Р Е Ш Е Н И Е
24.11.2011г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-а въззивен състав, в закрито заседание на 24 ноември през
2017 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. ПЕТЪР МИНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 13992 по описа за 2017 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпили в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Г. Д., две жалби от Т.П.И.-длъжник по изпълнението, и жалба от Г.И.Х.- трето лице за изпълнителното производство.
СГС, като разгледа жалбите, мотивите на ЧСИ
Г. Д., становищата на другите участници в изпълнителното производство, и се
запозна с приложеното копие от изп.дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., с рег.№
781 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното
Частните жалби са подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирани са от съдебния изпълнител, постъпили са становища от взискателя и лицето, на което е възложен имота с постановлението за възлагане, придружени са с копие от изпълнителното в дело и с мотивите на частен съдебен изпълнител Г. Д. по чл.436, ал.3 от ГПК.
С жалба вх.№ 13527/05.07.2017 г. на Т.П.-длъжник по изпълнението, се обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. за АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.”, бул. „**********с което имотът е възложен на купувача Н.К.Д., с няколко оплаквания : първо, че публичната продан е проведена при настъпила перемпция по изпълнението, тъй като са били налице основанията по чл.438, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, което от своя страна водело до обезсилване с обратна сила на всички извършени действия по изпълнението след датата на прекратяването и при спиране на зипълнението въз основа на обезпечителна заповед, с която се спирало друго изп.дело, а не това, второ, че началната цена, при която е извършена публичната продан, не е била актуална като определена преди повече от 14 месеца назад, и по тези две причини счита, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, трето, че изпълнението било насочено срещу несеквестируем имот, и четвърто, че в постановлението за възлагане на недвижимия имот била допусната съществена и неотстранима процесуална грешка, изразяваща се в това, че в съобщението до нея било вписано, че е е възложен недвижим имот, собственост на Г.Х., придобил същия след наложена възбрана по същото изпълнително дело, а в самото постановление за възлагане било вписано, че имотът е собственост на длъжника Т.П., и в постановлението за възлагане посочената дата на протокола за обявяване на купувач 02.06.2016 г. не е вярна, датата е 02.06.2017 г., поради които грешки счита, че постановлението за възлагане не може да произведе действието по чл.496 от ГПК. Моли да се обезсили постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване, като недействително изпълнително действие, извършено при наличие на прекратително основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, да се отмени същото постановление поради неотстранити нарушения в самото му съдържание, и съдът да постанови прекратяване на изпълнителното производство. Прави се с частната жалба и искане за спиране на производството по нея, до произнасяне на СГС по подадени вече частна жалба чрез ЧСИ Г.Д. на 05.05.2017 г. по пощата срещу изнасяне на същия недвижим имот на публична продан като несеквестируемо имущество, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
С другата жалба вх.№ 13528/05.07.2017 г. на Т.П.-длъжник по изпълнението, се обжалва покана за доброволно изпълнение, изх. № 09664/15.06.2017 г., е която е била уведомена, че по изпълнителното дело № 20117810400789 по описа на ЧСИ Д. дължи разноски в размер на 6 890 лева адвокатски хонорар за взискателя „А.П.” ЕООД и е поканена да ги заплати доброволно в двуседмичен срок задължението си. Считам, че не дължи посочената сума на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като по-рано енастъпило основание за прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК (по съображенията, изложени вече по първата частна жалба), а алтернативно моля да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на първоначално заплатеният от взискателя „О.Б.б.” АД, при завеждането на делото, адвокатски хонорар в размер на 6 382.08 лева (включени в първата покана за доброволно изпълнение по изп.дело), поради прекомерност на допълнително претендирания от взискателя „А.П.” ЕООД.
С жалба вх.№ 14892/25.07.2017 г. на Г.И. Х. – сато трето лице- собственик на имота, към който е насочено принудителното изпълнение, се обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. за АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.”, бул. „**********с което имотът е възложен на купувача Н.К.Д., със същите оплаквания, като тези по частната жалба на длъжника Т.П., поради което съдът намира за ненужно да ги възпроижвежда тук отново, а препраща към посочването им по-горе в частта по първата жалба на длъжника Т.П., както и с допълнително оплакване, отнасящо се до факта, че третото лице т.Х., твърди, че е бил във владение на възложения недвижим имот с обжалваното постановелние на ЧСИ, още от 2010 г., и необезпокоявано го владее от тогава, и след придобиване на собствеността върху имота по силата на сделка с дължника Т.П. от 2015 г. Твърди, че е обжалвал както описа на недвижимия имот, по което по образуваното гр.д.№ 6574/2016 г. на СГС нямало произнасяне, така и насрочването на публична продан на недвижимия имот, по което по образуваното гр.д.№ 8745/2017 г. на СГС нямало произнасяне, и счита тези две съдебни производства по негови предходни жалби срещу предходни действия на съдебния зипълнител се явяват преюдициални по отношение на настоящата му жалба, поради което прави и искане за спиране нанастоящето съдебно производство на основание чл.229, алл1, т.4 от ГПК за защита на интересите му и безпротиворечиво решаване на спорните въпроси относно правата му като трето лице.
С писмени становища вх.№ №15437 и 15438/ двете от 02.08.2017 г., взискателят по изпълнението „А.П.“ ЕООД (конституиран на 04.04.2017г. на мястото на първоначалния взискател „ОББ“ АД по силата на договор за цесия ), оспорва първата жалба на длъжника Т.П. като недопустима, евентуално като неоснователна, а втората жалба като неоснователна. Изложените по втората жалба на длъжника Т.П. възражения се концентрират върху факта, че разноските за адвокатско възнаграждение били заплатени изцяло, че защитата по изпълнението обхващала и запознаване с изпълнителното дело, неговия обем, фактическа и правна сложност, извършените изпълнителни действия, както и защита срещу подавани от дължника и третото лице жалби, изготвяне на становища по тях, предстоящо участие в съдебни заседания и др., вкл. и размера на вземането на взискателя, което е на значителна стойност, с оглед което счита определеното и заплатено адв. възнаграждение за непрекомерно.
С писмени възражения вх.№№ 16011 и 16012/двете от 11.08.2017 г., от Н.К.Д.-лицето, на което е възложин недвижимия имотс обжалваното постановелине за възлагане, оспорва жалбите на длъжника Т.П. и на третото лице Г.Х., като счита същите за недопустими, тъй като оплакванията им относно публичната продан не попадат в посочените основания за обжалване на постановлението за възлагане по чл.3- за длъжника, и в ал.4- за третото лице, и по същество че същите са неоснователни.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, частният съдебен изпълнител Г. Д. счита жалбите на длъжника Т.П. за неоснователни, тъй като първо, не са били налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, че не с абили допуснати нарушения при извършване нанаддаването при публичната продан нито по отношението на цената, а по разноските счита, че се дължат, първо защото не е настъпила перемпция по изпълнителното производство, и второ, че размерът на адвокатското възнаграждение е платен изцяло и е съобразен с Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размерина адвокатските възнаграждения и съответствана фактическата и правна сложност на делото. Жалбата на третото лице Г.Х. счита за недопустима, тъй като третото лице не е между лицаа по чл.435, ал.3 от ГПК, имащи право на жалба срещу постанвовлението за възлагане, и може да се защити единствено по исков път, и оплакванията по тази жалба са неоснователни в кръга на тези, идентични с оплакванията на длъжника Т.П. по жалбата й срещу постановлението за възлагане. По отношение твърдението за грешки, счита грешката в постанолението за възлагане относно посочената в него годината от датата на протокола за обявяване на купувач , е техническа и отстранима от самия съдебен изпълнител. по отношение името на собственика на имота, счита, че не е налице грешка, тъй като всяко разпореждане с възбранения имот след възбраната е недействителна спрямо взискателя.
С допълнително становище, подадено до СГС на 07.11.2017 г., жалбоподателят и дължник в изпълнението Т.П.И. е взела отношение към получените от нея мотивите на ЧСИ Г. Д. по чл.436, ал.3 от ГПК, като възразява срещу същите, с възраженията, че жалбата й срещу постановлениеуто за възлагане е основателна, тъй като продължава да твърди, че е настъпило по силата на закона основание за прекратяване на изпълнението съгласно чл.488, ал.1, т.8 от ГПК, че поради определяне на по-ниска от реалната начална цена на публичната продан се е стигнало до ненадлежно извършване н анаддаването при публичната продан, по жалбата й срещу разноските, че доводите на ЧСИ за фактическа иправна сложност на делото след конституиране нановия взискател не е подкрепено отданните по изпълнителното дело, и по жалбата на третото лице Х.-че същата е допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК.
Съдът намира следното по жалбите:
Изпълнителното производство е било образувано на 16.06.2011 г. пред ЧСИ Г. Д., по молба на взискателя-кредитор „ОББ“ АД, въз основа на издаден изпълнителен лист срещу длъжника Т.П.И. от 25.05.2011г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№ 20348/2011г. на СРС, 51 състав.
По молби от взискателя и първоначалният взискател и „А.П.“ ЕООД, по силата на договор за цесия между тях, второто дружество е конституирано от съдебния изпълнител на 04.04.2017 г. като взискател.
По жалбата вх.№ 13527/05.07.2017 г. на Т.П.И. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. за АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.”, бул. „**********с което имотът е възложен на купувача Н.К.Д., съдът намира същата за недопустима. Макар с жалбата да се твърди, че при публичната продан наддаването не е било извършено надлежно и имотът не бил възложен по най-високата цена, конкретните доводи за тези нарушения се обосновават с други твърдения, които излизат извън проверката, която съдът по чл.435, ал.3, предл.трето(относно длъжника), може да направи. Това е така, защото оплакванията не се отнасят до самия процес на наддаване, нито до това, дали цената, на която е възложен имота не е най-високата предложена, а на наличието на предпоставки за прекратяване на изпълнението поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, несеквестируемост на имота, и относно първоначална цена на имота, по която е обявена публичната продан, която не е била актуална. Тези конкретни оплаквания не са в кръга на основанията за отмяна на постановлението за възлагане по чл.435, ал.3 от ГПК, с оглед и разясненията по ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.8, относно невъзможността дължникът да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на имота. По силата на пар.73 от ПЗР на ЗИДГПК, ДВ, бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017 г., публичните продажби, обявени до влизане в сила на този закон, се извършват по досегашния ред, поради което и доводите на дължника относно началната цена на имота при обявяване на публичната продан, също не попадат в кръга на основанията за отмяна на постановлението за възлагане поради това, че не това е цената на възлагане на имота, и поради факта, че по реда на публичната продан до измененията в ГПК с ДВ, бр.86/2017 г. длъжникът не разполагаше с правомощието да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имота. Ето защо тази жалба следва да се остави без разглеждане.
По жалба вх.№ 14892/25.07.2017 г. на Г.И. Х. – като трето лице, срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. за АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.”, бул. „**********с което имотът е възложен на купувача Н.К.Д., съдът намира същата за недопустима.
Съгласно чл. 435, ал.3 ГПК, постановлението за възлагане може
да се обжалва само от 3 групи лица : лицето, внесло задатък до последния ден на
проданта, взискателя, участвал като наддавач, без да дължи задатък, и от длъжника,
всички поради това че наддаването не е
извършено надлежно или че имотът не е възложен по най-високата предложена цена.
Третото лице, което твърди, че е във владение на имота, спрямо който е насочено
изпълнението, не е сред кръга на лицата, имащи право на жалба срещу
постановлението за възлагане, поради което жалбата на Т.Х. срещу
постановлението за възлагане се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане. Третото лице може да се защити срещу постановлението завъзлагане
по исков път.
Доколкото съдът приема, че жалбите на длъжника и
на третото лице срещу постановлението за възлагане са недопустими, не следва да
обсъжда доводите им по същество относно законосъборазността или не, на
изпълнителните действия, както и оплакванията им за неотстраними грешки в
постановлението за възлагане. Следва да се отчете и факта, че отстраняването на
грешки, ако такива са допуснати, е в
компетенциите на съдебния изпълнител.
По жалба вх.№ 13528/05.07.2017 г. на Т.П.-длъжник по изпълнението, относно разноските по изпълнението, обективирани в покана за доброволно изпълнение, изх. № 09664/15.06.2017 г., съдът намира същата за допустима и за основателна.
На длъжника Т.П.И. е връчена на 21.07.2011г. покана за доброволно изпълнение за сумите по изпълнителния лист, както и за разноските по изпълнението – 6382,08лв. адвокатски хонорар и 16598,65лв. такси. Сумата за адвокатски хонорар съответства на размера на уговореното възнаграждение по договора за правна помощ между взискателя „ОББ“ АД и адв. съдружие „Г.И П.“, чрез които е подадена молбата за образуване на изп.дело.
По изпълнителното дело, от новия взискател „А.П.“ ЕООД с молба вх.№ 11621/09.06.2017 г., е представен договор за правна помощ и пълномощно с адвокатско дружество“С., В., Д., Д. иП.“, с договорено възнаграждение 6890лв., платени в брой 2000лв., за което представеният договор за правна помощ е разписка, и остатъка платим по банков път до 30.07.2017 г. на лист 925 от изп.дело се намира банков документ за заплатена на адв.дружество остатък от цената 4890лв. на 21.06.2017 г.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ 09664/15.06.2017 г., връчена на дъжника на 26.06.2017 г., Т.П.И. е поканена да заплати доброволно сумата 6890лв. на основание чл.79 от ГПК за адвокатски хонорар по изпълнителното дело, с взискател „А.П.“ ЕООД.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В конкретния случай размерът на определените от съдебния изпълнител разноски, са обективирани в покана за доброволното им плащане, и по размер съвпадат с тези, посочени като адвокатско възнаграждение в договора за правна помощ между новия взискател „А.П.“ ЕООД и упълномощеното от него адвокатско дружество. По отношение на отговорността на длъжника за разноски в изпълнението, се спазват и правилата по чл.78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски относно адвокатска защита обхваща такава само за един адвокат, и то за защита по изпълнението и прилагане на избрания от взискателя изпълнителен способ, но не и за защита по повод водени във връзка с изпълнениет съдебни производства по обжалвания. С поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника още през 2011г., са били включени и разноски за адвокатско възнаграждение за защита по отношение на първоначалния взискател. Замяната на взискатели в изпълнението, за същото задължение, не може да доведе до натоварване на дължника с повече разноски от тези, които законът предвижда в чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ГПК, като се има предвид, че възнаграждението на защитника за процесуално представителство по изпълнението, за едно и също задължение, предмет на изпълнителния лист, се дължи общо, независимо от броя на извършваните действия (в този смисъл и решение № 325/29.12.2014 г. по гр.д.№ 4263/2014 г. на ВКС, №ІV г.о ). Следва да се отчете и факта, че разноските за адвокатско възнаграждение на първоначалния взискател „ОББ“ АД са включени в първата покана за доброволно изпълнение, същите не са обжалвани и подлежат на удовлетворяване по реда на получаване на събраните суми по изпълнението, и новият взискател, съгласно договора за цесия, встъпва във всички права на първоначалния взискател по изпълнението, вкл. и вземането за разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнението в размер, почти покриващ този, заплатен от новия взискател. Ето защо определените като дължими от дължника разноски за новия адвокат на новия взискател, за същото вземане, предмет на изпълнението, е незаконосъобразно определено в нарушение на чл.78, ал.1, вр. чл.79 от ГПК, и подлежи на отмяна.
По искането за спиране на настоящето съдебно производство на основание чл.229, ал.1, т.4 аг ГПК, доколкото съдът намира, че жалбите, по които това искане за спиране е направено, са недопустими, не е налице интерес от спиране на настоящето съдебно производство, и това искане не може да се уважи. В допълнение от документите по изпълнителното дело се установява, че по ч.гр.д.№ 8745/2017 г. има постановен съдебен акт, с който жалбата на дължника Т.П.И. срещу насочване изпълнението върху ап.2, бул.Витоша 128 поради несеквестируемост на същия, е оставена без уважение, и в тази част съдебният акт е окончателен, което е допълнително основание, към горепосоченото рещаващо съображение на съда за неуважаване на искането на Т.П.И. за спиране на настоящето съдебното производство по жалбата й срещу постановлението за възлагане на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК заради гр.д.№ 8745/2017 г. на СГС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№ 13527/05.07.2017 г. на Т.П.И. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. по изп.дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., с рег.№ 781 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, относно АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.”, бул. „**********с което имотът е възложен на купувача Н.К.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№ 14892/25.07.2017 г. на Г.И. Х. – като трето лице, срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. по изп.дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., с рег.№ 781 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, относно АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.”, бул. „**********с което имотът е възложен на купувача Н.К.Д..
В тези две части, в които жалбите се оставят без разглеждане, решението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в 1-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОТМЕНЯ, по жалба вх.№ 13528/05.07.2017 г. на Т.П.-длъжник по изпълнението, определените
като дължими разноски от същата на основание чл.79 от ГПК в размер на 6890лв.
за адвокатски хонорар в полза на взискателя „Арт П. „ ЕООД, обективирани в покана за доброволно изпълнение, изх. №
09664/15.06.2017 г., по изп.дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., с рег.№ 781 на
КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Т.П.И. и на третото лице Г.И.Х., за спиране на настоящето съдебно производство по жалбите им срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017 г. по изп.дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на гр.д.№ 8745/2017 г. на СГС, и гр.д.№ 6574/2016 г. на СГС.
Решението в тези две части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.