ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_______________
гр. Варна, 22 юли 2022
Варненският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
като разгледа докладваното адм. дело № 1363 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.А.Б. ***, чрез адв. Р.И. от ВАК срещу Разрешение за строеж № 61/20.12.2021г. на Главен архитект на община Провадия, с което е разрешено извършването на строеж „Лятна кухня“ в УПИ VI-****кв. 76А по плана на гр. Провадия, обл. Варна.
Жалбата е недопустима. От изложеното в нея, както и доказателствата, приложени от жалбоподателката и в административната преписка се установява, че Д.Б. е собственик на имот, представляващ УПИ II-1670, който е съседен на УПИ VI-****за който е издаденото разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал. 2 т. 1, пр. 1 от специалния приложим закон- ЗУТ, заинтересувани лица относно издаденото разрешение за нов строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Това е различен кръг лица от определения в чл. 131 ал. 2 ЗУТ, който в определени хипотези позволява оспорване на подробните устройствени планове от собственици на съседни имоти.
Жалбоподателката не принадлежи към категорията лица с право на жалба против разрешението за строеж в относимата хипотеза, тъй като то е собственик на съседен на имота, за който е издадено разрешението и този факт не е предмет на спор между страните. Поради това, след като не попада в кръга на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, за жалбоподателката не е налице правен интерес за обжалване на разрешението за строеж. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата му препятства възможността да се извърши валидно процесуалното правомощие за отмяна на оспорения административен акт. /В този смисъл е последователната трайна практика на ВАС: Определение № 15727/19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2019 г., II; Определение № 10166/23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2020 г., II о.;. Определение № 3377/15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2021 г., II о.; Определение № 1772/23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 207/2022 г., II о.; Определение № 3539/13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2022 г., II о., Определение № 5417/06.06.2022г. на ВАС по адм. д. № 3294, II о./
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, вр. чл. 149 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.Б. *** срещу Разрешение за строеж № 61/20.12.2021г. на Главен архитект на община Провадия.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1363/2022г. по описа на АдмС – Варна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: