№ 394
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200748 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на ЗДР. П. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу Електронен фиш серия К № 5537935, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2021г. в 10,38 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+910 от кв.5-ти км. в посока към
кв.Ветрен, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС МЛ 320 ЦДИ“, с peг. № *** се движел с наказуема
скорост 97 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до
50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 34699 от TFR1-M 510 с отчетен
толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП ползвателят на
автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 320 ЦДИ“, с
1
peг. № *** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 47 км/ч.,с
което виновно е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден
Електронен фиш К № 5537935, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8
ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
27.12.2021г. в 10,38 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+910 от кв.5-ти км. в посока към
кв.Ветрен, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС МЛ 320 ЦДИ“, с peг. № *** се движел с наказуема
скорост 97 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до
50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „TFR1-M 510“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 100 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 97 км/ч.
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени
чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена
на 27.12.2021г. в 10,38 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ***. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и
Протокол от проверка №4-5-21/26.10.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в периода 26.10.2021г. - 11.02.2024г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя
2
се е движел с посочената скорост от 97 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за
движение в населено място до 50 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган
правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 6/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 47 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с
електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното
постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието “електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на
3
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния случай след
като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не е
предвидено към същия да бъде приложено копие на изготвените от системата за контрол на
скоростта снимки, то възраженията в тази насока на жалбоподателя се явяват
неоснователни.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно в качеството му на ползвател, като
същият е отразена като такъв в справката на л. 9 от делото. След като е отразен ползвателят
на автомобила, правилно е приложен чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който ЕФ да бъде
съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС. В случая ползвателят е
изрично посочен от собственика още при регистрацията на МПС. В тази връзка практиката
на съдилищата от цялата страна е категорична, че в случаите когато при регистрацията на
автомобила изрично е посочен и неговия ползвател, то напълно законосъобразно е да се
ангажира отговорността именно на ползвателя- Решение № 8 от 11.01.2019 г. на АдмС -
Ловеч по к. а. н. д. № 289/2018 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на АдмС - София по адм. д. №
885/2018 г.; Решение № 147 от 10.05.2017 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №
10119/2017 г.; Решение № 102 от 27.02.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1010/2017 г. и много други.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. Както бе посочено обаче, в конкретния случай правилно фишът е
бил издаден директно на ползвателя и той е този, който следва да подаде декларацията. В
конкретния случай ползвателят не е подал такава декларация, поради което и правилно
именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй
като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв
е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в
това число и задълженията й по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
4
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ напълно
съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 600 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 5537935, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5
ЗДвП на жалбоподателя - ЗДР. П. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5