РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114326 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. З. ДР., против М. В.
ИВ., с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищецът твърди, че с Договор за заем от 23.04.2018 г., с нотариално
удостоверени подписи с рег. № ******* на НК с район на действие – ПРС, заемодателят Н.
З. ДР., е предал на заемополучателя М. В. И., в заем сумата от 6 000 лева. Твърди, че
заемната сума е получена от заемателя изцяло и в брой, в деня на сключване на договора за
заем, като получаването й е удостоверено с изявление на заемателя в чл. 3 от договора.
Сочи, че в чл. 1 от Договора, страните са уговорили срок за връщане на заемната сума до
01.08.2018 г.
Твърди също, че в договора за заем, страните са уговорили възнаградителна лихва в
размер на 3 % месечно върху главницата.
Тъй като сумата не била изплатена от ответника, ищецът подал заявление по чл. 410
ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 9363/2021 г. по описа на ПРС била издадена Заповед
по чл. 410 ГПК № 62636/12.07.2021 г., срещу която ответницата възразила, поради което
възникнал интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 6 000 лева – главница, представляваща неплатено
задължение по Договор за заем от 23.04.2018 г., сумата от 540 лева – възнаградителна лихва
за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г.; сумата от 1728.33 лева– обезщетение за
забавено плащане от 01.08.2018 г. – 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до
окончателното й погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника М. В. ИВ..
1
В първо по делото открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2022 г. ответникът
М. В. ИВ., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Относно допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 9363/2021 г. по описа на ПРС, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 6 000 лева – главница,
представляваща неплатено задължение по Договор за заем от 23.04.2018 г., сумата от 540
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г.; сумата от 1728.33
лева– обезщетение за забавено плащане от 01.08.2018 г. – 02.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 г.
до окончателното й погасяване.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземанията си в месечния срок от връчване на съобщението. Установителните искове по
реда на чл. 422 ГПК са предявени в преклузивния едномесечен срок, имащи за предмет
същите вземания, поради което съдът приема, че са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
Относно основателността на предявените искове:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието
на действително правоотношение по договор за заем с заемополучателя; получаване на
претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за заем;
настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, ведно с
уговорена лихва – изтичане на уговорения срок, както и да установи вземанията си и по
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а
при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника М. В. И., последиците от
неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или
на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от
възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава
съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да
обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази
служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този
смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І
гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на
спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по
чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които
той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната
относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска
основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
2
Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора,
направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди
окончателния доклад по чл. 146 ГПК.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната
сума е завършен фактическия състав на съглашението.
От приетия по делото като писмено доказателство - Договор за заем от 23.04.2018 г., с
нотариално удостоверени подписи с рег. № ****** на НК, се установява, че Н. З. ДР., от
една страна като Заемодател и М. В. И., като заемател, са сключили договор за заем, по
силата на който заемодателят дава в заем на заемателя сумата от 6000 лева, които заемателят
се задължава да върне на заемодателя в срок до 01.08.2018 г. /чл.1/. Според чл. 2 от
Договора, в срока на договора, а именно: от 23.04.2018 г. до 01.08.2018 г., заемателят дължи
възнаградителна лихва на заемодателя за ползването на дадената в заем сума в размер на 3
% месечно. В чл. 3 от Договора изрично е отбелязано, че заемателят заявява, че е получил
изцяло и в брой от заемодателя на датата на сключване на настоящия договор дадената в
заем сума в размер на 6000 лева, като този договор има силата на разписка между страните
за получената сума от 6000 лева. Според уговорката в чл. 4 от Договора – ако на падежа –
01.08.2018 г., заемателят не върне на заемодателя изцяло главницата на заемната сума, то
той, дължи на заемодателя неустойка в размер на по 1 % върху неиздължената част от
главницата на дълга за всеки ден на забавата до пълното погасяване на дълга, като страните
заявяват, че размерът на така определената неустойка не е прекомерно завишен и адекватно
би обезщетил претърпените от заемодателя вреди от забавата на заемателя.
Ето защо и от събраните по делото доказателства – Договор за заем от 23.04.2018 г.,
съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за заем, като ищецът Н.
З. ДР. е предоставил в заем на ответника М. В. И., сумата от 6 000 лева, която последната се
е задължила да върне изцяло до 01.08.2018 г. От съдържанието на чл. 3 от самия договор, се
установява, че самият заемател заявява, че е получил изцяло и в брой от заемодателя
дадената в заем сума в размер на 6 000 лева, като този договор има силата на разписка
между страните за получената сума.
Посочените изявления, както и липсата на спор относно тяхната автентичност
(авторство) сочат недвусмислено, че заемната сума от 6 000 лева е била реално предадена от
ищеца, съответно получена от заемателя - ответник, към деня на сключване на договора.
Ответникът не доказва, а дори и не твърди, че е върнал заемната сума изцяло или
отчасти в срок до 01.08.2018 г. Това обстоятелство, в случая, не може да се установява със
свидетелски показания, поради забраната, съдържаща се в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно
която разпоредба свидетелски показания не се допускат за установени с писмен акт парични
задължения, какъвто е настоящият случай. Следва да се отбележи, че няма значение
размерът на паричното задължение, като дори да е по-малко от 5 000 лева, погасяването му
не може да се установява със свидетели, щом има писмен акт, който установява
възникването му.
Предвид изложеното, съдът приема от правна страна, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за заем - ищецът е предал на ответника
сумата от 6 000 лева, като срокът на договора е изтекъл на 01.08.2018 г. и е настъпило
задължението за заемателя да върне тази сума. Доколкото ответникът не доказа, че е върната
получената в заем сума, предявеният иск за главното вземане в размер на 6 000 лева е
3
доказан и следва да се уважи изцяло.
Съдът намира за основателен и предявения иск за възнаградителна лихва за периода
от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г., поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва само, ако това е
уговорено писмено.
Според уговореното в чл. 2 от Договора, в срока на договора, а именно: от 23.04.2018 г.
до 01.08.2018 г., заемателят дължи възнаградителна лихва на заемодателя за ползването на
дадената в заем сума в размер на 3 % месечно. Следователно, дължимата възнаградителна
лихва е в размер на 180 лева месечно (6000*3/100), изчислена за периода от 01.05.2018 г. до
01.08.2018 г., т.е. за 3 месеца, възлиза в размер на 540 лева. Доколкото предявеният иск е в
този размер, същият следва да се уважи изцяло.
Съдът намира за основателен и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава в
размер 1 728.33 лева, за периода от 01.08.2018 г. до 02.06.2021 г., поради следното:
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид обстоятелството, че
страните изрично са уговорили краен падеж на връщане на заемната сума, съдът намира, че
не е необходима изрична покана за връщането на заема, а същият се дължи от деня, следващ
датата на падежа, посочен в договора.
В конкретния случай, размерът на обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата по договора за паричен заем за сумата от 6 000 лева, с падеж:
01.08.2018 г., изчислена за периода от датата 01.08.2018 г. до 02.06.2021 г., изчислен
служебно от съда, посредством онлайн – калкулатор, възлиза в размер на 1 728.33 лева.
Доколкото предявеният акцесорен иск е в този размер, същият следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски. Направено е съответно искане, представени е списък по чл. 80 ГПК
/л.26/ и доказателства за сторени такива в размер на: 165.36 лева – ДТ; 520 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /166 лева – ДТ и 520
лева – заплатено адвокатско възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в общ размер от 1 371.36 лева, от които 686 лева в производството по
ч.гр.д. № 9363/2021 г. по описа на ПРС и 685.36 лева в настоящото исково производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. В. И., ЕГН
**********, от гр. П. **** дължи на Н. З. ДР., ЕГН **********, от гр. П. ****, следните
суми: сумата от 6000 лева /шест хиляда лева/- главница, представляваща невърната сума по
Договор за заем от 23.04.2018 г., с нотариално удостоверени подписи с рег. № ***** на НК;
сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/ - възнаградителна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 01.08.2018 г., дължима на основание чл. 2 от Договора за заем от 23.04.2018
г.; сумата от 1728.33 лева /хиляда седемстотин двадесет и осем лева и тридесет и три
4
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до
окончателното й погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 6263/12.07.2021
г. по ч.гр.д. № 9363/2021 г. на ПРС, I бр.с.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, от гр. П. ****, да заплати на Н. З. ДР., ЕГН
**********, от гр. П. ****, сумата в общ размер от 1 371.36 лева /хиляда триста седемдесет
и един лева и тридесет и шест стотинки/ - разноски, от които 686 лева /шестстотин
осемдесет и шест лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9363/2021 г. по
описа на ПРС, І бр.с. и 685.36 лева /шестстотин осемдесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки/ - разноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
5