76,68лева. Твърди се, че горните вземания били цедирани на ищеца по силата
на два договора за цесия. Твърди се, че длъжникът би могъл да противопостави
възражение, че не му е съобщено за цесията само ако едновременно с това твърди,
че е изпълнил задължението си на стария кредитор, в какъвто смисъл е съдебната
практика. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№3908/2020г. по описа на ПлРС, в размер
на 76,68лв. лева - представляваща
неустойка.
Ответникът,
чрез особения представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №3904/2020г.
по описа на ПлРС се установява, че първоначално ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение. По образуваното ч.гр.дело е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, чрез
залепване на уведомление. Съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен
срок да предяви искова молба. Искът се явява допустим и следва да се разгледа
по същество.
От представения препис на Договор от
26.06.2017г., сключен между „БТК” АД, в качеството на доставчик и ответника, в
качеството на абонат се установява, че по силата на това писмено съглашение доставчика се е задължил да
предоставя на абоната уговорена далекосъобщителна услуга при посочена месечна
такса в размер на 17,80 лева и за срок от 24 месеца. При това абоната е приел
приложимите Общи условия, заявявайки го с изрична декларация.
От приложения препис на фактури за периода
01.04-01.08-2017г./ са били начислени суми за ползвано потребление и месечни
такси.
Установява се от приложените по делото
Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29 е бил
регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15 дни от
издаване на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от
ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК следва да бъде извършено
в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Съгласно чл.35.1 от ОУ
неполучаването на сметките за дължими
суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на цедент и „С.Г.Груп” ООД,
в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.,
сключен между „С.Г. Груп” ООД, в качеството на цедент и „Ю.” ЕООД, в качеството
на цесионер и извлечение от Приложение №1 към договора се установява, че
вземанията на „БТК” ЕАД, произтичащи от сключения с ответника договор за
далекосъобщителни услуги са били прехвърлени първоначално в полза на „С.Г.
Груп”, а след това в полза на ищеца. Установява
се, че дружеството е упълномощило „С.Г. Груп” да уведоми по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени по силата на сключения договор за цесия от
16.10.2018г.
По делото не са представени доказателства
за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от
първоначалния кредитор, но е приложено уведомление до длъжника за извършените
цесии, изходящо от цедента по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и
от цедента по договора от 01.10.2019г., което е връчено на ответника като
приложение към исковата молба по правилата на чл.47, ал.1 от ГПК.
Съдът е указал в тежест на ответника да
представи доказателства за плащане на претендираните суми. Такива не са
представени по делото. Не са представени доказателства и не са наведени
твърдения издадените фактури да са оспорвани в посочения в чл.41 от ОУ срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в
производството по делото валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
абонат и „БТК” АД по сключени между тях договор за далекосъобщителни услуги от 26.06.2015г.
Установи се също така, че за периода
от 01.04.2017г. до 01.08.2017г. е
била начислена уговорената стойност на предоставените по процесните съглашения.
Тези начисления са били извършени в
срока на действие на договорите, съобразно избрания от абоната план за
съответните услуги в уговорените размери. Ответникът не ангажира доказателства
за извършени плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж, като падежът
за плащане на задължението по последната издадена фактура е изтекъл към датата
на заявлението.
Процесните фактури са били издадени за
уговорените услуги и в уговорените размери, като не се установи ответника да е
възразил пред доставчика на услугите в срока на действие на договорите за
неизпълнение на задължението за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ
фактурираните суми пред БТК.
Поради това съдът приема, че услугите са били
предоставени през процесния период от време, според уговореното и плащане е
дължимо в размера на регламентираните в правоотношението между страните по процесните
съглашения суми. Не се установи претендираните суми да са заплатени нито на
цедента, нито на цесионера.
В този случай не става въпрос за разваляне на писмен договор, а за
прекратяването на същия, съгласно условията, при които страните са договорили
сключеният договор да бъде прекратен и договорът за услуги е прекратен
едностранно от Оператора съгласно условията чл.50 от Общите Условия, по вина на
абоната поради неплащане в срок. При прекратяване на договора законът не
изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. В случая договорът е прекратен считано от 29.01.2017г. Страните са уговорили в договора, че „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“.
Трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор е 76,68лв. Претендираната
сума е изчислена правилно като трикратен размер на месечните абонаментни такси
по договорите за двете услуги. След като се установи, че страните са били в
договорни отношения, като ответникът не е изпълнил задълженията и договорът е
прекратен, то щом е предвидено в договора заплащане на неустойка при
развалянето му по вина на потребителя, то той дължи и следва да заплати
процесната сума за неустойка в размер на три месечни такси. Според чл.92, ал.1,
изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
неустоечната клауза страните предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение,
без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Следователно, длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
От обсъдените договори за цесия се установи, че
вземанията, произтичащи от процесните договори са били прехвърлени на
16.10.2018г. от страна на „БТК” ЕАД в полза на „СГ Груп” ООД, а последното ги е
прехвърлило на ищеца „Ю.” ЕООД на 01.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства
за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК). В случая се
установи от доказателствата по делото, че „С.Г. Груп” ООД е изготвило
уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени по-горе договора,
в качеството на пълномощник на цедента по договора от 16.10.2018, съгласно
изрично пълномощно за това действие и в качеството на цедент по договора от
01.10.2019г. Не се установи уведомлението да е достигнало до длъжника преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Въпреки това обаче уведомителното
писмо, заедно с пълномощното от цедента по договора ,е връчено на ответника по
правилото на чл.47, ал.5 от ГПК и този факт следва да бъде съобразен в
съответствие с нормата на чл.235, ал.3 от ГПК Отделно от това, съгласно трайната практика на ВКС,
възражението за липса на уведомление за цесия може да се прави единствено с
доказателства за плащане от страна на длъжника, каквито по делото не са
представени. В този смисъл е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IV г.о.,
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
При тези обстоятелства, съдът
приема, че цесиите, извършени с обсъдените договори от 16.10.2018г. и
01.10.2019г. са породили действие спрямо ответника и той дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесните договори в полза на последния цесионер
– ищеца „Ю.” ЕООД.
С оглед горното, съдът намира, че
следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи
на ответника претендираната главница в размер на 76,68 лева, представляваща
неустойка по договорите в размер на по три месечни абонаменти такси поради
прекратяването им по вина на потребителя.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в
размер на 205лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 300 или общо 505лв. С оглед
изхода на спора направените в заповедното и исковото производство разноски са
изцяло дължими.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Л.М., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на „Ю.“
ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 76,68лв., представляваща
неустойка по договор от 26.06.2015г.,
сключен с „БТК“ АД и клиентски номер№ 144494454001, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от №2081/14.08.2020г. по ч.гр.д.№3908/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М.Л.М.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“
ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 205лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 505лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: