РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Враца, 07.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020 г. /двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
галина герасимова
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 290 по описа на
АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „М.“ АД ***, представлявано от Г.Ш.
против Решение № 28/06.03.2020 г., постановено
но АНД № 55/2020 г. по описа на Районен
съд – Мездра, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № Е-НП-21/03.12.2019 год., издадено от Министъра на
енергетиката. С последното за нарушение на чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и
ал. 2, т. 2, вр. с чл. 88, т. 3 и т. 4 от Закона за подземните богатства (ЗПБ),
на основание чл. 94, ал. 1, предл. 1-во и чл. 95, ал. 3 от ЗПБ на
дружеството-касатор е наложена имуществена
санкция в размер на 50 000,00
/петдесет хиляди/ лева .
В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав, алтернативно – за отмяна на решението и на потвърденото с него НП.
Ответникът по
касационната жалба – Министерство на енергетиката, чрез процесуалния си
представител, в представеното по делото писмено становище оспорва същата и иска
отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква съображения, че решението на
Районния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдените в
касационната жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, а решението на Районния съд намира за правилно.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е Решение
№ 28/06.03.2020 г., постановено но
АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд
– Мездра, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № Е-НП-21/03.12.2019 год., издадено от Министъра на
енергетиката. С последното за нарушение на чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и
ал. 2, т. 2, вр. с чл. 88, т. 3 и т. 4 от ЗПБ, на основание чл. 94, ал. 1,
предл. 1-во и чл. 95, ал. 3 от ЗПБ на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер
на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева .
В оспореното решение
е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е
установено, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е установена
безпротиворечиво в хода на проведеното съдебно следствие и уличава жалбоподателя
в неизпълнение на задължението му по чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. с чл. 88, т. 3 и т. 4 от ЗПБ, което неизпълнение представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, скрепено със санкция
за нарушителя.
Районният съд е
развил доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален
размер, както и че случаят не е маловажен по смисъла на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на
които е приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от
него съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
Няма спор по
отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното
производство.
Словесното описание
на нарушението се свежда до констатация, че концесионерът „М.“ АД е извършил
добив от находище „Горна Кремена“ на 205,76 куб. м. на подземни богатства –
скално-облицовъчни материали – варовици през месец февруари 2019 г., без
представен от него и съгласуван от министъра на енергетиката Годишен работен проект
за добив и първична преработка за 2019 г.
При липсата на
представен и съгласуван от министъра на енергетиката работен проект за 2019 г.,
то необосновано на дружеството е вменено и нарушаване на изискванията по чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. с чл. 88, т. 3 и т. 4 от ЗПБ.
Разпоредбата на чл.
77 е обща и предвижда, че опазването на земните недра чрез рационалното
използване на подземните богатства е основно задължение на всички, които
осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване, проектират минно
строителство, подготвят експлоатацията и добиват подземни богатства.
Разпоредбата на 87, ал. 1 от ЗПБ предвижда, че опазването на земните недра при
търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства се
осигурява чрез рационалното им използване, а в ал. 2, т. 2 на същия текст е
предвидено, че рационалното използване на подземните богатства при търсенето,
проучването, добива и първичната им преработка включва спазване на утвърдения с
работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства. В чл. 88,
т. 3 от ЗПБ са установени задълженията на концесионера в насока спазване на
изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното използване на
подземните богатства, сред които съгласува с министъра на енергетиката
работните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на
подземни богатства и работните проекти за техническа ликвидация и/или
консервация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти /т. 3/, и спазване
на утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и
ресурсите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките
за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда /т. 4/.
Горното мотивира
заключение, че изложените в акта фактически обстоятелства не очертават
признаците на посочения административнонаказателен състав, част от тях са в
противоречие с него, което ограничава правото на защита на наказания субект, в
частност правото му да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му и въз основа на какви факти.
На следващо място, съгласно
§
1, т. 16 от ЗПБ – „опазване на земните недра“ е спазване на определените с
нормативните актове изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на
изискванията за разумното и рационалното използване на подземните богатства при
проучването, добива и първичната им преработка.
Нормите на чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. с чл. 88, т. 3 и т. 4 от ЗПБ касаят
опазването на земните недра, което съгласно легалната дефиниция в закона се
изразява в спазването на реда и изискванията за рационалното използване на
подземните богатства. Неизпълнение на задълженията по опазване на земните недра
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, което е скрепено със
санкция за нарушителя. В настоящият случай не е констатирано нарушение на
спазването на реда и изискванията за рационалното използване на подземните
богатства при тяхното проучване и не е описано такова в обстоятелствената част,
както на съставения АУАН, така и на процесното НП. Описателната част касае неизпълнение
на задължение за представяне за съгласуване на цялостния работен проект за
проучване, което обаче представлява задължение с оглед контрола за спазване на
изискванията, а не изискване за рационално използване на земните недра. Липсва
разпоредба, която да предвижда административно-наказателна отговорност за
неизпълнението на това задължение, тъй като непредставянето на работния проект
за проучване само по себе си не представлява нерационално използване на
подземни богатства. Именно затова задължението за представяне за цялостния
работен проект за проучване е уговорено в договора, като е предвиден и срок, в
който следва да се изпълни това задължение, както и отговорността при неговото
неизпълнение.
Освен това настоящият
състав счита, че неизпълнението на това задължение не е основание за ангажиране
на административно-наказателната отговорност на дружеството, а за договорна
такава. Това следва именно от обстоятелството, че задължението за представяне
на цялостния работен проект за съгласуване с министъра на енергетиката в срок
до 30 януари на текущата година е договорно задължение, обективирано в чл. 7,
ал. 2, т. 11 от договора от 18.05.2000 г. За неизпълнение на това задължение е
предвидена и отговорност по чл. 22 от договора, който гласи, че „при неизпълнение
на основни задължения по договора, неизправната страна дължи неустойка в размер
на 0,5 % на ден върху стойността на дължимото концесионно възнаграждение, но не
повече от 15 % за периода на неизпълнението“. В клаузата на чл. 23 от договора
е предвидена и възможността при виновно неизпълнение на едно или няколко
основни задължения, както и условия по договора, продължаващо повече от 60 дни,
изправната страна едностранно да прекрати договора без предизвестие.
Следователно, неизпълнението на задължението за представяне на цялостния
работен проект за съгласуване, представлява неизпълнение на договорно
задължение и основание за ангажиране на договорната отговорност на дружеството.
Всичко това дава
основание на съда да приеме, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Като не е отчел тези
обстоятелства и е приел НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а с постановеното от
касационният състав решение същият
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
Съдът намира за
неоснователни наведените в касационната жалба доводи относно нередовното
призоваване на дружеството за съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
Призовката до дружеството е изпратена коректно на адреса посочен от законният
представител на последното, при което и получаването на същата от адвокат, за
който касаторът твърди, че не е упълномощен да получава книжа не е от значение
за случая, тъй като има разлика между задължението на
пълномощника и това съобщаването да бъде прието на съдебен адрес.
Независимо
от изхода на делото, разноски в полза на касатора не се дължат предвид липсата
на доказателства да са сторени.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 28/06.03.2020 г., постановено но АНД № 55/2020 г. по
описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ Е-НП-21/03.12.2019 год., издадено от Министъра на
енергетиката и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-НП-21/03.12.2019 год., издадено от Министъра на
енергетиката, с което за нарушение на чл.
77, вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. с чл. 88, т. 3 и т. 4 от ЗПБ, на
основание чл. 94, ал. 1, предл. 1-во и чл. 95, ал. 3 от ЗПБ на „М.“ АД *** е
наложена имуществена санкция в
размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.