РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 138 / 2020 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
С писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, до управителя на МБАЛ „****“ ООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, бул. „*****, като е прието, че в 764 бр. ИЗ е установено, че „не са спазени изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г. Поради неспазване на изискванията, регламентирани в чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г. стойността на приложените медицински изделия следва да бъдат възстановени като неоснователно получени суми“, са посочени в табличен вид общо 764 бр. ИЗ и медицински изделия по КП, които подлежат на възстановяване на обща стойност 962 519,10 лв. /деветстотин шестдесет и две хиляди петстотин и деветнадесет лева и десет стотинки/.
Недоволна от писмената покана е останала МБАЛ „****“ ООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, бул. „*****, представлявана от прокурист Г.Б.С., чрез адв. О.Н.Т.-К., съдебен адрес:***, офис 1, която в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подала жалба, в която излага аргументи за нарушение на формата, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се, че на 15.06.2017 г. между МБАЛ „****“ ООД, гр. Ловеч и МБАЛ – „*****“ ЕООД е сключен договор за аптечно обслужване. Сочи се, че в обжалваната покана „административният орган избирателно цитира текстове от НРД /предимно за 2018 г., въпреки, че процесният период обхваща и други/, без да прави уточнението, че същите търпят промяна.“ Сочи се, че издателят на поканата е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се нарушение на чл. 6 от АПК. В заключение се моли съда да отмени оспорената покана, като се претендират сторените по делото разноски на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. О.Н.Т.-К., която поддържа жалбата, излага подробни аргументи за отмяна на писмената покана в съдебно заседание и в писмена защита, като поддържа и искане за присъждане на разноски на жалбоподателя съгласно списък на разноските на л. 7520 от делото.
Ответникът – Управителят на НЗОК – се представлява от юрк. Х.Т., който в писмени становища, в съдебно заседание и в писмена защита излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК. Ответникът намира, че сключеният договор между жалбоподателя МБАЛ „****“ ООД, гр. Ловеч и МБАЛ – „*****“ ЕООД е бил сключен „привидно/фиктивно/ единствено, за да бъде представен пред РЗОК-Ловеч, с цел сключване на договор за извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки с МБАЛ „****“ ООД“. Ответникът сочи, че от събраните по делото доказателства се доказа, че болничната аптека на МБАЛ „*****“ ЕООД не е заявявала, закупувала, заприхождавала и отпускала медицински изделия – стентове за нуждите на жалбоподателя МБАЛ „****“ ООД. От страна на ответника също се претендират разноски по делото, като ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщаването на поканата, което не се оспорва от ответника, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Между страните няма спор по фактите, които се установяват от всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка – общо 26 тома, от заключението на вещото лице С.И.Ц. по СИЕ, от разпита на вещото лице в съдебно заседание на 05.05.2021 г., както и от разпита на свидетеля Й. Н. А. в съдебно заседание на 05.05.2021 г., свидетелите Г. Д. Г. и И. М. К. в съдебно заседание на 01.09.2021 г., от очната ставка между свидетелите Й. Н. А. и И. М. К. в съдебно заседание на 24.11.2021 г. и от разпита на свидетеля П.С.Б. в съдебно заседание на 24.11.2021 г.
Следва да се посочи, че на ответника - Управителя на НЗОК на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указана доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната писмена покана и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, както в определение от з.с.з. на 04.09.2020 г., така и повторно в съдебно заседание на 28.10.2020 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Няма спор между страните, че обжалваната писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, е издадена от компетентен орган - Управителя на НЗОК, който разполага с компетентност на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Липсва отменитено основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК не отговаря на изискванията за форма, като не са изложени ясни мотиви, отделно в показаната са посочени разпоредби както на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., така и на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г., като на няколко места в поканата се сочи, че двете разпоредби са идентични. Посочено е буквално следното в поканата: „не са спазени изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г.“ /на л. 303 и на л. 328 от делото/. Съдът намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че се касае за различни текстове на НРД, които са приложими в различни периоди от време.
Отделно видно от Заповед № РД-25-325/25.11.2019 г. на Управителя на НЗОК /том 2, лист 331 от делото/, наредено е извършване на проверка със задачи: „Контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицински дейности за 2015 г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 г.“
Видно от протокол от 27.01.2020 г. /том 2, лист 332-340 от делото/, обхватът на проверката напълно съответства на Заповед № РД-25-325/25.11.2019 г. на Управителя на НЗОК: „Контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицински дейности за 2015 г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 г.“
Същият обхват и период на проверката се установява и от протокол за неоснователно получени суми /том 2, лист 341 и сл. от делото/, в който отново се сочи: „Контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицински дейности за 2015 г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 г.“
Видно от всички писмени доказателства, а и от съдържанието на самата оспорена писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК, констатациите касаят общо 764 ИЗ – посочени както в административната преписка, така и в обжалваната покана, като едва от заключението на СИЕ, което, като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът, кредитира - от същото заключение на СИЕ става ясно, че: „Процесните медицински изделия по поставената задача, стойността на които е изплатена от РЗОК, респективно НЗОК за процесния период са 1172 броя /764 броя са ИЗ /историите на заболяване/“. Съдът намира, че е недопустимо едва в хода на съдебното дирене от заключението на СИЕ да се установи, че посочените в том 1 и том 2 /от л. 11 до л. 330 от делото/ в обжалваната писмена покана медицински изделия са 1172 броя, а 764 броя са ИЗ. Видно от л. 303 до л. 328 от делото, в самата обжалвана покана са посочени в табличен вид под № 1 до № 764 общо 764 ИЗ, посочени са 764 имена на пациенти, посочена е на всеки ред /на 764 реда/ финансова стойност на МИ, но дори и от табличното съдържание на обжалваната покана, не става ясно, че броят на вложените медицински изделия е 1172 броя , а не 764 броя, какъвто е броят на ИЗ.
Отделно следва да се посочи, че след като проверяваният период е толкова продължителен, което е видно от самата Заповед № РД-25-325/25.11.2019 г. на Управителя на НЗОК /том 2, лист 331 от делото/, то през същия период са действали различни разпоредби на различни НРД, което е указано и в самата заповед за извършване на проверка, с която е наредено извършване на проверка със задачи: „Контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицински дейности за 2015 г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 г.“, то няма как да се твърди, че разпоредбите на различни НРД са идентични и да се подвежда толкова дълъг проверяван период под последната разпоредба на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г.
Нарушени са принципите на чл. 6, чл. 9, чл. 13 от АПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК - Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това, че проверяваният период обхваща действието на три НРД за МД, както следва: НРД за медицински дейности за 2015 г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 г., то е трябвало за всяка ИЗ да се съобрази съответната разпоредба на действащия към момента на историята на заболяване НРД.
В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., не е идентична с разпоредбата на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г, както е посочено на няколко места в обжалваната писмена покана.
Съгласно НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (отм.)
- чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г. - достатъчно е медицинското изделие да е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение.
Съгласно НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (отм.)
- чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г. - медицинското изделие е осигурено от лечебното заведение, заприходено и отпуснато в болничната аптека на същото.
Поради това издателят на обжалваната покана е следвало да съобрази коя материалноправна норма е приложима към всяко конкретно от общо 764 ИЗ, като съобрази, че НРД за МД за 2017 г. е бил в сила от 01.04.2017 г. до 01.04.2018 г., а НРД за МД за 2018 г. е бил в сила от 01.04.2018 г. до 01.01.2020 г.
Ето защо съдът намира, че бланкетното посочване в обжалваната покана на л. 303 и на л. 328 от делото /том 2/, че „не са спазени изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г.“ не отговаря на изискването за форма на административния акт, като съдържа непълнота и неяснота на конкретната материалноправна норма, предвид това, че сочените две разпоредби не са идентични. Дори да се приеме, че издателят на обжалвания административен акт е приел, че са нарушени изискванията както на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., така и тези на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г., следвало е да прецизира за кой конкретно период и за кои конкретно медицински изделия и за кои конкретно ИЗ е нарушен чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г., както и за кой конкретно период и за кои конкретно медицински изделия и за кои конкретно ИЗ е нарушен чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 г.
Поради това нарушено е изискването за форма, поради посочване на неясно правно основание – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, поради което обжалваната покана следва да бъде отменена.
Както беше посочено по-горе, липсват и конкретни фактически основания, независимо от съдържанието на обжалваната писмена покана от л. 11 до л. 330 от делото. Подробното изброяване на два пъти /втория път в табличен вид/ на 764 ИЗ не дава конкретна информация, освен три имена на пациента и стойност на МИ, колко и какви конкретно медицински изделия са вложени и какво е конкретното неспазено изискване на съответно приложимия НРД. Едва в хода на съденото дирене от заключението на СИЕ се установи, че общият брой на вложените медицински изделия е 1172 броя. Ето защо не може да се приеме, че в административната преписка се съдържат ясни и подробни фактически основания, които да санират непълнотата на фактическикте основания в обжалвания административен акт.
Липсата на ясни мотиви /фактически основания/ е достатъчно сериозно основание за отмяна на обжалваната писмена покана, още повече, че такива мотиви липсват и в приложената административна преписка.
Ето защо съдът намира, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно неизлагането на мотиви, поради което обжалваната писмена покана следва да бъде отменена.
В допълнение на горното при така неясно формулираните правни основания и непълните фактически такива, остава неизяснен и въпросът дали е бил приложим реда на чл. 76а от ЗЗО или този на чл. 76б от ЗЗО.
Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО - В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.
Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО - Когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД.
Поради това съдът не може да провери и приложимия процесуален ред, както липсват конкретни аргументи и доказателства защо издателят на обжалваната покана е приел, че следва да издаде същата на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както във връзка с неизлагането на достатъчно ясни мотиви, така и във връзка с неясното и непълно посочване на правно основание. Поради това обжалваната писмена покана следва да бъде отменена.
Сочените пороци на формата на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК възпрепятстват проверката на обжалваната покана по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК следва да бъде отменена.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съгласно списък на разноските на л. 7520 от делото, както следва: 50 лв. – държавна такса, видно от л. 7 от делото, 9 760 лв. – адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г. на л. 7521 от делото, 300 лв. - депозит за вещо лице, видно от л. 7467 от делото, или общо 10 110 лв.
По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя в размер на 9 760 лв. съдът съобрази материалния интерес по делото - 962 519,10 лв. /деветстотин шестдесет и две хиляди петстотин и деветнадесет лева и десет стотинки/ и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, видно от която договореният и изплатен хонорар за адвокат на жалбоподателя в размер на 9 760 лв. е под минималния съгласно същата разпоредба и материалния интерес по делото, поради което съдът няма основание да намалява размера на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на МБАЛ „****“ ООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, бул. „*****, представлявана от прокурист Г.Б.С., чрез адв. О.Н.Т.-К., съдебен адрес:***, офис 1,
писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, до управителя на МБАЛ „****“ ООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, бул. „*****, за възстановяване на суми, получени без правно основание, на обща стойност 962 519,10 лв. /деветстотин шестдесет и две хиляди петстотин и деветнадесет лева и десет стотинки/.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на МБАЛ „****“ ООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, бул. „*****, представлявана от прокурист Г.Б.С., сумата от 10 110 лв./десет хиляди сто и десет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: